№ 10420
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110149741 по описа за 2023 година
Ищецът И. П. Г. с ЕГН **********, с поСен адрес в гр. С...., чрез процесуалния
представител адв. Р. П., е предявил срещу А. П. Х. с ЕГН **********, с поСен адрес в гр.
С.... обективно съединени искове за следното:
Съдът да осъди А. П. Х. да плати на И. П. Г. сума в общ размер на 8800 лв., предоставена
на основание 5 броя неформални договори за заем от следните дати: 21.06.2022г. - за сума в
размер на 500 лв.; 04.08.2022г. - за сума в размер на 1000 лв.; 14.09.2022г. - за сума в размер
на 5000 лв., 12.01.2023г. - за сума в размер на 300 лв. и от 26.01.2023г. - за сума в размер на
2000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
изплащането й.
В условията на евентуалност е съединен иск за връщане на сумите като дадени без
основание.
Ответницата оспорва исковете първо като недопустими, а алтернативно като
неоснователни.
Ищецът твърди, че за времето от 21.06.2022г. до 26.01.2023г. е сключил с А. Х. пет броя
неформални договори за заем за суми в размер от 500 лв. до 5 000 лв., които е превел на А.
Х. по банков път. Представя извлечения от банковата си сметка за датите на преводите и за
размера на преведените суми, от които е видно и името на лицето, за които те се отнасят.
Общият размер на сумите е 8 800 лева. Твърди, че ответницата не е върнала сумите,
предоставени й в заем, поради което И. Г. я е поканил да ги върне, чрез покана за доброволно
изпълнение, изпратена чрез ЧСИ С Я. Към исковата молба прилага копие от поканата и
разписката за връчването й. Евентуално предявеният иск ищецът основава на твърдението,
че получените от А. Х. суми са получени без основание, в резултат на което той е обеднял, а
1
ответницата се е обогатила без основание.
Ответницата е оспорила исковете като недопустими, тъй като счита, че не е пасивно
легитимирана да отговаря по тях. Излага твърдения, че процесните суми са преведени по
сметка, на която не е титуляр. Сочи, че основанията за преводите не са „заем“, а е изписано
само превод. Твърди, че не е получила собствеността на сумата в размер на 8800 лв., че не е
разменяла електронна кореспонденция с ищеца, тъй като не е титуляр на посочения от
ищецът телефонен номер, а разменяната кореспонденция е без подпис на лицата, които са я
водели, поради което не може да се провери дали е автентична.
В съдебно заседание на 28.10.2024г. П. А. Х. е конституиран като ответник по предявения
при основанията на чл. 215 от ГПК, с исковата молба от 22.07.2024 г., евентуален иск, тъй
като сумите за които ищецът Г. твърди, че са предмет на договорите за заем, сключен с
първоначалния ответник А. П. Х., са превеждани по банкова сметка на П. А. Х.. Счита, че в
условията на евентуалност, ако се отхвърлят другите два иска, П. Х. следва да бъде осъден
да върне процесните суми като получени от него без основание.
Евентуалният ответникът П. А. Х. счита предявения иск за недопустим, който следва да се
предяви в отделен процес, че не става въпрос за солидарни длъжници, както и че е
недопустимо да се съвмести търсената защита по чл.240 от ЗЗД с иска по чл. 55 от ЗЗД.
Твърди, че той не е получавал сумите, предмет на иска и те не са част от неговия
патримониум, а са получени от ответника А. П. Х.. А ако И. Г. е превел тези пари, то това не
е неоснователно обогатяване, а следва да се квалифицира като нравствен дълг, тъй като
ищецът е живял с дъщерята на П. Х. повече от една година на семейни начала, тя е
забременяла, а той е отказал да признае детето. Това довело до разходи за медицински
процедури и лечение на дъщеря му, които били поети от него.
Правното основание на главните искове е чл. 240, ал.1 и сл. от ЗЗД, а на исковете, предявен
в условията на евентуалност, както спрямо А. Х., така и спрямо П. Х. е по чл. 55, ал.1, пр. 1
от ЗЗД.
На страните е указана доказателствената тежест, както следва:
По иска по чл. 240, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че като заемодател е
предал в собственост на ответницата А. Х. като заемател парите, предмет на всеки един от
неформалните договори за заем, всички в общ размер на 8800 лв., а ответницата се е
задължила да върне заетата сума.
По исковете по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявени срещу всеки от двамата ответници, в
тежест на ищеца е да докаже, че А. Х. или баща й П. Х. са получили процесните суми и те
са станали тяхна собственост; че това е станало без основание; че А. Х. или П. Х. се
обогатили с всяка една от сумите, формиращи иска от 8800лв., от което обстоятелство
ищецът е обеднял.
Евентуалният ответник П. Х. следва да докаже твърденията, че преведените суми от И. Г.
са в изпълнение на нравствен дълг.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следното във фактическо
2
и правно отношение:
И. Г. е представил три броя месечни извлечения по негова разплащателна сметка
съответно към 30.06.2022г., 31.08.2022г. и 31.01.2023г. От тях се установява следното: на
21.06.2022г. той е направил паричен превод към банкова сметка ...., с посочен от него
получател А Х. в размер на 500 лв.; на 04.08.2022г. е направил паричен превод с основание
заем към същата банкова сметка с получател А. Х. в размер на 1 000 лв. и на 12.01.2023г.
към същата банкова сметка, и за същото лице е направил паричен превод с основание заем в
размер на 300 лв. От платежно нареждане за кредитен превод с дата 14.09.2022г. се
установява, че на посочената дата И. Г. е наредил на А. Х., на същата банкова сметка сума в
размер на 5 000 лв., с основание заем, а с платежно нареждане за кредитен превод с дата
26.01.2023г. е наредил на А. Х., на същата банкова сметка сума в размер на 2 000 лв., отново
посочена като заем. От писмо рег. № ИД-.../18.11.2024г., подписано от служители на ОББ –
Централно управление – гр. София и приложените към него справки и допълнително
споразумение към искане - договор за издаване на безконтактна дебитна карта, сключено от
банката с А. Х. се установява, че титуляр на банкова сметка в лева .... е П. А. Х., но към
сметката, на 21.05.2019г. с валидност до 30.04.2025 г. е издадена допълнителна дебитна
карта с титуляр А. П. Х.. Банката не разполага с налични пълномощни, предоставени от
титуляра в полза на трети лица за разпореждане със сметката. А. Х. е поканена от И. Г. да
върне преведените суми с покана за доброволно изпълнение, в 7-дневен срок от
получаването й, чрез ЧСИ С Я, която покана е получена от ответницата на 18.05.2023г. А. Х.
е собственик на 4/6 ид.ч. от апартамент № 9, находящ се в гр. С..., съгласно представеното
по делото копие на нотариален акт от 2019г.
По делото не се доказа твърдението на евентуалния ответник П. Х., че дъщеря му А. Х. е
живяла в този апартамент заедно с ищеца на семейни начала в периода от 10.05.2022г. до
10.03.2023г. От медицинско направление и фискален бон, издадени от д-р К, и от служебна
бележка, издадена от клиничния психолог Д М се установява начална бременност на
ответницата към дата 28.02.2023г., която е прекъсната по нейно желание,както и че същата
на 14.03.2023г. е присъствала на психологическа консултация, на която е установена нужда
от регулярна психологическа подкрепа.
При тази фактическа обстановка, предявения главен иск на И. Г. срещу А. Х. с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД се явява доказан и основателен, поради следното:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е неформален и за сключването му не се изисква писмена
форма. Следователно материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се
уважи иска по чл. 240, ал.1 от ЗЗД са следните: съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума, реалното предаване на тази сума
от заемодателя на заемателя. В разглежданият казус тези предпоставки са налице. От
месечните извлечения от банковата сметка на ищеца, от представените от него платежни
нареждания за кредитен превод и от основанието на четири от извършените общо пет
3
превода на паричните суми, предмет на исковете по делото се установява, че той и А. Х. са
сключили пет броя неформални договори за заем на дати: 21.06.2022 г.; 04.08.2022г.;
14.09.2022 г.; 12.01.2023г. и 26.01.2023г. съответно за суми в размер на 500 лв.; 1000 лв.;
5000 лв.; 300 лв. и 2000 лв. Съдът счита, че доказателствата по делото сочат, че тези суми не
са предоставени на ответницата като изпълнение на нравствен дълг на ищеца, защото в
противен случай, И. Г. не би ги превел по банкова сметка и не би посочил като основание за
четири от петте превода „заем“. При наличие на писмени доказателства за основанието, на
което са преведени сумите на ответницата, следва да се зачете доказателствената сила на
документа пред твърденията на една от страните по делото – еветуалния ответник П. Х.. И
петте договора са сключвани през непродължителни периоди от време- от 14 дни до около 4
месеца, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че и първата преведена сума
от 21.06.2022г. от 500 лв. е дадена в заем от ищеца на ответницата. Същата не ангажира
доказателства, които да оборят това твърдение на ищеца. Тъй като процесните суми са
преведени от банкова сметка на ищеца в банкова сметка, със сумите в която ответницата има
право да се разпорежда посредством предоставена й допълнителна дебитна карта, съдът
приема, че процесните суми с превеждането им на посочените по-горе дати по банкова
сметка .... са предадени от заемодателят Г. в собственост на заемателя Х., като заем, поради
което тя дължи връщането им след покана, по силата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, което е станало
на 18.05.2023г.
При горните мотиви, предявеният главен иск следва да се уважи в цялост, произнасяне по
исковете, предявени в условията на евентуалност не се дължи, а в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, а именно: адвокатско възнаграждение в
размер на 1800 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда А. П. Х. с ЕГН **********, с поСен адрес в гр. С.... да плати на И. П. Г., с ЕГН
**********, с поСен адрес в гр. С...., по предявените от него, чрез процесуалния
представител адв. Р. П., искове по чл. 240, ал.1 от ЗЗД, сума в общ размер на 8800 лв.,
предоставена на основание 5 /пет/ броя неформални договори за заем от следните дати:
21.06.2022г. - за сума в размер на 500 лв.; 04.08.2022г. - за сума в размер на 1000 лв.;
14.09.2022г. - за сума в размер на 5000 лв., 12.01.2023г. - за сума в размер на 300 лв. и от
26.01.2023г. - за сума в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 05.09.2023г. до изплащането й.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Решението да се съобщи и на трите страни.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5