Решение по дело №414/2021 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 414/2021 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- П. с предложение обв. А. Г. С. от гр. П., да бъде освободен от
наказателна отговорност за това, че на 21.03.2018 г. в гр. П., пред Н. Б.- системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- П. е потвърдил неистина в
писмена декларация за придобиване собствеността на МПС, която по силата на
закон- чл. 12а, ал. 1, т. 6, чл. 126, ал. 1, т. 6 от „Наредба № І-45 от 24.03.2000г. на
МВР за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства“, се подава пред орган на
властта- началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- П. за удостоверяване
истинността на изложените в декларацията обстоятелства, като е посочил, че лек
автомобил „Т.А.“ с рама № *** е закупил лично в гр. Р., Германия на 01.01.2018г.
от лицето G. E.- престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично, като
се признава за виновен и не оспорва фактите и обстоятелствата изложени в
постановлението на прокурора и дава обяснения по същите. Моли съда да
прекрати делото или да му наложи справедливо минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за
доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемия да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му бъде наложена глоба, чиито размер да бъде
съобразен с наличните смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Свидетелите Б. Р. и И. А., живеели в гр. София. Двамата се познавали по
повод работата на А., а именно преправяне на камиони, които да извършват пътна
помощ.
На 06.03.2018 г. св. Р. ангажирал св. А. да преправи два камиона, като за
целта сключили договор за изработка, съгласно който работата следвало да бъде
извършена за срок от 6 месеца, за което Р. ще заплати на А. сумата от 6 000 лева.
Св. Р. обаче не разполагал с посочената парична сума, поради което предложил на
св. А. в замяна да му даде лек автомобил марка „Т.А.“. Автомобилът бил нов внос
от ФР Германия и имал номер на рама ***. А. се съгласил с предложението и Р.
му предоставил автомобила заедно с ключовете и документите за него.
След като получил л.а. „Т.А.“, св. А. го заложил в заложна къща в гр.
1

София, но по-късно го откупил. За да осигури средства за ремонта, той решил да
продаде автомобила, като за целта публикувал обява в интернет сайта „Мобиле
БГ“. След време с него се свързал обв. А.С., който проявил интерес към
продавания лек автомобил. След като се уговорили предварително, обв. С.
посетил автокъщата, в която бил л.а. „Т.А.“, намираща се в гр. София, на бул.
„Столетов“. Той огледал автомобила и заявил готовност да го закупи. Св. А. и
обв. С. се договорили за сумата от 4 000 лева, която обвиняемият заплатил на
свидетеля, а той от своя страна му предоставил л.а. „Т.А.“, ключовете от
автомобила и свидетелството за регистрация на същия- част I с бл.№ ********* и
част II с бл.№WR598881 на немски език, като обяснил С., че МПС е нов внос от
Германия.
След като закупил автомобила обв. С. решил да го регистрира в сектор
„ПП“ при ОД на МВР- П., за да получи регистрационни табели и да може да го
управлява. За целта на 21.03.2018 г. той отишъл в Сектор „ПП” при ОДМВР- П. и
пред служителката- св. Н. Б. заявил, че желаел да регистрира лек автомобил марка
„Т.А.“. Обв. С. представил на св. Б. комплект документи, в т.ч. и свидетелството
за регистрация на автомобила на немски език, договор за покупко-продажба на
немски език (Kaufertrag) и попълнил и подписал Декларация от посочената дата за
придобиване собствеността на автомобила, която съгласно чл.12а, ал.1, т.6 и
чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба І-45/2000г. на МВР се подавала пред началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., като орган на власт, с цел удостоверяване
истинността на изложените в декларацията обстоятелства. В тази декларация обв.
С. записал собственоръчно, че е закупил лично лек автомобил марка „Т.А.“ с
номер на рама №*** от лицето G. E. в гр. Р., Германия на 01.01.2018г.
Декларираното обстоятелство било неистина, тъй като на 01.01.2018г. обв. С., на
посочената в декларацията дата не е бил в гр. Р., Германия, нито закупил
автомобила от лицето G. E.. Тази декларация той попълнил набързо, след акто му
била предоставена от св. Б. и в нея записал исканите данни, като взел същите от
предоставения му Kaufertrag на немски език и от Свидетелството за регистрация
на автомобила, които св. А. му бил предоставил.
