РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. С. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
при участието на секретаря П.Т.
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Административно
наказателно дело № 20203420200851 по описа за 2020 година
Жалбоподателят, “З. хр. С“АД с ЕИК:**, чрез процесуалния си
представител, моли съда да отмени Наказателно постановление №
543154-F567589/23.10.2020 год. издадено от Директор на ТД на НАП гр.В., с
което на предприятието е наложена “имуществена санкция” в размер на 10000
лева за нарушение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената
стойност. Твърди, че при провеждане на производството са били допуснати
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна, тъй като не е
установено какви именно доставки е извършвало дружеството от изброените
по чл.176в от ЗДДС, а от там и срока в който трябва да се предостави
обезпечението, тъй като за някой от тях е седем дневен, а не както е приел
Наказващия орган-четиринадесет дневен. Също така счита, че с нищо не е бил
застрашен фиска на държавата нито гражданите, тъй като през цялото време е
имало покритие за извършваните доставки с банкова гаранция, както и, че не
е бил отписван от водения регистър.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, твърди, че
наказателното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Силистренски районен съд ,като прецени доводите на страните и
провери данните по делото, при за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
1
На жалбоподателя е бил съставен акт за извършено административно
нарушение, а в последствие в предвидения срок е било издадено и
обжалваното наказателно постановление. При обжалването по съдебен ред в
тежест на наказващия орган е да докаже извършването на нарушението, а
съда следи служебно за спазване на процедурата по установяване на
нарушението и издаването на наказателното постановление.
От събраните писмени и гласни доказателствени средства се установи, че
жалбоподателя е регистрирано лице по ЗДДС. Същият извършва облагаеми
доставки на течни горива и е вписан в регистъра по чл.176в от ЗДДС. За
доставките, жалбоподателя е внесъл обезпечение банкова гаранция със срок
на валидност до 07.09.2020 година. На 27.08.2020 година жалбоподателя е
подал заявление за предоставяне на ново обезпечение като е приложил
оригиналната банкова гаранция, с която срока на обезпечението е продължен
до 07.09.2021 година.
Тази фактическа обстановка се установява ат абсолютно всички събрани в
хода на производството доказателствени средства, които са непротиворечиви
и взаимно допълващи се.
Същата фактическа обстановка е била установена и от Наказващия орган
и е послужила за формиране на извода му, че извършеното деяние от
жалбоподателя представлява административно нарушение. Този негов извод
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Нормата на чл.176в, ал.1 от
ЗДДС задължава жалбоподателя да осигури обезпечение за извършваните от
него доставки. След като тяхната стойност на данъчните основи е
надхвърлила 25000 лева за съответния данъчен период, то за жалбоподателя е
възникнало задължението да представи обезпечение, но същевременно е
възникнало и задължението в посочено в разпоредбата на чл.176в, ал.6 от
ЗДДС, да го предостави 14 дни преди изтичане на срока на предходното
обезпечение. Както бе установено по-горе, срокът на старото обезпечение е
изтичал на 07.09.2020 година. Следователно новото обезпечение е следвало
да се предостави до 25.08.2020 година. То от своя страна се предоставя по
реда предвиден в ППЗДДС /чл.111б/, чрез подаване на заявление. Такова е
било подадено на 27.08.2020 година, тоест два дни след изтичане на срока за
неговото подаване. За това деяние е предвиден състав на административно
нарушение в разпоредбата на чл.180в, ал.1 от ЗДДС. Тъй като в случая
закъснението е само два дни е приложима разпоредбата на чл.183в, ал.3 от
ЗДДС, която представлява привилегирован състав. Именно така е било
квалифицирано деянието и е наложена санкцията н нейния минимум от 10000
лева.
В даденото описание на извършеното нарушение и в Акта за неговото
установяване и в Наказателното постановление е описано ясно със своите
признаци, дата място и начин на извършване, поради което изложените
доводи в тази насока съдът намира за несъстоятелни. Също така несе
2
установи нарушаване на процедурата по установяване на нарушението и
налагането на наказанието.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента
на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на
конкретно увредените отношения. Съдът счита, че не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за обективна безвиновна
отговорност. По делото няма събрани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. Още повече, че съществуването на тези правила е с превантивна
цел, така че да се намали вероятността да бъде извършена данъчна измама.
Поради това и преценката на АНО е правилна.
При така извършената цялостна служебна проверка по образуването на
производството и налагането на наказанието, съдът не установи основания за
неговото отменяне или за изменението му , поради което следва да бъде
потвърдено. С нея се дават отговори и на всички възражения направени от
жалбоподателя, поради което не е необходимо изричното им упоменаване.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Силистренски районен съд,
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 543154-F567589/23.10.2020
3
год. издадено от Директор на ТД на НАП гр.В..
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд С. в
четиринадесет дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4