Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26.05.2021 г гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият районен съд
втори състав
На дванадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия :
Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 233 по описа за 2020 година,
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415
ал.1 ГПК: за установяване на вземането на заявител в р-р на 2 037.64 лв. – главница и 57.05лв. -
редовна лихва в/у главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ал.2
от Зкона за кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/ и 570.04лв. - мораторна лихва с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от Национална Агенция за приходите София се
излага : На 03.02.2011 г. между ответника и „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД/Банката/ е сключен договор за студентски кредит в размер на 6 825.00лв.
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти/ЗКСД/
Ответника е следвало да погаси
кредита на 120 равни анюитетни месечни вноски - по 103.93лв. до 10-то число на
месеца, считано от 10.03.2016г. до 10.02.2026г.
От датата на сключване на договора
до 10.02.2016г. ответника ползва гратисен период от 61 месеца, през който не
дължи плащане
Съгл. чл. 6.2 от договора при
неплащане на три последователни вноски банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем
Кредита е предсрочно изискуем поради
непогасяване в срок на падежирали вноски за периода 09.03.2016г. – 10.06.2016г.
Длъжника е уведомени от Банката
за настъпилата предсрочна изикуемост на кредита с писмо изх. №
ИЗХ-001-67483/10.06.2016г., получено – на 04.07.2016г.
Проведено производство по чл.
417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС, по което длъжника е осъден да плати на
Банката 9 387.63лв. – главница, лихви и разноски
По искане на Банката до
Министерството на образованието, младежта и науката/МОНМ/ на осн. издадена
държавна гаранция по Споразумение № Д
01-610/08.11.2010г. и Типов договор № Д 01-530/29.06.2010г., сключен м/у МОНМ и
Банката задължението на ответника – 9 706.08лв. е погасено от Държавата
чрез МОНМ
Поради изложеното и на осн. чл.
14 ал.3 ЗКСД в полза на държавата е възникнало право да получи от
ответника-длъжник всичко, което е платила за негова сметка
По проведено производство по
чл. 417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС е постъпило възражение от ответника и
поради непредявен иск от Банката след уведомяването и – издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени за сумата 2 037.64лв. – част
от дължимата главница, ведно с начислените в/у нея лихви
В същото възражение ответницата
е признала дължимостта на останалата част от вземането в размер
6 825.00лв.
Съгл. чл. 14 ал.4 ЗКСД
вземанията на Държавата с/у кредитополучателите, възникнали в резултат на
заплащане на тяхното задължение към банките са частни държавни вземания/ЧДВ/ и
се събират от НАП
С Акт № 3/12.12.2018г. за
установяване на ЧДВ е констатирано, че към 12.12.2018г. Държавата има изискуемо
вземане към ответника в размер на 2 664.73лв.
Проведено епроизводство по чл.
417 ГПК по ч.гр. № 270/2019г. на БРС/в т.ч. подадено в срок възражение от
ответника с/у Заповедта за незабавно изпълнение /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично задължение в
размер на 2 037.64 лв. – главница и
57.05лв. - редовна лихва в/у главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 17 ал.2 ЗКСД, 570.04лв. - мораторна
лихва с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД и разноските по ч.гр.д. № 270/2019г.
Представя писмени доказателства,
претендира разноски.
Привлеченото като трето лице-помагач
на ищеца – „Райфайзен/България“ ЕАД-София, поддържа предявения иск и счита, че
същия е основателен.
Ответника е оспорил предявения иск.
Излага правоизключващо
възражение – нищожност на клаузи от договора, поради противоречечие с чл.
23 ЗКСД
Оспорва правопораждащ факт на
правата на ищеца :- ответника не е
уведомен от Банката за предсрочната изискуемост на вземането на адреса за
кореспонденция, посочен в договора; - положеният подпис на 04.07.2016г. в
известието за доставяне до постоянния адрес на ответника в гр. Белоградчик – не
е на ответника
Брани се с правни доводи :-
поради изложеното по-горе не са били налице предпоставки за обявяване на
кредита за предсроччно изикуем от Банката, респ. не са били налице
предпоставките за реализиране на държавната гаранция/плащане/ на 12.04.2017г.;
- не дължи 57.05лв. - редовна лихва в/у главница за периода от 10.02.2016г.
