№ 2743
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110167850 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на двадесет и трети февруари 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
67850/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД.
1
Ищецът „, твърди, че е концесионер на централен плаж – Приморско по договор за концесия
от 03.07.2019 г. с концедент ответника , Твърди, че ответника, чрез органите си за контрол
по изпълнението на концесионния договор, извършили проверки на 21.07.2022 г. ,
26.08.2022 г. , 06.09.2022 г. и съставили съответно протоколи № 0130, № 0115, № 0362. В
протоколите невярно били констатирани нарушения по изпълнението на концесионния
договор, изразяващи се в непоставяне на табелки, указващи, че плажът е охраняем от
спасители, че спасителните постове не са надлежно окомплектовани и че няма достатъчно
на брой тоалетни – нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 2.4 във вр. чл 21, т. 4 и чл. 16, ал. 1, т. 2.6
във вр. чл. 21, т. 6 от договора. Предвид това, на основание чл. 45, ал. 1 от концесионния
договор, от внесената от ищеца парична гаранция, обезпечаваща надлежното изпълнение на
договора, ответникът бил усвоил без основание неустойка в размер на 11 909,40 лв. С
посоченото неоснователно усвояване на неустойката от ответника и съответно –
неизпълнението на договора, ответникът причинил на ищеца договорни вреди в размер на
усвоената неустойка – 11 909,40 лв. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати
сумата от 11 909,40 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения, изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и съдът приема за установено по делото, че ищецът е
концесионер на централен плаж – Приморско по договор за концесия от 03.07.2019 г. /л.л.
№№ 11-98/ с концедент ответника. Не се спори, че ответникът, чрез органите си за контрол
по изпълнението на концесионния договор, извършили проверки на 21.07.2022 г. ,
26.08.2022 г. , 06.09.2022 г. и съставили съответно протоколи № 0130, № 0115, № 0362 /л.л.
№№ 129-132/. Безспорно е, че в протоколите са констатирани нарушения по изпълнението
на концесионния договор, изразяващи се в непоставяне на табелки, указващи, че плажът е
охраняем от спасители, че спасителните постове не са надлежно окомплектовани и че няма
достатъчно на брой тоалетни – нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 2.4 във вр. чл 21, т. 4 и чл. 16,
ал. 1, т. 2.6 във вр. чл. 21, т. 6 от договора. Безспорно е, че предвид констатациите по
протоколите, на основание чл. 45, ал. 1 от концесионния договор, от внесената от ищеца
парична гаранция, обезпечаваща надлежното изпълнение на договора, ответникът е усвоил
неустойка в размер на 11 909,40 лв. Спорен между страните е въпросът за надлежното
изпълнение на концесионния договор от ищеца и съответно – за верността на констатациите
по процесните протоколи. Посочените протоколи са официални документи по смисъла на
чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото са съставени от длъжностни лица в кръга на службата им по
съответния ред и форма, като отразените в тях факти имат задължителна за съда
доказателствена сила. Тази доказателствена сила, обаче, може да се оспори по реда на чл.
2
193, ал. 1 от ГПК, каквото ищецът направи с исковата молба. С доклада по чл. 146, ал. 1 от
ГПК съдът разпредели доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като указа
на ищеца да докаже надлежното изпълнение на концесионния договор – съответно
невярното протоколиране от ответника, а на последния указа да докаже неизпълнението на
договора – съответно – вярното протоколиране. За оспорване на последното, и на основание
чл. 194, ал. 1 от ГПК, с определението си по чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът допусна на ищеца
разпит на двама свидетели, които бяха разпитани в откритото съдебно заседание от
23.02.2023 г. и които категорично отричат вярното протоколиране в процесните протоколи.
Запознат с посоченото процедиране от страна на съда и допуснатите свидетелски показания
за откритото съдебно заседание от 23.02.2023 г. , ответникът не се представлява в
последното, а представя молба от 22.02.2023 г. /л.л №№ 218-219/, в която без да прави други
доказателствени искания във връзка с доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК, само възразява, че
свидетелите не били допустими, тъй като те не можело да опровергават констатации по
официални документи, които можело да бъдат издавани само от съответни длъжностни лица
и съответно не били оборими със свидетели. Съдът не приема тези доводи на ответника,
като препраща към горецитираните чл. 179, ал. 1 от ГПК, чл. 193, ал. 1 от ГПК, чл. 194, ал.1
от ГПК. Предвид изложеното до тук съдът приема, че по делото не се установи процесното
неизпълнение на процесния договор за концесия от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, обезщетението за неизпълнение на договор
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във
вина - по смисъла на гражданското право – неполагане на дължима грижа. В конкретния
случай, както се установи в обстоятелствената част на решението, неизпълнението на
концесионния договора от ответника, под формата на неоснователно усвояване на
неустойка от внесена гаранция, се установи. Размерът на незаконно усвоената неустойка е
стойността на причинените договорни вреди. Ето защо, искът по чл. 82 от ЗЗД основателен
и следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5 908,55 лв. деловодни разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
3
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ,да заплати на ищеца „,, на основание чл. 82 от ЗЗД, сумата от
11 909,40 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.12.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника ,да заплати на ищеца „,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
5 908,55 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4