Р Е
Ш Е Н
И Е
№
56/27.04.2018 г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното
заседание на 28.03.2018 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ПЕНКА
ХРИСТОВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д.
96/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе,
съобрази следното :
Срещу решение №
1850/08.12.2017 год по гр.д. № 661/2017 год на Окръжен съд Варна са подадени
въззивни жалби, както следва:
1) От А.Ж.Д. – срещу
отхвърлителната част за разликата над 3 169,72 лв до претендираните
50 000 лв – част от общо дължима сума в размер на 145 351,09 лв,
представляваща мораторна неустойка, уговорена в чл. 18 от сключения на 01.11.2006
год между нея и ответника Г.М.Д. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с нотариална заверка на подписите, за периода на забавата от
02.11.2009 до датата на предявяване на иска. По съображения за незаконосъобразност
– неправилно приложение на института на погасителната давност по отношение
главното задължение на ответника да построи в УПИ XVI-2597 в кв. 97 по плана на
гр.Аксаково жилищна сграда с РЗП минимум 3000 кв.м., въззивницата моли за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът
бъде уважен в предявения частичен размер, заедно с разноските за двете
инстанции.
В постъпилия писмен отговор
от Г.М.Д. чрез адв. В.С. е изразено становище за неоснователност на жалбата и
искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
2) От Г.М.Д. чрез адв. В.С.
– срещу същото решение в осъдителната му част до размер на 3 169,72 лв.
Въззивникът счита, че правото на строеж се е погасило на 01.11.2014 год, поради
което са погасени и всички вземания, произтичащи от договора, включително и
това за мораторна неустойка. Моли за отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира
за разноски.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби
са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими.
Разгрлеждайки ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, предявен като частичен за
сумата 50 000 лв от общо задължение в размер на 145 351,09 лв (след
допуснато изменение на иска), представляващо дължима неустойка за забава,
уговорена в чл. 18 от сключения на 01.11.2006 год между страните предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот.
Клаузите
на договора предвиждат поемането на задължения от страна на ищцата за
прехвърляне на ид.части от правото на собственост върху собствения й имот и
взаимно учредяване на право на строеж, както и изпълнение на строителството от
страна на ответника с негови средства и предоставяне в собственост на ищцата на
25% от общата разгъната площ на бъдещата сграда.
За
довършване на строителството, включително въвеждането й в експлоатация, е
уговорен срок от 24 месеца, считано от датата на издаване на строителното
разрешение. Разрешение за строеж № 266/18.10.2007 год е влязло в сила на
01.11.2007 год, което означава, че ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2009
год.
Клаузата
на чл. 18 от договора предвижда неустойка в случай на забава в изпълнението на
задължението за построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация, в
размер на 0,01% за всеки просрочен ден, но не повече от 15% от стойността на
неизвършените СМР.
За
установяване степента на завършеност на строителството и стойността на
неизпълнените работи, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от
която се установява, че в имота е предвидено застрояване с пететажна
многофамилна жилищна сграда със застроена площ 808,45 кв.м., разгъната
застроена площ, вкл. подземни площи – 4 078,32 кв.м. От тях към момента на
огледа са изпълнени вход Б и вход В на етап груб строеж, а за вход А има
изпълнен само масивен изкоп и частично изпълнени стоманобетонни основи. Стойността
на неизпълнените строително монтажни работи за цялата сграда е определена от
вещото лице в размер на 969 007,28 лв.
Безспорно
е, че ищцата е изправна страна по договора. Тя е изпълнила задълженията си за
прехвърляне на 10% ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот с
нот.акт № 1, том III, рег.№ 6444, дело
№ 347/2006 год на нотариус Стелиана Костадинова, рег.№ 446, както и
задължението за учредяване на право на строеж, което е извършено на 30.06.2008
год с нот.акт № 131, том III, рег.№ 10467, дело
№ 476/2008 год.
От
доказателствата по делото се установява, че и към настоящия момент не е
изпълнено насрещното задължение за построяване и въвеждане в експлоатация на
сградата, а началният момент на забавата е 01.11.2009 год.
Ответникът
е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност, като се е позовал
на разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД. Възразил е, че на 01.11.2014 год е погасена
по давност претенцията за реално изпълнение на договора, с което са погасени
всички вземания, произтичащи от този договор.
Съгласно
чл. 111 б.“б“ ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Разпоредбата на чл. 114
ал.4 от ЗЗД регламентира началния момент на давността при искове за неустойка,
и това е последният ден, за който се начислява неустойката.
Първоинстанционният
съд е дал правилно тълкуване на закона, като е приел, че под "последен ден, за който се начислява
неустойката", следва да се разбира последният ден от исковия период, т. е.
от периода, за който ищецът претендира да му бъде присъдена конкретна сума за
неустойка и който е въведен като предмет на делото. Това е денят, в който задължението
за неустойка вече е възникнало, определено е по размер и може да бъде
изпълнено.
Този извод произтича от обстоятелството, че неустойката е уговорена подневно в
процент от неизпълнената част от договора, без определен краен срок, но с
лимитиран размер – не повече от 15 % от стойността на неизпълнението.
В
конкретния случай сключеният предварителен договор съдържа елементи на договор
за изработка, по който ответника е изпаднал в забава, считано от 01.11.2009
год. Правото на ищцата да търси реално изпълнение по този договор е погасено по
давност на 01.11.2014 год. Искът за неустойка, заведен на 28.03.2017 год, е
погасен за вземанията преди 28.03.2014 год съгласно правилото на чл. 111 б.“б“
от ЗЗД. С погасяването на главния дълг на 01.11.2014 год са погасени и акцесорните
вземания, станали изискуеми към този момент на осн. чл. 119 от ЗЗД. Непогасено
е останало вземането за неустойка за периода от 28.03.2014 (три години преди
завеждането на иска) до 01.11.2014 год (момента на погасяване на главното задължение),
или за 218 дни. В този смисъл настоящият състав намира мотивите на
първоинстанционния съд за правилни и съобразени със закона, както и със
съдебната практика. Освен Решение № 174 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о.,
ТК,
на което се е позовал съдът, в този смисъл са и Решение № 533 от 29.05.2006 г. на ВКС по т. д.
№ 11/2006 г., ТК, II и Решение № 65 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 6/2014 г., II т. о., ТК.
Погрешно
е определен обаче размера, до който претенцията е основателна. При определянето
му трябва да се съобрази конкретно изразената обща воля на страните по
договора. Те са постигнали съгласие, че в случай на забава ответникът ще дължи
неустойка в размер на 0,01% на ден от стойността на недовършената част от
строителството, но не повече от 15 %.
Към
настоящия момент неизпълнената част от договора е на стойност 969 007,28
лв, следователно се дължи неустойка в размер на 0,01%, или 96,90 лв за всеки
просрочен ден. Съотнесен към срока на забавата – 218 дни, размерът на дължимата
неустойка възлиза на 21 124,20 лв. Вместо това съдът е присъдил неустойка,
изчислена като 0,01% от сумата 145 351,09 лв, претендирана като максимален
размер на неустойката (15% от неизпълнената част от договора), което е
неправилно.
С
оглед горното постановеното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната
му част за разликата над 3 169,72 лв до 21 124,20 лв, искът в тази
част – уважен, и потвърдено в осъдителната му част до този размер, както и в
отхвърлителната част над 21 124,20 лв до предявения частичен иск от
50 000 лв.
Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски в размер на 3184,09 лв за двете инстанции, а на ответника
съразмерно с отхвърлената част – 1364,89 лв. По компенсация ответникът следва
да заплати на ищцата разноски в размер на 1819,20 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1850/08.12.2017 год по гр.д.
№ 661/2017 год на Окръжен съд Варна в осъдителната част до размер на 3169,72 лв, както и в отхвърлителната част за разликата
над 21 124,20 лв по иска с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, предявен като
частичен за сумата от 50 000 лв от общ размер 145 351,09 лв от А.Ж.Д. с ЕГН ********** срещу Г.М.Д. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част за разликата над 3169,72 лв до 21 124,20 лв по
иска с правно осн. чл. 92 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от
50 000 лв от общ размер 145 351,09 лв от А.Ж.Д. с ЕГН с ЕГН ********** срещу Г.М.Д. с ЕГН **********, включително
и в частта за разноските и вместо него
П О
С Т А
Н О В И:
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Ж.Д. с
ЕГН ********** от гр. Аксаково, Варненска обл, ж.к. „Надежда“ № 6 вх.Б ет.*
ап.* сумата 17 954,48 лв,
представляваща разликата над присъдените 3169,72 лв до 21 124,20 лв по
иска, предявен като частичен за сумата от 50 000 лв като част от
143 351,09 лв - дължима неустойка за забава за период от 28.03.2014 год до
01.11.2014 год, поради неизпълнение на задължението,
уговорено в чл. 18 от сключения между страните на 01.11.2006 год предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите,
ответникът да построи за своя сметка в УПИ XVI – 2597, кв.97 по плана на
гр.Аксаково, многофамилна жилищна сграда до издаване на разрешение за ползване,
на осн. чл. 92 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от завеждането на иска – 28.03.2017 год до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.М.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на А.Ж.Д. с
ЕГН ********** разноски по делото за двете инстанции, съразмерно с уважената
част от иска и по компенсация, в размер на 1819,20 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)