Решение по дело №975/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С исковата молба и уточненията към нея от Н. Н. И. от гр. Русе, чрез процесуален представител адв.-пълномощник Д. Т. при АК – Русе, са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 21 190, 00 лева, от които обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 7 190, 00 лева и обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 14 000, 00 лева, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба и в уточненията с вх. № 5791 от 27.12.2024 г. по описа на съда (л. 22 от делото),вх. № 370 от 31.01.2025 г. (л. 42 от делото), поддържано и в с.з. на 04.02.2025г., че ищецът е понесъл вреди от имуществен и неимуществен характер от: 1. незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и / или употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като стойностите не са определени с медицинско изследване, а само с тест и употребата не била безспорно установена, 2.незаконосъобразни действия по незаконосъобразно отнемане на СУМПС и по прекратяване на регистрация на МПС , 3. Незаконосъобразни ЗППАМ: ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, издадена от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДВП за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца, отменени по реда на чл.99 т.2 АПК, с което се доказвало, че ЗППАМ въобще не трябвало да бъдат издавани, тъй като употребата на наркотици не била доказана, 4. нищожни актове на служители при ответника при и по повод извършването на проверката след фалшиво положителен тест за наркотици: АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г., протокол за обиск от 13.08.2023 г., заповед за задържане с рег. № 336зз-112 от 13.08.2023 г., заповед за конвоиране № 47 от 13.08.2023 г. и протокол за изземване на МПС от 13.08.2023 г., с които се установявали незаконосъобразни действия . Тези незаконосъобразни действия, за които били издадени и съответните незаконосъобразни и нищожни актове били последица от незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и / или употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като стойностите не са определени с медицинско изследване, а само с тест и употребата не била безспорно установена.

Т.е с оглед на множеството уточнения на правните основания по чл.203 и сл.от АПК на исковата молба са незаконосъобразна проверка, чрез незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, незаконосъобразни актове и нищожни такива/ подробно изброени/ на длъжностни лица на ответника.

Фактическите основания по исковата молба се свеждат до следните твърдения :

Ищецът твърди, че на 13.08.2023 г., около 05:00 часа от служители от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе му била извършена проверка като водач на МПС - Опел Астра рег. № Р 56 74 КТ за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с драг тест 5000 с фабр. номер ARNJ-0003, който отчел положителна проба за канабис-25, като оспорил резултата от теста и по негово желание бил издаден талон за медицинско изследване № 104958 и бил откаран с полицейски автомобил в УМБАЛ “К.“ за изследване, след което бил обискиран и задържан до 9:20 часа на същия ден. На 13.08.2023 г. бил съставен АУАН, издадени заповед за обиск, заповед за задържане/ необжалвана/, заповед за конвоиране, а МПС и СРМПС били иззети с протокол за изземване, като било образувано ДП № 336-286/2023 г. по описа на ОД на МВР-Русе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. На 14.08.2023 г. били издадени и връчени ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, и двете издадени от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Двете ПАМ не са обжалвани по адм.и съдебен ред, респ.те са влезли в сила след изтичане срока на оспорване.

Съгласно протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК-МВР било установено липсата на наркотични вещества в изследваната биологична проба от кръв на ищеца, като с постановление от 01.11.2024 г. на РП - Русе воденото досъдебно наказателно производство било прекратено. Ищецът твърди, че се е наложило да изчака провеждане на производство по чл. 99, т. 2 от АПК и отмяна по административен ред на издадените ЗППАМ, за което към исковата молба са приложени решения на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, съответно №№ 1085р-10122 от 22.11.2024 г. и 1085р-10123 от 22.11.2024 г.

Ищецът твърди, че е останал без СУМПС 13 месеца и 10 дни, тъй като му било върнато на 24.09.2024 г., а собственото му ППС е било пуснато в движение на 11.11.2024 г., т.е. 14 месеца и 27 дни след незаконосъобразната проверка и ПАМ, като в резултат на незаконосъобразни действия и актове на длъжностни лица при ОД на МВР - Русе е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

След лишаването от право да управлява МПС и изземване на ППС е останал без работа от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. и бил лишен от месечното си възнаграждение от 780, 00 лева, поради прекратяване на трудово правоотношение. Ползвал адвокатска защита за процесуално представителство при връчване на ЗППАМ и досъдебното производство. Платил транспортна услуга за транспортиране на върнатия автомобил, поради влошеното му техническо състояние. Изпитал нервно напрежение, стрес, тревога, чувство на унижение, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и живот, срам пред колеги, обида, причинено неудобство, оставане без работа и прехрана, поради незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и прекратяване на регистрацията на собственото му пътно превозно средство.

В последната молба-уточнение към депозираната искова молба вх. № 370 от 31.01.2025 г. по описа на съда (л. 42 от делото) по отношение на неимуществените вреди сочи, че независимо че срещу ищеца не е било повдигано обвинение, наказателното производство се е водило именно срещу него за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което също допринасяло в изключително голяма степен чувства на унижение, несправедливост, произвол, уронване на доброто име и срам у него. Към горните, претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на образуваното водено в продължение на повече от година наказателно производство, следвало да бъде прибавен и фактът, че на 13.08.2023 г.. ищецът е бил задържан в полицейския арест от 05:33 часа до 9:20 часа, като на същия е бил извършен и полицейски обиск около 05:50 часа. Всички тези действия, от които били настъпили преки и непосредствени вреди се явявали прекомерни и незаконосъобразни, доколкото срещу ищецът е било образувано и водено наказателно производство, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.

По петитума на заявената и поддържана претенция срещу ответника ОДМВР-Русе вредите са формулирани както следва :

1. имуществени вреди, общо в размер на 7 190, 00 лева, както следва:

1.1. имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение, в размер на 780, 00 лева за месец, в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС и изземване на собствения му автомобил или общо в размер на 6 240, 00 лева;

1.2. 150, 00 лева - транспортна услуга за платформа за транспортиране на автомобила му от мястото, където престоял повече от година след изземването му на 13.08.2023 г.;

1.3. 350, 00 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена адвокатска услуга при връчване на 14.08.2023 г. на двете отменени като незаконосъобразни ЗППАМ и

1.4 .450, 00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното досъдебно наказателно производство.

2. неимуществени вреди, общо в размер на 14 000, 00 лева, както следва:

2.1. 5 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, необосновано поставяне в опасност от влошено психично здраве, в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата, с посочване, че същите са осъществени на 13.08.2023 г., около 5:32 часа в гр. Русе;

2.2. 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 13.08.2023 г., от 05:33 часа до 09:20 часа - часа на издаване на заповед за задържане до освобождаването, в гр. Русе.

2.3. 1 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършени на 13.08.2023 г. около 05:50 часа;

2.4. 4 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без СУМПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024 г. и

2.5. 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без МПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 11.11.2024 г.

Иска се да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски по представен списък. В представените писмени бележки исковата молба се поддържа.

Ответникът в производството в депозиран писмен отговор на искова молба с приложени към него писмени доказателства вх. № 187 от 16.01.2025 г. по описа на съда (л. л. 27 – 36 от делото) и в хода на устните състезания по делото, чрез процесуален представител, излага подробни съображения за недоказаност и неоснователност на предявените искове като ги оспорва както по основание, така и по размер. Претендира да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция, алтернативно претенцията за неимуществени вреди да бъде намалена. Прави искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева за всеки един от предявените искове.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение, че исковата молба е частично основателна, като обезщетението следва да се определи по справедливост

След обсъждане на заявените от ищеца фактически твърдения и анализ на събраните писмени и гласни доказателства АдмС – Русе приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

За времето от 20:00 часа на 12.08.2023 г. до 08:00 часа на 13.08.2023 г., полицейски служители във Второ РУ при ОД на МВР - Русе, били на работа и съвместно изпълнявали служебните си задължения.

Видно от постановление на РРП/ фактите по него не са оспорени, напротив ищеца се позовава на него/, на 13.08.2023 г., около 05:00 часа при движение по [улица]в посока към центъра на гр. Русе, полицейските служители възприели пред тях да се движи криволичейки лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ peг. № Р 56 74 КТ. Посредством светлинен и звуков сигнал те спрели автомобила в близост до блок „Родопи“.

В хода на извършената проверка, служителите установили, че водач на автомобила бил ищецът Н. Н. И. и същият бил сам в автомобила.

Тъй като очите на И. били зачервени, полицейските служители предприели проверка за употребата на алкохол с техническо средство като пробата била отрицателна.

За проверка за употребата на наркотични вещества от водача, било поискано съдействие от дежурен екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. И. бил тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с DRUGTEST 5000 с фабричен номер ARNJ-0003 като уредът отчел положителна проба за „Канабис – 25“.

Ищецът твърди, че тъй като не употребява наркотични вещества останал много изненадан от резултата от теста при извършената му проверка, поради което го оспорил (което твърдение противоречи на данните, изложени от самия него в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, в който по твърдения на И. било отразено, че в началото на м. юли 2023 г., докато е бил на екскурзия в Холандия е употребил цигара с канабис). Тези данни са отразени в Постановление на РРП от 01.11.2024г. по пр.пр.4557/23г. / л.32 -34 от делото/, и в протокола за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР.

Бил му съставен протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с бл. № А 0015222, както и АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г. за установено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Незабавно му било иззето СУМПС, СРМПС, както и два броя регистрационни табели.

Бил му издаден талон за медицинско изследване № 104958, който бил подписан от ищеца и в същия било отразено, че избира медицинско изследване.

Бил конвоиран с полицейския автомобил, за което била съставена и съответната заповед, в „УМБАЛ К.“ Русе. В посочената болница, пред дежурен лекар И. дал биологични проби от кръв и урина за изследване. В тази връзка бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, в който по твърдения на И. било отразено, че в началото на м. юли 2023 г., докато е бил на екскурзия в Холандия е употребил една цигара с канабис.

След като приключили с изследванията, И. бил отведен отново с полицейския автомобил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, където останал задържан от 05,33 до 09:20 часа, видно от ръкописно попълнения текст в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР рег. № 336зз-112/13.08.23г. и съставен протокол за полицейски обиск на лице (л. л. 8 и 6 от делото) на основание чл. 80 от ЗМВР (л. л. 8 и 6 от делото).

На същата дата – 13.08.2023 г. В 07.40ч., с протокол за претърсване и изземване (л. 7 от делото), съставен на основание чл. 161, ал. 2/ в условията на неотложност/ от НПК в резултат на АУАН били приобщени веществени доказателства - лек автомобил „Опел Астра“ рег. № Р 56 74 КТ, с номер на рама - W0L0AHL0885021990, собственост на Н. Н. И., ведно с малък талон № ********* и 1 бр. ключ за същия автомобил. Или както твърди ищецът, собственият му автомобил бил иззет, като това обаче се явява първото действие по разследването.

По случая било образувано досъдебно производство - пр.пр. № 4557/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Русе (РП – Русе), ДП № 336-286/2023 г. по описа на ОД на МВР - Русе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. В случая цитираното досъдебно наказателно производство е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК именно със съставянето на протокола за изземване въз основа на АУАН,съдържащ достатъчно данни за престъпление.

На следващия ден, 14.08.2023 г. от началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000494, с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца (л. 4 от делото), както и заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000495, с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца (л. 5 от делото). Заповедите не са обжалвани и са влезли в сила.

Една година по-късно, на 24.09.2024 г. ищецът бил уведомен, че съгласно протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР се установило, че в представените от него за изследване проби за кръв не е установено наличие на наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. З от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка е чл. З от ЗКНВП.

На същата дата – 24.09.2024 г. му било върнато свидетелството за управление на МПС, както и документите и физически иззетия лек автомобил.

Видно от писменото доказателство -протокола за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР в протокола за медицинско изследване и вземане на проби –кръв и урина от 13.08.2023г. И. е признал употребата на канабис.

От протокола за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР , изискан и приложено по съдебното производство /л.57-59 от делото/ и така както е отчетено в постановлението на РРП в изследваната проба кръв не е установено наличието на наркотични вещества, но същевременно в предоставената за изследване проба урина, взета от И. било установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола THC - карбокситетрахидроканабинол THC-COOH-първичен метаболит на THC. Наличието на специфичен метаболит – карбокситетрахидроканабинол в урината доказва употребата на наркотично вещество, съдържащо тетраходроканабинол, който е включен в Списък I — Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. Посочено е изрично/ а и националната правна рамка го доказва/, че няма изискване за определяне на количество процентно съдържание на откритите наркотични вещества в биологичния обект- урина/ кръв.

С постановление от 01.11.2024 г., издадено от прокурор в Районна прокуратура - Русе било прекратено досъдебното наказателно производство по пр.пр. № 4557/2023 г. по описа на РП - Русе, ДП № 336-286/2023 г. по описа на ОД на МВР - Русе.

Според прокурора при РП – Русе, анализът и оценката на събраните в хода на разследването доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, водел до извод, че не са събрани достатъчно доказателства, от които да бъде направен еднопосочен, обоснован и категоричен извод за това, че на 13.08.2023 г., в гр. Русе, Н. Н. И. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. З от НК като е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка и модел „Опел Астра“ peг. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Прието е, че токсикохимичната експертиза е извършена по реда на цитираната по-горе наредба, а съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от относимата наредба, при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Налице е проба от урина доказваща следи от употреба на наркотични вещества за най-продължителен период - до 30 дни, но националното законодателство изисква употребата на наркотични вещества и аналози да бъде доказано само чрез кръвна проба. Липсатата на наркотични вещества в представената за изследване кръвна проба ,чиито резултати са определящи, независимо от резултата от изследването на урината , са водели до извода за липса на безспорони доказателства, а само предположения , за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК

На 22.11.2024 г., с решение № 1085р-10122 и решение № 1085р-10123 началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Русе е възобновил производството по издаване на двете ЗППАМ и същите били отменени по реда на чл.99 т.2 АПК (л. л. 9 и 10 от делото).

Ищецът твърди, че СУМПС му било незаконосъобразно отнето в продължение на тринадесет месеца и десет дни от 14.08.2023г.като същото му било върнато на 24.09.2024 г.

И. твърди още, че автомобилът му бил пуснат в движение след четиринадесет месеца двадесет и седем дни, считано от 14.08.2023г. на 11.11.2024 г.

Ищецът твърди и че в следствие на този дълъг престой на паркинг на полицията, автомобилът му бил с влошено техническо състояние - акумулаторът бил за смяна, накладките и маслото на двигателя също.

Твърди, че за да транспортира автомобила от мястото, където престоял повече от година, е заплатил транспортна услуга за платформа в размер на 150, 00 лева, за което към исковата молба прилага писмено доказателство – заверено копие на фактура (л. 16 от делото).

Твърди, че при връчване на двете ЗППАМ на 14.08.2023 г. е ползвал адвокатска услуга, за която заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 350, 00 лева, за което към исковата молба прилага писмено доказателство – заверено копие на договор за правна защита и съдействие № 0025126 от 14.08.2023 г. на л. 14 от делото.

Твърди, че е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00 лева за процесуално представителство по ДП № 286/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе, за което също към исковата молба прилага писмено доказателство – заверено копие на договор за правна защита и съдействие № 032796 от 24.09.2024 г. на л. 15 от делото.

Ищецът твърди, че от октомври 2022 г. е работел като монтажник, изделия от дърво в „АРТМЕБЕЛ 9“ ЕООД, представлявано от Д. А. А.. При същия работодател и на същата длъжност работел и към момента на отнемане на свидетелството му за управление на МПС и прекратяване на регистрацията на собствения му автомобил. С оглед доказване на тези твърдения към исковата молба прилага заверени копия на трудов договор № 004 от 10.10.2022 г. и допълнително споразумение от 30.12.2022 г. към него (л. л. 11 и 12 от делото).

Сочи, че в длъжностната му характеристика като задължения посещавал адреси с личния му автомобил и монтирал вече произведени от фирмата мебели. Такава не е представена по делото.

Ищецът навежда твърдения, че след като бил лишен от право да управлява МПС и му бил иззет собствения му автомобил, останал без работа, за което към исковата молба прилага писмено доказателство – заверено копие на заповед № 005 от 21.08.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 004 от 10.10.2022 г. (л. 13 от делото). Видно от съдържанието на така представената заповед, трудовият договор на ищеца е прекратен по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 21.08.2023 г. като е уточнено, че инициативата за прекратяване на трудовия договор на това основание е била на ищеца - подадена молба от страна на работника и постигнато споразумение за прекратяване на договора.

И. твърди, че докато си намери друга работа, за която да не му е необходимо СУМПС и автомобил, с който да се придвижва до работа или с който да полага трудова дейност минали осем месеца.

Започнал нова работа едва на 20.04.2024 г. Представени са доказателства от НАП за регистрираните и прекратени договори.

Твърди, че трудовото му възнаграждение през годината на отнемане на свидетелството му за управление на МПС за 2023 г. възлизало на 780, 00 лева за месец, за което в хода на съдебното дирене представя заверено копие от удостоверение № 1 от 02.01.2025 г. (л. 45 от делото).

Така, според ищеца, имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение в размер на 780, 00 лева в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на свидетелството му за управление на МПС и изземване на собствения му автомобил възлизали на 6 240, 00 лева.

Ищецът твърди, че вследствие на причинени вреди от наличието на незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица на ОД на МВР - Русе при или по повод на административна дейност, настъпили в резултат на тези актове и действия вреди, както и причинно-следствената връзка между тях, малко след това му се влошило здравословното състояние - физическото и психическото здраве. В началото се опитвал сам да се справя със състоянието, в което изпаднал. Бил тревожен за всичко, което се случвало около него - не знаел колко време ще стои без СУМПС, без автомобил, респ. без работа, дали ще може да си намери друга работа, от която да преживява, унижението и срама, че тестовете са положителни за канабис, въпреки че дотогава не бил запознат с видовете наркотични вещества (което твърдение противоречи на данните, изложени от самия него в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техните аналози, в който по твърдения на И. било отразено, че в началото на м. юли 2023 г., докато е бил на екскурзия в Холандия е употребил една цигара с канабис). Б. се сам с всички тези мисли, с тази тревожност и състояние през цялото време. Твърди, че това състояние го тормози дори и към настоящия момент, че живее със страха, че всичко това може да се повтори и отново да му вземат СУМПС и да му изземат автомобила, да остане без работа и прехрана и то без да е употребявал наркотични вещества или техни аналози.

Трудно му било да опише и претърпяното нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, когато трябвало да съобщи на работното му място, че няма да може да изпълнява служебните си ангажименти, защото са му отнели СУМПС и автомобила, и то за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Приемал за присмех погледите на колегите му, иронични усмивки, недоверието, което, според неговото възприятие, показвали като разбрали, какво се е случило. Не на последно място, изпитвал срам пред майка си, която, той така усещал, се страхувала, че употребява наркотични вещества, докато не излязъл резултатът от кръвните изследвания.

Според ищеца, претърпените от него вреди били резултат от незаконосъобразни действия и актове на администрацията по повод незаконосъобразна проверка ,от нищожни актове, издадени от страна на ОД на МВР – Русе, а именно АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г.; протокол за обиск от 13.08.2023 г., заповед за задържане peг. № 336зз-112 от 13.08.2023 г.; заповед за конвоиране № 47 от 13.08.2023 г. и протокол за изземване на МПС от 13.08.2023 г., както и от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г. и възлизали в общ размер на 21 190, 00 лева описани в исковата молба от които имуществени вреди, общо в размер на 7 190, 00 лева, описани по пера като пропуснати ползи от липса на трудово възнаграждение и загуби свързани със заплащане на транспортна услуга за платформа и адвокатски възнаграждения при връчване на ПАМ и досъд.производство, и неимуществени вреди, общо в размер на 14 000, 00 лева, също описани по пера , както следва:

● 5 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, необосновано поставяне в опасност от влошено психично здраве, в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата, с посочване, че същите са осъществени на 13.08.2023 г., около 5:32 часа в гр. Русе;

● 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот в следствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 13.08.2023 г., от 05:33 часа до 09:20 часа - часа на издаване на заповед за задържане до освобождаването, в гр. Русе.

● 1 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършени на 13.08.2023 г. около 05:50 часа;

● 4 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без СУМПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024 г. и

● 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без МПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 11.11.2024 г.

С цел да докаже твърдяните от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконосъобразно отнетото му СУМПС и незаконосъобразно иззетото му МПС, както и незаконосъобразно прекратената регистрация на същото, по искане на ищеца в хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите – Д. А. А. – приятел и бивш работодател на ищеца и В. П. Т. – приятелка на ищеца, с която живее на семейни начала (л. л. 46 – 50 от делото).

Свидетелят А. заявява, че познава ищеца, работили са заедно, по-точно ищецът е работел при свидетеля. Познава го от квартала и са в приятелски отношения и често се виждали и чували и след случката. Свидетелства за това, че по негови спомени по-миналата година било отнето СУМПС на И.. Не помни какъв ден е било, но си спомня, че ищецът му се обадил вечерта, разказал му какво се случило и че няма да може да дойде на другия ден на работа. Свидетелят посочва, че работата на И. при него се състояла в това да сглобява мебели по адреси на клиенти - монтажист на мебели. Пояснява, че И. с личния си автомобил отивал до адреса на клиента и на място сглобявал доставени мебели. Свидетелят твърди, че след като било отнето СУМПС на ищеца, той нямало как да работи при него, не можел да извършва услуги на клиенти и той го освободил от работа. Знае, че И. доста време е стоял без работа, че после някъде е започнал работа, в някаква друга сфера, защото е нямал СУМПС. Свидетелят твърди, че за да работи при него трябвало задължително да има СУМПС. Сочи, че докато работел при него ищецът получавал трудово възнаграждение в размер на 780, 00 лева на месец. Личните възприятия на свидетеля относно психо-емоционалното състояние на ищеца след като го освободил от работа са, че ищецът бил отчаян, депресивен. Колегите му, с които се е виждал, били на същото мнение. Знае, че колегите му го подиграли за случилото се и че на него не му било приятно от това.

Свидетелката В. П. Т. – приятелка на ищеца, с която той живее на семейни начала, свидетелства за това, че средата на м. август 2023 г. на И. било отнето СУМПС заради фалшив положителен тест за наркотици. И към него момент двамата живеели заедно. Свидетелката сочи, че ищецът й се е обадил, когато това се случило. Личните й впечатления са, че тогава /при полицейската проверка рано сутринта на 13.08.2023 г./ И. бил много притеснен, спряла го полиция, извършили му проверка и му излязъл положителен тест, бил много шокиран. Свидетелката веднага отишла на място. Свидетелства за това, че тогава полицаите го завели да му направят кръвен тест, а тя изчакала там на място /където бил спрян за проверка/ през цялото време. Сочи, че когато се върнали от УМБАЛ К. Русе, полицаите извадили абсолютно всичко от колата на ищеца, търсили наркотици, държали се грубо с ищеца. Свидетелката сочи, че към този момент ищецът работел в мебелна фирма като изкарвал прехраната си с личния си автомобил и СУМПС - посещавал адреси да сглобява мебели със свои колеги, като те си имали доставчик, който доставял мебелите, след което се обаждали на И., той отивал на адреса, качвал мебелите и ги сглобявал. Според свидетелката, ищецът нямало как да продължи да работи тази си работа без СУМПС и автомобил. Според свидетелката, автомобилът бил нужен на ищеца за придвижване – за да отиде до адреса, където качвал доставените мебели и ги сглобявал. Личните впечатления на свидетелката са, че И. преживял много тежко отнемането СУМПС и изземането на собствения му автомобил. Сочи, че дълго време само тя работела. Твърди също, че ищецът помагал финансово и на майка си с трудовото възнаграждение, което изкарвал като монтажист на мебели, защото майка му получавала много ниско трудово възнаграждение. Свидетелства за това, че през този период имали много скандали помежду си, че ищецът не искал да излиза, не искал да яде, постоянно спял, не искал да споделя проблемите си с нея. Сочи, че с много усилия го убедила да посети психолог, въпреки че отишъл само два пъти, дори тя платила посещенията. Свидетелства за това, че след срещата си с психолога ищецът се чувствал добре за ден-два, докато пак някой не го посочел с пръст и не го нарече „наркоман“ или нещо подобно. Личните й възприятия са, че И. се чувствал унизен, засрамен и много обиден в тези случаи. Свидетелства за това, че след като му бил прекратен трудовият договор като монтажист на мебели, ищецът постоянно кандидатствал за работа, но никъде не го одобрявали, не можел да си намери работа в продължение на 7-8 месеца, намерил си работа по корабите по р. Дунав, на позиция „моряк“. Сочи, че след като му върнали СУМПС и автомобила не се успокоил, тъй като имал много задължения поради оставането му без работа дълго време. Свидетелката присъствала, когато докарали автомобила, според нея, се налагал ремонт. Личните впечатления на свидетелката са, че майката на ищеца била съкрушена от случилото се, по-конкретно от това, че синът й бил обвинен, че употребява наркотици, съмнявала се, че това може и да е истина. Дори свидетелката започнала да се съмнява в това, въпреки че никога не е виждала ищецът да употребява наркотици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Според нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като съгласно ал. 2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Както ищецът, така и ответникът ОД на МВР - Русе са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, тъй като ищецът е физическо лице, което твърди, че е претърпяло вреди в резултат от незаконосъобразен/нищожен акт/действия на административен орган и длъжностни лица, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на МВР – Русе, която съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.

За да възникне правото на обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; причинена вреда – имуществена или неимуществена, незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Още с разпореждане от 16.12.2024 г., съдът е указал на ищеца да уточни претенцията си относно претендираните имуществени и неимуществени вреди, дали произтичат от отменен по реда на АПК административен акт или от фактически действия и да посочи релевантна причинно-следствена връзка (л. 20 от делото). Впоследствие, с определение № 3741 от 31.12.2024 г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът отново указва на ищеца, че в негова тежест е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, оттеглен или нищожен акт, и настъпила вреда вследствие на тях (л. л. 24 – 26 от делото). В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.02.2025 г. съдът отново указва на ищеца, че следва да изясни причинените вреди във връзка с твърденията му по отношение на имуществените вреди, по-конкретно досежно прекратяване на трудовото правоотношение и с оглед доказване твърдените пропуснати ползи (л. л. 46 – 50 от делото).

Както се посочи след множеството указания и последвалите уточнения дори и в последното с.з. на 25.02.2025г. исковата молба се поддържа като обобщено основанията за претенцията по чл.1 ал.1 ЗОДОВ вр.чл.203 и сл АПК за претендираните вреди е :

Незаконосъобразна проверка/ незаконосъобрази действия на администрацията при извършване на проверката по Наредба 1/2017г.,

Нищожни актове, издадени от страна на ОД на МВР – Русе, а именно АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г.; протокол за обиск от 13.08.2023 г., заповед за задържане peг. № 336зз-112 от 13.08.2023 г.; заповед за конвоиране № 47 от 13.08.2023 г. и протокол за изземване на МПС от 13.08.2023 г.,

Незаконосъобразни ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г.

Тук е мястото да се отчете, че условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е наличието на административен акт, който да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция в частта на вреди от отменени актове се явява допустима, доколкото няма спор, че по реда на чл.99 т.2 АПК с решение № 1085р-10122 от 22.11.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца, а с решение № 1085р-10123 от 22.11.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, като съдът ще изложи съображенията си за основателността по-долу.

С оглед структурата на исковата молба и поредността на наведените основания и претенции намира за нужно първо да обсъди предпоставките по ЗОДОВ и чл.204 от АПК относно наведеното основание - незаконосъобразни действия/ незаконосъобразна проверка и нищожни актове:

I. Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК гласи, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, а тази на ал. 3 – че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

В тази връзка с оглед предявените претенции, така както са и поддържани като основание и петутим, съдът отчита:

● досежно 5 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, необосновано поставяне в опасност от влошено психично здраве, от незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за спазване на правилото на чл. 5 от Закона за движението по пътищата, с посочване, че същите са осъществени на 13.08.2023 г., около 5:32 часа в гр. Русе, съдът формира следните правни изводи:

На първо място неоснователни и недоказани останаха твърденията на ищеца, чрез процесуалния му представител, че на И. е била извършена незаконосъобразна проверка по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР контролна дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия.

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, проверка на водача се извършва, когато начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В случая са налице данни за това, че на 13.08.2023 г., около 05:00 часа при движение по [улица]в посока към центъра на гр. Русе, полицейските служители възприели пред тях да се движи криволичейки лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ peг. № Р 56 74 КТ. Посредством светлинен и звуков сигнал те спрели автомобила в близост до блок „Родопи“. В хода на извършената проверка, служителите установили, че водач на автомобила бил ищецът Н. Н. И. и същият бил сам в автомобила. Тъй като очите на И. били зачервени, полицейските служители предприели проверка за употребата на алкохол с техническо средство като пробата била отрицателна. За проверка за употребата на наркотични вещества от водача, било поискано съдействие от дежурен екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.

На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, преценката дали на конкретен водач да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или не, е предоставена изцяло в правомощията на контролните органи и тя не подлежи на съдебен контрол в производството по ЗОДОВ.

При извършване на проверката на ищеца, са спазени административнопроизводствените правила като същата е проведена от дежурни полицейски служители при упражняване на предвидено в закон правомощие – това по чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

Законността на извършената проверка не води до извод, че в резултат на нея, И. е претърпял неимуществени вреди. Дори той да е изпитал твърдените в исковата молба негативни изживявания, същият е възприел неправилно, че контролът от полицейските служители е незаконен, и само на база тези твърденията на И., че не е употребил наркотици като водач на МПС на процесната дата, не би следвало той да е имал негативни преживявания, свързани с доказване на твърденията му, още повече че сам е признал при анамнезата при вземането на проби в протокола по чл.14 от наредбата, че е пушил марихуана/ цигара с канабис/, което в последствие е отразено и в резултата на Протокола за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. като именно химико-токсикологична (токсихимична) експертиза е това изследване на кръв и урина. Няма спор, че националния законодател е въздигнал като определящи само резултатите от кръвната проба, което е относимо към реализирането на наказателната отговорност, но не и към първоначалните данни.

Реда на Наредба 1/2017г е спазен.

Неоснователно се твърди, че срещу ищеца е бил съставен незаконосъобразно АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и, че този АУАН е нищожен. Съгласно разпоредбите на ЗДвП (чл. 165 и чл. 189 от ЗДвП) и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 6, ал. 2), длъжностните лица при службите за контрол по ЗДвП задължително съставят АУАН, в случай че резултатът при извършена проверка с тест за употребата на наркотични вещества или техни аналози е положителен. АУАН е съставен от съответните дл.лица в кръга на службата им и при спазване на изискуемия ред.

Правилно и в съответствие с нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН на ищеца е бил съставен АУАН с който е било поставено началото на административнонаказателното производство, както и правилно и законосъобразно предвид нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН при данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, същото е било прекратено и изпратено на РП Русе по компетентност.В този смисъл АУАН не представлява незаконосъобразен акт, който да е отменен по надлежния ред и съответно да предполага основания за ангажиране на отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не се установяват и незаконосъобразни действия на служители на ответника, които при осъществяване на полицейската проверка да са предизвикали у ищеца обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, нарушаване на правото на личен и семеен живот във формата на физическа неприкосновеност, поради което исковата претенция в тази й част се явява неоснователна, недоказана и съответно подлежаща на отхвърляне.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. В този смисъл законосъобразни се явяват и действията на полицейския орган по конвоиране/съпровождане на лицето до „УМБАЛ К.“ Русе, където ищецът е дал проби за лабораторно изследване. Този документ- заповед за конвоиране и действията не е ИАА по см. на чл.21 ал.5 АПК принципно не подлежи на оспорване, тъй като е част от действията по посочената норма, а тези действия са извършени с оглед целта на закона и служат за обезпечаване на производството и реда за вземане на проби.

Извода е, че твърдяното основание не е налице, т.е липсва първата предпоставка, както за това перо от исковата молба, така и изначално като основание относно цялата искова претенция, така както е формулирана и поддържана,дори и относно имуществените вреди.

● досежно 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот вследствие на незаконосъобразни действия, изразили се в незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 13.08.2023 г., от 05:33 часа до 09:20 часа - часа на издаване на заповед за задържане до освобождаването, в гр. Русе, респ. относно твърденията за нищожна заповед за задържане, съдът намира следното:

Заповед за задържане на лице рег. № 336зз-112 от 13.08.2023 г., издадена от орган в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, не се явява нищожна, каквито твърдения навежда процесуалният представител на ищеца.

Заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на правомощията му по чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, доколкото тестът за наркотици на ищеца, направен при проверка на контролен орган за спазване на правилата за движение по пътищата, е бил положителен.

Положителният тест, в случая, представлява индиция, че лицето е употребило наркотици, което, от своя страна, представлява престъпление.

Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи имат право да задържат лице при наличието на данни, че то е извършило престъпление, без да е доказано извършването на това престъпление с доказателствените средства, предвидени в НПК.

Конкретният случай касае задържане на лице, поради съмнение за извършено престъпление в процес на установяване, налице е акт, а не фактически твърдяни действия.

Съмнението за шофиране след употреба на наркотици представлява тежко престъпление, което създава значителна опасност за участниците в движението по пътищата.

Задържането на ищеца не е несъразмерно и в противоречие с целта на закона.

Проверката за обоснованост на мотивите на заповедта следва да се извърши в производството по оспорването й с искане за отмяна като незаконосъобразен (унищожаем) административен акт, какъвто процесният случай не е. В този смисъл не може да се приеме, че е налице незаконосъобразно фактическо задържане на ищеца в твърдения от него времеви интервал

След като ищецът е участвал в изследването за употреба на наркотични вещества с техническо средство, той е узнал за резултата от него. Според съда, след като ищецът е бил наясно с последиците от резултата от теста, той доброволно се е подложил на изследване в „УМБАЛ К.“ Русе с цел да опровергае и докаже обратното. Не е налице нарушаване на чл. 6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство.

Липса неправомерно административно поведение на национална институция, респ. липсват основания за прогласяване на нищожността на заповед за задържане на лице рег. № 336зз-112 от 13.08.2023 г., издадена от орган в сектор ПП при ОД на МВР – Русе. Претендираните вреди с оглед уточнението касаят именно нищожност на заповедта за задържане, а за твърдяните фактически действия, от които се претендират би била и недопустима, поради влязъл в сила адм.акт. Независимо от това с оглед твърдяната й нищожност съдът не установява такива белези, свързани и с твърдението за вече обсъденото за липса на незаконосъобразна проверка. Т.е наведеното основание незаконосъобразни фактически действия,респ.нищожност на заповед за задържане не са налице като първа предпоставка, както за неимуществените така и за имуществените вреди.

● досежно 1 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, нарушаване на правото на личен и семеен живот, вследствие на незаконосъобразни действия по повод и незаконосъобразна проверка, изразили се в незаконосъобразен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР въз основа на проверката и задържането, извършени на 13.08.2023 г. около 05:50 часа, респ.твърдяната нищожност на заповед за конвоиране:

Именно във връзка със /както вече беше обсъдено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт/ законосъобразно задържане на лицето при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, законосъобразно и на основание разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи са извършили обиск на ищеца, които действия са обективирани в съставения по реда на чл. 82 от ЗМВР протокол за полицейски обиск на лице. Протокола за обиск е част от действията по издаване за заповедта за задържане и не е самостоятелен акт подлежащ на оспорване, поради което исковата претенция на това основание е недопустима, но тъй като в цялост е свързана с твърденията за незаконосъобразни действия , то в случая такива, не основани на закона не са налице.

С оглед изложеното се явява безпредметно обсъждането дали са налице останалите две условия за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - претърпени вреди в пряка причинно-следствена връзка с твърдения за незаконосъобразни действия или нищожен акт.

В този смисъл е например решение № 6775 от 04.06.2024 г. по адм. д. № 9536/2023 г., ІІІ отд. на ВАС.

Обобщено претенцията за вреди на основание твърдяната незаконосъобразна проверка и нищожни актове и действия е неоснователна.

II. На следващо място вече се отчете условието за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) - наличието на административен акт, който да бъде отменен по съответния ред/ съдебен или административен/.

С Решение № 1085р-10122 от 22.11.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“, но не повече от 18 месеца, а с Решение № 1085р-10123 от 22.11.2024 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е отменена ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Следователно, дължима е преценка, установяват ли се от събраните доказателства, претърпени имуществени и неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се вредите в пряка причинна обусловеност от отменените административни актове.

Досежно претендираните имуществени вреди съдът намира следното:

Ищецът твърди, че претърпените имуществени вреди се изразявали в загуби и пропуснати ползи от липсата на трудово възнаграждение в продължение на осем месеца от 21 август 2023 г. до 20 април 2024 г. като последица от неправомерното отнемане на свидетелството му за управление на МПС и изземване на собствения му автомобил, транспортни разходи и адвокатско възнаграждение преди завеждане на настоящото исково производство.

● досежно имуществените вреди, изразяващи се в загуби и пропуснати ползи, претърпени от липсата на трудово възнаграждение, в размер на 780, 00 лева за месец, в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС и изземване на собствения му автомобил или общо в размер на 6 240, 00 лева, съдът формира следните правни изводи:

Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице.

При условие, че липсват каквито и да е доказателства за настъпването на вредите, искът за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, поради незаконосъобразно отнетото му СУМПС и прекратена регистрация на собственото му МПС, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност.

Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага.

Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.

Настоящият съдебен състав счита, че искът за имуществени вреди е неоснователен и недоказан.

Ищецът не е доказал, че в причинна връзка с отменените ЗППАМ е бил лишен от възможността да получи твърдяните от него суми като трудово възнаграждение за посочения период на длъжност „монтажник, изделия от дърво“.

В хода на съдебното дирене И. не доказа успешно, че е понесъл загуби, под формата на пропуснати ползи, поради незаконосъобразно отнетото му СУМПС и прекратената регистрация на собствен му автомобил.

На първо място не се доказаха по делото твърденията на ищеца, че по причина отнетото му СУМПС и прекратена регистрация на собствения му автомобил е бил прекратен трудовия му договор, независимо че по делото бяха събрани гласни доказателства в тази насока.

По делото е представено писмено доказателство – заверено копие на заповед № 005 от 21.08.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 004 от 10.10.2022 г. (л. 13 от делото).

Не са налице доказателства, че наложените ПАМ са повлияли отрицателно на неговото трудово правоотношение, и с това да са довели до имуществени вреди, представляващи нереализирани трудови доходи, т.е пропуснати ползи и такава пряка причинна връзка между лишаване от трудово възнаграждение и отменените административни актове не се установява.

Видно от съдържанието на така представената заповед, трудовият договор на ищеца е прекратен по взаимно съгласие на страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, считано от 21.08.2023 г. като е уточнено, че инициативата за прекратяване на трудовия договор на това основание е била на ищеца - подадена молба от страна на работника и постигнато споразумение за прекратяване на договора. Тоест страните са прекратили трудовоправните отношения по взаимно съгласие на двете страни, но по молба-инициатива на работника, както е отразено.

Не без значение е и обстоятелството, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „монтажник, изделия от дърво“, лисата на длъжностна характеристика, обясненията на ищеца в с.з. и събраните по делото гласни доказателства относно характера на извършваната от И. работа, според настоящия съдебен състав, за да извършва съответната трудова дейност, на ищеца не е било реално задължително необходимо условие да има СУМПС и собствен автомобил. От разпита на свидетелите и обясненията на ищеца стана ясно, че неговите трудови задължения на практика са се състояли в това, след като мебелите бъдат доставени на адрес, той има задължение да ги качи и да ги сглоби, мебелите се доставяли от доставчик, след което ищецът ги сглобявал, ищецът нямал задължение да достави мебелите на адрес, а само да ги сглоби след като те вече са доставени. При тези данни, действително СУМПС и собствен автомобил биха улеснили придвижването на ищеца до съответните адреси на клиенти, но същите /СУМПС и собствен автомобил/ не се явяват задължително необходимо условие за изпълнение на трудовоправните функции от ищеца на длъжността „монтажник, изделия от дърво“.

Пропуснатата полза за ищеца под формата на трудово възнаграждение следва да бъде доказана като реална, а не хипотетична вреда, поради което в тежест на ищеца е да докаже по делото, че е било възможно сигурно увеличаване на приходите му, а не само като закономерно настъпване.

Ищецът не доказа и третия елемент от състава на ЗОДОВ по отношение на имуществените вреди за пропуснати трудови възнаграждения - пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата имуществена вреда.

Ето защо съдът намира, че не са доказани посочените в исковата молба твърдения за претърпени имуществени вреди от пропуснати трудови възнаграждения в размер на 780, 00 лева за месец, в продължение на 8 месеца от 21.08.2023 г. до 20.04.2024 г. като последица от неправомерното отнемане на СУМПС и прекратяване регистрацията на собствения му автомобил или общо в размер на 6 240, 00 лева.

След като доказателствената тежест е за ищеца, той трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си за обезщетение на твърдените имуществени вреди, което в случая не е сторено и поради това настоящият съдебен състав счита, че следва да отхвърли иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в тази му част.

В този смисъл са например решение № 5644 от 09.05.2024 г. по адм. д. № 1717/2024 г., ІІІ отд. на ВАС, решение № 3876 от 2.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2023 г., III о., решение № 9343 от 6.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2024 г., III о., решение № 5615 от 09.05.2024 г. по адм. д. № 345/2024 г., ІІІ отд. на ВАС и др.

● досежно 150, 00 лева - транспортна услуга за платформа за транспортиране на автомобила му от мястото, където престоял повече от година след изземването му на 13.08.2023 г., съдът намира следното:

Налице са данни по делото, че действително на дата 13.08.2023 г., с протокол за претърсване и изземване (л. 7 от делото), съставен на основание чл. 161, ал. 2 и чл. 128 – чл. 130 от НПК били приобщени веществени доказателства - лек автомобил „Опел Астра“ рег. № Р 56 74 КТ, с номер на рама - W0L0AHL0885021990, собственост на Н. Н. И., ведно с малък талон № ********* и 1 бр. ключ за същия автомобил. Или както твърди ищецът, собственият му автомобил бил иззет, но не от органи при ответника, тъй като това се явява първото действие по разследването. В случая цитираното досъдебно наказателно производство е било образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК именно със съставянето на протокола за изземване.

Следователно, така претендираните имуществени вреди не се явяват резултат от отменените по съответен ред като незаконосъобразни две ЗППАМ, едната от които касае прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца (л. 5 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т. 2а, свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер се изземват със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.

Т.е. последиците от прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а се състоят единствено в прекратяване регистрацията на собствено ППС като фактически СРМПС и регистрационни табели се отнемат още със съставяне на АУАН.

Целта на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно „отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект на мярката в рамките на определения й срок, който е изтекъл на 14.05.2024г. Пускането в движение на МПС на 11.11.2024г. е без изискуемата причинно –следствена връзка с отменената ЗППАМ с решение № 1085р-1123/22.11.2024г. Приложената фактура за транспортиране на МПС от 26.09.2024г./ 4 месеца след срока на ПАМ/ може да се дължи на причини свързани с подновяване на регистрацията и не доказва наличието на твърдяните от ищеца вреди за използване на платформа, още повече че вредите се претендират от „късното пускане в дижение“, което с оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца е в следствие на прекратеното нак.производство, а пък постановлението на РРП е от 01.11.24г., т.е липсва пряка връзка, докато ПАМ е отменена на 22.11.2024г.

Докато в случая вредите се претендират като резултат от изземването на МПС,което не е извършено от органи при ответника. Целта на това действие /по изземване на собственото МПС/ е събиране и запазване на доказателства /арг. от чл. 161, ал. 2 и чл. 212, ал. 2 от НПК/, особено предвид и текста на чл. 343б, ал. 5 от НК (нова – ДВ, бр. 74 от 2023 г.), съгласно която законодателна промяна се предвижда в случаите по ал. 1 – 4 отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца.

С оглед изложеното исковата претенция и в тази й част се явява неоснователна.

● 350, 00 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена адвокатска услуга при връчване на 14.08.2023 г. на двете отменени като незаконосъобразни ЗППАМ:

Според съда така претендираните вреди също не се явяват пряка последица от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ. В случая двете заповеди не са били обжалвани и са влезли в сила. При тях процесуално представителство не е осъществявано , доколкото и двете ПАМ са връчени лично на ищеца. Същите са били отменени по реда на чл. 99, т. 2 от АПК, предвид откритите нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на актовете, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство – а именно в случая става въпрос за протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР, която установява, че в представените от него за изследване проби за кръв не е установено наличие на наркотични вещества, включени в списъците - приложения към чл. З от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка е чл. З от ЗКНВП и протокола на прокурор при РП – Русе за прекратяване на образуваното досъдебно наказателно производство. На практика, адвокат Т. не е оказала каквато и да била правна помощ и съдействие, извън това, че е придружавала ищеца при връчване на двете ЗППАМ. Реално процесуално представителство за каквото е приложен договора не е осъществявано. Това обуславя и неоснователността на тези искови претенции поради липса на причинно-следствена връзка.

● 450, 00 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното досъдебно наказателно производство:

Също не са свързани и не произтичат от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ. Това обуславя и неоснователността им поради липса на причинно –следствена връзка.

Досежно претендираните неимуществени вреди съдът намира следното:

Според ищеца предявените като претърпените неимуществени вреди вследствие на отменените като незаконосъобразни ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023г. и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., се изразявали в претърпени нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа и прехрана/ същите заявени на предходно обсъдените основания като вид и характер на психически неудобства от незаконосъобразна проверка, нищожност на АУАН, заповед за задържане и конвоиране, отхвърлени поради липса на предпоставки/, но вече същите се претендират и поради незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за управление на МПС и прекратяване регистрацията на собственото му МПС, като остават за обсъждане следните претенции:

● 4 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без СУМПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024 г. и

● 2 000, 00 лева за претърпени нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа поради оставане без МПС, вследствие на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., с която на ищеца била наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик за срок от 9 месеца, за периода от 14.08.2023 г. до 11.11.2024 г.

Безспорно е налице както се посочи първата предпоставка: налице са отменени по адм. ред двете ЗППАМ.

Следва да бъде съобразено, че терминът „вреди“ е легално установен предвид използването му в редица нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя. Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите се делят на имуществени и неимуществени. Във връзка с претендираните в настоящия процес неимуществени вреди следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на естетическите му чувства и психичните му преживявания.

Както вече бе отчетено отнемането на СУМПС и прекратената регистрация на МПС не е довело до оставане без работа, от което както имуществени, така и неимуществените вреди не са доказани на това основание.

По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът приема, че обезщетенията за такива вреди се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани от ищеца. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото му здраве, които да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него административно и административнонаказателно производство

Самият факт на незаконосъобразно отнемане на СУМПС и незаконосъобразно прекратяване регистрацията на собствено МПС неминуемо води до определен дискомфорт, неудобство, притеснения и съответно до претърпени неимуществени вреди.

В конкретния случай, обаче, не са налице доказателства, че твърдените от ищеца неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица само и единствено от отменените ЗППАМ, след както вече се посочи: те са претендирани и поради други наведени основания, но с еднакъв характер и интензитет, обсъдени по-горе / едни и същи неимуществени вреди като негативни последици: нервно напрежение, обида, чувство на унижение, несправедливост и произвол, уронване на доброто име, лишаване от възможност за свободно придвижване в пространството, загубено време, нарушаване на правото на личен и семеен живот, причинено неудобство, срам пред колегите, оставане без работа и прехрана са претендирани и от незаконосъобразни действия по проверка, АУАН, заповед за задържане, обиск, конвоиране, изземване/ и последно от ЗППАМ.

В този смисъл и доколкото в един период от време ищецът е бил адресат на няколко административни акта, в това число и досъдебно производство № 336-286/2023 г. по описа на ОД на МВР – Русе/4557/2023 г. по описа на РП - Русе, не може да се приеме, че претърпените вреди в претендирания размер като цялост са били в резултат единствено и само от действието на отменените като незаконосъобразни ЗППАМ.

Тук отново следва да бъдат споделени доводите на съда относно претендираните обезщетения за неимуществени вреди по предходните пунктове на исковата молба за същия характер и вид на неим.вреди, но от другите актове и липсата на пряка причинно следствена връзка относно претендирания размер над житейски логичното –дискомфорт, напрежение и неудобство. Оставането без работа е по желание на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение. Доказателства за изпитано унижение и обида не са безспорно налични. Липсват данни за какъвто и да е произвол от органите при ответника.

Още повече, че самият ищец, чрез процесуалния си представител адв. Т., в последната молба-уточнение към депозираната искова молба вх. № 370 от 31.01.2025 г. по описа на съда (л. 42 от делото) сочи, че независимо че срещу ищеца не е било повдигано обвинение, наказателното производство се е водило именно срещу него за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което също допринасяло в изключително голяма степен чувства на унижение, несправедливост, произвол, уронване на доброто име и срам у него. Към горните, претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на образуваното водено в продължение на повече от година наказателно производство, следвало да бъде прибавен и фактът, че на 13.08.2023 г.. ищецът е бил задържан в полицейския арест от 05:33 часа до 9:20 часа, като на същия е бил извършен и полицейски обиск около 05:50 часа. Всички тези действия, от които били настъпили преки и непосредствени вреди се явявали прекомерни и незаконосъобразни, доколкото срещу ищецът е било образувано и водено наказателно производство, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление. Т.е. самият ищец акцентира върху това, че неимуществените вреди, които е претърпял, са основно от образуваното и впоследствие прекратено досъдебно наказателно производство, обвързвайки тези вреди и със задържането му на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, както и с извършения му обиск на основание чл. 80 от ЗМВР, за които действия по-горе в настоящото изложение бяха изложени мотиви относно законосъобразността им.

Съдът, в настоящия съдебен състав, приема, че ищецът естествено е преживял стрес, смущение и тревожност, когато му е била извършена полицейската проверка и му е било фактически отнето СУМПС, СРМПС и регистрационните табели на собствения му автомобил, но тези психо-емоционални преживявания не се явяват в по-голяма степен и интензитет от тези, които са нормални за дадената житейска ситуация, особено след признанието му по повод взетата проба за изследване, че е пушил марихуана преди време. Констатираните неудобства от социален характер на ищеца са обичайна реакция за такъв тип житейски проблеми. Напрежението и безпокойството, които е изпитал, не са с висок интензитет, не са увредили здравето му.

От свидетелските показания също не може да се направи обоснован извод за претърпени конкретни вреди над обичайните стрес и напрежение. Вреди от „ загубено време“ , „обида“ ,“ срам пред колеги“,“ несправедливост и произвол“ , от вида на тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт, не се доказват. Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на приятелката на ищеца за посещение на психолог, семейни драми, подигравки,унижения/, дължащи се на предявеното основание

Не без значение е и фактът, че в случая от назначената по образуваното досъдебно наказателно производство експертиза № 24/ТКХ-375/16.08.2024 г. на НИК при МВР се установило, че в представените от И. за изследване проби за кръв не е установено наличие на наркотични вещества ,но е било установено в урината наличие на метаболит на тетрахидроканабинола - карбокситетрахидроканабинол/ноторно известно, че остава следи дълго време след употреба/ . Което е индиция за обстоятелства, релевантни по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ- изключителна вина на пострадалия във фазата на адм.производство. Все пак досъдебното производство е прекратено поради липса на достатъчно доказателства за субективната страна, а решенията на горестоящия орган по чл.99 т.2 АПК се позовават на новооткритото и неизвестно ново доказателство Протокола за химико токсикологичната експертиза досежно установяването само на изискуемото кръвно изследване/В този смисъл е например Решение № 9343 от 6.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2024 г./.

Действително е трудно да се разграничат, въпреки множеството указания, причинените неимуществени вреди като вид и характер и интензитет, предявени на различни правни основания при една и съща фактология във връзка с съставения срещу водача АУАН, с който са отнети СРМПС, регистрационни табели и СУМПС, двете издадени заповеди, разпореждащи различни по вид принудителни административни мерки, заповедите за конвоиране и задържане, които са издадени по отношение на ищеца, както и образуваното срещу него досъдебно производство, именно с оглед съобразяване и на това обстоятелство следва да бъде присъдена само част от претендирания размер на обезщетението по всеки един от предявените искове, съобразявайки се с експертното заключение и отразеното в протокола за медицинско изследване признание за неизгодни факти, което съдът отчита като обстоятелство налагащо намаляване на размера на обезщетението, при това като се абстрахира от предходно заведените основния и се концентира само на вредите от отменените като незаконосъобразни ЗППАМ

Следва да се добави и следното ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023г. има действие до 14.05.2024г. и това, че се претендират вреди след този период от действия на органи по дос.производство е неоснователно поради липса на пряка връзка с ответника.

Така по справедливост и на основание чл.52 ЗЗД съдът счита за справедливо присъждането по 400 лева и 200 лв.за всеки от последните обсъждани искове/ общо 600 лева/ , като се има предвид и срока на търпяните вреди, не така както за заявени от ищеца, и неговото поведение. Тъй както вече се посочи тези неудобства не са над нормалното и естественото, но все пак са причинени от незаконосъобразни и отменени адм.актове – ЗППАМ,довели и до неудобства от за ползване на лично МПС, естествено нервно напрежение и неудобство ,а в останалата част над 600 лева изцяло е неоснователна и недоказана

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ в съответствие с изхода на спора. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева за всеки от исковете на основание чл. 26а от Наредбата за заплащането на правната помощ/ реално общо два иска, но с 9 подпозиции срещу които се защитава/ или общо 600 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, т.е отнесено това към отвърлителния диспозитив , то по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ОДМВР-Русе 508,63 лева разноски.

С оглед изхода от спора по компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника ОДМВР-Русе 508,63 лева разноски/ на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца при увжаване на целия иск биха се дължали направените разноски в размер на 20 лева – заплатена държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2607 лева, а именно в размер на 2627лева. Иска е уважен само за 600 лева/.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Н. Н. И. от гр. Русе [улица] с [ЕГН] сумата от общо 600 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 14.08.2023 г. до 24.09.2024г. (датата на връщане на СУМПС), причинени вследствие отменени като незаконосъобразни ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г., ведно със законната лихва от завеждането на иска 11.12.2024г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. И. от гр. Русе обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на МВР – Русе за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна проверка , действия и актове на длъжностни лица при ответника, нищожни актове, издадени от длъжностни лица в ОД на МВР – Русе, а именно АУАН, серия GA № 914266 от 13.08.2023 г.; протокол за обиск от 13.08.2023 г., заповед за задържане peг. № 336зз-112 от 13.08.2023 г.; заповед за конвоиране № 47 от 13.08.2023 г. и протокол за изземване на МПС от 13.08.2023 г. отменени ЗППАМ № 23-1085-000494 от 14.08.2023 г. и ЗППАМ № 23-1085-000495 от 14.08.2023 г. за имуществени вреди, общо в размер на 7 190, 00 лева, и неимуществени вреди, общо в размер на над 600 лева до 14 000, 00 лева

ОСЪЖДА Н. Н. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Русе, [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе сумата от 508, 63 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение по компенсация

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.