Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
11.07.2019г., гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №3696 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** предявило
срещу К.Д.Д., ЕГН **********
*** иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по
ч.гр.д.№4402/2017г. по описа на ДРС за следните суми: 4733.39 лв., съставляваща неиздължена главница по
договор за издаване
на кредитна карта ***от 03.12.2004г., сключен от
наследодателя на ответника - Г.С.Д.;
1147.87 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 10.06.2016г. до 25.08.2017г.; 529.63 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г.; 328.05 лв. –
такса за обслужване на кредитна карта, начислена за периода от 10.06.2016г. до
06.11.2017г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017г. до окончателното й
изплащане и в
условията на евентуалност иск осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 4733.39 лв., съставляваща
неиздължена главница по договор за издаване на кредитна карта ***от 03.12.2004г., сключен от наследодателя на ответника - Г.С.Д.; 1147.87 лв., представляващи договорна лихва за периода от 10.06.2016г. до 25.08.2017г.; 529.63 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г.; 328.05 лв. –
такса за обслужване на кредитна карта, начислена за периода от 10.06.2016г. до
06.11.2017г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
Искът
се основава на следните обстоятелства: На
30.11.2004г. Г.С.Д. подава заявление за издаване на кредитна карта по
предварително утвърден образец до „Юробанк България" АД (с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България" АД, а преди това „Българска
Пощенска Банка" АД, която е правоприемник на „Бългериън ритейл
сървисиз" АД, съобразно решение на Софийски градски съд от 07.06.2005г.,
постановено по ф.д. № 10646/1991г.). Изявлението е
прието на 03.12.2004г., от която дата възниква договорно правоотношение между
картоиздателя /"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД/ и картодържателя. По своята същност съглашението за издаване на
кредитна карта е договор по общи условия, с които заявителят декларира, че се е
запознал и съответно приел. Характерно за този вид кредитиране е, че кредиторът
осигурява поддържането на определен кредитен лимит по сметка, чийто титуляр е
кредитираният, който избира кога и как да ползва заема, като при ползването му
възниква задължение за връщане на сумата, което на основание чл. 10 от ОУ може
да стане по два начина - изцяло без плащане на лихви
/буква „а", чл. 10 от ОУ/ или на части, като в този
случай картодържателят следва да изплати най-малко определената като процент от
дължимото минимална месечна вноска. В случай, че не заплати изцяло задължението
си в рамките на едномесечния период, то върху ползваната сума се начисляват
договорените между страните лихви и такси. След погасяване на част или на
цялата главница, същата става достъпна за ново финансиране.
Картодържателят Г.С.Д. е
починала, а единствен законен наследник от първи ред е К.Д.Д.. Последният на
основание чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за задълженията, с
които е обременено наследството. В случая К.Д. не е обслужвал редовно
задълженията по процесната кредитна карта. В приложеното по заповедното
производство извлечение от счетоводните книги на банката е изрично посочено, че
броят на пропуснатите плащания по месечни извлечения, които не са издължени или
са частично погасени преди настъпване на предсрочната изискуемост е 16. Това обстоятелство дава право
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД да
прекрати договора на основание чл. 15 във вр. чл. 15.1., б „а" от ОУ. За настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита до длъжника е изпратена нотариална
покана, която е получена на 25.08.2017г.
Със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, Банката е поискала от съда издаването на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.2 от ГПК срещу К.Д.. По силата
на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, Районен съд
Добрич осъжда длъжника К.Д. да заплати процесните суми. Въз основа на издадения
изпълнителен лист „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД
образува изпълнително дело №131/2018 по описа на ЧСИ с peг. № 737 ***, с район на действие Окръжен
съд Добрич. След връчването на покана за доброволно изпълнение от страна на ЧСИ
на длъжника, последният е депозирал писмено
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената Заповед за
незабавно изпълнение и частна жалба по реда на чл. 419 ГПК. Вследствие на действията на
длъжника и подаването на горепосоченото възражение, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД възниква правен интерес на
основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК да предяви иск за
установяване съществуването и размера на вземането, произтичащо от Договор за
издаване на кредитна карта от 03.12.2004г.
Налице е облигационно отношение
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и длъжника К.Д. по повод
ползван банков кредит, предоставен по силата на Договор за издаване на кредитна
карта от 03.12.2004г. Вследствие на неизпълнение на задълженията си по
договорното правоотношение и непрестирането на дължимия резултат, ответникът е
изпаднал в просрочие на дължимите към банката суми. До последния е изпратена
нотариална покана за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, която е
получена на 25.08.2017г. С настоящата искова молба ищецът се позовава на това,
че на основание чл. 15 във вр. чл. 15.1., б„а" от ОУ на Договора
целият кредит е станал предсрочно и изцяло изискуем, за което К.Д. е уведомен
преди датата на подаване на заявлението в съда.
В условията на евентуалност
са предявени осъдителни искове срещу
ответника, в който случай се прави искане
настоящата искова молба да се счита за покана за изпълнение на
задължението на ответника по горепосочения кредит.
Ответникът оспорва исковете като
недопустими и неоснователни. Излагат се съображения, че след депозирано от
ответника възражение по ч.гр.д.№4402/2017г. по описа на ДРС, ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ " АД е депозирал искова молба, по
която е образувано гр.д.№2844/2018г. по описа на ДРС. С влязло в сила
определение от 18.09.2018г. посоченото дело е прекратено поради недопустимост
на исковата молба. Междувременно е предявена искова молба, по която е
образувано настоящото дело. Заповедният и исковият съд са приели, че същата е
депозирана в едномесечния срок по чл.415 от ГПК. Според ответника исковата
молба не е депозирана в посочения срок, тъй като ищецът е получил депозираното
от ответника възражение на 06.06.2018г.
При това исковата молба е недопустима в частта на предявения
установителен иск.
Съгласно чл.413, ал.1 ГПК и чл.419, ал.1 ГПК при уважаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на обжалване с частна жалба
подлежи само разпореждането в частта за разноските и за незабавно изпълнение.
Положителното произнасяне по заявлението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Неуважаването на жалба по чл.419 ГПК, обаче, не е и пречка, a дори е и задължително, в
производството по чл.422 ГПК да се провери възникнало ли е изпълнителното
основание, доколкото исковото производство е продължението на заповедното. Във
връзка с горното, следва да се има предвид, че видно от представените документи
към заявлението паричните притезания са възникнали по договор за издаване на
кредитна карта „EUROLINE" от 24.03.2005г., сключен между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от
една страна като кредитодател и Г.С.Д. от друга страна като кредитополучател.
На 24.03.2005г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД и „Юробанк и Еф Джи
България" АД е бил сключен договор за продажба на предприятие. Правата и
задълженията по всички договори с кредитодържатели „EUROLINE", сключени от „Бългериън Ритейл
Сървисиз" АД са прехвърлени на "Юробанк и Еф Джи България"
(преди „Българска Пощенска Банка" АД, сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД),
т.е. по силата на прехвърлянето на търговското предприятие и настъпилото въз
основа на него универсално правоприемство банката-заявител е станала и титуляр
на предявените вземания. Тези обстоятелства, обаче, не са обективирани в
представеното извлечение от счетоводните книги на банката, поради което този
документ не удостоверява вярно обективираните в него обстоятелства и не представлява
годно от външна страна изпълнително основание.
Отделно от това заявителят, който е банка, може да иска издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от сметка на
длъжника, тьй като е в кръга на лицата, ползващи се с установената привилегия в
чл.417 т.2 от ГПК - банки, държавни учреждения или общини. В конкретния случай вземането
произтича от сключен договор за кредитна карта, по който страна-кредитор е
„Бългериън Ритейл Сървисиз" АД. Видно от представения договор за продажба
на предприятие „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД е „Картово
предприятие", т.е. то е извън кръга на лицата, легитимирани да искат
издаването на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, поради което подобно
право не е възникнало за него и следователно не би могло и да бъде прехвърлено.
Ето защо банката-заявител, като правоприемник на кредитора на вземането, също
като своя праводател, не е активно легитимирана в заповедното производство на
осн. чл.
417 от ГПК и не може да иска
издаването на заповед за изпълнение на осн.чл.417 т.2 от ГПК за прехвърленото
му вземане въз основа на извлечение от сметка. Следователно, предявеното в
заповедното производство парично вземане трябва да е възникнало от договор за
банков кредит, който да е сключен от правен субект със специална
правосубектност - банка. Недопустимо е да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.418 ГПК за вземания, които са възникнали от
други правопораждащи юридически факти и които впоследствие чрез частно или
универсално правоприемство да бъдат придобити от банката. По този начин би се
заобиколил закона - чл.
60, ал, 2 ЗКИ и би се допуснало
изпълнение на притезания, които не са породени от договор за банков кредит.
Това становище се подкрепя от практиката на ВКС. Подкрепа горните изводи
намират и в задължителната практика, а именно в TP 4/2013г., т.4г, а именно: „Когато изпълнителното основание по чл.417, т.2 ГПК е издадено с оглед особеното
качество на кредитора, за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза
на частен правоприемник е необходимо да притежава същото качество." По аргумент от по-силното основание, такова качество трябва да притежава
и праводателят (при частно и/или универсално правоприемство).
За основателността на исковете ищецът следва да докаже наличието на
валидно облигационно отношение по договор за кредитна карта, размера на
усвоените суми от ответника, наличието на падежирали месечни вноски, упражнено
право на прекратяване на договора, предсрочна изискуемост, уговорена клауза за
такси и техния размер. Когато извлечението от счетоводните книги на банката е
изготвено във връзка с договор за издаване на кредитна карта, това извлечение
трябва да удостоверява задължението на картодържателя на съответната кредитна
карта към банката - данни за договора, размер на кредитния лимит и за произхода на сумите,
формиращи претендираното задължение, т.е. кога и как е усвоен кредитния лимит - теглене пари в брой, плащане,
конкретен размер на таксите. Това е така, защото кредитът, отпускан при
условията на договор за издаване на кредитна карта е специфичен вид кредит - може да се ползва от
картодържателя само ако поиска, въпреки че средствата са винаги на разположение
до уговорения кредитен лимит. На практика извлечението от счетоводни книги
трябва да съдържа достатъчно информация, както за претендираното вземане, така
и за неговата ликвидност и изискуемост. Представеният документ от
банката-заявител, именуван като „извлечение от банкова сметка", *** връзка
с кредитна карта до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка по
кредита. Този документ не представлява извлечение от счетоводни регистри, в
който са отразени настъпилите в хронологичен ред обстоятелства - първоначален размер на
кредитния лимит, данни за усвояването, настъпили изменения в размера в резултат
на направени погасителни вноски от длъжника, момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита при условията на договора, периодите на
забава и начислените за отделните периоди от време наказателна лихва, както и
крайния размер на главницата, лихвата и наказателната лихва, поради което не
представлява годно от външна страна изпълнително основание за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК. В извлечението
са посочени само разрешения размер на кредитния лимит, усвоения кредитен лимит,
обстоятелството, че са пропуснати 16 на брой плащания, общия
размер на главницата и лихвата.
Отделно от това предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили,
вземането не е изискуемо в заявения от кредитора размер и не е възникнало на
предявеното основание, а същото би могло да се претендира евентуално на друго
основание. Изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост има
конститутивен ефект спрямо обстоятелството дали и към кой момент настъпва
предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит, като моментът на
настъпването й съвпада с момента на получаване на уведомлението. Но само
простото посочване на настъпила предсрочна изискуемост не представлява надлежно
уведомяване по смисъла на чл.60 от ЗКИ. Уведомлението трябва да бъде ясно и
недвусмислено и да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от
счетоводните книги, като следва да е налице идентичност относно тези реквизити,
вкл. и по отношение на датата, на която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Посочените в извлечението от счетоводните книги не кореспондират с
тези, посочени в уведомлението за предсрочна изискуемост. Сумите са различни.
Освен това от представената нотариална покана, съдържаща в себе си твърдяното
изявление за настъпила предсрочна изискуемост не може да се направи категоричен
извод откога банката счита кредита за предсрочно изискуем - от датата на получаване на
поканата или от датата 28.03.2017г. Също така в поканата се сочи единствено
размера на дължимата според банката сума, без да се съдържат никакви данни
относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера.
Липсва информация относно фактическото състояние на задължението. Последното
лишава ответника от възможността да защити правата си в пълна степен, още
повече че същият не е страна по договора за издаване на кредитна карта, а само
правоприемник на картодържателя по силата на наследствено правоприемство.
Не е налице договорно правоотношение между „Бългериън Рирейл
Сървисиз" АД и Г.С.Д.. Видно както от заглавната част, така и от
съдържанието на позования документ - заявление за издаване на
кредитна карта „Euroline", по съществото си същият представлява предложение/искане на наследодателя
на ответника да бъде сключен договор за издаване на кредитна карта. Адресата на
това искане не е ясно обозначен в бланката. Същият може да се презумира
единствено въз основа на буквено означение „БРС" АД в бланката-заявление.
В самото заявление не е посочено за каква сума кандидатства кредитоискателят,
не са посочени никакви данни, касаещи кредита, с изключение на личните данни на
„кандидата за кредитна карта". Ищецът не е посочил и представил
доказателства, нито за одобряването на това искане от страна на соченото от
него лице - „Бългериън Ритейл Сървисиз" АД, нито за издаването на самата
кредитна карта, за която е кандидатствала наследодателката, нейното предаване
на държателя, съответно за преиздаването й за последващи периоди, с оглед
разпоредбата на чл.
1.3 от представените Общи
условия. В случай, че исканата кредитна карта действително е била издадена, за
което няма данни по делото и което обстоятелство категорично се оспорва, то от
ищеца по делото не са посочени и представени и доказателства, както за
съществените условия на договора (кредитен лимит, срок на действие, дължими
такси и възнаграждения на кредитора, др.под.), така и за извършените операции с
картата (с оглед и посочените в чл.4-6 от ОУ условия), в т.ч. и за издаваните
месечни извлечения, дължими за връчване на картодържателя съгласно чл.9 от ОУ,
евентуално извършени погашения от страна на ответника до твърдяната дата на
спиране на плащанията. Ответникът в качеството на наследник на Г.Д., оспорва
твърдението на ищеца, че майка му Г.Д.е получавала сочените от ищеца суми. Г.Д.не
е подписвала договор за издаване на банкова карта, нито пък Общите условия. А
доколкото не е подписвала Общите условия, не дължи и сочените там такси, лихви,
разноски и неустойки. Дори да се приеме, че действително такъв договор е бил
надлежно сключен между страните (което обстоятелство категорично се оспорва), то ищецът следва да установи, че
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
респ. към датата на предявяване на исковете, задълженията на длъжника по него
са ликвидни и изискуеми.
Отделно от горното се прави възражение, че вземането е погасено по
давност. В тази връзка трябва да се прави разграничение между компонентите на
договорените разсрочено дължими и платими към кредитора суми. Кредиторът предоставя
на длъжника (обикновено еднократно) определена сума пари (главница) или
предоставя многократно суми при утвърден кредитен лимит (при предоставяне на
кредитна карта), които суми кредитополучателят се задължава да върне разсрочено
във времето на вноски. Във всяка погасителна вноска, обаче, при изчерпателно
уговорени в договора за банков кредит или договора за издаване на кредитна
карта условия, се включват освен съответна част от главницата и други компоненти,
като лихви, такси и др. В този смисъл приложимата за претенциите на кредитора
към длъжника давност за вземания, основани на договор за банков кредит или
договор за кредитна карта, с начален момент за всяка дължима вноска - договорения падеж, е както
следва: за претенции за дължима главница, платима от кредитополучателя
разсрочено - 5-годишна давност за всяка отделна падежирала вноска, а за претенции за
лихви (редовна и/или наказателна) и претенции за дължими такси - 3-годишна. При разсрочено
плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на съответния падеж. Действително по договора за заем е налице
неделимо плащане, но последното обстоятелство не означава, че погасителната
давност започва да тече от „окончателния падеж" по договора, защото този
окончателен падеж на практика е падежът на последната погасителна вноска. Да се
смесват понятията „падеж на погасителната вноска" и „падеж на
задължението" е недопустимо. По същия начин понятието „задължения за
периодични плащания" следва да се различава от „периодична
изискуемост" на едно цяло, неделимо задължение, която е налице, когато
страните са уговорили, че отделни части от една престация ще се изпълняват през
определени отрязъци от време, т.е. срокът е уговорен в полза на длъжника
(чл.70, ал. 1, вр. с чл.66 от ЗЗД). Неплашането на определена вноска на падежа, когато
е уговорено една сума да се връща на части през определени периоди от време,
т.е. неплащането на вноска при настъпване на нейната изискуемост, влече след
себе си забава на длъжника по отношение на тази вноска, санкцията за която е
загубването от длъжника на привилегиите на срока, което би довело до едно
допълнително акцесорно задължение за лихва, неустойка и/или дори до обявяване
на предсрочна изискуемост на целия дълг. В същото време, обаче, съгласно чл.114
ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо и доколкото
изискуемостта на всяка вноска настъпва в различен момент, следователно
давността тече отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на банката. Противното тълкуване на закона би поставило
неизправния длъжник в изключително тежко положение и съответно кредитора в
привилегировано положение, тъй като последният би могъл да бездейства до края
на срока на договора и дори пет години след това и пак би имал възможност да
защити правата си по съдебен ред или по повод на обявена предсрочна изискуемост
би имал възможност изкуствено да удължава давността на вече падежиралите
вноски. Отделно от последното съгласно т.10 от ОУ картополучателят е
следвало да изплати задължението си в срок до датата на издължаване, посочена в
месечното извлечение, както и минималната вноска, така както е определена в
приложението. В случая по делото не са представени, нито приложения, нито
последователни месечни извлечения до Г.Д.. От това пасивно поведение ищецът не
би могъл да черпи права. Следва да се приеме, че давността е изтекла предвид
обстоятелството, че от твърдяното предполагаемо сключване на договора за
кредитна карта са изминали повече от 15 години. Исковете за дължими
главници са погасени с петгодишна давност, а искането за лихви - с тригодишна давност.
Конкретно посочване на периода, за който е погасено вземането може да бъде направено само при точна конкретизация
на претенциите по пера от страна на ищеца, като с петгодишна давност считано
пет години назад от датата на предявяване на претенцията е погасено вземането
за главници съобразно погасителния план или съответните извлечения, а
вземанията за лихви, такси и др. подобни (съобразно погасителния план или
съответните извлечения) са погасени с тригодишна давност за всяка една вноска
считано три години назад от датата на предявяване на претенцията. Претендират
се сторените по делото разноски. Прави се и искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Районният съд,
съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа
и правна
страна, следното:
Предявените
установителен и в условията на евентуалност осъдителен иск черпят правното
си основание от разпоредбите на чл.422, ал.1 ГПК в.вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в.вр.
чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.60 от ЗН; чл.79, ал.1 ЗЗД
в.вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в.вр. чл.60 от ЗН.
По така предявените искове и на основание чл.154
от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже
следните твърдения: че ответникът е наследник на кредитополучателя Г.С.Д., че между праводателя на ищеца и наследодателя на ответника е бил сключен валиден договор за кредитна карта, при което следва да бъде доказано предаването на картата/сумата и поемането от страна на кредитополучателя
задължение да върне същата. В тежест на
ищеца е да докаже основанието
и размера на претендираните
вземения - главница,
лихви и такси. В тежест на ответната страна е да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Установява се, че по заявление на „Юробанк България” АД по ч.гр.д.№4402 по описа на ДРС
за 2017г., по реда на чл.417 от ГПК са
издадени заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение №2373/05.12.2017г. и изпълнителен лист от същата дата срещу К.Д.Д. в качеството на наследник на
кредитополучателя /Г.С.Д./ по договор за издаване на кредитна карта ***от 03.12.2004г. за следните суми: 4733.39 лв., съставляваща
неиздължена главница по договор за издаване на кредитна карта ***от 03.12.2004г.; 1147.87 лв., представляващи договорна лихва за периода от 10.06.2016г. до 25.08.2017г.; 529.63 лв., представляваща наказателна лихва
за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г., 328.05 лв. – такса за обслужване на
кредитна карта, начислена за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноските по
делото в размер на
134.78 лв. - за държавна такса и
559.04 лв. - за адвокатско
възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2
от ГПК срещу издадената заповед е
подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от
съда указания и в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
от ГПК е предявен настоящия иск.
Представено
е Решение №47/07.06.2005г. по ф.д. №10646/1991г. на СГС, с което е вписано в ТД, по партидата на „Българска пощенска
банка“ АД /сегашно наименование „Юробанк България” АД/ придобиването на картовото търговско
предприятие на „Бългериън Ритейл Сървисъиз” АД, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения по силата на договор
за прехвърляне на предприятие от 24.03.2005г.
От представените
доказателства се установява, че ответникът К.Д.Д. е единствен наследник по
закон на починалата на 07.06.2016г. Г.С.Д., ЕГН **********.
Ищцовата
страна е представила по делото заявление за издаване на кредитна карта от 30.11.2004г. (л.9 по делото). Същото представлява предложение/ искане на Г.С.Д. да бъде сключен договор за
издаване на кредитна карта. Адресатът на това искане не е обозначен в бланката.
Същият може да се презумира единствено въз основа на логото в горната лява част на бланката и
използваното абревиатурно буквено означение „BRS“ в
декларативното изявление на кандидата, че разбира, „че BRS има право да отхвърли настоящото
заявление без да посочи причини за това“.
Въпреки
оспорването от страна на ответника на предявените искове и указаната с доклада
по делото доказателствена тежест, ищецът не е посочил и представил
доказателства нито за одобряването на това искане от страна на соченото от него
лице - „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, нито за издаването на самата кредитна
карта, за която е кандидатствал наследодателя на ответника – Г.С.Д., и нейното предаване на държателя,
съответно за преиздаването й за последващи периоди (с оглед разпоредбата на
чл.1.1 от Общите условия, представени по делото с много ситен, почти нечетим и
неразбираем шрифт). Нещо повече, самият ищец не е посочил кога е издавана кредитна карта на
наследодателя на ответника, кога и как е предадена същата, преиздавана ли е за
последващи периоди – на кои дати и съответно как и кога са били предавани
пластиките на наследодателя.
В случай, че
исканата кредитна карта действително е била издадена, то от ищеца по делото,
чиято е доказателствената тежест в процеса, не са посочени и представени и
доказателства, както за
съществените условия на договора (кредитен лимит, срок на действие и др.) така и за извършените операции с картата (с оглед и
посочените в чл.4-6 от ОУ условия) и за издаваните месечни извлечения,
дължими за връчване на картодържателя (чл.9 от ОУ).
При така
установените фактически положения съдът намира за недоказано твърдението на
ищеца за валидно учредено и съществуващо към датата на прехвърляне на картовото предприятие облигационно
правоотношение по договор за издаване на кредитна карта, сключен между
„Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и наследодателя на ответника.
Изводи
за наличие на валидно възникнало и съществуващо правоотношение по договор за
кредитна карта не могат да се направят и въз основа на заключението на изслушаната и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза. От едно страна, експертизата е
способ за проверка на доказателства и формиране на експертен извод
въз основа на сочени и представени по делото доказателства, но не може да бъде
както средство за формиране на твърдения на страните, така и доказателство за
тяхното установяване. От друга страна, вещото лице е изготвило заключението си единствено въз основа на
счетоводните записвания в счетоводните регистри на банката – ищец. Именно от
тези записвания вещото лице е констатирало многократно издавани кредитни карти,
извършени операции с картата, наличието на издавани месечни извлечения, но
както вече беше посочено, ищецът не е представил доказателства за това. Следва
да се посочи също, че вещото лице е констатирало и отбелязано в счетоводните
регистри на ищеца неколкократно предоставяне на допълнителен кредитен лимит към
първоначалния установен от вписванията в същите регистри – 1700 лв., което по същество представлява изменение на
договора, за който се твърди да е бил сключен с наследодателя на ответника.
Съответно по делото не се представят доказателства от ищеца да е било
постигнато съгласие с наследодателя на
ответника за изменение на договора.
При липсата
на посочени и представени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД доказателства за
валидно учредена облигационна връзка между предходния кредитор „Бългериън
Ритейл Сървисиз” АД – негов праводател и наследодателя на ответника по твърдения договор за издаване на кредитна карта, съдът намира предявения иск за установяване
съществуването на вземания на ищеца по този договор за недоказан и като такъв
подлежащ на отхвърляне. Не се доказа възникнала с наследодателя на ответника
облигационна връзка, за която последният да отговаря в качеството си на
наследник.
Предвид
отхвърлянето на главния иск съдът следва да
пристъпи към разглеждане на предявения в евентуалност осъдителен иск.
Изложеното
по-горе касаещо липсата на посочени и представени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД доказателства за валидно учредена облигационна връзка между предходния
кредитор „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД – негов праводател и наследодателя на ответника по твърдения договор за издаване на кредитна карта е относимо в пълна степен и към
разглеждания осъдителен иск. Доколкото ищецът не успя на докаже
наличието на твърдяната договорна връзка с наследодателя на ответника и
предявения осъдителен иск се явява недоказан,
поради което и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед
изложените по-горе съображения, съдът не намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства
и доводи на страните.
Съгласно разрешението възприето в т.12 на ТР
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе
за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. С оглед отхвърлянето на установителния иск на ищеца не се
дължат сторените в заповедното производство разноски.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват сторените по делото разноски.
Ответникът не е сторил такива. Молбата
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител
на ответника е основателна. Според общото правило на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение. По настоящото дело се установява, че
адвокат И.А.С. е оказала безплатна адвокатска помощ на ответника, в качеството му на
лице, намиращо се в затруднено материално положение (чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.). Доколкото ал.2-ра на същата норма
предвижда в случаите на осъдена насрещна страна за разноски адвокатът,
осъществил безплатната адвокатска помощ, да има право на адвокатско
възнаграждение, то следва да бъде постановено заплащането на сумата от 766,95 лв. да бъде извършено в полза
на адвокат И.А.С.. Сумата е определена съгласно чл.7, ал.2, т.3 и ал.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес и броя на проведените съдебни заседания с
участието на адвоката.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предвените от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***срещу К.Д.Д.,
ЕГН ********** *** иск за признаване за установено съществуването на парично
задължение на ответника към ищеца по заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№4402/2017г. по описа на ДРС
за следните суми: 4733.39 лв.,
съставляваща неиздължена главница по договор за издаване на кредитна карта ***от
03.12.2004г., сключен от наследодателя на ответника - Г.С.Д.; 1147.87 лв., представляващи договорна лихва
за периода от 10.06.2016г. до 25.08.2017г.; 529.63 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г.; 328.05 лв. –
такса за обслужване на кредитна карта, начислена за периода от 10.06.2016г. до
06.11.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017г.
до окончателното й изплащане и в условията на евентуалност иск осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: 4733.39 лв., съставляваща
неиздължена главница по договор за издаване на кредитна карта ***от
03.12.2004г., сключен от наследодателя на ответника - Г.С.Д.; 1147.87 лв., представляващи договорна лихва
за периода от 10.06.2016г. до 25.08.2017г.; 529.63 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 10.06.2016г. до 06.11.2017г.; 328.05 лв. –
такса за обслужване на кредитна карта, начислена за периода от 10.06.2016г. до
06.11.2017г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И.А.С. сумата от 766,95 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за указаната на ответника безплатна
правна помощ по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: