Решение по дело №896/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
Н. А. Г. с адрес гр.Враца ул. „***************, с ЕГН: **********, е
обжалвал НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 26-0000921 от 16.08.2023г. на
Началник областен отдел /ОО/ „Автомобилна администрация“/„АА“/ - гр.Враца, при
„ИА“ „АА“, с което за извършено нарушение на чл.43, ал.1, т.2, б."б" от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500.00лева.
В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуален представител
адв.**********от ВАК, се иска отмяна на АУАН и НП, като се твърди, че същите са
незаконосъобразно и неправилно, тъй като в производството по издаването му, са
допуснати редица нарушения на процесуалните правила и по конкретно на тези по
чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и материалноправните
разпоредби. В жалбата се твърди, че издадените АУАН и НП, не са издадени от
компетентните за това административни органи. Твърди се, че в издадените АУАН и
НП не е посочено ясно и конкретно датата на извършване на нарушението. Поддържа
се, че разпоредбите на чл.178а,ал.7, т.1 от ЗДвП и на чл.43, т.2, б“б“ от Наредбата са
бланкетни, тъй като вменяват общо задължение за недопускане извършването на
периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за това, определени в
подзаконовия нормативен акт, и следва да бъдат запълнени с друга норма,
регламентираща конкретно правило за поведение. Твърди се че в АУАН липсва годно
повдигнато обвинение за извършено съставомерно административно нарушение при
смесване на формите на изпълнителното деяние, при противоречие между
обстоятелствената част на НП и констативната част на АУАН с приетата правна
квалификация на нарушението, която също е вътрешно противоречива, което
съществено затруднява правото на защита на наказаното лице. В случай на уважаване
на жалбата се претендира присъждане на разноски.
Ответникът по делото, не взема становище по жалбата и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание, единствено с придружителното писмо,
ангажира становище в подкрепа на издаденото НП.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:
На 04.08.2023г. в гр.Враца к.в.******* местността „************“ служителите
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.Враца ********** и
*********** – инспектори извършили комплексна проверка на пункт за годишни
технически прегледи втора категория, притежаващ Разрешение №1591, при която
било констатирано, допуснато нарушение при извършването на технически преглед на
03.08.2023 г. от председателя на комисията Н. А. Г..
За констатираното нарушение свидетеля актосъставител ************* в
присъствието на свид.********* около 13:50 часа съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ №335638/04.08.2023г. за следното нарушение,
а именно, за това че: „при извършване на технически преглед на 03.08.2023г. на лек
автомобил марка Опел Корса с per. № ВР 78 08 ВК кат. М1, собственост на
*************, като председател на комисията *************** е подписал и
подпечатил Протокол №32785645 на 03.08.2023г. със заключение, че посоченото
МПС се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
1

прегледа не е извършен съгласно изискванията на част 2, раздел 1, т.3 от
Методиката за извършване на ПППТИ на ППС. Не са извършени измервания на
емисиите на отработените газове при работа на двигателя с монтирана уредба ВНГ
марка Kolos № 197" - което било квалифицирано от актосъставителя, като нарушение
на чл.43, т.2, б."б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като акта е
предявен и връчен срещу подпис на ************* на същата дата, който го подписал
без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ 26-0000921 от 16.08.2023г. на Началник областен отдел /ОО/
„Автомобилна администрация“/„АА“/ - гр.Враца, при „ИА“ „АА“, в което дословно е
пренесено текстовото описание на нарушението от АУАН, като на основание чл.178а,
ал.7, т.1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл.43, т.2, б."б" от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1500лв.,
за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите ***********/актосъставител/, ************* /свидетел по АУАН/ , както
и приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП
№26-0000921 от 16.08.2023г. на Началник ОО„АА“ - гр.Враца, Протокол за
извършена периодична проверка за техническа изправност на пътно превозно средство
№ 32785645 на 03.08.2023г., Резултати от проверка на емисии, Заповед РД-08-
30/24.02.2020г. на МТИТС, длъжностна характеристика, молба, призовка,
пълномощни и др. които съдът кредитира.
Съдът намира жалбата подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, разгледана
по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните
съображения:
АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", заемащо длъжността "инспектор"в Районна дирекция
"Автомобилна администрация" – Враца. Съгласно чл.166, ал.1, т.2 ЗДвП министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА"Автомобилна
администрация" контролира дейността на лицата, получили разрешение по реда на
чл.148 да извършват периодичен преглед за техническа изправност на регистрираните
пътни превозни средства. В ал.2, т.4 на същата разпоредба е уредено, че при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби дават предписания във връзка с
периодичната проверка на техническата изправност на моторните превозни средства.
Съгласно чл.49 и чл.51 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства контролът по
прилагането на тази наредба се осъществява от ИА"Автомобилна администрация",
чиито контролни органи могат да съставят актове за установяване на административни
нарушения при констатирани такива. От цитираните норми следва, че
актосъставителят в случая е разполагал с правомощие по закон за състави АУАН при
извършената проверка.
Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП - НП се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Досежно компетентността на
административно-наказващият орган по делото е приложена Заповед №РД – 08-
30/24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
2

съобщенията, с която в т.І.6 са оправомощени директорите на РД"Автомобилна
администрация" да издават наказателни постановления за установени нарушения на
регламенти на ЕС, З Авт Превози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени
въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП административно-наказващ орган е имал
законовата компетентност да издаде обжалваното НП.
На първо място - съгласно разпоредбата на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН - АУАН
респективно на чл.57 ал.1 т.5 пр.2 от ЗАНН, касателно НП, трябва да съдържат – дата
на извършване на нарушението в конкретният случай, посочената в текстовите части
на двата документа дата - 04.08.2023г., визира датата на съставянето на Акта за
нарушението, която не може да се отъждествят с датата на извършването му.
Това е така защото в АУАН и в НП е посочено, че на 04.08.2023 г. около 13:50
ч. е извършена комплексна проверка на Пункт за ГТП, притежаващ Разрешение за
годишни технически прегледи №1591 в който Пункт за ГТП е извършен съответния
технически преглед на 03.08.2023 г. на визираният лек автомобил марка *********** с
peг. № ************кат. М1, собственост на ************. Основателно е
възражението на защитата на жалбоподателя, че датата 03.08.2023г. фигурира в текста
на НП и акта единствено, като датата на протокола за преглед, което не е достатъчно,
за да се направи извод, че именно това е датата на нарушението.
В случая изписване на дата на извършване на нарушението изобщо липсва и в
двата съставени от наказващият орган документа, като дори отразеното, описание не е
достатъчно от към конкретика, касателно визирания реквизит. В конкретния случай, е
без значение факта, че жалбоподателя може и да се е досетил за датата на извършване
на нарушението, установено от органите на ИА АА, като е ирелевантна причината
поради, която тя не е отразена доколкото законът не предвижда никакви изключения в
тази посока.
Отделно от изложеното до тук следва да се отбележи и че дори и свидетелите в
показанията си да сочат факти и обстоятелства досежно датата на нарушението,
респективно да са единни в твърденията си относно този задължителен реквизит на
нарушението то, това не санира допуснатото нарушение, тъй като датата на
нарушението е реквизит, които не следва да се предполага, нито да се извлича по пътя
на формалната логика, а следва да е точно и ясно конкретизиран в АУАН и НП,
като липсата на отразена дата на нарушение, води до порочна неяснота на релевантни
относими факти, които са от съществено значение за - описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при който е извършено.
Извода е един - в АУАН и в НП липсва посочване на датата на извършване на
нарушението, поради което следва, че не може да се приеме, че датата на извършване
на комплексна проверка на посочения Пункт за ГТП – 04.08.2023г. е и датата на
извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка на
Пункт за ГТП, е констатирано съответното нарушение, но никъде в НП не се сочи, че
това е датата на извършване на нарушението.
При това положение следва, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл.42
т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично посочване
на датата на извършване на твърдяното нарушение.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП,
3

и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено
процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна
норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението освен, че лишава
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в какво
нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава и съда от
преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по
смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП,
но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на
дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй
като е нарушено правото на защита на наказаното лице - жалбоподател.
Едновременно с това, липсата на отразяване на датата на извършване на
нарушението, по същността си води и до непълнота по отношение и на описанието
на нарушението и на обстоятелствата, при който е извършено, които пък са
нарушения на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като в тази
връзка дори показанията на разпитаните по делото свидетели не способства,
съществено за изясняване на фактическата обстановка.
На второ място административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя ***************** е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл.43, т.2, буква “б” от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС , в която е определена
ролята на техническия специалист, участващ в комисията при периодичните прегледи
на ППС. Същият извършва периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на
периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба;
Приложената санкционната норма на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП е бланкетна и
препраща към подзаконовия нормативен акт. Според нея : “Председател на комисия,
извършваща прегледи,.... който допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, или със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с наредбата
по чл. 147, ал. 1", се наказва с глоба в размер 1 500 лв.
Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.43, т.2, буква “б” от
Наредба Н-32 сочи, че: „Председателят на комисията, която извършва периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на ППС:т2. следи за качественото
и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на
техническия специалист, като:б)не допуска извършването на периодичен преглед на
ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи,
определени в наредбата;“ Разпоредбата е препращаща, тъй като конкретните
изисквания се съдържат в други разпоредби от наредбата.
Съгласно императивното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в НП следва да
се посочат и законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са препращащи
или бланкетни, е необходимо в НП да се посочат и съответните правни норми от
същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за
поведение. В случая това изискване не е изпълнено.
В случая като нарушена е посочена единствено отпращащата разпоредба на
чл.43, т.2, буква “б” от Наредба Н-32/16.12.2011г. на МТИТС - без нарочната й
привръзка към конкретна диспозиция на норма от Наредбата. Този пропуск
4

представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на
защита на нарушителя, като спестява пълната правна квалификация на нарушението,
възпрепятствайки го да разбере кое конкретно правило за поведение е пропуснал за
спази той. В този смисъл е и съдебната практика като например - Решение №7809 от
12.11.2019 г. на Административен съд София по адм. д.№10647/2019г., Решение №72
от 05.01.2018 г. на Административен съд София по адм. д.№11115/2-17 г.; Решение от
23.12.2015 г. по КАНД №2942/2015 г. на Административен съд Пловдив и Решение
№768 от 18.04.2016 г. по КАНД №283/2016 г. на Административен съд Пловдив и
много други.
Предвид горното в случаите, когато се вменява отговорност за нарушение на
Председателят на комисията, свързано с начина на проверка за техническа изправност
на ППС, в АУАН и НП следва да се посочи съответната нарушена разпоредба от
Методиката, тъй като само в нея се съдържат конкретните правила и методи на
проверката, които той следва да изпълнява.Ето защо, квалифицирайки
нарушението, актосъставителя, а след него и административно-наказващият орган е
следвало да посочат във връзка с цитираната от него като нарушена разпоредба
съответната точка от посочената Методика. Следователно с Методиката са посочени
подлежащите на проверка системи, уредби и механизми на превозните средства. В нея
са описани правилата и препоръчителните методи за тяхната проверка, както и
критериите, които трябва да бъдат използвани, за да се определи дали техническото
състояние на превозното средство е приемливо.В мотивите към Тълкувателно решение
№8/16.09.2021г., постановено по т. д. №1/2020г. Върховният административен съд
изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ, съгласно която Конвенцията изисква
обвиненият да бъде информиран подробно не само за действията, за които се
твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на които се основават обвиненията, но и
за правната квалификация, която им се дава. Според утвърдената практика на
ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен процес информирането на
обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също толкова важно, колкото
и информирането за фактическата обстановка на обвинението.
В случая съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от цитираната Наредба -
периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на
агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на
движението, отделянето на отработилите газове и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката,
която е част от наредбата, като нейно Приложение № 5.
Санкционната норма на чл.178а ал.7 от ЗДвП е визирана отговорност за
председател на комисия или технически специалист, който допусне извършването на
годишен технически преглед за проверка на техническата изправност в нарушение на
изискванията, определени в Наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Касае се за
допустителство, по смисъла на чл.10 от ЗАНН, по силата на която при
административните нарушения, допустителите се наказват само в случаите,
предвидени в съответния Закон или Указ.
В АУАН и НП са описани факти за това, че жалбоподателя, в качеството му на
председател е подписал и подпечатил Протокол №32785645 на 03.08.2023г. със
заключение, че МПС Опел Корса с per. № ВР7808ВК кат. М1, собственост на Калин
Иванов се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
прегледа не е извършен съгласно изискванията на част 2, раздел 1, т. 3 от
Методиката за извършване на ПППТИ на ППС. Не са извършени измервания на
5

емисиите на отработените газове при работа на двигателя с монтирана уредба ВНГ
марка Kolos № 197., тоест. вменена му е отговорност на извършител, а не на
допустител. Допустителството е обективен признак от състава на нарушението и се
свързва с бездействие на едно лице да се противопостави на извършването на
определено действие или бездействие на друго лице, когато допустителят е правно
задължен да стори това. Факти, сочещи на допустителство от страна на председателя
на комисията в случая не са изложени в наказателното постановление, а при
положение, че такива са изискуеми от санкционната норма на чл.178а ал.7 от ЗДвП то
е и налице противоречие между текстовото и цифрово формулиране на
административното обвинение, което препятства възможността на наказаното лице да
разбере фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение и поради това
обуславя отмяната на издаденото НП.
Следва да се отбележи, че законът вменява на Председателя на комисията
задължението да следи за качествено и пълно обемно провеждане на периодичните
прегледи. Видно от посочената като нарушена норма и нейното съдържание е отразено,
че председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС не трябва да допуска извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните
прегледи, определени в Наредбата.
В текстовата част на поддържаното обвинение не се съдържат никакви данни
председателя да е в качеството на допустител. А от съдържанието на разпоредба
чл.178а ал.7 от ЗДвП се установява, че тя касае случаите, в които председателя на
комисията допусне извършване на периодичен преглед в нарушение на изискванията,
определени в Наредбата. Както бе отразено по-горе, в настоящия случай нито в акта,
нито в НП е посочено като елемент от изпълнителното деяние допустителството, т. е.
никъде не се твърди председателя на комисията да е допуснал извършването на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно
средство в нарушение на изискванията, определени с Наредбата по чл.147, ал.1. В
конкретния случай с издаденото НП административнонаказващия орган е приложил
несъответен в смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, закон при определянето на
наказанието.
В контекста на изложеното отново следва да се подчертае, че санкционната
норма на чл.178а ал.7, т.1 пр.1 от ЗДвП съдържа наказание глоба за председател на
комисия, извършваща прегледи или за технически специалист, който допусне
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията,
определени с Наредбата, като по този начин с тази норма законодателя санкционира
допустителство, а не пряко извършване на периодичен преглед при неспазване
изискванията на Наредбата. Както в акта, така и в НП обаче изрично е посочено, че
жалбоподателя като Председател на комисията е извършил, тоесн подписал и
подпечатил документ с конкретното съдържание, като по този начин е наказан като
пряк извършител на нарушение с налагане на глоба за допустителство и то както е
посочено с бланкетната норма на чл.43 от Наредбата, без да се посочи
конкретизираща такава.
Както в АУАН така и в издаденото въз основа на него НП липсва годно
повдигнато обвинение за извършено съставомерно административно нарушение.
Посоченото съществено затруднява правото на защита на наказаното лице и е
неотстранимо в съдебната фаза на производството, което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на Наказателното постановление.
6

Допуснатите съществени процесуални нарушения/липсата на отразяване на
датата на извършване на нарушението, непълнота в описанието на нарушението
и на обстоятелствата, при който е извършено, както и точно и ясно посочване на
нарушените законови норми/ водят до невъзможност наказаното лице да разбере,
какви точно задължителни предписания на закона е нарушило, защо и при какви
обстоятелства, както кога и къде е извършено това нарушение, което от своя страна
води до нарушаване правото на защита, което е основание за отмяна на НП.
Това е така защото Административнонаказателното производство е строго
формално. В конкретния случай някои от тези изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН са
били нарушени от страна на АНО, а това при всички случаи нарушава правото на
защита на жалбоподателя.Ето защо и с оглед изложеното по - горе, обжалваното НП
следва да бъде отменено от съда. В случая е безпредметно обсъждането на останалите
доводи на жалбоподателя относно незаконосъобразността на атакуваното НП, тъй като
това с нищо не би променило изхода от делото.
Поради изложените съображения за допуснати нарушения на процесуалните
правила, които съдът определя като съществени, следва обжалваното НП да бъде
отменено изцяло само на това основание.
Предвид изхода на делото, с оглед основателно направеното искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ -
София, следва да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 500.00 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Затова и съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 26-0000921
от 16.08.2023г. на Началник областен отдел /ОО/ „Автомобилна
администрация“/„АА“/ - гр.Враца, при „Изпълнителна агенция“, „Автомобилна
администрация“–гр.София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.3
т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
7

Номер на акта:	38
Дата:	5 февруари 2024 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200896
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	13 септември 2023 г.

Решение по дело №896/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите