Решение по дело №14033/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2465
Дата: 22 май 2013 г. (в сила от 14 юни 2013 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20123110114033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2465/22.5.2013г.

 гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдия Кожухарова гр. дело № 14033 по описа на Варненски районен съд за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предмет на разглеждане е предявен от Л.Т.Х. - Г., ЕГН**********, иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. ал.3 СК за прекратяване на  брака й с В.С.Г., ЕГН**********, сключен на *г., по вина на Г..

         Предявени са също и кумулативно съединени искове с правно основание  чл.59, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете * Г., ЕГН********** на майката, при режим на личните отношения с бащата – определен от съда; с правно основание чл.56, ал.1, СК за предоставяне на съпругата и непълнолетното дете * Г., ЕГН********** на семейното жилище - *, което жилище е собствено на ищцата, придобито чрез покупко – продажба от 06.08.2004г.; с правно основание чл.59, ал.2 СК за заплащане на издръжка в размер на 200.00лв. месечно в полза на непълнолетното дете * Г., ЕГН********** и с правно основание чл.53 СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата – Х.. Моли се и за присъждане на разноски.

         Ищцата твърди, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на *г. От брака си имат едно дете – Ангел, което към момента не е пълнолетно. Пълноценните им съпружески отношения се влошили след като по време на бременността на ищцата, съпругът й заминал за И.. През този период страните разговаряли единствено по телефона, като Вл. Г. не полагал абсолютно никакви грижи за бременната си съпруга. В името на детето, след неговото раждане, ищцата заминала да живее при мъжа си в И., но и там последният демострирал пълна незаинтересованост към нуждите и прожлемите на съпругата и сина си, като същевременно не ги пускал да се приберат в България. След като все пак успяла да се прибере в родината заедно с детето, ищцата почти не поддържа контакти с мъжа си, грижата на когото към сина им се изчерпва с ежемесечното изпращане на 100.00евро. С оглед на това счита брака за непоправимо разстроен и моли за уважаване на предявените искове, при присъждане на разноски.

         В срока по чл.131 ГПК ответникът В.С.Г. чрез особения си представител адв.Митев депозира писмен отговор, в който излага, че макар отношенията между съпрузите да не са пълноценни, те не са непоправимо влошени, като бащата желае да запази семейството си. С оглед на това оспорва иска по чл.49, ал.1 СК, евентуално оспорва, че вината за състоянието на отношенията е негова. Предвид желанието му да се грижи за детето моли родителските права по отношение на сина им да бъдат предоставени него, при разширен режим на лични контакти с майката. Възразява и срещу размера на претендираната издръжка. Не се противопоставя ищцата да ползва посоченото семейно жилище и да възстанови предбрачното си име.

         Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище, че упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете следва да бъдат предоставени на майката, при режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 в недаля, като през първите шест месеца режимът се осъществява в присъствието на майката или на трето лице.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

         Видно от представеното на л. 4 Удостоверение за граждански брак, В.С.Г. и Л.Т.Х. са сключили граждански брак на * год. в гр. Варна, за което е издаден Акт № *.

         Видно от представеното на л. 5 Удостоверение за раждане, по време на брака между страните е родено детето * Г., ЕГН: **********.

         Видно от представения НА № * год. Л.Т.Х. е придобила собствеността върху следния имот: жилище - ап.*, находящ се в сграда с административен адрес гр. Варна, ж.к. *.

         Видно от служебна бележка изх. № 6/ 23.04.2013 год. детето * Г., ЕГН: ********** посещава детска ясла и градина „*”, считано от 01.11.2012 год.

         По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид. *, които се кредитират при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че проблемите между страните, повечето от които от битов характер, започват след раждане на детето. Три месеца след раждането на детето е заминал в чужбина и от тогава се е връщал в България само веднъж. Непосредствените грижи за детето се полагат от майката, като ответникът проявява интерес към развитието на детето. Свидетелят излага, че му е известно, че ответника е предоставял средства за издръжката на детето – между 100 и 150 евро. Бащата поддържа връзка с детето по „Скайп”. По желание на ответника, ищцата и детето да заминали при него, но в последствие поради различия се върнали в България.

         По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свид. *, които се кредитират от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, от които се установява, че ответникът живее в чужбина. Ответника е предоставял средства за издръжката на детето, ежемесечно. Бащата поддържа връзка с детето по „Скайп”, като има желание майката и детето да заминат при него в *.

         Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

         Твърдения на страните, изложени в исковата молба и в отговора към същата, както и анализът на събраните по делото гласни доказателства налага извода, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Бракът е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята социална функция, като запазването му би било вредно както за детето, така и за самите съпрузи, тъй като между тях съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Ето защо бракът между страните следва да бъде прекратен с развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

         Същевременно, от ангажираните гласни доказателства се установява, че кризата в семейните отношения е настъпила по вина на двамата съпрузи. С поведението си, ответника е провокирал разрушаване на привързаността между съпрузите и разкъсване на брачната връзка. От друга страна, Л.Х. също не е изпълнявала вменените и от СК задължения – напуснала е съпруга си, с когото заедно са живели в чужбина и се е върнала в България при родителите си. С тези действия ищцата също е допринесла за разрушаване за влошаване и охладняване на отношенията със съпругата и. Двете страни не са направили необходимото за да предотвратят подобни негативни последици и за възстановяване на нормалния семеен живот.

         По изложените съображения, съдът намира, че следва да се ангажира отговорността и на двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

         ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

         От представените по делото доказателства категорично се установява, че грижи за малолетното дете е полагала единствено неговата майка. В този смисъл е и становището на ДСП – Варна. Ето защо, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, следва да бъде предоставено на майката – Л.Т.Х., а на бащата да бъде определен режим на лични отношения, съобразен с възрастта и пола на детето а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, без приспиване. със задължението да го връща в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. През първите шест месеца режимът се осъществява в присъствието на майката или на посочено от нея лице.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

Между страните не се спори, а и се установява от събраните гласни доказателства обстоятелството, че по време на брака съпрузите са живяли в жилище – апартамент, находящ се в гр. Варна, ЖК „*.

Ответника не се противоставя то да бъде предоставено за ползване на ищцата. За да се произнесе по спора относно предоставяне ползването на семейното жилище, следва да бъде отчетено обстоятелството, родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на ищцата. Интересите на детето налагат семейното жилище да бъде предоставено за ползване на родителя, който ще полага грижи за него, който в конкретната хипотеза е неговата майка.

         ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

         Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно състояние, разходи за облекло, храна, обучение.

         В конкретната хипотеза, детето е на три години, а между страните липсва спор относно обстоятелството, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. В същото време, не представени доказателства, от които да е видно какви са доходите, които получават и двамата родители.

         Ето защо, след съпоставка на възрастта и нуждите на детето, нормативно регламентирания минимален размер на издръжката, както и с оглед обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на децата, се налага извода, че размера на издръжката, който ответникът следва да заплаща е 200.00 лв. При формиране на този извод се отчете обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, няма данни за пречки от здравословно естество за реализиране на доходи, които да обусловят пречка от определяне на по – нисък размер на месечна издръжка. Така определения размер на издръжката се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2012 год., на основание чл. 149 СК.

         След прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – Х..

         С оглед изхода на спора, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2- ро ГПК, разноските за адвокатски възнаграждения, заплатени държавни такси и депозит за особен представител, следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

         Ищцата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева, на основание 6, т. 2 от ТДТССГПК.

         Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 313.00 лева, на основание чл. 1 и 6, т. 2 от ТДТССГПК.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.Т.Х. - Г., ЕГН: **********,*** и В.С.Г., ЕГН: **********,***, сключен на * год., за което е съставен Акт № */ * год. от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.

         ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи.

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето * Г., ЕГН: ********** на майката Л.Т.Х. - Г., ЕГН: **********,***.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.С.Г., ЕГН: **********,*** с детето * Г., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа, без приспиване. със задължението да го връща в дома на майката, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като през първите шест месеца режимът се осъществява в присъствието на майката или на посочено от нея лице.

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр. Варна, .к. „* на Л.Т.Х. - Г., ЕГН: **********. На същия адрес се определя и местоживеенето на детето * Г., ЕГН: **********.

         ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: **********,*** да заплаща в полза на детето * Г., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител - Л.Т.Х. - Г., ЕГН: **********, с адрес ***, .к. „* месечна издръжка в размер на 200.00 /двеста/ лева, считано датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2012 год., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване ,на основание чл. 143 СК.

         ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи брачното си фамилно име - Х..

         ОСЪЖДА В.С.Г., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 313.00 /триста и тринадесет/ лева държавна такса, на основание чл. 1 и чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК.

         ОСЪЖДА Л.Т.Х. - Г., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева държавна такса, на основание чл. 6, т. 2 от ТДТССГПК.

 

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: