Р Е Ш
Е Н И Е № 533
18.07.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №1258 по описа на съда за 2018г.
Производството е по реда
на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на А.В.А.
***, подадена чрез пълномощник - адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес ***, против
Решение №1012-26-275-1/03.12.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Хасково, с което
е отхвърлена жалбата на А. против Разпореждане №261-00-3124-1/07.11.2018г. на
Ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че
атакуваното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Обжалваното решение кредитирало незаконосъобразно
разпореждане относно определяне както на периода на изплащане на обезщетението
за безработица, така и размера на изплащаното среднодневно обезщетение.
Неправилното прилагане на материалното право в обжалвания административен акт
било изцяло правен въпрос, а именно, неправилно по представените документи за
положен осигурителен стаж в България, който възлизал на една година и осем
месеца и със стаж в Гърция в размер на над две години, общият стаж възлизал на
над три години, като съгласно чл.54в, ал.1 от КСО – обезщетението било за
период от шест месеца. Неправилно бил зачетен и размера на осигурителния доход,
за да се определи среднодневно обезщетение за безработица. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката
на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и
определяне период от 6 месеца за изплащане на обезщетение за безработица и
правилен размер на среднодневното дължимо обезщетение.Претендира присъждане на
разноските по делото.
В с.з. от 09.04.2018г.
пълномощник Ч. сочи, че не поддържат възражението си за неправилно определен
размер на отпуснатото обезщетение за безработица, като се поддържа единствено
това за неправилния размер на срока, за който е отпуснато същото.
Ответникът, Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана, а решението на Директора на ТП на НОИ –
Хасково да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 31.10.2018г. в ТП на НОИ – Хасково А.В.А. подала Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО по обазец. В заявлението А. декларирала, че правоотношението ѝ с ОУ „Кирил и Методий“ било прекратено, считано от 01.10.2018г., на основание чл.325, т.3 от КТ, както и посочила обстоятелства към датата на прекратяване на правоотношението и към датата на подаване на заявлението. Съгласно Справка за приети, върнати и липсващи документи с вх. №261-00-3124-1/31.10.2018г. в ТП на НОИ – Хасково, от А.В.А. били приети следните документи: Заявление, приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата – документи за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с регистрационен №261-00-3124/31.10.2018г.
С Разпореждане №261-00-3124-1 от 07.11.2018г., издадено от За Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, предвид заявление вх. №261-00-3124/31.10.2018г. на А.В.А., с последно прекратяване на осигуряването от 01.10.2018г., прекратено осигуряване за безработица на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, с регистрация в АЗ на 09.10.2018г., осигурителен стаж след 31.12.2001г. – 1г. и 8 месеца, осигурителен доход за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2018г., от който бил определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 11287.47 лв., среднодневен осигурителен доход – 22.67 лв., дневно парично обезщетение за безработица (60% от 22.67 лв.) – 13.60 лв., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018г. – 9.00 лв., максимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2018г. – 74.29 лв. и на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.10.2018г. до 31.01.2019г. в размер на 13.60 лв. дневно.
Разпореждането било връчено на лицето на 20.11.2018г. срещу подпис.
С Разпореждане №261-00-3124-2 от 26.11.2018г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54г, ал.1 и ал.3 от КСО, било спряно изплащането на отпуснатото с разпореждане №261-00-3124-1/07.11.2018г. парично обезщетение за безработица на А.В.А., считано от 01.10.2018г. и било възобновено изплащането на паричното обезщетение за безработица за периода от 02.10.2018г. до 01.02.2019г. в размер на 13.60 лв. дневно. Посочени били следните мотиви: Получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от 01.10.2018г. до 01.10.2018г. Разпореждането било връчено на лицето срещу подпис на 26.11.2018г.
Разпореждане №261-00-3124-1 от 07.11.2018г. било обжалвано от А.В.А. с жалба вх. №1012-26-275/26.11.2018г. в ТП на НОИ – Хасково. В жалбата А. посочила, че не била съгласна с определения й 4-месечен срок на обезщетение, тъй като попадала в 6-месечното обезщетение. От 2002г. имала 3г. и 8 месеца осигурителен стаж, двете от които били от Гърция, а именно: за 2005г. ѝ били признати 150 енсима, равняващи се на 1г. осигурителен стаж и за 2006г. по документи ѝ били признати 158 енсима от платени 170, които също се равнявали на 1г. осигурителен стаж. Така че имала две години осигурителен стаж за 2005г. и 2006г. от Гърция, за което представила документи в превод и на български от нея и не разбирала какво потвърждение на трудов стаж било необходимо, тъй като в документите го пишело ясно и категорично в едно с периодите на плащане на енсимите. Посочила също, че не била съгласна и с размера на обезщетението, тъй като на гръцкия стаж дневният осигурителен доход за тези две години бил много по-висок от българския. Посочила, че би трябвало да се зачете осигурителния стаж от трите години и осем месеца осигурителен размер, а не само от последната година.
