Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /31.01.2023 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 730 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118 ал.1 вр.чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.146 и сл. от АПК. Образувано
е по жалба от С.Н.Л., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника му адв. Ю.Д. ***, против Решение № 2153-03-32/07.03.2022 г.
на директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на Л. срещу
Разпореждане № **********/22.10.2021 г. на ръководител „ПО“ при ТП-Варна на
НОИ, с което на осн.чл.69 от КСО, §49 и §50 от ПЗР на ЗИДКСО му е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, само за две от
възприетите основания: по условията на чл.69 ал.1 от КСО към 31.12.2015 г. при
изискуем положен общ осигурителен стаж 27 години има положен – 26г. 10м. 22 д.,
и по условията на §49 и §50 от ЗИДКСО – при изискуем общ осигурителен стаж 27г.
до 31.12.2015г има 26г. 10м. 22дни. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно,
издадено в противоречие с материалния закон и целта на закона. Сочи, че не
оспорва доводите на пенсионния орган, че по условията на чл.69 ал.1 от КСО в
редакцията от 01.01.2016г., при изискуема възраст за 2018г. – 52г. 10м., има
навършена възраст – 48г. 00м. 03г., както и че по условията на чл.69б ал.1 от КСО, няма изискуемия стаж и възраст с общ сбор 100. Оспорва обаче отказа да му
бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69 в
съответствие с §50 от ПРЗ на КСО, както и че не отговаря на условията на §49 и §50
от ПРЗ към ЗИД на КСО. Сочи, че изчислението на стажа му в размер на 26г. 10м.
и 22 дни е незаконосъобразно и необосновано поради противоречие с представените
от него доказателства, като твърди, че в издаденото Удостоверение обр. В рег.
№6373/29.06.2018 г. по описа на ОД на МВР – Варна не са вписани вярно часовете
положен извънреден труд. Излага подробни съображения, че за периода
01.01.2015г. – 30.06.2018 г. има изработени общо 1851 часа извънреден труд, а
не както са вписани в издаденото му удостоверение за класиране и пенсия – 1083
часа, като твърди, че именно с тези часове извънреден труд се попълва разликата
до изискуемия стаж от 27 години. С оглед на изложеното отправя искане за отмяна
на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като преписката
бъде върната на длъжностното лице по чл.98 ал.1 т.1 от КСО за ново произнасяне
по заявлението за отпускане на пенсия. В съдебно заседание по същество на спора жалбоподателят чрез
адв. Д. поддържа изцяло жалбата, и с позоваване на приетото заключение на ССчЕ
настоява за уважаването й. Позовавайки се на чл.40 ал.5 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж счита, че в случая следва да се вземат предвид
нарядните ежедневни ведомости и месечни графици, представени от работодателя му.
Отправя искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Представени са подробни писмени бележки.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ – Варна чрез процесуалния си представител ю.к.Е.Л.
оспорва жалбата. Сочи, че Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж определя
кръга от документи, с които се удостоверява продължителността на осигурителния
стаж на лицата. Счита, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя е правилно
изчислен и съобразен както по продължителност, така и по категория. С тези
аргументи настоява за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представени са писмени бележки, с подробно развити съображения
за неоснователност на жалбата.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото
на производството е поставено със Заявление вх.№2113-03-17734/10.07.2018г. от С.Н.Л.
до директора на ТП на НОИ – Варна за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69 от КСО, с посочен 3-годишен период на
осигурителния доход, въз основа на който заявителят желае да бъде изчислен
размера на пенсията, и с представени доказателства: трудови и военна книжка,
удостоверение обр. В, трудови удостоверения УП-13.
Видно
от представеното Удостоверение за класиране и пенсия обр. В № 6373/29.06.2018г.
(л.35 по адм.преписка), жалбоподателят има прослужено време в структурите на
МВР на длъжности за държавен служител по ЗМВР от 17.11.1992 г. до 30.06.2018
г., и към момента на издаването на удостоверението все още е работил там. Според
данните в удостоверението през 2007 г. Л. е положил 27 часа извънреден труд, през
2009 г. – 45 часа, през 2010 г. – 120 часа, през 2011 г. – 48 часа, през 2012
г. – 98 часа, през 2013 г. – 106 часа, през 2014 г. – 150 часа, през 2015 г. –
215 часа, през 2016 г. – 100 часа, през 2017 г. – 150 часа, и през 2018 г. – 24
часа.
С
оглед предприетото оспорване на Удостоверението и образуваното адм.д.
№2951/2018г по описа на Административен съд – Варна, с разпореждане №**********
от 27.09.2018г производството по преписката е спряно, а след прекратяване на
съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт е възобновено с определение
№********** от 30.06.2021г.
По
искане на жалбоподателя била извършена проверка относно продължителността на
положените часове извънреден труд за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2018г., приключила
с констативен протокол №КП-5-03-00985754/30.08.2021г. (л.34 по преписката). Извършилите
проверката са приели, че данните за положен от Л. извънреден труд по
разплащателните ведомости отговарят на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО в
РОЛ, както и на тези в Удостоверение обр. В №6373/29.06.2018 г. за периода
01.01.2007 г. до 31.05.2018 г.
С
Разпореждане №*********/22.10.2021г
на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Л., тъй като не отговаря на условието
по чл.69 ал.1 от КСО към 31.12.2015г., а именно: при изискуем положен общ
осигурителен стаж 27г., той има положен стаж от 26г. 10м. 22 дни. С
разпореждането е прието, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.69 от КСО в редакцията му към 01.01.2016г., а именно: при изискуема възраст за 2018
г. от 52г. 10 м., Л. има навършени 48г. 00м. 03 дни. Прието е още, че той не
отговаря и на условията на § 49 и § 50 ПЗР на ЗИДКСО, а именно: при изискуем общ
осигурителен стаж 27 години до 31.12.2015 г., Л. има 26г. 10 м. 22 дни. На
последно място Ръководителят на „ПО“ е приел, че жалбоподателят не отговаря и
на условията на чл. 69б ал.1 от КСО, тъй като няма изискуемия сбор от стаж и
възраст 100.
С.Л.
е оспорил това Разпореждане в срока и по реда на чл.117 от КСО пред горестоящия
административен орган, относно продължителността на зачетения му извънреден
труд. С оспореното понастоящем Решение №2153-03-32/07.03.2022г. ответникът по
делото, позовавайки се на чл.40 ал.1 от НПОС е приел, че данните от
Удостоверение обр. В №6373/29.06.2018г. отговарят на тези в разплащателните
ведомости на осигурителя, и на тези, подадени по чл.5 ал.4 от КСО от същия в
РОЛ. Посочил е, че разпоредбата на чл.40 ал.1 вр.ал. 3 от НПОС поставя
пенсионния орган в условията на обвързана компетентност да се съобрази със
същите, поради което е счел, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, като е отхвърлил жалбата против него.
В
хода на съдебното дирене са приобщени допълнителни доказателства от осигурителя
ОДМВР – Варна, съдържащи се и на ел. носители /флаш памет- стр. 109/ - ежедневни ведомости за
наряд на личния състав на ППД за С.Л. за периода 01.01.2015г.- 31.12.2009г.,
както и график за дежурствата в ДВНМН на Л. за периода 01.01.2011г. –
31.12.2013г. /стр. 140-179 от делото/.
Въз
основа на всички писмени доказателства, събрани както в хода на
административното, така и на съдебното производство, вкл. горецитираните
доказателства, представени от осигурителя, анализирани от вещо лице, по делото
е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с.д.№16467/04.11.2022г. (стр. 180-193 по делото), поддържано от експерта в
открито съдебно заседание. Вещото лице е дало заключение, че конкретно в периода
01.01.2005г – 04.11.2005г Л. е положил 68 часа извънреден труд, 608 часа нощен
труд, и 36 часа труд на официални празници, като целият размер на извънредния
труд от 68 часа не е отчетен в Удостоверение обр. В № 6373/29.06.2018г. Според
вещото лице за целия процесен период 01.01.2005г – 31.12.2015г Л. е положил 408
часа извънреден труд, които не са отчетени в Удостоверението, и те се равняват
на 51 дни трудов и осигурителен стаж. Разпитана в съдебно заседание експертът
уточнява, че тези 51 дни са от първа категория труд (полицай) и същите се
равняват на 2 месеца и 09 дни; прибавени към приетия от пенсионните органи стаж
от 26г. 10м 22 дни те надхвърлят 27 години осигурителен стаж. Вещото лице
пояснява, че при изготвяне на заключението си не е проверявала ведомостите за
заплати, които са били изследвани от пенсионните органи, и не са й представени
доказателства Л. да е бил компенсиран с допълнителен отпуск за удължено работно
време през периода. Експертът сочи, че е проверявала ежедневните ведомости за
дежурства, предоставени от ОДМВР- Варна по делото, които са официални
документи, утвърдени с подписа на началника на управлението, както и графиците
за дежурствата; в отговор на въпрос на ответника тя посочи, че не може да
отговори на какво се дължи несъответствието между ведомостите за дежурства и
ведомостите за заплати.
Съдът
в настоящия си състав преценява така приетото заключение като обективно,
обосновано, компетентно дадено и кореспондиращо с наличните доказателства по
делото, поради което изцяло го кредитира.
По делото по искане на жалбоподателя е
разпитан като свидетел М.Г.Г., който е започнал работа в ОД на МВР заедно със С.Л.
през 1992г и до пенсионирането му на 27.05.2015г са служили почти навсякъде
заедно. Горните данни се потвърждават от приобщените като доказателство по
делото заверени копия на лична карта, служебна карта и карта за медицинско
обслужване на свидетеля. От показанията му се установява, че с Л. са работили във
II РПУ в периода
2002 г. – 2011 година, с прекъсвания. Посочва, че са работили на 24 – часови
дежурства, като уточнява, че поради естеството на работата си са нямали почивки
– били са дежурни и е трябвало да отговарят на телефона.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, както и на заключението на ССчЕ, които са последователни,
взамно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При
тези фактически установености съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е и основателна.
Обжалваното Решение № 2153-03-32/07.03.2022 година на Директора на
Териториално поделение на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган съобразно
изискванията на чл.117 ал.3 вр.ал.1 т.2 б.“а“ от КСО.
Проверяваният ИАА е издаден в изискуемата съгласно чл.117 ал.3 изр.1 и ал.5
от КСО и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК писмена форма, и съдържа фактическите и
правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила като самостоятелни отменителни
основания – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по
същество на административния орган. Спазен е регламентираният в чл.117 ал.3 изр.1
от КСО срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ – Варна
е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл.117
ал.3 изр.2 предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване
на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране,
проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното
производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
По приложението на материалния закон:
По делото не се спори, че Л. не отговаря на условията по чл.69 ал.2 от КСО
(към датата на заявлението си няма навършени 52 години и 10 месеца) и на тези
по чл.69б ал.1 от КСО (няма изискващата се за 2018 г. навършена възраст 53 г.
02м. и няма сбор 100 точки), поради което съдът намира за правилни изводите в
тази връзка в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Спорният въпрос по делото е отговаря ли Л. на условията на § 50 от ПЗР на
ЗИДКСО, и по-точно – дали към 31.12.2015г. има изискуемия общ осигурителен стаж
от 27 г., за да придобие правото на пенсия. Както бе изложено по-горе,
пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ Варна са приели, че към тази дата
оспорващият има общ осигурителен стаж 26 г. 10м. и 22д., докато последният претендира,
че органът не е признал положения от него, но неотразен в разплащателните ведомости
и съответно незаплатен извънреден труд, и че ако същият бъде отчетен, той ще отговаря
на изискването за 27 години стаж.
Размерът на положения извънреден труд за периода е изчислен от вещото лице,
като съобразно заключението му той е в размер на 408 часа. Изводите си вещото
лице е направило, след като лично е извършило проверка на месечните графици за
дежурствата, ежедневни ведомости на личния състав на ППД при Второ РПУ и книга
за сигналите в ОДЧ (за записване на сигналите, подавани от граждани) за
периодите, за които няма данни от ежедневните ведомости; посочено е, че от
книгата не може да се извлече информация за отработените часове, а само за
датите, на които Л. е бил на работа. В заключението на вещото лице е посочено (Приложение
№ 7), че в Удостоверение обр. В №6373/29.06.2018г. са били начислени и изплатени
като извънреден труд 1083 часа, и те са зачетени от пенсионния орган. Незачетен
в разпореждането и потвърждаващото го решение остава извънреден труд от 408
часа, какъвто размер е установило вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.15 от НПОС в редакцията, действала за процесния
период (сега ал. 16), от 1 януари 2005 г. за осигурителен стаж се зачита
времето, през което лицата са полагали извънреден труд; в този случай
осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през месеца,
вкл. извънредният труд, се раздели на законоустановеното работно време на
лицето; зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от календарното време.
От тази нормативна регламентация е видно, че от 01.01.2005 г. извънредният труд
се зачита за осигурителен стаж.
Съгласно чл.40 ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по
чл.5 ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец.
За да бъде зачетено отработено време за осигурителен стаж, не е необходимо
условие осигурителят да е изплатил дължимото възнаграждение и да е внесъл
осигурителни вноски. Съгласно чл.9 ал.1 т.1 от КСО за осигурителен стаж се
зачита и времето, през което лицата са работили при пълното законоустановено за
тях работно време, не само когато е начислено и заплатено възнаграждение и са
внесени осигурителни вноски, но и ако са дължими осигурителни вноски, както и
при неначислено възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен
доход. Поради това липсата на доказателства за заплащане от работодателя на
положения от жалбоподателя и установен от вещото лице извънреден труд през
процесния период сама за себе си не следва да се приема като доказателство във
вреда на осигуреното лице, че такъв труд не е положен.
При неоспореното от страните и установено от вещото лице въз основа на
изходящи от осигурителя официални документи полагане на извънреден труд през целия
процесен период, непълнотата на записванията в първичните документи по чл.40
ал.3 от НПОС, респективно неотразяването на пълния размер на положения от
жалбоподателя извънреден труд и неначисляването на възнаграждение за този труд
не може да влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно положилото
извънреден труд лице при реализиране на правата му.
Следователно в съответствие с чл.38 ал.16 от НПОС за осигурителен стаж на С.Н.Л.
за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2015 г. следва да бъде зачетен целият
положен извънреден труд, включително и този, който не е отразен във ведомостите
за заплати, и за който не е заплатено възнаграждение. Този неотчетен от осигурителя
и незачетен от пенсионния орган в оспореното решение осигурителен стаж е в
размер на 408 часа, равняващи се на 51 работни дни или 2 месеца и 09 дни съобразно
заключението на вещото лице и уточнението, което същото е направило в открито
съдебно заседание.
Съгласно чл.69 ал.2 от КСО държавните служители по редица специални закони,
сред които е и ЗМВР, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52
години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети
действително изслужени като държавни служители по посочените закони. С нормата
на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО законодателят е предоставил възможност на лицата по
чл.69 (какъвто е и жалбоподателят), които до 31.12.2015г. имат необходимия
осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо
от възрастта им до 31.12.2018 г.
Следователно за да е придобил право на пенсия по §50 от ПЗР на ЗИДКСО
вр.чл.69 от КСО, за Л. следва да са изпълнени следните условия: да е държавен служител
по ЗМВР, към 31.12.2015 г. да има 27 години общ осигурителен стаж, от които две
трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, и да е подал
заявление за пенсиониране до 31.12.2018 г.
Безспорно е установено по делото и е прието в оспореното решение, че С.Л. е
бил държавен служител по ЗМВР от 17.11.1992 г. до 30.06.2018г., подал е
заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 10.07.2018г. (преди
31.12.2018г.), и има две трети (18 г. и 06 м.) от общия си осигурителен стаж,
действително изслужени на длъжностите, посочени в чл.69 от КСО, т. е. три от
четирите условия са налице. За да постанови отказа си за отпускане на пенсия по
§50 от ПЗР на ЗИДКСО, административният орган е приел, че оспорващият има само 26г.
10м. 22дни вместо изискуемия 27 години общ осигурителен стаж към 31.12.2015г.
Съдът преценява този извод като противоречащ на събраните в настоящото
производство доказателства, вкл. и заключението на изготвената ССчЕ, поради
което – и неправилен. Както бе изложено по-горе, през процесния период жалбоподателят
е положил извънреден труд в размер на 408 часа, който е отразен в графиците и
във ведомостите за дежурства, представляващи официални свидетелстващи
документи, изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им, но не е отчетен
в разплащателните ведомости и не е заплатен, поради това не е включен в
издадените от осигурителя удостоверения. Последното обаче не следва да влече
неблагоприятни правни последици за добросъвестно положилото извънреден труд
лице при реализиране на правата му. Административният орган е следвало да
зачете времето, през което лицето е полагало извънреден труд под формата на некомпенсирано
време по време на службата му в ОД на МВР. Органът неправилно не е сторил това,
както и не е събрал доказателства, за да извърши преценка относно наличието на
материалните предпоставки на притежавания от Л. общ осигурителен стаж от 27 години.
Констативният протокол №КП-5-03-00985754/30.08.2021 г. по разпоредената от
пенсионния орган проверка, послужил като мотиви за постановения отказ, не
подлежи на самостоятелен контрол, при което и няма пречка данните в него да се
проверят с назначената по делото експертиза в хода на съдебното производство.
Не е имало пречка такава проверка да бъде извършена и от ответника, с оглед
задължението му по чл. 35 от АПК. Установените от вещото лице в хода на
проверката при осигурителя графици за дежурствата и ежедневни ведомости са били
налични към момента на издаване на разпореждането, с което е постановен отказа.
Освен това няма спор, че в цитирания констативен протокол е прието за вярно удостоверение
на осигурителя, в което е отразен само включения в разплащателните ведомости и
заплатен извънреден труд, но не и стажът, за който са били дължими осигурителни
вноски, поради което данните му касаят само положения и заплатен осигурителен
стаж. Поради изложеното съдът счита, че данните в така изготвения КП могат да бъдат
допълнени с тези от заключението на изготвената в хода на съдебното дирене
експертиза.
Заключението на вещото лице установява положен от лицето и неотразен в
издаденото удостоверение обр. "В" извънреден труд, който не е бил компенсиран
по предвидения в закона ред, и в този смисъл следва да бъде зачетен за
осигурителен стаж съгласно чл.38 ал.16 от НПОС, след съответното приравняване и
преизчисляване.
По отношение на събраните гласни доказателства – съдът ги кредитира, но счита,
че от тях не се установяват релевантни факти, различни от установените с
надлежни писмени доказателства по делото.
Предвид горното съдът намира, че в хода на настоящото съдебно производство
жалбоподателят установи с допустими доказателствени средства данни за
допълнителен осигурителен стаж, който не е бил зачетен от органа, но следва да
се вземе предвид, доколкото е от значение за определяне правото на Л. за
пенсиониране. Установеният в заключението на вещото лице положен от оспорващия
осигурителен стаж, който не е взет предвид от органа, е в размер на 2 месеца и 09
дни, или общият му осигурителен стаж към 31.12.2015г. е 27г. 01м. 01 дни. Следователно
С.Н.Л. отговаря на условията по §50 от ПЗР на ЗИДКСО вр.чл.69 от КСО, тъй като
към 31.12.2015г. има общ осигурителен стаж над 27 години, и исканата пенсия
следва да му бъде отпусната, като конкретният й размер следва да бъде определен
от пенсионния орган.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че
обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е потвърдено
разпореждането за отказ за отпускане на пенсия на Л., следва да се отмени
поради неправилно приложение на материалния закон. Тъй като въпросът не
позволява решаването му от съда по същество, делото следва да бъде върнато като
преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените
в решението указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
В процесното разпореждане административния орган е
посочил, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.69 ал.1 от КСО.
Цитираната норма в редакцията към 31.12.2015 г. гласи, че военнослужещите
придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта
им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително
изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, т.е. същата се отнася за лица, които са полагали труд в
друго ведомство. При новото произнасяне органът следва да съобрази и приложимата
за настоящия случай разпоредба, а именно чл.69 ал.2 от КСО.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за разноски е основателна
и следва да бъде уважена чрез присъждане на сторените от него такива съобразно
представения по делото списък, а именно – 855.00 лева, от които 600.00 лева –
адвокатски хонорар, 250.00 лева – възнаграждение на вещо лице по назначената
ССчЕ, и 5.00 лева – държавна такса.
Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-32/07.03.2022 г. на директора на ТП – Варна на НОИ и
потвърденото с него Разпореждане № **********/22.10.2021 г. на ръководител „ПО“
при ТП-Варна на НОИ, с което на осн.чл.69 от КСО, §49 и §50 от ПЗР на ЗИДКСО на
С.Н.Л., ЕГН **********,***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, и
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Варна за ново произнасяне
съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт да
заплати на С.Н.Л., ЕГН **********,***, разноските по делото в размер на 855.00 (осемстотин
петдесет и пет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: