Определение по дело №10436/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28425
Дата: 2 юли 2025 г. (в сила от 2 юли 2025 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20251110110436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28425
гр. София, 02.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110110436 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Д. П., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 102940/24.03.2025 г. чрез адв. Х. Х., срещу Р. Н.
П., с ЕГН: **********, с която се иска: да бъде намалено извършеното от
общия наследодател на страните – Д.А. П., с ЕГН: ***, починал на 12.03.2000
г. /баща на ищеца и съпруг на ответницата/ завещателно разпореждане от
21.05.1995 г. в полза на ответницата Р. Н. П. – за ¼ идеална част от
самостоятелен обект в сграда, с предназначение жилище, апартамент, с площ
от 62.820кв.м., описание: апартамент, градски, стара имотна партида ***
ведно с мазе от 3.74 кв.м., който имот се намира в гр. София, общ. Столична,
ж.к. *** с идентификатор *** и да бъде възстановена запазената част от
наследството на Д.А. П., на ищеца като ответницата Р. Н. П. бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата, която съответства на запазената му част в пари
/доколкото ответницата вече се е разпоредила с имота в полза на трето лице
чрез възмездна сделка/. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът А. Д. П. е син и законен
наследник на Д.А. П., с ЕГН: ***, починал на 12.03.2000 г. Последният наред с
ищеца оставил още двама наследници ответницата Р. Н. П. преживяла съпруга
и лицето Д. Д.а Т. – дъщеря.
Посочва, че приживе наследодателят Д.А. П., с ЕГН: *** заедно с Р. Н. П.
бил придобил в еднолична собственост недвижим имот с адрес: гр. София,
общ. Столична, ж.к. *** с идентификатор ***.


Със саморъчно завещание от 21.05.1995 г. Д.А. П. завещал цялото свое
движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата Р. Н. П.. Уточнява
се, че самото завещание било обявено с протокол от 12.07.2000 г. В тази
връзка и ответницата се сдобила с констативен нотариален акт № 11 от
1
10.08.200 г. за собственост на целия имот с адрес: гр. София, общ. Столична,
ж.к. ***.
Впоследствие чрез сделка по продажба ответницата се разпоредила с
имота в полза на Д. И. Т. – сделката, обективирана в НА от 26.11.2020 г.
Предвид гореизложеното и ищецът счита, че запазената му част от
наследството на Д.А. П. като негов син била накърнена.
Излага подробни доводи, че за завещателното разпореждане научил едва
на 03.02.2025 г., когато направил справка в имотния регистър и посетил СВп
към АВп.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена. С исковата молба
са представени: НА от 1973 г., протокол за съдебна делба от 1980 г., НА от
2020 г., НА от 2000 г., саморъчно завещание и протокол за обявяването му и
удостоверение за наследници на Д.А. П..
Иска се да бъде допусната съдебно оценителна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата
по делото Р. Н. П. е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва изцяло
като неоснователен.
На първо място се сочи изрично, че исковата претенция е погасена по
давност. Обръща се внимание, че завещанието е обявено още на 12.03.2000 г.,
а ответницата са е снабдила с КНА за имота на 12.07.2000 г. От своя страна
настоящият иск се предявявал цели 25 години по-късно. От своя страна
давностният срок за оспорване на завещание бил пет години и течал не от
момента на реалното му узнаване, а от момента, в който ищецът е могъл да
узнае, че правоимащото лице ще се ползва от завещанието. В случая, както
завещанието, така и КНА били вписани още през 2000 г. и оттогава 25 години
ищецът бездействал и не проявил никаква грижа или интерес към имота.
На следващо място се твърди, че имотът представлявал СИО – предвид
данните в протокола от 1980 г. и след смъртта на Д.А. П. в наследството на
същия влизала само ½ част от имота. Поради това и запазената част на ищеца
възлизала на 1/8 част.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло
евентуално частично.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са относими, необходими и следва да бъдат приети.
Искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза се явява
относимо, допустимо и необходимо и поначало следва да се уважи. Предвид
направеното от ответницата възражение за погасяване на иска по давност
обаче следва да се укаже на ищеца да посочи дали поддържа искането си за
експертиза.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и
2
редовни, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с
оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл.
140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът твърди, че е накърнена запазената му част от
наследството на баща му Д.А. П., чрез извършено завещателно разпореждане
от 21.05.1995 г., обявено с протокол от 12.07.2000 г.
- правна квалификация – по делото е предявен иск по чл. 30, ал. 1 от
ЗН – за намаляване на завещателно разпореждане от 21.05.1995 г., обявено с
протокол от 12.07.2000 г, извършено от Д.А. П. в полза на ответницата и за
възстановяване на накърнена запазена частта на ищеца като наследник по
закон с право на запазена част;
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1/
наследодателят на страните Д.А. П., с ЕГН: ***, е починал на 12.03.2000 г.
като оставил за наследници ответницата Р. Н. П. преживяла съпруга, лицето Д.
Д.а Т. – дъщеря и ищеца – син., както и че 2/ със завещателно разпореждане от
21.05.1995 г., обявено с протокол от 12.07.2000 г, Д.А. П., с ЕГН: *** завещал
цялото си имущество на ответницата и 3/ през 2000 г. ответницата се снабдила
с КНА за имот - апартамент в гр. София, общ. Столична, ж.к. *** с
идентификатор ***.
Липсва спор и че през 2020 г. ответницата се разпоредила чрез
възмездна сделка с имота в полза на трето лице.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже следните релевантните факти:
наследодателят е починал; ищецът е наследник с право на запазена част по чл.
28 ЗН и чл. 29 ЗН; че наследодателят му е извършил завещателно
разпореждане в полза на ответната страна, с което е накърнил запазената част
на ищеца; да установи размер на запазената си част и стойността, с която
последната е накърнена.
В тежест на ответника по делото е да възраженията си, в това число да
докаже, че запазената част на ищеца е в посочения от ответницата размер.
В случая не се твърди, че в наследствената маса са влизали и други
имущества освен процесния апартамент.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от ищеца и ответника писмени
доказателства.
3
УКАЗВА на ищеца да посочи в едноседмичен срок от съобщението с
писмена молба дали поддържа искането си за съдебно оценителна експертиза
и ако го поддържа да формулира въпроси къв вещото лице.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 28.10.2025 г. от
10.20 часа за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че преклузивния срок за правене на
доказателствени искания от страните е до приемане на доклада за окончателен
в първото съдебно заседание (чл. 146, ал. 3 ГПК), а след това – само относно
доказване на новонастъпили или новооткрити факти или представяне на
новосъздадени или новооткрити доказателства и след доказване на
предпоставките (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4