№ 14881
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110157686 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на EТ „Ц. П“, ЕИК ... против ЗАД „А..." АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 18 900 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” №
0307Х0033841/18.02.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 05.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание от 02.07.2024 г. на основание чл.214, ал.1 ГПК е
допуснато изменение в размера на иска чрез намаляването му до сумата от 16 539,18 лв.,
съчетано с отказ от иска до пълния предявен размер от 18 900 лв.
В исковата молба ищецът EТ „Ц. П“ ЕИК ... твърди, че на 09.04.2022 г., е настъпило
ПТП с неговия автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН, при
следната фактическа обстановка: в двора на базата на ищеца, находяща се в с.Градешница,
при маневра за излизане от мястото за паркиране и напускане на двора, в който е бил
паркирана автомобила, е настъпило сблъсък между автомобила и друго МПС, също
собственост на ищеца. Тъй като нямало пострадали лица, органи на МВР не били викани,
нито бил съставен протокол за ПТП. Автомобилът било застрахован по застраховка Каско в
ответното дружество с полица № 0307Х0033841 на 18.02.2022 г., със срок на покритие от
30.03.2022 г. до 29.03.2023 г. В ответното дружество на 11.04.2022 г. била образувана
преписка по щета № 1602203010082. На 27.04.2022 г. е изготвен опис-заключение по
завадената щета, приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение от
04.05.2022 г. Разходите, които направил ищецът, за да отремонтира МПС възлизали на
сумата 18 900 лв. След издаване на фактурите за ремонта, ищецът отново сезирал
застрахователя, но получил отказ на основание т. 11.4 от Общите условия на застрахователя
по застраховка „Каско“. Поради това моли ответното дружество да бъде осъдено да му
заплати сумата от 18 900 лв., представляваща дължимо и неизплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” № 0307Х0033841/18.02.2022 г.,
заедно със законната лихва за забава от 05.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
1
Ответникът ЗАД „А..." АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Оспорва да е налице покрит застрахователен риск. Оспорва всички обстоятелства, на които
ищецът основава претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка. Твърди наличие на изрично изключени рискове - т.11.4 от ОУ. Във
връзка с подаденото заявление за изплащане на обезщетение било установено, че заявените
увреждания не са настъпили по декларирания от ищеца механизъм – удар между автомобила
на ищеца, управляван от съпругата на ищеца и трактор, управляван от ищеца. Било
допуснато извличане на телеметрични данни от автомобила, от които се установило, че
събитието е настъпило на 01.04.2022 г. в 16:51 ч., т.е. 8 дни преди декларираната от ищеца
дата. По време на огледа на автомобила той бил с пробег 123 866 км., докато по време на
събитието пробегът е бил 123 830 км., респ. автомобилът изминал 36 км. след събитието.
Посочва, че застраховка Каско покрива само ограничен набор от рискове, като всички други
събития не се покриват от застрахователя. В условията на евентуалност, възразява по
чл.408, ал.1, т.3 от КЗ. Счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение
е значително завишен и не съответства на стойността на вредите претърпени от ищеца,
както и че следва да бъде намален на основание чл.92 от ОУ на застрахователя. Моли за
отхвърляне на иска за главница и за законна лихва. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца
е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, като в негова тежест е да установи и твърдяното
неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за застраховка „Каско +”,
съгласно застрахователна полица № 0307Х0033841 на 18.02.2022 г., със срок на покритие от
30.03.2022 г. до 29.03.2023 г. за процесното МПС, както и че образуваната преписка по щета
44012952200179, приключила с отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение на
основание т.11.4 от Общите условия на застраховка „Каско”.
По делото не е спорно, че всички вноски по договора за имуществена застраховка
Каско на МПС са заплатени от ищеца.
От представеното опис-заключение по щета № 1602203-01-00082/27.04.2022 г. се
установява, че на 11.04.2022 г. застрахованото лице е уведомило застрахователя ЗАД „А..."
АД за настъпилото ПТП. Извършен е оглед на автомобила с опис на щетите по претенция №
1602203-01-00082. Изготвен е и опис-заключение по щета № 1602203-01-00082/27.04.2022 г.
От представеното писмо на ЗАД „А..." АД изх. № 2795/04.05.2022 г. се установява, че
образуваната преписка по щета № 4000-1201-22-00238, приключила с отказ да бъде
изплатено застрахователно обезщетение на основание т.11.4 от Общите условия на
застраховка „Каско”.
За установяване на механизма на събитието, уврежданията по автомобила и връзката
между тях са събрани следните доказателства.
2
За изяснява на механизма на ПТП са събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Иванка Николова Петкова – съпруга на ищеца, която е управлявала автомобила по
време на настъпване на ПТП. Съдът цени показанията на свидетеля при условията на чл.172
ГПК, като заинтересован в полза на една от страните, тъй като ищецът е негов съпруг. От
разпита на свидетеля Иванка Николова Петкова се установява, че е участвала в ПТП
настъпило в с. Градешница през месец април 2022 г., като управлявала лек автомобил марка
„Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН. Автомобилът бил спрян под навеса,
тръгнала назад, за да излезе от навеса и после напред. В този момент тракторът, който
зареждал нафта в двора, тръгнал назад и тя не го видяла, тъй като бързала да се прибере в
гр.Враца. Представили автомобила пред застрахователя, за да го заснеме първо на място и
после в гр. Враца. След това ремонтирали автомобила и заплатили разходите.
Изложеният механизъм на настъпване на ПТП се потвърждава и от приетия по делото
ДКПТП от 09.04.2022 г., подписан от участниците в него.
Приета е автотехническа експертиза, вещото лице Й. Й. по която е дало заключение,
че описания механизъм на произшествие обосновава сочените от ищеца увреждания като
негова закономерна последица. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване
на ПТП е поведението на водача на трактор „Deutz-fahr Agroton 265“, рег. № ВТ 0044 КН,
който е предприел маневра за движение на заден ход без да съобрази разположението на лек
автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН. Съгласно
приложените по делото телеметрични данни, непосредствено преди настъпването на удара
лек автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН се е движили с 37
км./ч. предвид маневрата за движение на заден ход, която е извършвал на водачът на трактор
„Deutz-fahr Agroton 265“, рег. № ВТ 0044 КН и лек автомобил марка „Фолксаваген“, модел
„Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН, може да се направи извод, че непосредствено преди удара
същия се е движил с 5-10 км.ч. Към датата на застрахователното събитие, процесният
автомобил е бил в експлоатация 3 години, 11 месеца и 22 дни, считано от датата на
първоначалната регистрация – 18.04.2018 г. Стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН , изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 539,18 лв. При разпита на вещото лице в
съдебно заседание уточнява, че изводът за наличие на следи оставен върху лек автомобил
марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН от протектора на гумата на
трактор Deutz-fahr Agroton 265“, рег. № ВТ 0044 КН прави от експертната си практика, тъй
като той оставя характерни следи с намачкване на предния капак. Посочва, че теоретично
телеметричните данни не могат да бъдат манипулирани и се записват на първично
ниво.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, съдът намира за пълно и
главно доказано обстоятелството, че застрахованият автомобил е претърпял ПТП на
09.04.2022 г., е настъпило ПТП с неговия автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“,
рег. № ВТ 0044 КН, в двора на базата на ищеца, находяща се в с.Градешница, при маневра за
излизане от мястото за паркиране и напускане на двора, в който е бил паркирана
автомобила, е настъпило сблъсък между автомобила и друго МПС, също собственост на
ищеца в срока на покритие по валидна застраховка „Каско на МПС“, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети. Поради изложеното
съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по процесните застрахователни
договори е настъпило събитие по смисъла на § 1, т. 4 ДР КЗ. Следва да се даде отговор на
въпроса дължи ли ответникът застрахователно обезщетение за щетите от това
застрахователно събитие.
Относно наличието на основания за изключване или намаляване на отговорността на
застрахователя.
3
Спорът по делото се съсредоточава по въпроса дали отказът на застрахователя по
договор за застраховка „Каско” да изплати застрахователно обезщетение на посоченото
основание е основателен.
По възражение на ответника, че е налице хипотезата на т.11.4 от Общите условия на
ответника, свързана с установено несъответствие между декларираното обстоятелство за
настъпване на застрахователно събитие и действителната фактическа обстановка по
механизма на настъпването му.
Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие. В КЗ изрично са визирани хипотези, при които
застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на
застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни
задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а
именно: /1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на
договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на
събитието - /2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове
с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило
събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя /3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на
неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е
предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на
обезщетението. Приложението на 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени
вредите от същото, поради което тя следва да бъде доказана в процеса от застрахователя
според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест.
Уредбата по КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е аналогична на уредбата по чл. 211 КЗ
(отм.), предвид на което и съдебната практика по последната норма е актуална и при
действието на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). Налице е константна съдебна практика относно
императивния характер на разпоредбата на чл. 211 КЗ (отм.), сега чл. 408 КЗ, вкл. по
Решение № 168 от 11.05.2016 г. по т. д. № 2284 / 2014 г., ТК, II ТО на ВКС, съобразно която
не всяко задължение на застрахования, скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата
на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и да обуслови отказ, единствено на основание факта на
неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно застрахователно
събитие, а само това, което по своето съдържание би могло да обуслови като последица
настъпване на застрахователното събитие или увеличен размер или обхват на вредите или е
от естество да препятства доказването им. В същия смисъл е и практиката по Решение № 49
от 29.07.2013 г. по т. д. № 840 / 2012 г., ТК, I TО на ВКС, с която се приема, че приложението
на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
С мотивите на решението е прието и, че не може по договорен път причинната връзка да
4
бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от
застрахователя. В този смисъл са Решение № 102 от 02.10.2012 г. по т. д. № 615 / 2011 г., ТК,
І ТО на ВКС и Решение № 167 от 07.02.2017 г. по т. д. № 1655 / 2015 г., ТК, ІІ ТО на ВКС. С
Решение № 105 от 11.07.2017 г. по т. д. № 1325/ 2016 г., ТК., I TО на ВКС e даден oтговор на
правния въпрос досежно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) и
тежестта на доказване в смисъл, че правно релевантно за правото на застрахователя да
откаже плащане на застрахователното обезщетение е такова неизпълнение на договорните
задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от
него да са значителни с оглед интереса на застрахователя. Тежестта за доказване на такова
неизпълнение, което да е основание за освобождаването му от отговорност е в тежест на
застрахователя. В негова тежест е и доказването на причинната връзка между
неизпълнението (действие или бездействие) и настъпилото застрахователно събитие, респ.
увеличаването на вредите.
В случая между извлечените телеметрични данни от автомобила и декларирания
механизъм на настъпване на ПТП има разминавания. Въпросът дали неизпълнението на
горното задължение по застрахователния договор за коректно деклариране на механизма на
настъпване на ПТП, се явява значително с оглед интереса на застрахователя изисква
конкретна преценка доколко това неизпълнение е довело до реализирането на
застрахователното събитие – настъпване на ПТП с процесния автомобил, т. е. дали при
изпълнение на това задължение не би се стигнало до същия резултат. Разгледано в
светлината на разпоредбата на чл.408 КЗ, неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования свързана с неизпълнение на задължението на ищеца да
регистрира настъпилото ПТП, като изисква необходимите документи удостоверяващи
събитието, не може да бъде определено като значително с оглед интереса на застрахователя
и категорично не е довело до възникване на застрахователното събитие, поради което
възражението в противен смисъл е неоснователно. Дори да се приеме, че телеметричните
данни след настъпването на събитието не кореспондират на декларираното от
застрахования, то застрахователят не е доказал, че този факт е довел до настъпване на
застрахователното събитие. С оглед на всичко изложено и при положение, че фактическият
състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ подлежи на главно и пълно доказване от застрахователя,
съдът приема, че той не е доказан по делото.
По гореизложените мотиви, ответникът не доказва възраженията си във връзка с чл.
408 КЗ и чл. 395, ал. 4 и ал. 6 КЗ и няма право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпилия риск на застрахованото имущество. С настъпването на
застрахователното събитие за застрахователя възниква задължението за заплащане на
застрахователно обезщетение. Поради изложеното съдът намира за неоснователно
правоизключващото възражение на ответника и приема, че той дължи застрахователни
обезщетения.
Размерът му следва да се определи към момента на реализиране на застрахователното
събитие и принципно е равно на действителния размер на вредите, причинени на
застрахованата вещ – чл. 386, ал. 2 КЗ. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, каквито в случая безспорно не са налице. Нормата на ал. 1 на чл. 386 от
КЗ ограничава размера на застрахователното обезщетение до застрахователната сума
/лимита на отговорността/, която в процесния договор е определена на 19817,67 евро. При
сключването на договора страните не са определили застрахователна стойност по смисъла
на чл. 387, ал. 1 от КЗ – фиксирана парична сума, която определя стойността
застрахователния интерес. Според заключението на САТЕ щетите, описани от застрахователя
и предмет на процесните искове, се намират в причинно-следствена връзка с приетия за
5
доказан механизъм на ПТП. В тази връзка съдът кредитира заключението на приетата по
делото САТЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил марка „Фолксаваген“, модел „Тигуан“, рег. № ВТ 0044 КН
, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 16 539,18 лв., респ. искът
следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски – сумата от 756,00 лв. държавна
такса, депозити за вещо лице 400 лв. и възнаграждение за един адвокат 2100 лв.
Възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно, предвид материалния
интерес по делото, правната и фактическа сложност на същото и проведените три открити
съдебни заседания.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „З... А...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „С. К“ № 2, да заплати на EТ „Ц. П“, ЕИК ..., с адрес: гр. Враца, ж.к. Д... по иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 16 539,18 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” № 0307Х0033841/18.02.2022 г. за
вреди от застрахователно събитие от 09.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от
05.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 3256 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6