Р
Е Ш Е
Н И Е
22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 95 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
Кюстендилски
административен съд
на двадесет
и трети февруари
2 0 2 1 година
в публично
заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена
Симеонова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 489 по описа на КнАдмС
за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107 ал. 2
от ЗАвтП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Д.С., гражданин на Република Северна
Македония, Република Северна Македония, чрез
пълномощника си адв. Х.В. *** оспорва
Заповед за прилагане на
принудителна административна
мярка № РД-14-2377/13.10.2020 г., издадена от Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация гр. Кюстендил, с която на осн. чл. 107 ал. 1 от
ЗАвтП е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а ал. 1 т. 3 б.
„г“, чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“ и ал. 106а т. 4 б. „б“ от ЗАвтП. Релевирани са
доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради
допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материалния закон.
Прави се искане за отмяна на оспорената заповед и наложените с нея принудителни
административни мерки, както и искане за присъждане на сторените съдебни
разноски. С допълнителна молба са представени и копия от Решение № 260011 по
АНД № 1291/2020 г. и Решение № 260000/05.01.2021 г. по АНД № 1292/2020 г. по
описа на РС – Кюстендил.
Ответната страна – не се явява, в
писмен вид изразява становище за отхвърляне на
жалбата.
По делото е
допуснат и разпитан свидетелят К.С.Б..
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
С
оспорената Заповед № РД-14-2377/13.10.2020 г., Началникът на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ гр. Кюстендил, на осн. чл. 107 ал. 1 от ЗАвтП
е наложил принудителна административна мярка по чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“ – „временно
спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на
пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на
Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление
глоба за извършеното нарушение“, чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“ – „временно спиране
от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без
да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
няма заверено копие към лиценза на Общността“ и ал. 106а т. 4 б. „б“ от ЗАвтП –
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно
превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие
към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година“.
Заповедта е издадена с оглед
констатациите, съдържащи се в АУАН серия А -2019, № 275401 от 13.10.2020 г. и е
мотивирана с изложение на следните обстоятелства: на 13.10.2020 г., при
проверка, извършена на ГП Е-871 за спазване разпоредите на ЗАвтП и ЗДвП
и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, е установено, че Д.С.,
гражданин на Република Северна Македония като водач на влекач – И. А.с рег. № ***,
от категория N3, собственост на „2Б ТРАНС“ ЕООД, Булстат *********,
извършва международен превоз на товари от Република Северна Македония през Р.
България за Р. Германия, срещу заплащане, видно от писмени обяснения на водача
и след справка в база данни на ИА „Автомобилна администрация“ гр. С. се установява,
че няма издадено заверено копие на лиценз на Общността за превоз на товари, а МПС
влекач И. А.с рег. № *** не притежава валидно удостоверение за техническа
изправност.
Издадената заповед е връчена на
адресата на 13.10.2020 г., а жалбата е подадена на 26.10.2020 г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 АПК.
Административният орган е приложил
цитирания в заповедта АУАН серия
А -2019, № 275401 от 13.10.2020 г.,
който е приет като доказателство по делото. Същият е съставен от С.И.К. на длъжност „инспектор“ при РД „АА“
- С. и в присъствието на свидетеля К.С.Б., срещу Д.С., гражданин на Република
Северна Македония, за това, че на 13.10.2020
г., около 10,40 часа в с. Жиленци, на ГП Е-871, срещу бивша Лимонадена фабрика,
като водач на влекач – И. А.с рег. № ***, от категория N3, собственост на „2Б
ТРАНС“ ЕООД, Булстат *********, извършва международен превоз на товари от
Република Северна Македония през Р. България за Р. Германия, срещу заплащане,
видно от писмени обяснения на водача и след справка в база данни на ИА
„Автомобилна администрация“ гр. С. е установено, че няма издадено заверено
копие на лиценз на Общността за превоз на товари, а МПС влекач И. А.с рег. № ***
не притежава валидно удостоверение за техническа изправност. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 19 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г. на МТС и чл. 147 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Към административната преписка органът е
приложил: нотариално заверено копие на договор
за покупко - продажба на МПС/влекач/ от 13.10.2020 г., копие на паспорта на Д.С.,
разписка за маршрутна карта, фактура за закупуването на влекач – И. А.с рег. № ***
от „АГА 01 ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ********* и
МОЛ Д. Стаменковски, копия на шофьорска книжка и свидетелство за регистрация на
влекача, извадка от информационната система на ИА „Автомобилна администрация“
гр. С. и Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация“ гр. С., с която са определени длъжностните лица, които да прилагат ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, сред които
и началниците на областните отдели „Автомобилна администрация“ към ГДАИ.
Преценката на събраните доказателствени
средства, обосновава следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл. 149 ал. 1 от АПК, вр. с чл. 107 ал. 2 от
ЗАвтП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко
от административен акт, който подлежи на
съдебно оспорване съгласно чл. 107 ал. 2 от ЗАвтП. Същата е редовна, като изпълняваща
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и оспорената заповед, счита същата за валиден административен акт,
издаден в писмена форма и с реквизитите по чл. 59 ал. 2 от АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон,
поради което е незаконосъобразна при отменителното основание по чл. 146 т. 4 от АПК.
По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за
материална компетентност на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
- С., видно от Заповед № РД-01-43/23.01.2020
г., издадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ гр. С.
за делегиране на правомощия за налагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от
ЗАвтП.
Видно е, че в заповедта не са изложени
фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна
мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания
индивидуален административен акт на основание
чл. 107 ал. 1 от ЗАвтП, във вр. с чл. 106а
от ЗАвП и без да съобрази обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като е
налице разминаване при възпроизвеждането им в изложените мотиви на заповедта. Съдът
констатира липса на конкретно и ясно описание на фактите, относими към състава на процесната
ПАМ. Приложението на същата по чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“ от ЗАвП не е
обосновано с обстоятелства, които да са установени при извършената проверка от
длъжностни лица на ответната
администрация и да са отразени в АУАН. Никъде в издадения АУАН не е отразено
обстоятелството за липса на постоянен адрес на територията на РБългария на Д.С..
Едва в заповедта за прилагане на ПАМ се излагат обстоятелства за липсата на
български адрес и е формулирано обвинение за нарушение на чл. 106а ал. 1 т. 3
б. „г“ от ЗАвт.П. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в
които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН,
съответно изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Наличието
на противоречие между АУАН и обжалваната заповед е самостоятелно основание и
води до отмяна на приложената принудителна административна мярка.
Проверен по същество, оспореният
индивидуален административен акт е и материалноправно незаконосъобразен, поради
следното:
Със Закона за автомобилните превози са
уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на
пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни
превозвачи. Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари
се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване
на таксиметрови превози на пътници и документи, които се изискват от този
закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на товари
въз основа на издаден лиценз, законът въвежда ограничителните мерки, визирани в
глава ІХ „Принудителни административни мерки“. Според разпоредбите на чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „г“, чл. 106а ал. 1 т.
1 б. „а“ и чл. 106 т. 4 б. „б“ от ЗАвтП, посочени като правно основание в оспорената заповед, за
преустановяване на административните нарушения, е предвидена ПАМ „временно
спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва превоз на
пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на
Република България - до заплащане на наложената с наказателното постановление
глоба за извършеното нарушение“, „временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността“ и „временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на
пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване
на нарушението, но за не повече от една година“.
В контекста на описаната нормативна уредба, за да бъде приложена ПАМ
на осн. чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“ и чл. 106 т. 4 б. „б“ от ЗАвтП, следва да е обективирано кумулативното наличие на
две материалноправни предпоставки – да е извършен обществен превоз на пътници
или товари и превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, или не е включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
С оглед законовата регламентация и
конкретното фактическо и правно основание за издаване на оспорената заповед, в
случая следва да се провери дали процесното МПС е извършвало обществен превоз
на товари и дали за него има издадено заверено копие от лиценз на Общността.
Анализът на събраните доказателства сочи на отсъствие на първата
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“
от ЗАвтП – извършване на обществен превоз на пътници или товари.
Легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на товари“ се съдържат
в разпоредбите на § 1 т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАвтП, според които обществен
превоз е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, а превоз на товари е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз
на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
Както се посочи, от преценката на доказателствата по делото не се
установява извършването на обществен превоз на товари срещу заплащане. Административният
орган, на когото е възложена доказателствената тежест за установяване
съществуването на фактически основания в заповедта съгласно правилото по чл. 170
ал. 1 от АПК, и когото съдът е уведомил за визираното задължение, не е ангажирал надлежни доказателства за
това, че с процесното МПС е
осъществяван превоз на стоки срещу заплащане. В конкретния случай
органът е приел, че водачът Д. Стаменковски
извършва международен превоз на товари от Република Северна Македония
през Р. България до Р. Германия, позовавайки се на съставения АУАН серия А -2019,
№ 275401 от 13.10.2020 г. Същият не се ползва с презумптивна доказателствена
сила по отношение на релевантния факт, че осъществяваният превоз е
обществен. Констатации за извършван
превоз на товари не са направени по
време на проверката и не са обективирани в съдържанието на АУАН. Липсват данни, че с превозното средство се
превозват стоки срещу заплащане. Такива доказателства не се съдържат и в административната преписка във връзка с издадената
заповед. Органът не е представил други документи /пътен лист, превозен билет или др./, приети обяснения на водача на МПС
не са приложени към административната преписка, които да доказват дейност по
възмездно превозване на товари. Горното не се опровергава и от показанията на
св. Б.. Следват изводи за липса на материалноправните предпоставки за прилагане
на ПАМ по чл. 106а ал. 1 т. 1 б. „а“ и чл. 106 т. 4 б. „б“ от ЗАвтП, както и за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Необосновано от доказателствата и в
противоречие с приложимия закон, административният орган е наложил на оспорващия
процесната принудителна административна мярка, която съдът отменя.
Разноски по делото са претендирани,
поради което такива се присъждат в полза на оспорващия, съгласно представените
доказателства за това.
Водим от горното и на основание чл. 172
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 107 ал. 2 от ЗАвтП, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за прилагане
на принудителна
административна мярка №
РД-14-2377/13.10.2020 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр. С., ул. „Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на Д.С.,
гражданин на Република Северна Македония, чрез адв. Х.В. ***, офис 12,
направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева, направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: