и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 344 ал.1, във вр. с чл. 304 ал.1 т.1 НПК. С Определение № 20/13.02.2006 год. по Ч.н.дело № 54/2006 год., в производство по чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е определил на Денис Ахмед Мехмед от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за осъжданията му с присъда № 59/29.04.2005 год. по Н.о.х.д. № 107/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, присъда от 22.04.2005 год. по Н.о.х..д.№ 97/2005 год. по описа на Момчилградски районен съд и наложеното му с протоколно определение по реда на чл.414ж от НПК по Н.о.х.д. № 203/2004 год. по описа на РС-Кърджали, едно общо наказание, а именно: “лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца, което на основание чл.24 от НК е увеличил с шест месеца, или общо “лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като е приспаднал изтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода” по посочените присъди. От посоченото определение е останал недоволен жалбодателят Денис Ахмед Мехмед от гр.Кърджали, който го обжалва, като твърди в жалбата си, че с определението си първоинстанционния съд му бил развалил направена преди това кумулация на двете присъди на Момчилградския районен съд. В съдебно заседание конкретизира жалбата си, като твърди, че не е доволен от определението на районния съд в частта му, с която определеното му общо наказание е увеличено с 6 месеца и моли същото да бъде отменено в тази му част. Твърди също, че имал три деца, за които да се грижи, като моли да му бъде намалено така определеното наказание с няколко месеца. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд – правилно и законосъобразно. Моли определението да бъде потвърдено. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.344 ал.1, във вр. с чл. 312 и сл НПК, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. С присъда № 56/22.04.2005 год. по Н.о.х.д. № 97/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, жалбодателят Мехмед е бил признат за виновен в извършването на 17.04.2005 год. на престъпление по чл. 343б ал.2 от НК, за което е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 9 месеца и на наказание “глоба” в размер на 150 лв., като присъдата е влязла в сила на 03.05.2005 год. С присъда № 59/29.04.2005 год. по Н.о.х.д. №107/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, жалбодателят Мехмед е бил признат за виновен в извършването на 17.04.2005 год. на престъпление по чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, за което е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 2 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2005 год. С Определение № 21/07.07.2005 год. по Н.о.х.д. № 107/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, на основание чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на жалбодателя е определено едно общо наказание по посочените му две осъждания, по-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 2 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. С протоколно определение от 08.08.2005 год., постановено по Н.о.х.дело № 203/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд по реда на чл. 414ж от НК, жалбодателят Мехмед е признат за виновен в извършването на 29.04.2004 год. на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.4, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б”, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за което е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 47 ал.1 б.”б” от ЗИН, като определението е влязло в сила на 08.08.2005 год. С писмена молба, постъпила в РС - Кърджали на 11.01.2006 год. осъденият Мехмед е направил искане за определяне на общо наказание измежду наложените му такива с присъдите по Н.о.х.дело № 107/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд и по Н.о.х.дело № 203/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В производството по реда на чл. 304 ал.1 т.1 от НПК, районният съд е разгледал молбата на жалбодателя Мехмед по същество, като е определил на същия едно общо наказание измежду наложените му такива с посочените по-горе три присъди – с присъдата по Н.о.х.дело № 97/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, с присъдата по Н.о.х.дело № 107/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд и с протоколното определение по реда на чл.414ж НПК по Н.о.х.дело № 203/2004 год. по описа на РС – Кърджали, най-тежкото от тях, а именно: “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца, което на основание чл. 24 от НК е увеличил със 6 месеца, или общо наказание от 1 година и 8 месеца, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като е приспаднал изтърпяната част от същото. За да постанови съдебният си акт, съдът е приел, че молбата на осъдения Мехмед е основателна, тъй като същият е извършил всяко от престъпленията, предмет на посочените по-горе три осъждания, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. при условията на реална съвкупност, при което са налице предпоставките на чл.25 ал.1 и 2 от НК. За да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК – да увеличи така определеното общо наказание на жалбодателя със 6 месеца “лишаване от свобода”, като по този начин с увеличението общото наказание на осъдения Мехмед възлиза на 1 година и 8 месеца “лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален “строг” режим, съдът е съобразил обществената опасност на дееца, с оглед на многобройните му осъждания, две от които за престъпления, осъществени при условията на опасен рецидив. При тези данни настоящата инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. За да бъде определено едно общо наказание по реда на чл. 23 – 25 от НК, е необходимо всяко едно от отделните множество престъпления да е извършено, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, вкл. и за тези престъпления, за които са постановени отделни присъди. В настоящият случай е видно, че деянията, предмет на трите осъждания на жалбодателя Мехмед са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. че са същите са извършени при условията на реална съвкупност от престъпления, при което са налице предпоставките на чл. 25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо наказание за тях – най-тежкото от трите такива. Правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционният съд, че следва да се извърши групиране на всички осъждания на жалбодателя, за които съдът е имал данни и по отношение на които са налице предпоставките за това, а не само на посочените от осъдения Мехмед в молбата му до съда две осъждания. Обоснован и законосъобразен е и извода на първоинстанционният съд по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК с увеличаване на така определеното общо наказание на жалбодателя Мехмед, като съображенията на районния съд за това – множеството осъждания на жалбодателя Мехмед, високата степен на обществена опасност на деянията и дееца, извършването на еднородни престъпления – кражби, при условията на опасен рецидив, а и за постигане целите на наказанието по отношение на осъдения Мехмед, се споделят напълно от настоящата инстанция. Спазени са от първоинстанционният съд условията на посочената законова разпоредба: наложените наказания и по трите осъждания на Мехмед са от един и същ вид – наказания “лишаване от свобода”, увеличението на наказанието на Мехмед със 6 месеца “лишаване от свобода” не е с повече от ½ от определеното му общо такова /1 година и 2 месеца “лишаване от свобода”/, като така увеличеното общо наказание не надминава сбора от отделните наказания на жалбодателя Мехмед, нито максималния размер, предвиден в закона за наказанието “лишаване от свобода”. Ето защо, и тъй като обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не се налага неговото изменяване или отменяване, то следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 20/13.02.2006 год. по Ч.н.дело № 54/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |