Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 160
гр. Сливен, 02. 07. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 223 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „АГАТРАНС“ ООД с ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Р“, ул. „Г О“ № ,
представлявано от у.А.К.А., подадена против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-15-0048039 от 22.01.2021 г., издадена от
Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с
която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – б., находяща се
в: гр. С., ул. „Р.“ № ., стопанисвана от „АГАТРАНС“ ООД с ЕИК: ********, и
забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Излага съображения, че: не е допуснато
нарушение; на 21.06.2019 г. дружеството е изпратило съобщение до НАП по
изградената дистанционна връзка, относно получената на същата дата доставка на
гориво; евентуалното непостъпване на тези данни в електронната система на НАП
не води до извод за неизпълнение на задължение от страна на дружеството;
процесната доставка е била подадена повторно на 23.11.2020 г. и съответно
получена и разпечатана от фискалната система със статус „0“ и съобщение „ОК“;
ЕСФП на търговския обект, предмет на проверка, е бил въведен в експлоатация на
20.06.2019 г., а процесната доставка е извършена на следващия ден 21.06.2019
г.; посочените в оспорената заповед мотиви са бланкетни и неверни. Моли оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от у.на дружеството и от упълномощен процесуален
представител. Поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената в настоящото
производство заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С решение № ГДФК-88 от 08.04.2021 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на оспорващото
дружество на 21.04.2021 г. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Процесната
жалба е подадена чрез изпращане по пощата на 05.05.2021 г. и следователно е
подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК 14-дневен
преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-15-0048039 от
22.01.2021 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – б., находяща се в: гр. Сливен,
ул. „Р.“ № ., стопанисвана от „АГАТРАНС“ ООД с ЕИК: ********, и забрана за
достъп до него за срок от 3 дни.
На 19.01.2021 г. в хода на извършена от служители на
НАП проверка на търговски обект – б., находящ се в гр. С., ул. „Р.“ № .,
стопанисван от оспорващия, е констатирано, че: в търговския обект се използва
фискално устройство, с изградена и работеща дистанционна връзка с
НАП–електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL”, одобрена със свидетелство от БИМ № 169FS/01.04.2019
г., с индивидуален № OS006112, номер на фискална памет 58006112 и регистрирано в НАП с №
4262673; след извършена проверка в информационните масиви на
НАП–програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка”, е
констатирано, че
„АГАТРАНС” ООД, в качеството си на данъчно задължено лице – получател по доставки на течни горива, съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, е получило 11 166 л. дизел по акцизен данъчен документ /АДД/ с
уникален контролен номер /УКН/ 0000000004620761/21.06.2019 г., доставени в резервоар № 2
на дата 21.06.2019 г. в проверявания обект; задълженото лице не е
изпратило съобщение за доставка на горива по АДД с УКН 0000000004620761/ 21.06.2019 г. на датата на
постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез
наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец;
данните за доставеното количество гориво по АДД с УКН 0000000004620761/21.06.2019 г. са подадени чрез наличната ЕСФП на 23.11.2020 г.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0048039 от 19.01.2021 г. В протокола са изброени събраните при
проверката документи, едни от които са: служебен бон от 21.06.2019 г. със
следните данни: доставка на дизелово гориво 11166 л. по
АДД с УКН 0000000004620761/ 21.06.2019 г., операция – доставка документи, статус – 47,
съобщение – невалиден АДД номер; и служебен бон от 23.11.2020 г. със следните
данни: доставка на дизелово гориво 11166 л. по
АДД с УКН 0000000004620761/ 21.06.2019 г., операция – доставка документи, статус – 0,
съобщение – ОК.
Въз основа на констатациите на проверяващите,
административният орган е приел, че: оспорващият, в качеството си на лице по
чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не подава данни в НАП
за доставката и движението на доставените/получени количества течни горива; не
е спазил реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС към НАП; нарушил
е чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „г” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал.
3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложил процесната ПАМ – запечатване на търговски
обект и забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че: е създадена организация на работа, която позволява данните
за доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно към
сървърите на НАП; налице е висока степен на обществена опасност, произтичаща от
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето;
извършеното деяние показва поведение на лицето, насочено срещу установената
фискална дисциплина; срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на ЮЛ; констатираното нарушение обосновава
извод за укриване на приходи.
С жалбата по делото е представено и Становище от
28.04.2021 г. от „УНИМАКС” ООД – гр.
Бургас, дружество – оказващо абонаментно сервизно обслужване и ремонт на ЕСФП
на „АГАТРАНС” ООД. В становището е посочено, че: „УНИМАКС”
ООД е монтирало ЕСФП „ОЙЛ СИС 2.0-Д-КL” на
процесния търговски обект – б.; на 21.06.2019 г. „АГАТРАНС” ООД е получило
доставка на дизелово гориво с АДД 0000000004620761 количество 11166 л., сложени в резервоар 2; подадена е била
информация към НАП и е била получена и разпечатана от ФПр
документална доставка със статус 47; на 23.11.2020 г. „УНИМАКС” ООД е направило
обновяване на софтуер на ЕСФП, при което е било установено, че една доставка на
гориво е останала в системата на ЕСФП със статус 47; тази доставка е била
подадена повторно на 23.11.2020 г. и е била получена и разпечатана от ФПр документална доставка със статус „0” и съобщение „ОК”.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни
доказателства– показанията на свидетеля Я. П.Г. – с. на оспорващото дружество.
Според с.Г., тя е била определена от работодателя да въвежда и и. данните към
НАП за полученото на б. гориво; софтуерът на фискалната система е бил
преинсталиран на 20.06.2019 г.; на 21.06.2019 г. е изпратила данните на
процесната доставка, но от НАП се е върнал документ с номер 47 – невалидно АДД;
продължила е да опитва да въведе данните, но не са били приети, въпреки че е
въвела вярно АДД.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган. Видно от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор
на НАП, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната
агенция за приходите и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП са оправомощени
да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е издадена при отсъствие на
фактическите предпоставки за това, в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона – основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т.
4 и т. 5 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите.
В чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е установено задължение
данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, да
подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните се подават на
датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съобразно
разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, данни
по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени
чрез електронната си система с фискална памет. Как следва да стане
предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в Глава девета "а"
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В
чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредбата, в съответствие с чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, е предвидено, че получателят по доставка на
течни горива подава ЕДП /електронен документ за получаване/ съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото
гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
В тези случаи, според чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., въвеждането на УКН на еАДД за доставените
количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им.
От анализа на горепосочените разпоредби може да се
направи извод, че задължението на търговското дружество е такова за поведение,
а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде данните за получените доставки
към НАП чрез ЕСФП, без за него да съществува задължение да гарантира, че така
изпратените данни са и получени от приходната администрация. Следователно, ако
те са надлежно подадени към НАП, но не са получени поради технически причини,
които не могат да бъдат вменени във вина на търговеца, то посоченото задължение
следва да се счита изпълнено, а редът за подаване на данните– спазен.
Такива са установените факти и в разглеждания случай.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че данните
за процесната доставка са били подадени на 21.06.2019 г. – на датата на
данъчното събитие, като системата е генерирала бон с отбелязване невалиден АДД
номер, въпреки че подаденият АДД номер отговаря на действителния. Данните за
процесната доставка са били подадени повторно – на 23.11.2020 г., преди датата
на процесната проверка, като системата е генерирала бон с отбелязване ОК.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че
оспорващото дружество е изпълнило задължението си да подава чрез ЕСФП данни в
НАП за доставката на полученото количество дизелово гориво, като данните са
подадени в деня на получаване на горивото. Обстоятелството, че те не са
получени от НАП, не може да се вмени в отговорност на търговеца и не съставлява
нарушение по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС, като основание за
налагане на процесната ПАМ.
Не се подкрепят от доказателствата по делото и
изложените в оспорената заповед мотиви. Липсват данни в търговския обект да е
създадена организация на работа, която да позволява данните за
доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно към
сървърите на НАП. Напротив, събрани са доказателства за поведение на търговеца,
насочено изцяло към спазване на установения правов ред.
Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с
целта на закона. Процесната проверка, при която е установено, че данните за
една единствена доставка на гориво не са получени в НАП на датата на доставката,
е извършена на 19.01.2021 г. Към датата на проверката данните за тази доставка
са били повторно подадени и получени в НАП – около два месеца преди проверката.
По време на проверката не са установени нарушения по отношение на други
доставки, както и не е установено неизпълнение на други такива задължения на
търговеца, които да е било нужно да бъдат предотвратявани с издаването на
оспорения акт. Липсват данни и за настъпили вредни последици. Всички продажби
на гориво са били надлежно регистрирани, а информация за действителното негово
количество е била предавана чрез нивомерната система.
При това положение, не може да се приеме, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което НАП следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващото дружество направените от него по делото разноски в
размер на 350 лева, от които: 50 лева - внесена държавна такса, и 300 лева -
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АГАТРАНС“ ООД с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Р“, ул. „Г О“ № , представлявано
от у.А.К.А., Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-15-0048039 от 22.01.2021 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на „АГАТРАНС“ ООД, на основание
чл. 186, ал. 3 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – б., находяща се в: гр. С., ул. „Р.“ № ., стопанисвана от „АГАТРАНС“ ООД
с ЕИК: ********, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на
„АГАТРАНС“ ООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Р“, ул. „Г О“ № , представлявано от у.А.К.А., сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: