Решение по дело №2105/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 151
Дата: 11 февруари 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Светлана Нейкова Нейчева
Дело: 20214520202105
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Русе, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202105 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от на д-р Р. Й. К., ЕГН **********, от гр.ВВ.а, с месторабота:
Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика Русе" OOД,
против наказателно постановление № НП-59/11.08.21год. на Изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция по „Медицин ски надзор" (ИАМН), гр. София, за нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето, на основание чл.235 от ЗЗ, му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300лева. Процесуалният защитник моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради неправилно приложение на материалния закон.
РРП не изпращат представител, редовно призовани.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна:
Жпод.К. е Н-к отделение „Урология” при УМБАЛ „Медика Русе”ООД.
На основание Заповед №РД-13-81/28.01.2021 г., изменена със Заповед № РД-13-
232/09.03 2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор", по повод
депозирана жалба на НН.Ю., в която
е изразено неудовлетворение от медицинското обслужване на съпрута й – М.Н. НН.,
била сформирана комисия от ИАМН, която извършила проверка в УМБАЛ „Медика
1
Русе" ООД.
Първоначално комисията била в състав: д-р Г. Д. и проф.В. П., като впоследствие
със Заповед № РД-13-
232/09.03 2021 първият бил заменен с Ф.К.а, инспектор в отдел КЛЗИМП, Дирекция
КМДОК.
Комисията изискала от УМБАЛ „Медика Русе”ООД необходимата за
проверката медицинска и друга документация, която й била предоставена. След
проверка на последната установила:
Пациентът М.Н. НН., на 47 год. В периода от 17.03.2020 г. до 28.09.2020год. имал
7 хоспитализации - 5 (пет) в УМБАЛ „Медика Русе”ООД и по една в МБАЛ
„Канев”АД гр. Русе и в УМБАЛ „Сърце и мозък" гр. Плевен. Пациентьт бил със
сериозна патология: артериална хипертония и хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност, инсинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване .
За причина на леталния изход посчили: карцином на бъбрека - смесен тип със
саркоматоидна компонента, с множество метастази в лимфните възли и белите
дробове, туморни емболи в долната празна вена и вена реналис. При тези
обстоятелства, включително и наличието на конкуриращо заболяване - хронична
исхемична болест на сърцето с дребноогнищна миокардиосклероза и исхемични
промени, се стигнало до развитие на остра сърдечнo-съдова и дихателна
недостатъчност, вкл. и белодробен оток.
Комисията установила, че при пациента била налицс и бъбречно-каменна болест,
за която в хода на петте хоспитализации в УМБАЛ „Медика Русе" ООД били
проведени редица изследвания. Заключили, че в нито един момент в проверяваната
медицинска документация не било отразено обсъждане, от което да личи целенасочена
широка диференциална диагноза. Липсата на последното възпрепятствало
медицинския екип, включитслно и жпод.Р. К., да се
насочи към други възможни причини, с които да се обясни наличната клинична
картина, още повече че резултатити от редица изследвания сочили, че следва да се
търсят други причини, освсн бъбречно-каменна болест. Доститнали до извода, че
жпод.Р.К. не бил интерпретирал описаната картина в контекста на цялостното
състояние на пациента, както и не предприел допълнителни десйствия за неговото
изясняване.
Преценили, че така жпод.К. нарушил разпоредбите на чл. 86 ал. 1, т. 3 от Закона
за здравето, съгласно който: „ като пациент, всеки има право на достъпна и качествена
здравна помощ", в частта „качествена здравна помощ", поради което в негово
отсъствие съставили АУАН № А-61/24.06.2021 год. Актът бил връчен чрез кмета на
Община Русе, на 01.07.21 г., и подписан с бланкетно възражение. В срока по чл. 44 от
ЗАНН било депозирано писмено такова, което не било уважено като основателно и
2
Наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя горепосоченото наказаниеи
Съдът, като съобрази приложените към преписката писмени доказателства,
установеното с разпита на св.П. и изложеното в жалбата, констатира:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът преценява, че в
административнонакзателното производство са допуснати същестевни нарушения на
процесуалните правила, които правят издаденото наказателно постановление
незаконосъобразно и безпредметно обсъждането на правния спор по същество.
На първо място нарушени са разпоредбите на чл.42 ал.1, т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН
– и в акта и в НП не е посочена конкретната правна норма, съдържаща задължения за
лекаря уролог, която в случая била нарушена. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от
Закона за здравето е бланкетна, не съдържа конкретно правило за поведение, а извежда
един от принципите на ЗЗ, а именно че "Като пациент, всеки има право на достъпна и
качествена здравна помощ". Санкционната норма – чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето,
също е обща и не съдържа правило за поведение, а предвижда налагане на
административно наказание за нарушаване на разпоредбите на закона или
нормативните актове по прилагането му.
Заложените принципи в бланкетните норми са доразвити в конкретни правила за
поведение в редица подзаконови нормативни актове, уреждащи медицинската
професия като правно-регулирана дейност, засягаща съществени обществени
отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората. Съгласно чл. 80 от
Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Конкретно относно своевременността, качеството и достатъчността на
медицинската помощ задълженията на лекарите и медицинския персонал са уредени в
медицински стандарти по клинични специалности, в изискванията за клинични пътеки,
заплащани от РЗОК, а когато такава уредба липсва приложими са правилата на добрата
медицинска практика, възприети от медицинската наука и практика и водещите
специалисти в областта.
Затова реализирането на административно-наказателна отговорност на основание
бланкетния състав на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето налага посочване на
конкретните правила и норми, регламентиращи дължимото поведение. Липсата на
посочени конкретни задължения, обявени за наказуеми от съответната правна норма,
относими към описаното от фактическа страна деяние, е равносилно на липса на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като липсва
3
индивидуализация на кой „….установен ред на държавно управление…” е нарушен от
жпод.К.. Като се е позовал на общи норми, които не регламентират правила, а
съдържат само общи принципи и не е посочил съставомерни признаци на специални
норми, наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, което се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Възражението на адв.Х., че АУАН е издаден при съществено нарушение на чл.40
ал.1 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя е неоснователно. От материалите по
преписката се установява, че с писмена покана, с изх. № 07-43/21.06.2021 г. по описа
на ИАМН, жпод.К. бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт на 24.06.21год.
От обратната разписка, удостоверяваща получаването се установява, че поканата била
получена на 22.06.21год. от УМБАЛ „Медика Русе" ООД , дл. лице Х. на 22.06.21год.,
т.е. налице е надлежно връчена покана. По делото е приложена и т.нар.Паметна
записка”, с вх. No ПЗ-25/21.06.2021 г., удостоверяваща че бил проведен телефонен
разговор с жалб.К., който отказал да се яви за съставяне на акт и се съгласил, той да
бъде съставен в негово отсъствие. Съдът отбелязва, че посочената покана няма
процесуална стойност и не може да замести тази по чл.40 ал.2 от ЗАНН. Но е спазена
процедурата по съставянето на акта, тъй като се установява, че писмена покана, с изх.
№ 07-43/21.06.2021 г. по описа на ИАМН, жпод.К. бил поканен да се яви за съставяне и
връчване на акт на 24.06.21год., не се е явил и актът бил съставен законосъобразно в
негово отсъствише. Твърденията на адв.Х., че била налице служебна ангажираност на
жпод.К., не подкрепя с доказателства – липсва по преписката писмо от работодателя до
АНО за този факт, още повече че твърденията и касаят такава ангажираност за дата
21.06.21г., докато нарушителят е поканен за дата 24.06.21год., когато е и съставен акт.
Съдът не споделя и възраженията на адв.Х. за липса на компетентност на св.П. за
извършване на проверка и съставяне на акт. Същият е държавен инспектор в отдел
„Контрол на лечебните занедения за болнична медицинска помощ", дирекция КМДОК и е назначен като
член в комисията, извършила проверка на основание Заповед №РД-13-81/28.01.21год, а впоследствие и като
ръководител, на основание Заповед №РД-13-232/09.03.21год., в съответствие на разпоредбите на чл. 7б, т. 7 и т. 9
от Закона за лечебните заведения, чл. 7, ал. l, т. 4 от
Наредба No 1 т 29.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция
„Медицински надзор", във връзка с чл. 5, т. 13 и т. 15 от Устройствения правилник на ИAMН, т.е. налице е пълна
компетентност да извършва проверки и съставя актове. Виждането на адв.Х., че специалността на св.П.,
различна от тази на проверявания – жпод.К. , го прави некомпетентен се явява нейно субективно мнение, което не
почива на нормите, уреждащи назначаването на членовете на комисиите, извършващи проверките. Съдът
отбелязва, че извършената проверка има широк обхват и не касае само действията на жпод.К., свързани с
диагнозата на пациента ММ.Н..
По изложените съображения съдът констатира, че съставения акт и наказателното
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
В заключение Съдът намира за недопустимо подхода на дл.лица при ИАМН да
дирят административно-наказателна отговорност използвайки бланкетни състави от
4
Закона за здравето, без да издирят и се позоват на конкретните правила и норми,
регламентиращи дължимото поведение от страна на субектите, обект на проверка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" гр. София да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в четири съдебни заседания, делото е
с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в
максимален размер от 120 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК,
която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция"Медицински надзор" – гр. София,
поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв., тъй като липсва възражение срещу тази сума.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-59/11.08.21год. на Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция по „Медицински надзор" (ИАМН), гр. София, с
което за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето, на основание чл.235 от ЗЗ, на Р. Й. К., ЕГН **********, от гр.ВВ.а, с
месторабота: Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика
Русе" OOД, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по „Медицински надзор" (ИАМН), гр. София
да заплати на Р. Й. К., ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300. 00 (триста) лева.
5

Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването
му пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от на д-р Р. Й. К., ЕГН **********, от гр.ВВ., с месторабота:
Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Медика Русе" OOД,
против наказателно постановление № НП-59/11.08.21год. на Изпълнителният директор
на Изпълнителна агенция по „Медицин ски надзор" (ИАМН), гр. София, за нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето, на основание чл.235 от ЗЗ, му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300лева. Процесуалният защитник моли за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради неправилно приложение на материалния закон.
РРП не изпращат представител, редовно призовани.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна:
Жпод.К. е Н-к отделение „Урология” при УМБАЛ „Медика Русе”ООД.
На основание Заповед №РД-13-81/28.01.2021 г., изменена със Заповед № РД-13-
232/09.03 2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор", по повод
депозирана жалба на НН. Ю., в която
е изразено неудовлетворение от медицинското обслужване на съпрута й – М. Н., била
сформирана комисия от ИАМН, която извършила проверка в УМБАЛ „Медика Русе"
ООД.
Първоначално комисията била в състав: д-р Г. Д. и проф.В. П., като впоследствие
със Заповед № РД-13-
232/09.03 2021 първият бил заменен с Ф.К., инспектор в отдел КЛЗИМП, Дирекция
КМДОК.
Комисията изискала от УМБАЛ „Медика Русе”ООД необходимата за
проверката медицинска и друга документация, която й била предоставена. След
проверка на последната установила:
Пациентът М. Н., на 47 год. В периода от 17.03.2020 г. до 28.09.2020год. имал 7
хоспитализации - 5 (пет) в УМБАЛ „Медика Русе”ООД и по една в МБАЛ „Канев”АД
гр. Русе и в УМБАЛ „Сърце и мозък" гр. Плевен. Пациентьт бил със сериозна
патология: артериална хипертония и хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност,
инсинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване .
За причина на леталния изход посчили: карцином на бъбрека - смесен тип със
саркоматоидна компонента, с множество метастази в лимфните възли и белите
дробове, туморни емболи в долната празна вена и вена реналис. При тези
обстоятелства, включително и наличието на конкуриращо заболяване - хронична
исхемична болест на сърцето с дребноогнищна миокардиосклероза и исхемични
промени, се стигнало до развитие на остра сърдечнo-съдова и дихателна
недостатъчност, вкл. и белодробен оток.
Комисията установила, че при пациента била налицс и бъбречно-каменна болест,
за която в хода на петте хоспитализации в УМБАЛ „Медика Русе" ООД били
проведени редица изследвания. Заключили, че в нито един момент в проверяваната
медицинска документация не било отразено обсъждане, от което да личи целенасочена
широка диференциална диагноза. Липсата на последното възпрепятствало
медицинския екип, включитслно и жпод.Р. К., да се
насочи към други възможни причини, с които да се обясни наличната клинична
1
картина, още повече че резултатити от редица изследвания сочили, че следва да се
търсят други причини, освсн бъбречно-каменна болест. Доститнали до извода, че
жпод.Р.К. не бил интерпретирал описаната картина в контекста на цялостното
състояние на пациента, както и не предприел допълнителни десйствия за неговото
изясняване.
Преценили, че така жпод.К. нарушил разпоредбите на чл. 86 ал. 1, т. 3 от Закона
за здравето, съгласно който: „ като пациент, всеки има право на достъпна и качествена
здравна помощ", в частта „качествена здравна помощ", поради което в негово
отсъствие съставили АУАН № А-61/24.06.2021 год. Актът бил връчен чрез кмета на
Община Русе, на 01.07.21 г., и подписан с бланкетно възражение. В срока по чл. 44 от
ЗАНН било депозирано писмено такова, което не било уважено като основателно и
Наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя горепосоченото наказаниеи
Съдът, като съобрази приложените към преписката писмени доказателства,
установеното с разпита на св.П. и изложеното в жалбата, констатира:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът преценява, че в
административнонакзателното производство са допуснати същестевни нарушения на
процесуалните правила, които правят издаденото наказателно постановление
незаконосъобразно и безпредметно обсъждането на правния спор по същество.
На първо място нарушени са разпоредбите на чл.42 ал.1, т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН
– и в акта и в НП не е посочена конкретната правна норма, съдържаща задължения за
лекаря уролог, която в случая била нарушена. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от
Закона за здравето е бланкетна, не съдържа конкретно правило за поведение, а извежда
един от принципите на ЗЗ, а именно че "Като пациент, всеки има право на достъпна и
качествена здравна помощ". Санкционната норма – чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето,
също е обща и не съдържа правило за поведение, а предвижда налагане на
административно наказание за нарушаване на разпоредбите на закона или
нормативните актове по прилагането му.
Заложените принципи в бланкетните норми са доразвити в конкретни правила за
поведение в редица подзаконови нормативни актове, уреждащи медицинската
професия като правно-регулирана дейност, засягаща съществени обществени
отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората. Съгласно чл. 80 от
Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински
стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от
Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Конкретно относно своевременността, качеството и достатъчността на
медицинската помощ задълженията на лекарите и медицинския персонал са уредени в
медицински стандарти по клинични специалности, в изискванията за клинични пътеки,
заплащани от РЗОК, а когато такава уредба липсва приложими са правилата на добрата
медицинска практика, възприети от медицинската наука и практика и водещите
специалисти в областта.
Затова реализирането на административно-наказателна отговорност на основание
бланкетния състав на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето налага посочване на
конкретните правила и норми, регламентиращи дължимото поведение. Липсата на
посочени конкретни задължения, обявени за наказуеми от съответната правна норма,
2
относими към описаното от фактическа страна деяние, е равносилно на липса на
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като липсва
индивидуализация на кой „….установен ред на държавно управление…” е нарушен от
жпод.К.. Като се е позовал на общи норми, които не регламентират правила, а
съдържат само общи принципи и не е посочил съставомерни признаци на специални
норми, наказващият орган е нарушил правото на защита на жалбоподателя, което се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Възражението на адв.Х., че АУАН е издаден при съществено нарушение на чл.40
ал.1 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя е неоснователно. От материалите по
преписката се установява, че с писмена покана, с изх. № 07-43/21.06.2021 г. по описа
на ИАМН, жпод.К. бил поканен да се яви за съставяне и връчване на акт на 24.06.21год.
От обратната разписка, удостоверяваща получаването се установява, че поканата била
получена на 22.06.21год. от УМБАЛ „Медика Русе" ООД , дл. лице Х. на 22.06.21год.,
т.е. налице е надлежно връчена покана. По делото е приложена и т.нар.Паметна
записка”, с вх. No ПЗ-25/21.06.2021 г., удостоверяваща че бил проведен телефонен
разговор с жалб.К., който отказал да се яви за съставяне на акт и се съгласил, той да
бъде съставен в негово отсъствие. Съдът отбелязва, че посочената покана няма
процесуална стойност и не може да замести тази по чл.40 ал.2 от ЗАНН. Но е спазена
процедурата по съставянето на акта, тъй като се установява, че писмена покана, с изх.
№ 07-43/21.06.2021 г. по описа на ИАМН, жпод.К. бил поканен да се яви за съставяне и
връчване на акт на 24.06.21год., не се е явил и актът бил съставен законосъобразно в
негово отсъствише. Твърденията на адв.Х., че била налице служебна ангажираност на
жпод.К., не подкрепя с доказателства – липсва по преписката писмо от работодателя до
АНО за този факт, още повече че твърденията и касаят такава ангажираност за дата
21.06.21г., докато нарушителят е поканен за дата 24.06.21год., когато е и съставен акт.
Съдът не споделя и възраженията на адв.Х. за липса на компетентност на св.П. за
извършване на проверка и съставяне на акт. Същият е държавен инспектор в отдел
„Контрол на лечебните занедения за болнична медицинска помощ", дирекция КМДОК и е назначен като
член в комисията, извършила проверка на основание Заповед №РД-13-81/28.01.21год, а впоследствие и като
ръководител, на основание Заповед №РД-13-232/09.03.21год., в съответствие на разпоредбите на чл. 7б, т. 7 и т. 9
от Закона за лечебните заведения, чл. 7, ал. l, т. 4 от
Наредба No 1 т 29.03.2019 г. за условията и реда за извършване на проверки от Изпълнителна агенция
„Медицински надзор", във връзка с чл. 5, т. 13 и т. 15 от Устройствения правилник на ИAMН, т.е. налице е пълна
компетентност да извършва проверки и съставя актове. Виждането на адв.Х., че специалността на св.П.,
различна от тази на проверявания – жпод.К. , го прави некомпетентен се явява нейно субективно мнение, което не
почива на нормите, уреждащи назначаването на членовете на комисиите, извършващи проверките. Съдът
отбелязва, че извършената проверка има широк обхват и не касае само действията на жпод.К., свързани с
диагнозата на пациента М.Н..
По изложените съображения съдът констатира, че съставения акт и наказателното
постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
В заключение Съдът намира за недопустимо подхода на дл.лица при ИАМН да
дирят административно-наказателна отговорност използвайки бланкетни състави от
Закона за здравето, без да издирят и се позоват на конкретните правила и норми,
регламентиращи дължимото поведение от страна на субектите, обект на проверка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" гр. София да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
3
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в четири съдебни заседания, делото е
с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в
максимален размер от 120 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК,
която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно -
наказващият орган, а това е Изпълнителна агенция"Медицински надзор" – гр. София,
поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв., тъй като липсва възражение срещу тази сума.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
4