Въз основа на така подадените документи св. Б. изготвила от компютърната
система заявление №181006007400 от 21.03.2018г. за първоначална регистрацията
на автомобил „Т.А.“ с номер на рама № ***, което било подписано от обвиняемия.
Впоследствие лекият автомобил „Т.А.“ бил регистриран в Сектор „ПП“ при
ОДМВР- П. с рег. номер ***, като му били поставени табели с посочения рег.
номер. Издадено било и българско СРМПС. Така обв. С. започнал да ползва и
управлява регистрирания на негово име автомобил.
След време св. Р. се поинтересувал дали св. А. бил свършил договорената
работа, а именно преработката на предоставените МПС в такива за пътна помощ и
установил, че не е изпълнил договора за изработка, поради което поискал да му
върне предоставения л.а. „Т.А.“. Тогава разбрал, че св. А. бил продал автомобила.
Тъй като св. Р. не го бил упълномощил да се разпорежда с автомобила му, в т.ч. и
да го продава и предвид това че не е изпълнил сключения помежду им договор,
той решил, че е измамен и подал сигнал в полицията. По този повод била
образувана преписка в РП- София, по която била извършена проверка,
2

приключила с отказ да се образува наказателно производство, поради липса на
извършено престъпление, като били отделени материали по преписката изпратени
по компетентност на РП- П., с оглед евентуални данни за извършено
престъпление по чл.309 от НК. От РП била назначена проверка, данните от която
станали повод за образуване на настоящето наказателно производство.
При така установеното обв. С. бил предаден на съд за извършено от него
престъпление по чл.313 ал.1 от НК, с предложение на прокурора да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба по реда на чл.78а от
НК.
В хода на разследването по ДП била изискана справка от АИС „Граничен
контрол“ относно задграничните пътувания за периода от 01.12.2017 г. до
28.02.2018 г. на обв. С., от която се установило, че той е напускал пределите на
РБългария, но към датата, посочена в инкриминираната декларация- 01.01.2018 г.
нямало регистрирано пътуване из пределите на страната.
От заключението на изготвената почерковата експертиза, чието заключение
съдът цени като обосновано и компетентно, се установява, че ръкописният текст и
подписът в Декларация по чл.12а ал.1, т.6, чл.126, ал.1, т.6 от Наредба І-45/2000 г.
от 21.03.2018 г. са изпълнени и положени от обв. А.С..
В хода на разследването била назначена и техническа експертиза, от чието
заключение, става ясно, че бланките на немското свидетелство за регистрация на
МПС, състоящо се от две части „Teil I“ с бланков № ********* и „Teil II“ с
бланков № WR598881 за лек автомобил „Т.А.“ с рама №*** са истински.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на процеса, както и от
показанията на свидетелите Н. Б., Б. Р., И. А. и С. Б., дадени в досъдебната фаза на
процеса и преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, както и от
писмените доказателства и заключенията на извършените почеркова и техническа
експертизи, приобщени към доказателствения материал по делото и ценени на
посоченото правно основание.
При така приетата фактическа обстановка и при направен анализ на
събраните доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв.
А.С. само формално е осъществил признаците на престъпния състав на чл.313 ал.1
от НК, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото
неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е
явно незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и
съответно предпоставя оправдаването на обв. С..
Вярно е, че процесното престъпление не е резултатно, но това не води
автоматично до заключението, че винаги в случаите на невярно деклариране
3

обществената опасност се презюмира. Документните престъпления засягат
обществените отношения, осигуряващи правилното и законосъобразно
осъществяване на документирането. Процесната декларация е подадена по повод
първоначално регистриране на автомобил и издаване на СРМПС, тъй като до този
момент процесния автомобил не е бил регистриран на територията на Република
България. Предмет на деклариране от страна на заявителя, съгласно чл.12а ал.1 т.6
от Наредба І-45/24.03.2000 г. на МВР, е начинът на придобиване на ново МПС,
което се представя за първоначална регистрация в страната, като същата има
определени реквизити, съгласно приложение № 2 от Наредбата. Такава
декларация се подава в случаите, когато превозното средство е с регистрация в
държава-членка на ЕС, ЕИП, или в Конфедерация Швейцария. Съгласно СРМПС
Част І и Част ІІ на процесното МПС, издадени от немските власти, се установява,
че лекият автомобил е бил регистриран в ФР Германия (т.е. е в държава-членка на
ЕС) последно на 19.07.2017 г. с рег. № R G1486, както и че бил спрян от движение
на 30.08.2017 г. Поради тази причина при представянето му за регистрация в
Сектор ПП, обв. С. декларирал, че автомобилът е без рег. номера.
Необходимостта от деклариране на обстоятелствата по придобиване на
собствеността върху ПС, е необходимо за неговата идентификация от една страна
и от друга страна проверка дали същото не е било предмет на кражба,
конфискация и др. под. разпореждания със същото. Дори и обаче да не се
декларират тези обстоятелства от заявителя, то той представя и други документи
свързани с идентификацията на автомобила, в случая оригиналите на СРМПС
Част І и Част ІІ, които както се посочи по-горе са истински документи. От тях
става ясно, че автомобилът е бил регистриран във ФР Германия именно на
посоченото в декларацията от С. лице. Самият той сочи, че данните е взел от
СРМПС, за да ги попълни в декларацията. Представил е и документ за
придобиване на собствеността, т. нар. Kaufertrag, който му бил предоставен от св.
А. с обяснението, че следва да го представи при регистрацията, като впише дата
на придобиване един месец преди регистрацията, тъй като автомобилът бил нов
внос от Германия. Да, обв. С. е съзнавал, че той не е ходил в гр. Р., Германия и не
е закупил автомобила от лицето Герингер Ойген, нито на посочената в
декларацията дата на придобиване- 01.01.2018 г., нито на посочената в договора-
04.02.2018 г., а го е закупил от св. А., от заложната къща, в която е бил оставен от
последния, чрез обява в интернет. Но така му е било обяснено да действа от св. А..
Следва да се има предвид, че при първоначална регистрация на МПС в
България, което вече е било регистрирано (употребявано превозно средство) в
държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство
или Конфедерация Швейцария, както е в настоящия случай, задължително преди
регистрирането на ПС, независимо от подадените от заявителя документи, се
извършва справка за ПС, а именно дали същото не е предмет на кражба, дали не е
обявено за издирване, дали действително е било регистрирано в съответната
държава-членка, така както е посочено в представените документи, дали номера
на рамата съответства или има някакви технически манипулации по същия и др.
под. Едва след като всички тези обстоятелства са проверени и няма причина МПС
да не бъде регистрирано в страната, органът по регистрация, в случая Сектор ПП
4

при ОДМВР- П., регистрира автомобила. Така е сторено и в случая.
Казано с други думи, дори и декларираните от обв. С. обстоятелства по
придобиване на автомобила да са неверни, то с нищо не се променя законността на
придобиване на МПС от негова страна. Вярно е, че св. Р. оставайки процесното
МПС на св. А., тъй като не разполагал с пари за авансово плащане, без да го
упълномощава да се разпорежда с него, но въпреки това А. го е заложил, а
впоследствие и продал на обв. С., тъй като се нуждаел от парични средства, за да
закупи материали и да започне изпълнение по договора за изработка сключен с Р.,
не може да се отчете в тежест на обвиняемия, тъй като той не е знаел за
уговорката на двамата свидетели и се е доверил на св. А., че автомобилът е нов
внос. Освен това от прокуратурата е било преценено, че са налице неуредени
граждански отношения между А. и Р. и че липсват достатъчно данни за
извършено престъпление.
В случая обв. С. и проявил лекомислие, като е повярвал, че автомобилът е
нов внос от Германия, като е бил собственост на германски гражданин и не е
придобиван от друго лице в България, като се е предоверил на св. А. и е постъпил
според указанията му, представяйки пред служителя в Сектор ПП дадените от А.
документи. Самата декларация е попълнил на бързо, ползвайки данните от
документите, с които е разполагал. В подкрепа на така заявеното от обвиняемия е
и обстоятелството, че в декларацията е посочил за дата на закупуване на
автомобила- 01.01.2018 г., независимо, че в дадения му договор е посочена по-
късна дата- 04.02.2018 г. Това показва, че обв. С. е бързал и се е стремял просто да
попълни декларацията, защото е била поискана от служителя, без да се замисля за
декларираните обстоятелства, действайки с убеждението че постъпва правилно.
Така установените обстоятелства водят до извода, че обв. С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК,
тъй като е подал инкриминираната декларация, която се изисква по силата на
закон- Наредба №І-45/2000 г., която макар и подзаконов нормативен акт е
издадена по силата на изричната законова разпоредба на чл.140 ал.2 от ЗДвП,
делегираща на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщения и с министъра на
отбраната, да уреди обществените отношения по регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС. Това обстоятелство е указано изрично
в §8 от ПЗР на Наредбата.
В съответствие с предписанията на чл.140 ал.2 от ЗДвП във вр. чл.12а ал.1
т.6 от Наредба № I-45/2000 г., на 26.03.2018 г. обв. С. е подал писмен документ
(инкриминираната декларация), изцяло възпроизвеждащ съдържанието на
Приложение № 2 към подзаконовия нормативен акт, удостоверявайки неистина
относно осъществена от него на 0101.2018 г., в гр. Р., Германия с Герингер Ойген
покупко-продажба на лек автомобил „Т.А.“ с идентификационен номер на рамата
***, с което е осъществил от обективна страна състава по чл.313 ал.1 от НК.
Съдът обаче счита, както се посочи по-горе, че извършеното от обвиняемия
деяние е малозначително. За да съставлява едно деяние престъпление и да бъде
5

признат обвиняемия за виновен, не е достатъчно деянието само формално да
осъществява обективните и субективни признаци на престъпния състав.
Необходимо е деянието да е в достатъчна степен общественоопасно, да накърнява
сериозно обществените отношения, които са предмет на наказателноправна
защита. Когато деянието, макар и формално осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, но поради своята малозначителност изобщо не
е общественоопасно или пък когато неговата обществена опасност е явно
незначителна, то не е престъпно.
Вярно е също, че за обществената опасност на деянието трябва да се съди
винаги конкретно, а не от степента на обществената му опасност въобще.
Малозначителността на деянието се свързва с възможността да не настъпят
въобще или да настъпят незначителни отрицателни последици, да се изключи
тяхното увреждащо или застрашаващо обекта на престъплението действие. В
рамките на тази преценка се вземат предвид редица обстоятелства като
обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на
престъплението. Така напр. начинът и средствата за извършването на деянието,
конкретният престъпен резултат, настъпили други несъставомерни вредни
последици, но също така и особените качества на дееца, както и субективните му
характеристики извън вината- подбуди за извършването, борба на мотиви, цел.
Имайки предвид казаното, съдът намери, че конкретното деяние извършено
от обв. С., макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно
незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Вярно е, че разпоредбите на глава IX
от Особената част на НК защитават важни обществени отношения, свързани с
реда и правната сигурност на документирането, но в случая поведението на
обвиняемия не показва типичната за този вид прояви степен на засягане на обекта
на деянието и не оправдава използването на методите и средствата на
наказателното право.
Съдът прецени, че в конкретния случай обществените отношения във връзка
с документооборота са били засегнати в една абсолютно незначителна степен.
Така направеното невярно декларативно волеизявление не би могло да засегне и
то в сериозна степен регулираните обществени отношения свързани със
законосъобразното осъществяване на документооборота.
По делото е установено по категоричен начин, че обв. С. е собственик на
автомобила. Той го е придобил по правомерен начин, като го е закупил от св. А..
Заплатил е уговорената помежду им цена в размер на 4 000 лева и е получил
автомобила, ключовете и документите за него- СРМПС Част І и Част ІІ на немски
език. Автомобилът не е бил предмет на престъпление или на друга
противообществена проява. Преди това е бил регистриран два пъти в ФР
Германия, след което е бил придобит от св. Р., за което обстоятелство обаче
обвиняемият не е имал информация. Освен това са събрани доказателства, че не е
извършена измама или друго престъпление с автомобила по отношение на св. Р., а
че са налице единствено неуредени граждански отношения между него и св. А..
По-нататък, съдът взе предвид и обстоятелството, че обвиняемият в предвидения
6

от ЗДвП двуседмичен срок от придобиване на автомобила добросъвестно е
отишъл в Сектор ПП при ОДМВР- П., за да изпълни задължението си да го
регистрира. Представил е всички изискани му от служителя- св. Б., документи, в
това число и инкриминираната декларация, като единствената му цел е била да
регистрира собствения си автомобил. С действията си не е навредил другиму,
нито е накърнил нечии чужди права и интереси. В резултат от извършеното не са
настъпили каквито и да е било вредни последици, тъй като, автомобилът е
получил първоначална (постоянна) регистрация в страната, която и до момента
продължава и обвиняемият ползва и управлява процесното МПС безпрепятствено.
Прави впечатление и двойният стандарт в действията на служителите на
Сектор ПП, които след извършените необходимо проверки преди регистрацията
на автомобила, са направили извода, че няма пречка той да бъде регистриран и са
го регистрирали, като впоследствие въпреки установените неистински
декларирани обстоятелства обаче не са пристъпили към служебна дерегистрация
на автомобила, респ. да го спрат от движение, макар направената от тях
регистрация да е въз основа на представените от обвиняемия документи между
които и инкриминираната декларация, но и представения Kaufertrag, за който
безспорно е било установено, че също представлява неистински документ в частта
относно подписа на посочения в него продавач.
Съдът съобрази и това, че деянието е инцидентна проява в живота на
обвиняемия. Той е с чисто съдебно минало, без каквито и да било други
противообществени прояви. Трудово и семейно ангажиран е, с изключително
добри характеристични данни, с професия и авторитет в обществото.
Подбудите за извършване на деянието не са користни, нито пък се коренят в
желанието на обвиняемия да засегне чужди права или да увреди други лица, а
единствено в желанието му по установения ред да регистрира новопридобития си
автомобил, за да го използва в ежедневието си.
Предвид явно незначителната обществена опасност на извършеното и
ниската степен на отрицателно въздействие върху обекта на деянието, за което е
било повдигнато обвинение, използването на наказателна репресия срещу обв. С.
е обществено неоправдано.
По тези съображения съдът намери за правилно и справедливо да оправдае
обв. С. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.313 ал.1
от НК и като взе предвид изложените съображения, призна обв. А.С. за невинен на
основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК и го оправда по
обвинението за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, а именно за това,
че 21.03.2018 г. в гр. П., пред Н. Б.- системен оператор в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- П. е потвърдил неистина в писмена декларация за придобиване
собствеността на МПС, която по силата на закон- чл. 12а, ал. 1, т. 6, чл. 126, ал. 1,
т. 6 от „Наредба № І-45 от 24.03.2000г. на МВР за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
7

средства“, се подава пред орган на властта- началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- П. за удостоверяване истинността на изложените в декларацията
обстоятелства, като е посочил, че лек автомобил „Т.А.“ с рама № *** е закупил
лично в гр. Р., Германия на 01.01.2018г. от лицето G. E..
След като оправда обв. С. поради явната незначителност на обществената
опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира
като престъпление по НК, съдът констатира и че деянието на А.С. не съставлява и
административно нарушение по Наредба № І-45/2000 г. на МВР във връзка с
ЗДвП. Поради тази причина и не наложи административно наказание на
обвиняемия.
На основание чл.190 ал.1 от НПК с оглед изхода на делото и признаване на
обвиняемия за невинен, съдът остави сторените по делото разноски в размер на
502,80 лева за сметка на държавата.
По изложените съображения Районен съд- П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	209
Дата:	7 април 2021 г. (в сила от 28 юни 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200414
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 март 2021 г.

Решение по дело №414/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите