№ 1042
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:П. Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Снежана П. Тодорова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100505757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20045011 от 17.02.2021 г., постановено по гр. д. №
6702/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. от Т. Д. П. срещу
Р.Н. И. и В. П. С., за установяване на дискриминация спрямо ищеца в
качеството му на свидетел по ДП № 441/2017 по описа на 08 РУ-СДВР въз
основа на признаците „лично поведение“ и „обществено положение“, както и
за осъждане на отчетниците да се въздържат в бъдеще от по – нататъшни
нарушения. Ищецът е осъден за заплати на Р.Н. И., на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 1 200 лв., представляваща сторени по делото разноски, а на В.
П. С. – сумата от 1 000 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца Т. Д. П., с което го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че ответниците
са знаели телефонният му номер, тъй като се е обаждал на тел.112 от неговия
телефон и така е била разкрита самоличността му. Счита, че ответниците не
са изпълнили разпоредбите на чл.180, ал.2 НПК. Те не са се свързали с
домоуправителя на входа, поради което не може да се приеме, че не са го
открили. Твърди, че ответниците разполагат с информация за него, тъй като
единият от тях е ответник по предявен от него иск, като такива са предявени
и срещу други служители на 08 РПУ. Счита, че неправилно е разпределена
отговорността за разонските. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
1
адвокатското възнаграждение, претендиарно от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от ответниците Р.Н. И. и В. П. С., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита,
че по делото не е установено ищецът да е третиран неравно в качеството му
на свидетел по ДП № 441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР. По делото е
доказано, че е бил призован като свидетел по искане на защитника на
обвиняемото лице, тъй като е подал сигнал за извършено престъпление на
тел.112. В постановление на СГП от 19.10.2018 г. се съдържа такова указание,
което е задължително за водещия разследването и не съставлява
дискриминационно отношение спрямо ищеца. Обявяването на ищеца за
общодържавно издирване с мярка „установяване на адрес“ и последващия му
разпит в качеството му на свидетел по водено в 08 РУП-СДВР досъдебно
производство съставлява законово регламентирана процедура, а не израз на
дискриминация във връзка с личното и обществено положение на ищеца.
Същите мерки и действия са предприети по отношение на останалите
свидетели в досъдебното производство. В НПК не е предвидено задължение
за разследващите полицаи да търсят по телефона или на електронна поща
свидетелите. В чл.178, ал.8 НПК е предвидена възможност за призоваване по
телефон, телекс теле факс единствено в бързи случаи, по изключение.
Съгласно приложените ДЗ на полицейски служители, които са търсили ищеца
на адреса му, същият не е бил открит за редовно връчване на призовка. Счита,
че по делото не са ангажирани доказателства за неравно третиране на ищеца,
а е установено, че същият е третиран наравно с останалите свидетели по
делото. Поддържа, че гражданският съд не е компетентен в това
производство да се произнася по законосъобразността на принудителното му
довеждане по делото, а единствено следва да прецени дали е налице
нарушение на принципа за равно третиране. Счита, че отговорността за
разноските е правилно разпределена, доколкото не е налице заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а по този
въпрос съдът не се произнася служебно. Претендират сторените във
въззивното производство разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. Ищецът твърди, че ответниците са постановили
общодържавно издирване без да направят каквото и да е усилие да го издирят
и призоват като му се обадят по телефона или го потърсят на адреса му,
включително на електронния му адрес. Ответниците разполагали с
телефонния му номер и знаели, че той е домоуправител на входа, както и
знаели, че съди 6-ма служители на 08-мо РУ-СДВР, сред които и ответникът
С. по дело 570/2018 г. КЗД. По това дело е предоставил на ответника С. адрес
на електронната му поща и телефонен номер на мобилния му телефон. Счита,
че е постановено общодържавно издирване единствено, за да демонстрират
властта си. След като се явил на разпит се оказало, че не е било нужно да се
разпитва. Твърди, че е дискриминиран от ответниците по признаците
„обществено положение“ и „лично положение“. Последното е свързано с
2
обществената му активност. Дискриминацията спрямо него е осъществена
заради личността му с нейните особености. Общественото му положение е
свидетел по прокурорска преписка. Периода на дискриминация е от
08.02.2019 г. – датата, на която е бил задържан от МВР до завеждане на
делото. Твърди, че ответниците са отказали да го призоват на разпит по
преписка на СРП, която им е разпределена. Въпреки, че са разполагали с
информация да адрес, телефон и имейл, не са го призовали на тях. На
останалите лица, които трябва да бъдат разпитани по някаква преписка в
качеството им на свидетели са търпели или би трябвало да търпят много по –
добро третиране спрямо ищеца. На тях им се обаждали да се явят,
призовавали ги да дадат показания. Моли съда да установи, че е
дискриминиран и да укаже на ответниците за в бъдеще да се въздържат от
такива действия. Твърди, че СРП е изпратила преписка на ответника С. с
указания да бъде призован като свидетел. Ответникът С. е разпределил
преписката на ответника И. и му поръчал да постанови национално издирване
без да го търси по телефон, нито на известните домашен и електронен адрес.
Ако го търси на адреса, да пише, че не се е обадил по телефона. Ответникът
С. го познавал лично и за„наел колко лесно можел да бъде открит – да
позвънят на адреса или да питат съседите къде е. Ответникът го задържал по
друго дело и водел дела за това задържане, тъй като отново злоупотребил с
неговата дисциплинираност. На 08.02.2019 г. на влизане в България бил
задържан на границата. Обяснили му, че е обявен за общонационално
издирване и трябвало да извършат нужните процесуални действия. Два часа
по - късно му връчили призовка за разпит. Трябвало да се яви на 11.02.2019 г.
в 10.00 ч., в сградата на 08-мо РУ-СДВР. На същата дата в 09.00 ч. имал дело
във ВАС срещу личен приятел на ответник С., а делото касаело работата на
80-мо РУ-СДВР. С оглед на това счита, че задържането му е демонстрация на
власт и сплашване заради делата, които водел срещу МВР. Явил се за
провеждане на разпит. Попитал каква е причината да бъде постановено
общонационално издирване. Ответникът И. му обяснил, ч„ме го търсил по
телефона, но не го открил. Поискал да посочи кога му е звънял или го е
търсил на адреса, не получил отговор. Оказало се, че нямал нищо общо със
случая, за който е призован като свидетел. Ответниците изпитвали неприязън
към него заради делата, които водел срещу техни колеги. Със задържането му
са целели да бъде стресиран и да не му позволят да се яви на дело 11674/2018
г. във ВАС, което пряко касаело работата на 08-мо РУ-СДВР.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът Р. Н. ИЛ. оспорва предявения иск. Твърди, че работи на
длъжност „старши разследващ полицай“ в Сектор „Разследване на
криминални престъпления“ в 08 РУ-СДВР от м.12.2016 г. На 05.04.2017 г. в
№8 РУ-СДВР е образувано ДП да това, че на 05.04.2017 ., в гр. София, ж. к.
„Дружба“, пред бл.6, причинил на Н.Я.Я. тежка телесна повреда – нанесъл
удар с нож в областта на дясната част на гърба с проникване в гръдната
кухина и засягане на бял дроб, причинявайки на Я. – постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл.128, ал.2,
пр.9, вр. ал.1 НК. След събиране на доказателства посоченото ДП е изпратено
от водещия разследването РП Куков в СРП на основание чл.35, ал.2 НПК. ДП
е върнато на 08 РУ-СДВР на 07.07.2017 г., като надзорът е продължил да се
осъществява от СГП. На 08.10.2018 г. ДП е предявено на обвиняемия и на
3
защитника му, кито са направили искане за разпитване на лицето, Т.П., подал
сигнала за случая на Национална система 112. Тези искания са били уважени
от СГП и на 19.10.2018 г. ДП е върнато и е преразпределено като водещ
разследването и определен ответника Р.И.. Наблюдаващият прокурор е дал
указания да бъдат разпитани свидетели. На основание чл.178, ал.1 НПК на
лицата, подали сигнала до Национална система 112 за провеждане на разпити
на свидетели, включително и на ищеца, в съответствие с искането на
обвиняемия и неговия защитник. До свидетелите са изпратени призовки, в
които са посочени датата и часа за явяване за провеждане на разпит. Тъй като
ищецът и още двама свидетели не са били открити на адреса и не са се явили,
са били изпратени стандартния набор от писма – справки до различни
институции След установяване, че лицата не се намират в следствените
арести на страната, не са задържани в затворите на територията на страната и
нямат други известни адреси, съгласно нормативната база и установената
практика са изготвени справки относно обявяване на лице за установяване на
адрес и връчване на призовка по ДП 441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР и
постановление за обявяване на лице за общодържавно издирване с мярка
„установяване на адрес на свидетел и връчване на призовка“ от 14.01.2019 г.
Тези документи са изготвени спрямо трите търсени и ненамерени на адресите
си лица – свидетелите С., П. и М., съобразно установения законов механизъм.
На 11.02.2019 г. ищецът П. се е явил в 08 РПУ – СДВР след връчена призовка
от служител на ГКПП „Калотина“. Твърди, че за първи път е видял ищеца на
посочената дата. Не го познавал, не знаел какви дела имал. Твърди, че не е
действал тенденциозно спрямо ищеца и не го е дискриминирал, а е третиран
еднакво с останалите свидетели по досъдебното производство. Няма
отношение към процедурата по връчване на призовката до ищеца, тъй като не
му е служебно възложено това. Наложената на ищеца мярка не е
„принудително довеждане“, а е „установяване на адрес на свидетел и
връчване на призовка“ за явяването му в 08 РУ-СДВР за разпит като
свидетел„ моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът В. П. С., оспорва същата. Твърди, че заема длъжността
началник на 08 РУ-СДВР. Разпределението на досъдебните производства се
извършвало по преценка на главния разследващ полицай и той не е
разпределил посоченото от ищеца досъдебно производство на ответника И..
Не знае защо и кога ищецът е бил обявен за общодържавно издирване.
Твърди, че не е разпореждал на разследващия полицай И. да обявява ищеца за
издирване. Знаел, че в резултат на събраните доказателства деянието е било
преквалифицирано като опит за убийство и е имало привлечено лице в
качеството на обвиняем. Не е разпореждал свидетелят да бъде обявен за
общодържавно издирване. Обявяването на едно лице за общодържавно
издирване се извършвало от служители на група „Издирване“ при 08 РУ-
СДВР. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
На 08.02.2019 г. на Т. Д. П. е връчена призовка за явяването му като
свидетел на 11 .02.2019 г. в сградата на 09 РУЯ-СДВР. Призовката е връчена
на ГКПП „Калотина“.
4
С разпореждане № 1281 от 28.09.2018 г. на Комисия за защита от
дискриминация е образувана преписка № 574/2018 г. по описа на КЗК по
глава Четвърта ЗЗДискр., по жалба вх. № 44-00-848 от 06.03.2019 г., ведно с
допълнение към нея, поп„дадени от Т. Д. П., срещу служители на 08 РУ –
СДВР – В. П. С., началник на 8 РУ-СДВР, разследващ полицай Д.Ж.П.,
полицай В.П.Я., полицай Б.Н.А., полицай А.Л.Г., полицай Ю.А.К..
С постановление за отказ за започване на досъдебно производство от
23.07.2020 г. на СРП е отказано да се разпореди започване на досъдебно
производство и е прекратена преписка № 14688/2020 г. по описа на СРП.
Преписката е образувана във връзка с жалба от лицето Т.П. за кражба на ток
от общинско жилище, обитавано от Т.И.Д..
С писмо от 05.04.2017 г. от 08 РУ-СДВР до СРП последната е
уведомена, че на 05.04.2017 г. е започнато досъдеббно производство № 3383
ЗМК-441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР срещу П. Я. Я. за това, че на
05.04.2017 г., около 20.30 ч., в гр. София, ж. К. „Дружба“, пред бл.6, чрез
нанасяне на удари с нож, причинил средна телесна повреда на Н.Я.Я. –
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК.
С постановление на СГП е уважено от 19.10.2018 г. по пр. Пр. №
17373/2017 г. по описа на СГП и ДП № ЗМ № 3383 ЗМ-441/2017 г. по описа на
08 РУ-СДВР е уважено икането на обвиняемия П. Я. и неговия защитник адв.
Д.Г. за провеждане на разпит в качеството на свидетел на Т.П.. Материалите
по делото са изпратени на водещия разследването за изпълнение на
указанията
Съгласно представения протокол на 11.02.2019 г. Т. Д. П. е разпитан
като свидетел по ДП № 441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР.
По посоченото досъдебно производство са изпратени писма до
НСлС, ГД „ГРАО“, ГУ „Места за лишаване от свобода“, за лицата И.Г.И., Т.
Д. П. и Е.Л. С., както и до СДВР-Сектор „БДС“ за лицето Г.К. М., с оглед
установяване актуалното им местонахождение и адреси за призоваване по
досъдебното производство.
По досъдебното производство са постъпили отговори на изпратените
писма.
Спрямо лицата, включително и спрямо Т. Д. П., е постановено да
бъдат установени адресите на свидетелите и да му бъдат връчени призовките
за явяване в 08 РУ-СДВР в работно време по ДП № 441/2017 г.
На 28.11.2018 г. е съставена докладна записка по ДП – 441/2017 г. по
описа на 08 РУ-СДВР, в която е посочено, че по повод установяването и
връчването на призовка на Т. Д. П., с посочен адрес: гр. София, ж. К. **** е
извършена проверка и е установено, че на 27.11.2018 г. е посетен адреса. На
място е проведена среща с живущата в ап.17 С.И.С., която споделила, че
лицето в момента е в чужбина и най-вероятно е в Англия.
На 14.01.2019 г. е изготвена справка относно обявяване на лице за
установяване на адрес и връчване на призовка по ДП № 441/2017 г. по описа
на 08 РУ-СДВР. Т. Д. П. не е бил открит на адреса в гр. София, ж. к. ****.
Съгласно приобщената докладна записка е проведен разговор със съсед –
С.И.С. от ап.17, която е споделила, че лицето в момента се намира в чужбина,
най-вероятно в Англия. Изпратени са всички необходими писма до: НСлС,
5
СДВР-Сектор „Адресна регистрация“ и до ГДИН, от които се установява, че
лицето не пребивава в следствените арести на страната, не търпи наказание
„лишаване от свобода“ и в момента не се задържа в затворите на страната на
друго основание по реда на НПК, не живее на горепосочения адрес, както и
няма друга адресна регистрация. В справката е посочено, че в хода на
разследването, с цел разкриване на обективната истина и с оглед изясняване
на фактическата обстановка по досъдебното производство е необходимо да
бъдат проведени ПСД с лицето Т. Д. П.. В тази връзка следва да бъде обявен
за установяване на адрес и връчване на призовка в работно време.
С докладна записка от 23.01.2019 г. до началника на 08 РУ-СДВР е
докладвано от ОР Н. Сираков, че за лицето Т. Д. П., с горепосочения адрес,
има издадено постановление за принудително довеждане като свидетел по ДП
№ ЗМ-441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР От проведените оперативно –
издирвателни мероприятия на група „Издирване“ при 08 РУ-СДВР
местонахождението на лицето не е установено, за което е обявен за
общодържавно издирване с телеграма № 2489/2019 г. на ГДНП и бюлетин №
23/2019 г. на 08 РУ-СДВР с мярка към обекта „Установяване на адрес“.
Докладни записки са съставени и за останалите свидетели по
горепосоченото досъдебно производство.
С постановление от 11.02.2019 г. е постановено сТ. Д. П. – свидетел,
да бъде снет от ОДИ по ДП № ЗМ-441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел А.Д.Б. се
установява, че работи в 08 РУ-СДВР от 1999 г. до м.12.2020 г., като заемал
различни длъжности. Последната длъжност, която заемал, била първа
криминална група, отговарял за издирването на лица, за обявяване, за
снемане, за издирвани малолетни и непълнолетни. Не познавал ищеца.
Доколкото си спомнял свидетелят го свалил от издирване, тъй като получил
постановление за снемане от издирване. След получаване на постановлението
извършвали съответните справки и посещавали адреса, който е известен от
системите. В случай, че не се намери лицето, се съставяла докладна записка.
При наличие на постановление за принудително довеждане на свидетел,
трябвало да отидат до адреса, да вземат свидетеля и да го заведат при
разследващия полицай.
От показанията на свидетеля Н.ИА. се установява, че е работел в 08
РУ – СДВР от м.10.2016 г. до 19.12.2019 г., като заемал длъжността началник
на сектор „Разследване“, главен разследващ полицай Когато постъпвало
досъдебно дело първоначално се слагала резолюция от началника на РУ, след
което свидетелят поставял резолюция и възлагал разследването на
разследващ полицай. Разпределението се извършвало въз основа
натовареността на служителите. Съобразявал натовареността и естеството на
работата по всеки конкретен случай. Началникът нямал право да дава указани
на кой разследващ полицай кое дело да се разпредели. Не му било давано
указание какво отношение да има спрямо свидетелите. Началникът на РУ не
се намесвал в разследванията. Познавал името на ищеца, с когото се е срещал
веднъж във връзка със служебната му дейност. Станало му известно, че е бил
обявен за издирване в 08 РУ. Не бил запознат за предпоставките, поради
които е бил обявен за общодържавно издирване Нямал право, като
ръководител на сектора, да се намесва в разследването.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същите е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение въззивният съд
приема следното:
Жалбоподателят се стреми да ангажира отговорността на
ответниците, в качеството им на служители в 08 РУ-СДВР във връзка с техни
действия и бездействия по призоваването му като свидетел по ДП 3383 ЗМК –
441/2017 г. по описа на 08 РУ-СДВР, които неправомерно са постановили
общодържавно издирване спрямо него. Ищецът твърди неравно третиране по
признаците обществено положение и лично положение, съставляващо пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗДискр. С обжалваното
решение съдът е отхвърлил исковете, предмет на делото, като неоснователни.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на
ВКС I и II Колегия на ВАС, т.1 на административните съдилища са подсъдни
делата по жалби срещу актове по приложението на чл. 24а ЗСПЗЗ и по жалби
срещу заповеди на кмета на общината по чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и делата
по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагане на административни наказания; от
нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането,
причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица; от недопускане на възстановен държавен
служител да изпълнява съответната длъжност; от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по
повод изпълнение на наказанията.
В мотивите на търкувателното постановление е разяснено, че
нормата на чл.128, ал.1, т.5 АПК въвежда обща компетентност за
административните съдилища в материята по делата, отнасящи се до
обезщетенията за вреди от незаконосъобразна административна дейност, като
я отграничава по този начин от тази на гражданските съдилища. За да се
приеме, че искът за вреди от нарушаване на права, уреждащи равенство в
третирането, е подсъден на административния съд, е необходимо той да се
основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или
бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т. е. от
незаконосъобразно упражнена административна дейност. Разпоредбата на
чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр също предвижда възможност за търсене на
обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното
7
законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е
уредено производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко
лице чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в
третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да
поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника на преустанови
нарушението, да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В този случай може да се
предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми - тази на чл.71 и на
чл.74, ал. 2 ЗЗДискр уреждат правото на обезщетение за вреди от нарушение
на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на
чл.74, ал.2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от
незаконосъобразна дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва
да се приеме за специална спрямо общото правило на чл.71, ал.1 ЗЗДискр. В
първия случай компетентен да се произнесе е съответният административен
съд, а по искове за обезщетения за вреди, произтичащи от отношения между
равнопоставени субекти, делата са родово подсъдни на гражданските
съдилища.
В случая обективно съединените искове попадат в обхвата на чл.128,
ал.5 АПК, тъй като твърдяното от ищеца неравенство в третирането
произтича от действия от ответниците в качеството им на служители в 08 РУ-
СДВР – длъжностни лица в административен орган, който има властнически
правомощия. С оглед на това гражданските съдилища не са компетентни да
разгледат предявените искове, предмет на делото. В този смисъл е и
константната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК - решение
№ 307 от 18.12.2017 г. по гр. д. № 6134/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
242 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 6376/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
200 от 02.10.2015 г. по гр. д. № 976/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
268 от 20.01.2014 г. по гр. д. № 3198/2012 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
151 от 11.06.2015 г. по гр. д. № 6307/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
330 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 2925/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
36 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 3456/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 146
от 07.06.2012 г. по гр. д. № 1290/2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.
Липсата на компетентност на СРС да разгледа по същество
предявените искове води до процесуална недопустимост на обжалваното
решение. Ето защо същото следва да се обезсили, като делото следва да се
изпрати за разглеждане на Административен съд – гр. София.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20045011 от 17.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 6702/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 140 състав, като процесуално
недопустимо.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
СОФИЯ ГРАД.
Решението подлежи обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9