до 12.12.2018г. и 570.04лв. - обезщетение за забава с пр. осн.
чл. 86 ал.1 ЗЗД за периода от
10.03.2016г. до 12.12.2018г., тъй като
съгл. чл. 14 ал.3 ЗКСД, Държавата/когато е платила задължението на студента към
Банката/ има право да получи от ответника това което е платила със законната
лихва – от момента на плащане – 12.04.2017г.
В. лице по допуснатата съдебно-счетоводна/ССЕ/ експертиза
е представило заключение по поставената
задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
В. лице по допуснатата съдебно-графическа/СГЕ/ експертиза
е представило заключение по поставената
задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
Съдът след като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Не се спори по делото, че между ищеца
и се признава наличието на сключен между ответника и „Райфайзенбанк/България/“
ЕАД/Банката/ договор за студентски кредит, сключен на 03.02.2011 г. в размер на
6 825.00лв. по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти/ЗКСД/
Сума е преведена по сметка на
ответника.
Ответника е следвало да погаси
кредита на 120 равни анюитетни месечни вноски - по 103.93лв. до 10-то число на
месеца, считано от 10.03.2016г. до 10.02.2026г.
От датата на сключване на
договора до 10.02.2016г. ответника ползва гратисен период от 61 месеца, през
който не дължи плащане
Съгл. чл. 6.2 от договора при
неплащане на три последователни вноски банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем
Кредита е предсрочно изискуем
поради непогасяване в срок на падежирали вноски за периода 09.03.2016г. –
10.06.2016г.
Длъжника е уведомени от Банката
за настъпилата предсрочна изикуемост на кредита с писмо изх. №
ИЗХ-001-67483/10.06.2016г., получено – на 04.07.2016г.
Проведено производство по чл.
417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС, по което длъжника е осъден да плати на
Банката 9 387.63лв. – главница, лихви и разноски
По искане на Банката до
Министерството на образованието, младежта и науката/МОНМ/ на осн. издадена
държавна гаранция по Споразумение № Д
01-610/08.11.2010г. и Типов договор № Д 01-530/29.06.2010г., сключен м/у МОНМ и
Банката задължението на ответника – 9 706.08лв. е погасено от Държавата
чрез МОНМ
По проведено производство по
чл. 417 ГПК по ч.гр. № 304/2016г. на БРС е постъпило възражение от ответника и
поради непредявен иск от Банката след уведомяването и – издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени за сумата 2 037.64лв. – част
от дължимата главница, ведно с начислените в/у нея лихви
В същото възражение ответницата
е признала дължимостта на останалата част от вземането в размер
6 825.00лв.
Съгл. чл. 14 ал.4 ЗКСД
вземанията на Държавата с/у кредитополучателите, възникнали в резултат на
заплащане на тяхното задължение към банките са частни държавни вземания/ЧДВ/ и
се събират от НАП
С Акт № 3/12.12.2018г. за
установяване на ЧДВ е констатирано, че към 12.12.2018г. Държавата има изискуемо
вземане към ответника в размер на 2 664.73лв.
От заключението на в. лице по СЕ
се установява, че ответника дължи на ищеца главница 843.44 лв., редовната лихва – 56.66 лв. и наказателна
лихва 81.02 лв.
От заключението на в. лице по
СГЕ се установява, че подписа в известие за доставяне от 04.07.2016г./приложено
към иск. молба/ с/у името на ответника не е идентичн със сравнителния подпис на
ответника.
Процесния договор попада в обхвата на
специалния Закон за кредитиране на студенти и
докторанти. Съдържанието на договора кореспондира със специфичните
изисквания на чл.
19 и чл.
21 от ЗКСД, В процесния договор за студенски кредит са посочени и
специфичните условия за предоставяне на държавна гаранция за погасяване на
кредита. С оглед на изложеното от постигнатите договорености между страните в
случая се установява, че процесния договор за студентски кредит, сключен на 02.03.2011
г. попада в специална хипотеза по ЗКСД, а не касае за общ случай на банков
потребителски кредит.
Възраженията от страна
на ответника за нищожност на определени клаузи от договора като противоречащи
на разпоредби на ЗКСД, които настоящият състав намира за императивни, следва да
бъдат разгледани.
В отговора на иск. молба е наведено
оплакване, че тъй като разпоредбата на чл.
23 ЗКСД е с императивен характер, то
всяка разпоредба на договора, която и противоречи се явява нищожна по смисъла
на чл.
26, ал.1 ЗЗД. Клаузата
на чл. 4.2 от договора за кредит е нищожна поради противоречие с чл. 23 ал.2
ЗКСД, тъй като е уговорен начален срок на гратисния период, респ. и срок за
погасяване на кредита различен от установените в закона. Общото основание за нищожност на договорите поради
противоречие със закона, регламентирано в чл.
26, ал.1, пр. първо ЗЗД, е приложимо и по отношение на договорите, сключени
по реда на ЗКСД, при нарушение на императивна правна норма. Основанието за
нищожност по чл.
26, ал.1 пр. първо ЗЗД е несъобразяване с предписанията на императивна
правна норма и се отнася до всички видове сделки, включително и уредените в
специален закон, какъвто е ЗКСД.
При въведено от страната възражение за
нищожност поради противоречие със закона съдът е длъжен да прецени дали
конкретната правна норма е от императивен порядък и дали съдържанието на
сделката, респективно на отделна нейна клауза противоречи на тази норма.
Освен това нищожността
се урежда от императивни правни норми от публичен интерес, има действие по
отношение на всички и съдът също следи служебно
за нея. Тълкувателно решение № 4/07.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 4/2009 г., ОСГК, в т. см. и Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/
В
разпоредбата на чл.
24 ал.3 ЗКСД е предвидено, че кредитополучателят погасява общия размер на
кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края
на гратисния период, а в чл. 4. 1. от договора за студентски кредит сключен на
03.02.2011 г. е предвидено, че крайния срок за погасяване на всички вноски е 10.02.2026 г. Видно от погасителния
план към договора първата вноска е с падеж 10.03.2016 г.
Следователно
страните са уговорили, че кредитът следва да бъде погасен в срок по малък от 10
години, считано от датата на изтичане на гратисния период.
Разпоредбата
на чл.
24, ал.3 ЗКСД, има императивен характер и не представлява диспозитивна
правна норма, която не може да бъде заместена по волята на страните.
Уговарянето
на срок за погасяване на кредита различен от това, което е предвидено в
разпоредбите на ЗКСД също се явява основание за нищожност на тази клауза поради
противоречие с повелителни правила на закона. Съгл. чл.
26 ал.4 от ЗЗД, уреждащ частичната недействителност на договорите, в такъв
случай следва да се приложат императивните правила на закона, а именно чл.
24, ал. 3 от ЗКСД, като срокът за погасяване на кредита се явява в
10-годишен срок, считано от края на гратисния период, като плащанията следва да
бъдат извършени на равни месечни погасителни вноски.
След като се установи, че процесния договор
продължава своето действие с посочения в закона срок /чл.
24, ал.3 ЗКСД/ следва да се установи дали задълженията по договора за
кредит са станали изискуеми, т. е. да бъде установено дали гратисния период е
бил изтекъл, тъй като с оглед на разпоредбата на чл.
23, ал.1 ЗКСД кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите
по кредита по време на гратисния период.
В чл. 4. 2. от
процесния договор е предвидено, че ответникът ще ползва гратисен период 61
месеца, считано от датата на сключване на договора.
В същото време в чл.
23, ал.2 ЗКСД е предвидено, че гратисният период е периодът от сключването
на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план
за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от
датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, т. е. и в този
случай отново имаме противоречие между текста на процесния договор и
разпоредбите на ЗКСД. Така посочената разпоредба на чл.
23, ал.2 ЗКСД също се явява императивна по своя характер и в случая всичко
всичко гореизложено по отношения на императивния характер на разпоредбите се
явява относимо, поради което на осн. чл.
26, ал.1, пр. първо ЗЗД - чл. 4. 2. от договора се явява нищожен и се
замества на основание чл.
26, ал.4 ЗЗД от императивната разпоредба на закона, а именно чл. чл.
23, ал. 2 ЗКСД. Доколкото гратисния период е периодът от сключването на
договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от
датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, то в
доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на някоя от
алтернативните хипотези предвидени в чл.
23, ал.2 ЗКСД.
По делото не само, че
не са събрани никакви доказателства в тази насока, но не са и навеждани никакви
твърдения в тази връзка, поради което не е установено кога е настъпил края на
гратисния период /в случай, че същият е настъпил/ и респективно дали за
ответника по делото е възникнало задължението да започне да погасява дължимите
суми по отпуснатия кредит, което обстоятелство е в доказателствена тежест на
ищеца. В настоящият случай ищецът обосновава своите претенции с настъпването на
предсрочна изискуемост на процесния кредит, като по делото не са събрани
доказателства, които да обосноват, че дори едно от процесните задължения на
ответника е било с настъпил падеж, поради което съдът намира, че в случая не са
били налице предпоставките за обявяването на договора за кредит за предсрочно
изискуем и на това основание предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Предвид
изложеното, съдът приема, че предявените искове за установяване на вземане в
размер на 2 037.64 лв. – главница и 57.05лв. - редовна лихва
в/у главница с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ал.2 ЗКСД и 570.04лв. - мораторна лихва с пр.
осн. чл.86 ал.1 ЗЗД са
неоснователни и като такива ги отхвърля.
С оглед изхода на спора ищеца
следва да плати на ответника разноски по делото в размер на 450.00лв. - адвокатско
възнаграждение.
На ищеца не се следват разноски
по ч.гр.д. № 270/2019г. в размер на 53.29лв.-държавна
такса и 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото дело
в размер на 80.50лв. – държавна такса, 400.00лв. – възнаграждение за в. лице и 150.00лв.
- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Национална Агенция за приходите, гр. София, ул. "Княз Ал.
Додуков“ № 52 искове по реда на чл.
422, ал.1 ГПК срещу Б.Ц.Б., с ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.
79, ал.1, предл. предл. ЗЗД във вр.
с чл.
17, ал.2 ЗКСД и чл.
86, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че Б.Ц.Б., с
ЕГН ********** *** сумата от 2 037.64 лв. – главница и 57.05лв. - редовна
лихва в/у главница за периода 10.02.2016г. – 03.07.2016г. с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ал.2 ЗКСД, представляващи
стойността на неплатени и предсрочно изискуеми вноски по договор за студентски
кредит, сключен на 03.02.2011 г. и 570.04лв. - мораторна лихва за периода
10.03.2016г. – 12.12.2018г. с пр. осн. чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 203.29лв.
разноски по ч.гр.д. № 270/2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 263/20.05.2019г. по ч. гр. дело № 270/2019г. по
описа на БРС.
Оставя без уважение искането на НАП гр. София за присъждане на разноски по ч.гр.д. № 270/2019г. в размер на 203.29лв. и разноски по
настоящото дело в размер на 80.50лв. – държавна такса, 400.00лв. –
възнаграждение за вещо лице по ССЕ, 200.00лв. - възнаграждение за вещо лице по
ССЕ и 150.00лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда НАП, гр. София, ул. "Княз Ал. Додуков“ № 52 да заплати на Б.Ц.Б., с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 450.00лв. - адвокатско възнаграждение
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца - „Райфайзен/България“ ЕАД-София с ЕИК *********
Решението може да се обжалва пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия :