РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1249

 

гр. Пловдив, 21.06. 2021 год.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :          МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от чл.съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к. а.н.  дело № 1112 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат И. И., против Решение № 260293 от 25.02.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 5914 по описа на същия съд за 2020 год., потвърждаващо Наказателно постановление № 36-0000497/19.08.2020 г. на ЗА Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на процесуалния и материалния  закон. Навеждат се доводи и за маловажност на така извършеното нарушение. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени.

4. Ответникът по касационната жалба  - РД “Автомобилна администрация”, не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

7. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Д.А.Д. с ЕГН ********** против НП № 36-0000497/19.08.2020 г. на ЗА Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което му е наложено, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 275957 от 11.08.2020 год., съставен от И.Л.П.– инспектор към РД “АА” гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 11.08.2020 г. около 10.00 часа в гр. Пловдив, ул. „Юндола“, последна автобусна спирка – обръщало, е установено, че Д. като водач на автобус “Исузу” Ситибус с рег. № РВ **** АВ, категория М3, собственост на “Сюжелиз - България” ЕООД, клон Пловдив, ЕИК: 1313913690030, извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 26 – кв. Смирненски – кв. Столипиново, със заверено копие № *********/29.08.2017 г. за международен автобусен превоз на пътници, с маршрутно разписание за автобусна линия № 26, утвърдено с Решение № 315 на Общински съвет – Пловдив, валидно до 18.03.2026 г., с пътен лист серия № 001 № 07583/11.08.2020 г., без да притежава карта за квалификация на водача. Направена е справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София, от която се установило, че не е издавана карта за квалификация на водача Д.А.Д..

Изложеното до тук е квалифицирано като нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в процесното НП

8. За да потвърди спорното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ,  вр. с чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

9. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

10. Според чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП - Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.

В чл. 2, ал. 1 на Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ е уредено задължението на водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка да притежават карта за квалификация на водача.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП въздига в състав на административно нарушение, извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка от водач, който няма издадените и необходими за това документи, тоест без въобще да притежава (а не само към момента на проверката) изискуемите от европейското законодателство, от този закона и от подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, документи.

11. По делото не е спорно, че Д. е извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия № 26 – кв. Смирненски – кв. Столипиново в гр. Пловдив. Следователно налице е първият елемент от коментирания фактически състав.

Не е спорно и обстоятелството, че същият не е притежавал карта за квалификация изискуема по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, с което на практика е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП във вр. с цитирания чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, за което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.

12. Издаването на карата за квалификация не е нито „незадължително“, нито „по избор“, както сочи касационният жалбоподател. В тази насока са изричните разпоредби на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година, относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (наричана по-долу за краткост Директива 2003/59/ЕО), транспонирана в националното ни законодателство.

Така според параграф 15 от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, за да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на едно от удостоверенията за професионална компетентност (наричано по-долу „УПК"), предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.

Според чл. 10 параграф 1 от Директива 2003/59/ЕО, на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код „95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

— на свидетелството за управление на превозно средство, или

— на картата за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива.

Ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство.

В съответствие с цитираните разпоредби на Директивата, в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, е предвидено, че водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение:

1. с карта за квалификация на водача, или

2. със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран кодът на Общността по чл. 10, параграф 2 от Директива 2003/59/ЕО, издадени от компетентния орган на съответната държава.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че карта за квалификация на водача не се издава, съответно извършването на обществен превоз без водачът на превозното средството да притежава такава не е административно нарушение, само когато в свидетелството за управление на превозно средство е отбелязан хармонизирания код „95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории (на свидетелството за управление).

В настоящия случая не се твърди и не се установява, касационният жалбоподател да притежава такова свидетелство за управление, поради което без всякакво съмнение същият следва да притежават карта за квалификация на водача. Неизпълнението на това негово задължение представлява нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, за което, както вече бе казано, правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.

13. В случая не са налице специфични обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от други случаи на нарушения от същия вид, поради което не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

14. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260293 от 25.02.2021 год. на Пловдивски районен съд, ХХ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 5914 по описа на същия съд за 2020 год.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                         2.