№ 15
гр. София , 07.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ в закрито заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Частно наказателно
дело № 20211110206602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.С.В. – САК , защитник на Г. Т. Д.,
обвиняем по ДП № 598/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № ДН
11924/2021г. по описа на СРП.
Предмет на производството е определената мярка за неотклонение
"Гаранция в пари" в размер на 500 лева, взета по отношение на Д. с
постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2021г., предявено на
същия лично и в присъствие на защитника му на 16.04.2021г.
В жалбата се излагат съображения, че взетата по отношение на обв.
Д. мярка за неотклонение е незаконосъобразна, неадекватна и
непропорционална, като същата не е съобразена нито с целите на чл. 57 от
НПК, нито с имущественото и здравословното състояние на обвиняемия.
Твърди се, че от материалите по делото не може да бъде направено
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към
инкриминираното деяние, като се релевират доводи, че издадената ЗЗНЗ,
която се твърди, че Д. е нарушил е нищожна. Прави се пространствен анализ
на издадените на страните ЗЗДН и целесъобразно на определените от 158
състав на ГО при СРС състав мерки за незабавна защита. Акцентира се на
наличието на постоянен адрес, размера на получаваните от лицето доходи,
както и неговата възраст и здравословно състояние. Изразява се становище,
1
че тази мярка не е съобразена с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК и се
отправя молба към съда да отмени взетата спрямо Д. мярка за неотклонение,
като не взема друга такава, макар и по-лека спрямо него.
Софийският районен съд, като обсъди доводите, изложени в
жалбата, и като взе предвид материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана в срока по
чл. 61, ал. 3 от НПК, от активно легитимиран субект, пред местно
компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С постановление за привличане на обвиняем от 16.04.2021г.,
предявено на 16.04.2021г. в посоченото процесуално качество е привлечено
лицето Г. Т. Д., ЕГН: ********** за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК, при определяне на
мярката за неотклонение органът, който я налага, следва да съобрази степента
на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу
обвиняемия, здравословното му състояние, семейното му положение,
професията, възрастта и други данни за личността на обвиняемия. Следва
мярката да е съобразена и с чл. 57 от НПК, като при определяне на гаранция,
същата следва да се съобрази и с имущественото положение на обвиняемия -
съгласно чл. 61, ал. 2 от НПК.
Целта на мярката за неотклонение, съгласно чл. 57 от НПК е да се да
попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или осуетяване
привеждането на влязла в сила присъда.
Видно от датата на постановлението за привличане в качеството на
обвиняем, с което е била взета МНО “Гаранция в пари“ спрямо обв. Д., то при
определяне на размера на паричната гаранция, органът е допуснал нарушение
2
на разпоредбите на чл.56, ал.3 от НПК и чл. 61, ал. 2 от НПК, доколкото по
делото изобщо липсва представена декларация за семейно и имуществено
състояние на лицето, поради което атакувания акт се явява
незаконосъобразен.
Съобразявайки процесуалните предпоставки, визирани в нормата на
чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че от
събраните до момента по досъдебното производство доказателства би могло
до определена степен да се направи обосновано предположение, че обв. Д. е
съпричастен към престъплението, за което е привлечен в процесуалното
качество обвиняем. В тази насока са приобщените по делото гласни
доказателства – показанията на св. В. Д.а, А.Н., А.И.,Д. Д., Я. Д.а и
приобщените по делото писмени доказателства – докладна записка, ЗЗНЗ №
20088100/06.04.2021г., разписка за връчване на заповедта на обв. Д..
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на зашитата за
несъставомерност на деянието, доколкото по делото не се спори, че е налице
съдебен акт – заповед за незабавна защита, издадена в полза на В. Д.а, в която
са били определени редица мерки, една от които обв. Д. да напусне
обитаваното жилище. В този смисъл дали и въз основа на какви доказателства
съдът е определил посочените мерки не е предмет на настоящото
производство. Престъплението по чл. 296, ла. 1 от НК изисква от обективна
страна неизпълнение на съдебен акт, какъвто е по своето естество и
настоящия случай. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
издадената в полза на обв. Д. ЗЗНЗ срещу В. Д.а по никакъв начин не
препятства нейната възможност да се снабди с такава срещу него при
наличието на предвидените в закона предпоставки за това.
В случая се касае за престъпление, за което материалният закон
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до
пет хиляди лева, респ. същото не се явява „тежко умишлено престъпление“
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
В хода на проведеното разследване не са събрани доказателства,
които да отличават личността на обв. Д. с по – висока степен на обществена
опасност. Обвиняемият Д. е проявил добро процесуално поведение, не се е
укривал и не е препятствал провеждането на разследването . Липсват и
3
доказателства, че същият би извършил друго престъпление, доколкото е с
чисто съдебно минало.
По делото от страна на защитата са били ангажирани писмени
доказателства за размера на получаваното от обв. Д. възнаграждение.
Законът императивно е указал кои точно обстоятелства следва да се
отчетат при определяне на мярката за неотклонение налагана на обвиняемите
лица, което в конкретния случай не е било сторено.
Предвид липсата на доказателства, от които може да се извлече
опасност обв. Д. да се укрие или да извърши престъпление, с оглед доброто
му процесуално поведение и чистото му съдебно минало, както и
съобразявайки изнесените в представените по делото писмени доказателства
за получаваните от лицето доходи , съдът намира жалбата за основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед личността и възрастта
на деееца, както и тежестта на повдигнатото спрямо него обвинение не е
налице необходимост спрямо него да бъде вземана мярка за неотклонение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 61, ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение „Гаранция в пари „ в размер 500
лева, взетата по отношение Г. Т. Д., обвиняем по ДП № 598/2021г. по описа
на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № ДН 11924/2021г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4