РЕШЕНИЕ
№ 2057
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110111375 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. Ж. Ж., ЕГН **********, действащ
чрез адв. Н. М., срещу „И. А. М.“ АД, ЕИК *, действащ чрез ст. юрк. М. К., и „Ф. Б. ЕООД“,
ЕИК *, действащ чрез юрк. М. З., субективно пасивно и обективно кумулативно съединени
облигационни установителни искове за:
- прогласяване нищожността на сключения между М. Ж. Ж., ЕГН ********** и „И. А.
М.“ АД, ЕИК * Договор за паричен заем № 4795065 от 09.05.2023 г., като противоречащ на
закона, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК;
- прогласяване нищожността на сключения между М. Ж. Ж., ЕГН ********** и „Ф.
Б.“ ЕООД, ЕИК * Договор за предоставяне на гаранция № 4795065 от 09.05.2023 г., като
заобикалящ закона, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца М. Ж. Ж. права:
Твърди се от ищеца в исковата му молба, че сключил с ответника „И. А. М.“ АД
Договор за паричен заем № 4795065 от 09.05.2023 г. за сумата от 1 200 лв., с фиксиран
годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 46,26 %. Заедно с това
потребителят сключил с „Ф. Б. ЕООД“ и Договор за предоставяне на гаранция № 4795065 от
09.05.2023 г., в който било предвидено заплащането на възнаграждение в размер на 496 лв. в
полза на дружеството в качеството му на гарант.
Намира, че производството по делото следва да бъде обезпечено, чрез прилагането на
специалната съдебна защита спрямо икономически по-слабата страна – потребителя, като
съдът следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключените от ищеца потребителски договори и при наличието на такива да прогласи
недействителността им.
Независимо от посоченото, страната счита, че договорът за паричен заем се явява
нищожен, твърденията за което обуславя с нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, доколкото намира, че посоченият ГПР не отговаря на
действителното положение, а отделно от това и не е извършено ясно разграничаване в
1
погасителния план на отделните компоненти, съставящи всяка отделна вноска по кредита. В
тази връзка изтъква, че предвиденото възнаграждение за гарант също следва да бъде
включено при изчислението на ГПР, предвид това, че представлява разход по кредита, пряко
свързан с усвояването му. Последното обаче намира, че би довело до завишаване на
максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР, което навежда на извода
за недействителността на договора за заем изцяло, респ. дължимостта само на чистата
стойност на кредита, на основание чл. 23 ЗПК. В продължение на изложеното е отбелязано,
че посоченото поведение на заемателя по същество представлява заблуждаваща и нелоялна
търговка практика по смисъла на чл. 68 ЗЗП.
Заедно с това се поддържа в исковата молба, че сключеният с „Ф. Б. ЕООД“ Договор
за предоставяне на гаранция № 4795065 от 09.05.2023 г. също е недействителен, както и
факта, че сключването му се явява задължително условие за предоставянето на заема,
съгласно чл. 4 от договор за кредит.
С предвиждане дължимостта на възнаграждение в полза на гаранта страната изтъква,
че по същество се цели заобикаляне на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК при изчисление на
ГПР по кредита, което от своя страна потребителят отчита също и като нелоялна търговска
практика. В този смисъл е отбелязано, че кредиторът му и гарантът се явяват свързани лица,
доколкото едноличен собственик на капитала на второто дружество е именно заемодателят
на ищеца, поради което по същество не се касае за действително обезпечение на вземането
на кредитора, доколкото се дължи дори и при точното изпълнение от страна на длъжника.
По изложените съображения намира договора за предоставяне на гаранция за нищожен,
поради заобикаляне на закона.
Моли се за уважаване на така заявените претенции. Направено е искане за
присъждане на разноски по делото.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника „И. А. М.“ АД:
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който е
въведено възражение за недопустимост на производството, поради липса на интерес.
Евентуално, страна поддържа доводи за неоснователност на претенцията, насочена към
него.
Счита, че потребителската защита, осъществявана от съда в производствата по
потребителски спорове, е ограничена само до оспорените от потребителя като
недействителни клаузи, но не и тези, по отношение на които потребителят не възразява, в
който смисъл сочи практика. Намира, че договорът за заем отговаря на предвидените в ЗПК
изисквания, което обуславя неговата действителност.
Изтъква, че нарушаването на изискването, залегнало в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
досежно максималния размер на ГПР, води само до извод за нищожност на клаузите,
уреждащи дължимостта на отделни суми, но не влече нищожност на целия договор, във
връзка с което е цитирана практика.
Ответникът намира погасителния план да отговаря на законовите изисквания на ЗПК
за съдържание, доколкото ясно и конкретно са посочени сумите, формиращи съответната
погасителна вноска. Страната поддържа доводи за правилното изчисление на ГПР по
договора, както и съответствието на размера му с нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Отбелязва, че
цялата относима информация за дължимите по заема суми е обективира в договора, при
зачитане на законовите изисквания, а именно – размера на усвоената от заемателя сума, ГПР,
брой и падеж на всяка погасителна вноска, както и общо дължимата от потребителя сума. В
този смисъл излага, че ГПР е изчислено към момента на сключване на съглашението, поради
което се включват само известните на кредитора разходи и последният няма задължение да
следи за възникването на последващи такива, с оглед включването им в изчисленията.
Страната сочи, че възнаграждението за гарант не представлява разход по кредита,
поради което и не е отчетено при определянето на ГПР и не влия на размера му. Оспорва
сключването на договор за гаранция да е задължително условие за предоставянето на заем,
като твърди, че същото е извършено по преценка на потребителя. Не счита, че е налице
заблуждаваща търговска практика, в който смисъл излага подробни доводи.
Моли се за прекратяване на производството по делото, евентуално за отхвърляне на
ищцовите претенции. Заявено е искане за присъждане на разноски по делото, както и
2
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника „Ф. Б.“
ЕООД:
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
направено възражение за недопустимост на производството, поради липса на интерес. В
условията на евентуалност предявеният срещу страната иск се оспорва като неоснователен.
Излага се, че разпоредбите на ЗПК намират приложение само по отношение на
сключвания договор за заем, но не и досежно договора за предоставяне на гаранция,
доколкото предмет на последния не е предоставянето на кредит. Изтъква, че двете
дружества – ответници са различни правни субекти и осъществяват различен вид дейност,
като обвързаността им не следва да води до извод за трансформиране на договорните
правоотношения между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД в такива по предоставяне на кредит.
Счита, че дължимостта на предвиденото в договора възнаграждение произтича от
вида на облигационното правоотношение между страните – гарантът, извършващ
гаранционни сделки по занятие, предоставя определена услуга, а за ищеца възниква
задължението да заплати съответната цена за това. В този смисъл излага, че не е налице
законово ограничение за възмездяване на поръчителството.
Страната намира, че претендираното възнаграждение отговаря на риска, който
поръчителят поема, във връзка с обезпечаване на заемните суми, предоставяни на
потребителите по сключваните от тях договори за заем. Излага се, че дружеството е
действало добросъвестно при встъпването си в облигационно правоотношение с ищеца по
договора за предоставяне на гаранция, още повече че потребителят е избрал имено този вид
обезпечение.
По изложените съображения се моли се за прекратяване на производството,
евентуално за отхвърляне на исковете. Моли се за присъждане на разноски по делото, като е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява. С молба от 05.05.2025 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответниците, редовно призовани за о.с.з. не се представляват.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
За уважаване на така предявените искови претенции, в тежест на ищеца е да докаже
наличието на посочените от него договорни отношения с ответниците, както и основания за
нищожност на договорите.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти и да
установят своите дилаторни и перемпторни възражения, включително че сключените с
ищеца договори са действителни.
На първо място следва да се отбележи, че исковете, предявени в условията на
евентуалност, са допустими. Правноирелевантно е, че вземанията са цедирани в полза на
цесионер по силата на нарочна разпоредителнда сделка /договор за цесия/, сключена с
кредитодателя. Възраженията за недопустимост поради това, че вземанията по процесния
договор за прехвърлени в полза на трето за спора лице са несъстоятелни. Предмет на делото
не е отрицателен установителен иск за недължимост на гражданските притезания,
произтичащи от договора за кредит, а положителен установителен иск за признаване за
установено нищожността на юридическия факт, от който произтичат тези притезания за
парично вземане, а именно договора за кредит, за който се твърди, че е сключен с ответното
дружество.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се
от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че между М. Ж. Ж. и „И. А. М.“ АД е
3
сключен Договор за паричен заем № 4795065 от 09.05.2023 г., във връзка с което първият е
усвоил сумата от 1 200 лв.; 2.) че между М. Ж. Ж. и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № 4795065 от 09.05.2023 г.
Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе
в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от
тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика
отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо
правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.
24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.
148 от ЗЗП/.
Относно недействителността на Договор за паричен заем № 4795065 от 09.05.2023
г., сключен с „И. А. М.“ АД:
Съдът констатира, че заетата сума е в размер на 1 200.00 лева. Договорено е сумата да
се върне на части чрез 16 на брой седмични вноски. Размерът на всяка една погасителна
вноска е 80.00 лева. Падежът на първата вноска е 19.05.2023 г., а на последната – 01.09.2023
г. Фиксираният ГЛП е 40%. Уговореният ГПР е 46.26%.
В чл. 4 от ОУ към договора за заем е предвидено, че потребителят следва да
предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването, чрез две физически лица
поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с договора за заем на същата дата и под същия номер е сключен договор
за предоставяне на гаранция с ответника "Ф. Б." ЕООД, с който дружеството се е съгласило
да да издаде гаранция за плащане в полза на кредитодателя „И. А. М.“ АД, с наредител
кредитополучателя-ищец, с цел гаранциране за изпълнението на всички задължения на
последния, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора за паричен заем, за
сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на
1 200.00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски, адвокатски хонорар. Гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в
срок от 3 дни от подписване на договора и в случай че кредитополучателят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за заем в указания срок за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Срокът на валидността на гаранцията е до прекратяване на договора за паричен заем или 6
месеца след обявяването на предсрочна изискуемост от страна на кредитодателя, което
обстоятелство настъпи първо. Договорено е още в договора за предоставяне на банкова
гаранция, че кредитополучателят да заплати в полза на гаранта възнаграждение в размер на
496.00 лева, платимо разсрочено на 16 седмични вноски, чийто падеж съвпада с падежа на
вноските за погасяване на заетата сума. Така съгласно представения погасителен план
общият размер на погасителната вноска възлзиа на 111.00 лева и включва главница, лихва,
възнаграждение за предоставяне на гаранция, а общата сума за връщане възлиза на 1776.00
лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Предвид уговореното възнаграждение за гаранция, се констатира, че не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1
ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
4
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено за услуга в
полза на заемодателя, която е задължително условие за отпускането на заема и съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР.
Становището на ответниците, че дължимостта на сумата не е част от договора за заем
и не е била известна към момента на сключването на договора не може да бъде споделено. В
договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като
една от предвидените възможности е с избрано от ответника "И. А. М." АД дружество
гарант. Ищецът се е възползвал от тази алтернативна възможност и е сключел договор за
предоставяне на гаранция с втория ответник. Договорите са сключени чрез едно и също
лице, като представител на двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един
номер, предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на "И. А.
М." АД. Освен това заемодателят "И. А. М." АД и поръчителят "Ф. Б." ЕООД имат
качеството на свързани лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Ф. Б." ЕООД е "И. А. М."
АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на
обезпечение още към момента на сключването на договора за заем.
Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя и поставена
като изискване за предоставянето на заема- чл. 4, това допълнително плащане се отнася до
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение, предвид посочения в договора процент, размерът на
възнаграждението и срока на заема- около 4 месеца. Ето защо посоченият в договора за заем
годишен процент на разходите от 46.26% не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. ГПР не се уговаря между страните.
Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от
ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № 4795065
от 09.05.2023 г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД:
Този договор е акцесорен, като единствено основание за сключването му е договорът
за заем и предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването на договор за
предоставяне на гаранция.
Възраженията на ответника във връзка с относителна му самостоятелност не могат да
бъдат споделени. От постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга
причина за сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
гаранция.
Ето защо крайният извод на съда е, че предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата в
размер на 470.00 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в отношенията между М. Ж. Ж.,
ЕГН ********** и „И. А. М.“ АД, ЕИК *, че сключеният между тях Договор за паричен заем
№ 4795065 от 09.05.2023 г. е нищожен поради противоречието му със закона.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 2,
предл. 4-то от ЗЗД, в отношенията между М. Ж. Ж., ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
*, че сключеният между тях Договор за предоставяне на гаранция № 4795065 от 09.05.2023 г.
е нищожен поради липса на основание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „И. А. М.“ АД, ЕИК * и „Ф. Б.“ ЕООД,
ЕИК * да заплатят в полза на М. Ж. Ж., ЕГН **********, сумата в размер от 470.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6