№ 644
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201151 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „*“ ООД с ЕИК *, със
седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“*“ №89 представлявано от * против
Наказателно постановление № */ 28.02.2022 г.,а издадено от директор на РД „АА“ -Бургас, с
което за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на
основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, поради съществени нарушения на
процесуалните правила.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. * от АК-Бургас,
която поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят му да е извършил
нарушението. Претендира присъждането на разноски. Представя заедно с адв. А.К. от АК-
Бургас писмени бележки.
Наказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Представя
писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 11.03.2022 г., а жалбата е депозирана пред АНО на
24.03.2022г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 16.11.2021г. лицето И.С.В. с ЕГН ********** от гр. Бургас, извършил превоз на
товари (рапица) от зърнобаза * до „Пристанище Запад“ -Бургас , видно от пътен лист № * и
товарителница № * със състав на ППС с влекач „Форд“ от категорията №3 с рег.№* и
1
полуремарке „Вилтон“ от категория 04 с рег.№* с товародател „*“ ООД. Общата маса на
натоварения състав ППС- (53 000 кг) видно от кантарната бележка с № * от 16.11.2021г.
надвишавала с 11 000 кг максимално допустимата маса отразена в свидетелството за
регистрация на МПС с рег. №* (42 000 кг) преди разтоварване с електронна автомобилна
везна „ESIT-PWI с №*, проверена от компетентните органи на 29.07.2021г. и с валидност на
проверката до 07.2023г.
В сектор „Индустрия и търговия“ при ОДМВР-Бургас била проведена специализирана
операция за проверка на движението на тежкотоварни автомобили с товари над допустимата
маса на територията на област Бургас. При проверката били изискани и представени
справки от авто-електронните везни, разположени на територията на БМФ Порт Бургас
(Пристанище Запад) за преминалите превозни средства през кантарите за посочения по-горе
период от време. Оказало се, че лицето И.С.В., на 16.11.2021 г. е управлявал товарен
автомобил с рег.№* и е направил общо 5 курса (преминал е общо пет пъти) през кантарите
на Пристанище Запад. Същият бил призован в ОДМВР-Бургас да даде сведение, което дал
на 14.12.2021г. В него посочил, че работи във фирма „*“ ООД -Бургас от юли 2021 г на
длъжност водач на тежкотоварен автомобил. Посочва, че управлявал автомобил марка
„Форд“ с рег.№* и полуремарке тип „гондола“ с рег. №*. Композицията била общо с 5 оси -
две на влекача и три на полуремаркето.Теглото на влекача и полуремаркето празно било 15
200 кг. По регистрационни документи максималната допустима маса на цитираното по-горе
превозно средство с полуремаркето била 42 000 кг.
На 16.11.2021г. В. извършил с товарната композиция общо 5 броя курсове, като всеки
път бил натоварен от пункт „База *“, находяща се в село *, община *. В базата на * товарил
зърно -рапица, която превозвал до Пристанище - Запад в гр.Бургас. Посочил, че в База *
преминавал с товарния автомобил където бил претеглян през кантара на „*“ ООД където
било теглено натовареното зърно, давали му кантарната бележка, с която извършвал курса.
Същата бележка оставял в една кутия до кантара на Пристанище Запад където отново
претеглял композицията на кантара и му давали кантарна бележка, след което разтоварвал
зърното в склада на пристанището. Курсът извършвал с попълнен пътен лист,
товарителница и кантарна бележка. Тези документи предавал в края на работния ден в база
Българово, находяща се в гр.Българово.
Цялата преписка била изпратена на административнонаказващия орган. На
15.02.2022г свидетелят К.Л. в присъствието на свидетеля П.Р., и двамата в качеството на
инспектори в РД „АА“-Бургас, съставил на „*“ ООД АУАН за това, че, видно от
представената преписка на МВР. Правната квалификация на нарушението в акта била по
чл.56 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр). АУАН е били връчен на
15.02.2022г, но в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
За фирма „*“ ООД била изготвена справка от Търговския регистър. От същата фирма
били представени и товарителниците, кантарните бележки и пътните листи за 16.11.2021г.
Представени бил паспорт на електронната везна, с която е бил замерван товара на
композицията в Пристанище Запад и данни от протоколи на сектор ПП за товарната
композиция.
Впоследствие, на 28.02.2022г, въз основа на получената преписка от ОДМВР-Бургас
и акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно
постановление №*, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и
правната квалификация на нарушението. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството
било санкционирано с имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. По
2
отношение на годността на писмените доказателства следва да се посочи, че се касае за
копия на представени от самото дружество документи, както и на множество други
документи, събрани в хода на извършена от ОДМВР-Бургас проверка, поради което не може
да става въпрос за съмнение за тяхната достоверност. Конкретно по отношение на
кантарните бележки следва да се посочи, че същите се изготвят след замерване от надлежно
техническо средство, поради което не може да има съмнение за тяхната автентичност.
Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са всички съставомерни
признаци на нарушенията, които се твърди да са извършени, като ясно и точно са посочени
приложимите законови разпоредби. Ясно е и мястото на извършване на нарушението.
