Р Е Ш Е Н И Е
№ 1223
гр.
Русе, 16.07.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9019 по описа за
Предявен е иск с
правно осн. чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу И.И.Б., в която се твърди, че на
04.02.2015г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило в заем на ответника сумата от 500лв., за срок от 9 месеца, с месечна погасителна вноска от 65,51лв. и общо задължение по кредита в
размер на 589,59лв. Също така бил избран от ответника и закупен
допълнителен пакет от услуги на стойност
465,66лв., с месечна вноска от 51,74лв. Така общото задължение на ответника
възлизало на 1055,25лв., с обща месечна вноска 117,25лв. с падеж 2-ро число от
месеца. Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задълженията
си по договора, като е превело паричната сума от 500лв. по посочена от длъжника
банкова сметка ***.02.2015г., в резултат на което за ответника се породило
задължението да изплати посочените по-горе суми за срок от 9 месеца.
Предвид факта, че
ответникът не изпълнил точно поетите с договора задължения, не направил нито
една пълна погасителна вноска, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, на 12.05.2015г. договорът
между страните бил прекратен автоматично и била обявена неговата предсрочна
изискуемост, за което ответникът е уведомен писмено. След прекратяване на
договора длъжникът платил по заема сума в размер на 88,80 лв. с дата
13.07.2015г., с която не успял да покрие пълният размер на първата погасителна
вноска. На основание т.12.4 от ОУ към договора, при неговото прекратяване
ответникът дължал на кредитора и неустойка в размер на 35% от предоставената в
заем сума или 175лв.
Предвид това се
твърди, че към днешна дата длъжникът И.И.Б. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД сумата в
размер на 1145,80 лв., включваща 970,80лв. дължима сума по договора и неустойка
в размер на 175лв. представляваща неизплатено парично задължение. За тези суми кредиторът
депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №****/2017г.
по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на това се претендира
в настоящото производство да бъде признато за установено задължението на
ответника за сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.И.Б. не е изразил становище по допустимостта и основателността
на предявените искове.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са указани
и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от
неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените
по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложените по
делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит от №**** от
04.02.2015г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
същия ден, погасителен план, преводно нареждане, извлечение по сметка,
уведомително писмо от 13.05.2015г. и др., включително и от тези приложени по
ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе, се установява изложената в исковата
молба фактическа обстановка относно сключения договор за заем и породените от
него права и задължения за страните. Неоспорването на тези доказателства и
липсата на възражения срещу изложените от ищеца твърдения, дават основание
предявените искове да се приемат за вероятно основателни.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 75лв. за
държавна такса и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение и 75лв. общ размер на разноските
за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.Б. ЕГН********** с адрес ***2 дължи на „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49,
бл. 53Е, вх.В сумата от 970,80лв.
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №***** от 04.02.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.03.2017г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 175лв.,
представляваща неустойка по Договора за потребителски кредит, за които суми е
издадена Заповед №**** от 30.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г.
по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА И.И.Б. ЕГН**********
с адрес ***2 да заплати на „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В сумата от 225лв.
разноски за настоящото производство и 75лв.
разноски за производството по ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС-Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: