ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
……./09.02.2023
год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
на девети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.
дело № 1776 по
описа за 2014 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по инкорпорирана във въззивна
жалба с вх. № 262482/21.04.2022 год. молба за изменение на постановеното по
делото Решение № 260028/30.03.2022 год. в частта за разноските.
В нея ответникът излага, че неправилно е
осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски, предвид обстоятелството,
че част от предявения срещу него иск е отхвърлен. Сочи и че процесуалните
представители на ищеца са се явявали в съдебните заседания по спора само
веднъж, а в кориците на делото се съдържат доказателства единствено за
договарянето, но не и за реалното заплащане на възнаграждението им. На база
тези обстоятелства, съдът е следвало да приеме, че деловодни разноски в полза
на ищеца или изобщо не се дължат или че същите е следвало да бъдат редуцирани,
вкл. и поради направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Становище по така наведените оплаквания не се
съдържа в отговора на въззивната жалба, който съдът приема и за отговор по
молбата по чл. 248 от ГПК.
Молбата е процесуално допустима като подадена
от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежаща на ревизия част
от постановеното по спора решение. Разгледана по същество молбата се явява
частично основателна по следните причини:
съразмерно с уважената част от иска
за установяване на дължимостта на главница по сключен между ищеца и
жалбоподателя договор за б. кредит, съдът е осъдил ответника С. да заплати на ищеца
„УниКредит Булбанк“ АД сумата от 6 567 лв. – сторени в заповедното
производство по ч. гр. д. № 35880/2010 год. по описа на РС-София (неточно
посочено ч. гр. д. № 4009/2019 год. на ВРС) разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение и сумата
от 15 566 лв. – сторени в първоинстанционното производство разноски за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК, съдът намира за неоснователно първото оплакване на жалбоподателя. За
неоснователен се преценя и доводът, касаещ представителството на ищеца,
доколкото процесуалният закон не съдържа изискване за непременно личното
явяване в открито съдебно заседание на представител на конкретната страна или пък
забрана за изразяването на позицията й по спора и хода на производството в
писмена форма.
От друга страна, съдът съобразява,
че съгласно представения по т. д. № 1050/2013 год. на ВОС договор за правна
защита, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и адв. В.П., уговореното
възнаграждение от 8579,71 лв. с ДДС за водене на исково производство срещу С.С.
е следвало да бъде заплатено по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД.
Доказателство за реалното заплащане на хонорара обаче не е представенo по делото.
По тази причина, постановеното
решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като съразмерно с
уважената част от исковете, в полза на ищеца бъдат присъдени 7162 лв.
за заплатени в първоинстанционното производство разходи за държавна такса и
депозит за изготвяне на ССчЕ, вместо първоначално определените 15 566 лв.
За пълнота, съдът следва да
отбележи, че неточно е посочил вида на разходите, включени в присъдените за
заповедното производство разноски, доколкото същите обхващат единствено
заплатената в производството държавна такса.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №
260028/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 1776/2014 год. по описа на ВОС в
частта за разноските, като:
НАМАЛЯВА
размера на присъдените в полза на ищеца „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* разноски,
сторени в първоинстанционното производство от
15 566 лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение на 7162 лв.
за заплатени държавна такса и депозит за вещо лице.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от получаването му от страните, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК.
Съдия
при Окръжен съд – Варна: _____________