Действително, в НП е посочено като такова място- място на натоварване „база *“, но не
остава никакво съмнение за местоположението на същата, което се извлича от останалите
материали по делото (напр. докладна записка на л. 13). Не е налице противоречие между
изложеното в докладната и сведението на служителя на дружеството, тъй като и на двете
места се говори за база до с. *. В такъв смисъл е и Решение № 1441/18.07.2018 г. по
КНАХД № 1600/2018 г. на Административен съд-Бургас , с което е разгледан случай,
свързан с непосочване на датата на нарушението.
Неоснователен е доводът във връзка с броя на свидетелите в АУАН, тъй като
нарушението е установено при проверка на документи, предоставени от ОДМВР-Бургас от
страна на актосъставителя и посочения свидетел А., като последната се явява именно
свидетел при установяването. Нарушаването на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 10 от ЗАНН,
свързано с посочването на писмените материали не е съществено, тъй като не се отразява
пряко върху правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво му е налага
санкция. Също така, в съдебно заседание актосъставителят посочи, че преди съставянето на
акта е запознал представителя на дружеството с преписката, поради което този довод е
неоснователен.
Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП за това, че като товародател е допуснал масата или натоварването на ос на пътно
превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му
за регистрация с 11000 кг.
С оглед законовата разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП следва да се докаже, че
именно дружеството е товародател, като някое лице от състава му е допуснало
натоварването на съответното МПС в разрез със закона. Съдът намира, че е доказано, че
действително е било управлявано МПС с маса, надвишаваща максимално допустимата, така,
както е посочено в АУАН. По мнение на настоящия състав качеството „товародател“ на
дружеството е доказано по несъмнен начин.
По делото е налична товарителница № *, в която изпращач, получател и превозвач на
стоката -рапица и фирма „*“ ООД. Независимо, че в нея не е вписано тегло на товар
(рапица), теглото на същия- 37 700 кг, се извлича от кантарната бележка №* от „*“ ЕАД
(лист 19 от делото). В същата е посочено и теглото на влекача и полуремаркето - празно е
15300 кг, т.е. общото тегло на товарния автомобил в деня на превоза -16.11.2021г. е бил 53
000 кг, т.е. претоварването е било с 11 000 кг. Не би могло да има съмнения за тези
стойности, въпреки липсата на данни в товарителницата, тъй като това означава, че в
процеса на движение от база * до Пристанище Бургас шофьорът едва ли не да е натоварил
отнякъде някакво допълнително количество рапица. Това противоречи на всякаква житейска
логика в случая, а освен това и липсват каквито и да е данни в тази насока.
Съгласно чл.50 и чл.61 от ЗАвПр с товарителницата се установява договора за превоз
и се удостоверяват условията на договора и получаването на товара от превозвача. Пътният
3
лист е документ за контрол и отчитане на работата на водачите във връзка с
осъществяването на конкретен превоз. Издател на пътния лист и товарителницата е „*„
ООД. Отговорността на дружеството е обективна, като при нарушения от вида на
процесното ЮЛ е самостоятелен обект на нарушение на чл.98б т.3 от ЗАвПр.
По отношение на лицето, извършило превоза следва да се посочи, че неговото
качество е ирелевантно, тъй като в случая не се касае за ангажиране на отговорността на
водача на товарния автомобил.
В кантарните бележки действително като водач е посочено лицето С.П.. Съществени
обаче се явяват именно споменатите товарителница и пътен лист, в окито е посочено името
на водача- В.. Именно тези документи, съпоставени с останалия доказателствен материал,
сочат, че точно И. В. е бил водач на товарния автомобил на посочената дата. От
представената справка за актуално състояние на трудовите договори (л. 57) става ясно, че
същият действително е служител на „*“ ЕООД. В този смисъл не може да има съмнение, че
натоварването е станало именно в базата на жалбоподателя и е допуснато именно от него.
Максималната допустима маса на посоченото в НП ППС надлежно се установява от
справката от извършения технически преглед на л. 35, като целта на електронното
регистриране на тези данни е именно същите да бъдат ползвани при необходимост. По
същия начин стои и въпросът със собствеността на посоченото ППС. По отношение на
възражението, че данните от този преглед били актуални към 05.08.2021 г. следва да се
посочи, че липсват доказателства за промяна на същите към датата на извършване на
нарушението, поради което следва същите да бъдат взети предвид.
Представени са и доказателства за годността на средството, с което е извършено
претеглянето преди разтоварване.
Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
Превишаването на натоварването е значително и е повече от двойно над границата от
5000 кг, обуславящо приложението на чл.98б т.3 от ЗАвПр. Нарушението е формално и
настъпването на вредните последици е несъставомерно. Липсват обстоятелства, от които да
може да се направи извод, че случаят е маловажен.
АНО правилно е определил приложимата санкционна разпоредба по чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията от 5000 лева.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде
потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */ 17.02.2022 г.,а издадено от и.д.
директор на РД „АА“ -Бургас, с което на „*“ ООД с ЕИК *, със седалище в гр.Бургас и адрес
на управление ул.“*“ №89 представлявано от * за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвП) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА „*“ ООД с ЕИК *, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“*“
№89, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5