Със заявление вх. №1019-26-3249/05.11.2018г. в ТП на НОИ – Хасково, А.В.А. поискала съдействие за издаване на СЕД U 002 за придобития ѝ стаж в Гърция за периода от 2005г. до 2007г., необходим за отпускане на парично обезщетение за безработица в България. За 2005г. и 2006г. Посочила, че прилага документи от Гърция – 4 бр.
С писма изх. №1019-26-3249-1/16.11.2018г. и изх. №1019-26-3249-2/27.11.2018г.на ТП на НОИ – Хасково били препратени до Директор на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ заявление и допълнително представени документи от А.В.А. за издаване на СЕД U 002 за периоди от осигурена заетост по законодателството на Гърция, необходими за преизчисляване на периода на отпуснато парично обезщетение за безработица в България, които да бъдат препратени до компетентната институция.
С Решение №1012-26-275-1/03.12.2018г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково, била отхвърлена жалбата на А.В.А. против Разпореждане №261-00-3124-1 от 07.11.2018г. на Ръководител на осигуряването за безработица. Решение №1012-26-275-1/03.12.2018г. било връчено на адресата си на 05.12.2018г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод ИД PS 6300 00WYHL M. Жалбата била подадена на 11.12.2018г., видно от поставения входящ номер.
По делото се представя легализиран превод от гръцки на български език на отговор от Министерството на труда, социалното осигуряване и социалното подпомагане – Република Гърция до НОИ – София относно искане за издаване на PD/U1 SED U002 за осигуреното лице А.В.А. за периода, през който лицето е било осигурено като „домашен помощник“.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Жалбата следва да се приема за допустима, като подадена в законоустановения срок, а именно в 14-дневен срок от съобщаване на решението, от лице с правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, пред местно компетентния административен съд. Съдът намира, че въпреки положителния за заявителката административен акт /разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица/, то предвид претендирането от засегнатото лице, че срокът на получаване на този вид обезщетение не е приетия от органа, а е по-голям, като неправилно не е зачетен осигурителен стан от 2 години, положен в Р. Гърция, той този й довод обосновава извод за допустимост на оспорването.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Проценото решение и
потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл.54ж от КСО Съдът
намира за постановени от компетентните органи. Директорът на ТП на НОИ Хасково
е такъв съгласно чл.117, ал.1, т.1 от КСО, а спор относно това, че Надя Димова,
Н-к сектор „КП“ е надлежно оправомощена да бъде длъжностно лице по чл.54ж, ал.
1 от КСО не се повдига от страната жалбоподател.
Спорният по делото въпрос
се свежда до това дали на заявителката А. следва да бъде признат за стаж по см.
на чл.54а от КСО положен от нея осигурителен стаж в Р.Гърция в периода 2005
-2006г.
Не е спорно, че по искане на самата А. от страна на органа
е изискано издаване на унифициран
документ за придобит осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС – СЕД U 002, като за удостоверяването
на това същата прилага четири броя документи, придружени от легализирани
преводи. Също не се спори, че пред органа се удостоверят положени такива
периоди на осигурителен стаж съот. през 2005 и 2006г. От приложеното в
легализиран превод решение на осигурителния институт на Р.Гърция от 02.11.2005г.
е видно, че на А. са били признати 150 осигурителни дни в секторите „Пенсия“ и
„Здравно осигуряване“, за стаж положен до 31.12.2004г., но считано от
01.01.2005г. Освен това, чрез документ по гръцки образец /л.40-49/ горното
обстоятелство се потвърждава, както и се удостоверява, че тези 150 осигурителни
дни са полагани в периода 01.01. – 30.06.2005г. /вж. л.51/. Удостоверява се още
чрез документа по образец, че на А. са признати за 2006г. и още 158
осигурителни дни, като положени в периода 01.03. – 30.09.2006г.
Административният орган
приема при тези данни, че А. доказва осигурителен стаж по см. на чл.54а, ал.1
от КСО само в размер на 1г. и 08 м. и поради това й се следва обезщетение за
безработица за период от 4 месеца, съгласно чл.54в КСО. Този извод на органа по
чл.54а от КСО и на ответника се явява правилен.
Преди всичко не се
установяват допуснати съществени процесуални нарушения. Видно е, че след
уведомяване на органа за придобит от заявителката осигурителен стаж в друга
държава от ЕС, той надлежно иска неговото удостоверяване. Въпреки, че в акта на
контролния административен орган липсват адекватни фактически и правни доводи и
изводи относно спорния по делото въпрос, а видно от мотивировката към датата на
неговото издаване няма яснота по него, то от целокупният доказателствен
материал все пак се потвърждава извода на органа по чл.54ж, ал.1 от КСО, че А.
доказва осигурителен стаж за отпускане на обезщетение за безработица само в
размер на 1г. и 08 м. и поради това не нея й се следва такова за четири месеца,
съгласно ред. на текста към датата на заявлението.
Съдът намира за правилен
доводът на органа, че на А. правото на получаване на обезщетение за безработица
следва да се преценява само на основание на българското законодателство, тъй
като прекратяването на нейното осигуряване настъпва тук, което прави и приложим
редът по чл.54а и сл. от КСО. Съгласно чл.54а, ал.1 /ред. от 01.01.2018г./ право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица"
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването, както и за които не са налице изключващите предпоставки по т.1-3 от ал.1.
Не се спори, че не са
налице изключващите правото предпоставки по чл.54а, ал.1, т.1-3 от КСО. Данните
по преписката сочат, че към датата на заявлението си А. удостоверява
осигурителен стаж, за който са внасяни осигурителни вноски за фонд „Безработица“
само в размер на 01г. и 08м.
От така приложеното на л.74-77
доказателства се удостоверява по несъмнен начин, че в отговора на гръцките
власти от 27.02.2019г. е отказано издаване на унифициран документ формуляр SED U 002 за осигуреното лице А.А.,
тъй като същата е осигурявана като „домашни помощници“, а такива лица макар и
осигурявани, за тях не се внасяли вноски за безработица и поради това нямат
право на обезщетение за безработица в Р.Гърция.
В отговора на гръцките
осигурителни власти се сочи още, че формуляр PD U1 се издавал с оглед
правото на едно осигурено лице да иска изплащане на обезщетение за безработица
в друга държава – членка на ЕС за периоди, през които това лице е трудово заето
в държава членка на ЕС, но само когато през време на неговата трудова
заетост това лице е плавило вноски за безработица.
При липса
на издадени регламентирани в европейското законодателство формуляри
за удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава членка на Европейския
съюз за
периоди на осигуряване за риска „безработица“ в периода на полаган труд в тази
друга държава, то за органа не възниква задължение да го зачита за стаж по см.
на чл.54а, ал.1 от КСО. Както и в другите актове и документи на осигурителния
орган в Р.Гърция се сочи ясно - признатият осигурителен стаж на А. в Гърция е
само за пенсия и здравно осигуряване, но не и за риска „безработица“, предвид
на изпълнявана от нея трудова функция като домашен помощник. Освен това от тези
доказателства се удостоверява, че общо осигурителният й стаж в Р.Гърция е равен
на 13 м., или 01г. и 01 м., а не на претендираните 2 г. При това положение,
дори и за тях да са внасяни или дължими осигуровки за този риск, то отново
общият стаж на А. няма да надвишава 3 г. и един ден, за да има право на 6
месеца обезщетение за безработица.
В този случай осигурителните органи са
направили дължимото за получаване на необходимата информация за правилното разрешаване
на подаденото заявление, към което са приложени и искания за издаване на
формуляр за положен осигурителен стаж в друга държава членка на ЕС. При така
наличната информация и доказан осигурителен стаж за период от 01г и 08м. в България, за който са внасяни ли
са дължими вноски за осигурен риск „безработица“, безспорно А. има право единствено
на обезщетение за четири медеца, каквото в крайна сметка е определено от органа
по чл.54ж от КСО. /в този см. вж. Решение №85 от 4.01.2019 г. на ВАС по а.д. №8634/2018
г., VI о./.
В Решение
№ 5436 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2018 г., VI се казва още и следното:
„След
присъединяването на Р. България към Европейския съюз се
прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза. Всяка
държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване
съгласно нейното законодателство, кои
са осигурените социални рискове, какви
обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на
обезщетенията и пр. …. разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не
заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Тези правила и
принципи понастоящем се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална
сигурност, както и в регламент ЕО/№987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на
системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който
механизъм се основава на принципите: 1.Определяне на приложимото законодателство,
2.Равенство в третирането, 3.Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване
и 4.Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият
принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения
от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент ЕО/№883/2004.
…….“.
Ако съгласно гръцкото
осигурително законодателство за изпълнявана от А. длъжност „домашен помощник“
през периодите от 2005 и от 2006г. същата не е подлежала на осигуряване за
риска „безработица“, а само за пенсия и здравно осигуряване и при условие, че
компетентната държава, която дължи произнасяне по нейното заявление за
отпускане на обезщетение за безработица - Р.България, в нейното законодателство
се предвижда, че срокът на получаване е в зависимост от определена
продължителност на осигурителния стаж, през който са внесени или са дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“, а такива не са внесени, вкл. и
защото не са дължими за периода на трудова дейност в Р.Гърция, несъмнено А.А.,
тъй като не удостоверява положен
осигурителен стаж по см. на чл.54а, ал.1 от КСО за претендираните от нея
периоди на труд от 2005г. и 2006г. в Р. Гърция, тя няма право на обезщетение за
период по–дълъг от определения й с процесното разпореждане, потвърдено от
контролния орган.
Така мотивиран Съдът намира оспорването за
неоснователно и като такова следва да се отхвърли. Не се установяват
предпоставки по чл.146 от АПК за отмяна на процесното решение като нищожно или
незаконосъобразно.
При този изход на спора, ответната страна има право
на поисканите от нейния представител разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК. Такива й се следват в размер на 100 лева на осн. чл.24 от НЗПП.
Водим от горното и на осн.
чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.В.А. *** против Решение №1012-26-256-1/03.12.2018г.
на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №26-00-3124-1/07.11.2018г. на Н-к
сектор „Краткосрочни плащания” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА А.В.А. ***, с ЕГН- ********** *** разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: