№ 1240
гр. Пловдив , 31.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200957 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4142246 на ОДМВР
Пловдив, с който на Т.Н.К., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив,
район Източен, ******, е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от
ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и допълнителни писмени мотиви,
както и чрез процесуалния си представител адв. М.К. в съдебно заседание
жалбоподателят Т.Н.К. моли съда да отмени процесния ЕФ. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираната до съда молба – становище, чрез законния
си представител, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, претендира и за
присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При
евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя Т.Н.К. бил издаден ЕФ за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, констатирано при следните
обстоятелства: на 07.11.2020г. в 15:27ч. на път II-64, км. 34-ти, посока на
движение с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при управление на МПС – л.
а. „Тойота Авенсис“ с рег. № ******, жалбоподателят Т.Н.К. при ограничение
на скоростта извън населено място от 60 км/ч., въведено с пътен знак „В26“, е
превишил допустимата скорост със 72 км/ч. Нарушението било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M511. За установена и
наказуема скорост била приета скоростта от 132 км/ч, след като преди това
бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от
АТСС от 135 км/ч.
Била е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя Т.Н.К., в качеството му на законен представител на „БУЛКОС
БГ“ ЕООД – собственик на процесния автомобил, на основание чл.188 ал.2 от
ЗДП, доколкото и наказаното лице не се е възползвало от правото си да
представи декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДП с данни за друго
лице, евентуален извършител на административното нарушение.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 800 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.6 от ЗДП.
Фактите се установяват от приложените по делото писмени
доказателства.
На базата на доказателствата по делото съдът намира за установено, че
действително на датата и мястото, посочени в обжалвания ЕФ, е било
установено и заснето нарушение за скорост с МПС – л. а. „Тойота Авенсис“ с
рег. № ****** с автоматизирано техническо средство TFR1-M511, което е
одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, като на същото е извършена и последваща проверка
от Главна дирекция „Национална полиция“, Сектор „Управление на
собствеността“ – полицейска техника Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радара скоростомери, обективирана в
Протокол № 9-33-20/26.10.2020г. Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката
2
протокол за използване на АТСС.
Следва да се отбележи, че не се споделя изложеното в жалбата
възражение относно несъответствие на отразените в снимка от клип
координати и мястото на нарушението, посочено в ЕФ. Съдът констатира, че
приложеното копие на снимка, извлечено от „Google maps карти”,
ангажирано от жалбоподателя, е с координати 42º12’41.4‘‘ N 24º27’31.4‘‘Е, а
не с процесните такива - NL 42º21.1494 и EL 24º45.8713, така че е нормално
мястото да се различава, тъй като във възражението се визира друг пътен
участък.
Не се споделя и възражението, че е неправилна квалификацията на
нарушението като такова по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП. Чл.21 ал.1 от ЗДП
забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на
движение, да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч.
Съгласно ал.2 на посочената разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. В случая направената връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДП
е дотолкова, доколкото да обуслови, че скоростта от 60 км/ч, въведена с
пътен знак, е различна от посочената в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата ал.2 на чл.21 от ЗДП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административното производство по
неговото издаване, изразяващи се в това, че същият не съдържа с нужната
яснота всички реквизити по чл.189 ал.4 от ЗДП. Действително посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание
чл.188 ал.1 от ЗДП, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане. Не е описано обаче с нужната яснота
нарушението, за извършването на което е ангажирана отговорността на
жалбоподателят. От доказателствата по делото категорично се установява, че
нарушението се изразява в превишаване на разрешената скорост от 60 км/ч
при въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 при управление на
МПС извън населено място. Процесният ЕФ обаче не съдържа описание на
фактите, свързани с това дали нарушението е извършено в населено или извън
населено място. Безспорно ЕФ следва да съдържа всички факти и
обстоятелства, включени в състава на нарушението, доколкото само по този
начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване и е недопустимо
същите да бъдат установявани единствено и само от доказателствата по
3
делото. Изложената празнота при описание на изпълнителното деяние в
атакувания ЕФ е довела до нарушаване на правото на защита на подведения
под отговорност субект и възпрепятства възможността му да разбере какво му
е вменено и срещу какви факти следва да организира защитата си
своевременно и в пълнота.
Съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на обжалвания
ЕФ. Съгласно приложения към административнонаказателната преписка
Протокол № 9-33-20/26.10.2020г. от последваща проверка на автоматизирано
техническо средство TFR1-M511, с което е било установено и заснето
нарушението, предвид възможната грешка при измерване на скоростта,
следва от измерената такава в случаите, когато тя е над 100 км/ч, да бъде
отчетен толеранст в полза на водача от минус 3 %. В случая е отчетен такъв
от минус 3 км/ч, в резултат на което била установена скорост от 132 км/ч или
превишаване на разрешената скорост със 72 км/ч. При отчитане на толеранс
на измерената скорост от минус 3 % би се установила скорост от 130,95 км/ч
и превишение със 70,95 км/ч в повече от ограничението 60 км/ч, въведено с
пътен знак В26. Посоченото обстоятелство, което е съставомерно такова,
следва да е описано в ЕФ, поради което и като не е сторено се е стигнало до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
С оглед изложените съображения обжалваният ЕФ като
незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя срещу въззиваемата страна, се поражда право на разноски в
настоящото производство за представителство от адвокат. Претенцията за
присъждане на разноски в размер на общо 500 лв. /400 лв. + 100 лв./ е
своевременно заявена от процесуалния представител на жалбоподателя, като
за пълното заплащане на хонорара са представени и оправдателни документи
– л.11 и л.53 от съдебното производство. Случаят попада в хипотезата на чл.7
ал.2 т.1 от наредбата, като при интерес до 1000 лв. – минималното
възнаграждение е 300 лв., като съгласно ал.9 при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 100 лв. При това положение, съдът намира, че заплатеният адвокатски
хонорар не е прекомерен, справедлив е и съответства на усилията по
осъществяване на защитата по делото, включваща изготвянето на жалба и на
допълнителни мотиви към нея, както и присъствието в четири съдебни
заседания. Ето защо неоснователно е възражението за прекомерност на
размера за адвокатския хонорар, поради което искането на жалбоподателя
следва да се уважи в цялост до сумата в размер от 500 лв., като разноските
бъдат оставени в тежест на въззиваемата страна. За разноските следва да се
осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на процесното НП,
каквото в случая се явява ОДМВР – Пловдив.
4
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4142246 на ОДМВР Пловдив, с
който на Т.Н.К., ЕГН **********, в качеството на законен представител на
„БУЛКОС БГ“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район Източен,
******, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.6 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.К., ЕГН
**********, в качеството на законен представител на „БУЛКОС БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район Източен, ******, сумата в размер
на 500 лв., представляваща направени разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5