№ 3613
гр. София, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20231100901952 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 389 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на АД К. и партньори,
регистрирано по фирмено дело N9 613/2013 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ ****
срещу К. Х. М. и А. Н. Д..
Исковата молба е докладвана на съдията – докладчик на 20.10.2023 г. след
15,30 часа.
Ищецът твърди в ИМ, че е кредитор на „К.Т.Б.“ АД (н) с приети вземания
съгласно обявените списъци на кредиторите с приети вземания в производството по
несъстоятелност. Поддържа се, че като кредитор на масата на несъстоятелността,
адвокатското дружество е следвало своевременно да получава плащания по
одобрените частични сметки за разпределение, което право неоснователно е
осуетявано и пренебрегвано от синдиците на банката в продължение на месеци след
началото на плащанията по частичните сметки към кредиторите на масата на
несъстоятелността. Поради това се твърди, че в резултат на бездействието на К. Х. М. и
А. Н. Д., в качеството им на синдици на КТБ АД (н) по изплащане на сумите,
предвидените в първа, втора и четвърта частични сметки за разпределение на суми на
кредиторите на КТБ (н), за адвокатското дружество са настъпили вреди в размер на
общо 156 671,10 лева, от които 74240.07 лева - вредите от забавата от изплащане на
сумата по първа частична сметка в размер на 790 659.42 лева за периода от 23.07.2019
г. до 24.06.2020 г.; сумата от 63 610.29 лева - обезщетение за вредите от забавата от
изплащане на сумата по втора частична сметка в размер на 604 213,83 лева за периода
от 09.09.2020 г. до 22.09.2021 г.: 881.72 лева - вредите от забавата от изплащане на част
от сумата по втора частична сметка в размер на 20 478.59 лева за периода от 23.09.2021
г. до 24.02.2022 г.: 17 420.02 лева - обезщетение за вредите от забавата от изплащане на
сумата по четвърта частична сметка в размер на 356 318.66 лева за периода от
31.03.2021 г. до 22.09.2021 г. и 519 лева - вредите от забавата от изплащане на част от
сумата по четвърта частична сметка в размер на 12 076.69 лева за периода от
23.09.2021 г. до 24.02.2022 година.
Предявява се иск за осъждане на двамата ответници солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 156 671,10 лева – обезщетение в размер на законната лихва от датата
изплащане на сумите по съответната сметка, съобразно съответното решение на УС на
ФГВГ/влизане в сила на съдебния акт във връзка с производството по оспорване на
1
списъка до датата на действителното плащане.
В исковата молба се прави искане за допускане на обезпечение на предявения
иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на двамата ответници в изброените
банки. Евентуално се прави искане за допускане на обезпечение за налагане на запор
върху възнагражденията на ответниците по чл. 30 от ЗБН.
Сочи се, че е налице обезпечителна нужда, тъй като няма данни дали
ответниците, като синдици имат професионална застраховка в качеството им на
синдици на бака в несъстоятелност. Сочи се, че дори и да има внесена гаранция по чл.
28 от ЗБН, то от същата не могат да се удовлетворяват кредитори за вреди от
действията на синдиците, а само ако са причинени вреди на самата маса на
несъстоятелността. Поддържа се, че наличието на обезпечителна нужда се установява
от извънпроцесуалното поведение на ответниците, които забавят изплащането на
сумите на ищцовото адвокатско дружество, въпреки наличието на покани. Поддържа
се, че и липсват данни, които да опровергават обезпечителната нужда.
За да се произнесе по молбата, Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 от ГПК обезпечение на иск се допуска
при наличие на кумулативно предвидените предпоставки: предявеният иск да е
процесуално допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда,
както и исканата обезпечителна мярка да е допустима от закона и подходяща
съобразно интересите на молителя. В своята съвкупност те определят правото на
обезпечаване на вече предявения иск.
Допустимостта на исканото обезпечение се преценява с оглед вида на
конкретно предявения иск, търсената с него защита и оттам – с оглед на това, дали без
допускане на обезпечението осъществяването на правата на ищеца по едно бъдещо
решение по делото, образувано по така конкретно предявения иск, би се оказало
невъзможно или значително затруднено.
В конкретния случай, видно от данните по делото, Съдът намира, че не се
установява наличието на обезпечителна нужда.
Съгласно правната теория и практика, обезпечителната нужда се свързва с
опасността от осъществяване на правата по евентуално съдебно решение в полза на
ищеца по делото. Доказването на обезпечителната нужда е в тежест на ищеца.
С оглед естеството на предявения иск – осъдителен иск за присъждане на
обезщетение в резултат на твърдяно противоправно поведение на ответниците в
качеството им на синдици на КТБ АД (н), довело до забавяне на изплащане на
дължимите суми на ищцовото адвокатско дружество, обезпечителната нужда следва да
се изразява или в невъзможност да се осъществи претендираното от ищеца право или
да се затрудни това осъществяване.
За да осъществи преценката дали е налице обезпечителна нужда в конкретния
случай, Съдът съобразява следното:
Двамата ответници са физически лица, които в момента осъществяват
професионална дейност като синдици на К.Т.Б. АД (н). и именно във връзка с тази
дейност е предявен настоящия иск. Дейността на двамата ответници като физически
лица, осъществяващи функциите на синдици на банка в несъстоятелност, е под
непрекъснато наблюдение и контрол от специализирана институция – Фонд за
гарантиране влоговете в банките. Една от основните функции на ФГВБ е да осигурява
оптимална защита на интересите на кредиторите в процеса на банковата
2
несъстоятелност (чл. 3, ал.1, т.3 от Закона за гарантиране влоговете в банките).
Дейността на Фонда за гарантиране влоговете в банките е под контрола на Сметната
палата.
За своята дейност синдиците получават уговорено гласувано от УС на ФГВБ,
което се определя в размер, съгласно критериите, посочени в приета от УС на БНБ
Наредба № 33 от 23 октомври 2003 г. за възнаграждението на синдика в банка в
несъстоятелност.
За преценка наличието на обезпечителна нужда по конкретното дело, Съдът
съобразява и, че в молбата по чл. 389 от ГПК (инкорпорирана в ИМ) не се твърдят
каквито и да е действия на ответниците - физически лица по разходване на налично
имущество, което да бе поставило под заплаха възможността да се изпълни евентуално
осъдително решение в полза на ищцовото адвокатско дружество. Поведението на
ответниците, довело до предявяване на иска (а следва да се отбележи и, че се касае за
забава, а не за отказ да се изплатят сумите по сметките) не може да е основание, от
което единствено да се извежда наличие на обезпечителна нужда.
От друга страна, претендираната сума, с оглед данните за начина, по който се
определя месечното възнаграждение на синдиците в момента (макар и да липсват
публично оповестени конкретни цифри), сочат на извод, че исковата сума не е в
размер, който значително да надвишава евентуално кумулирана сума от така
определеното месечно възнаграждение за относително кратък период от време, т.е да
се разглежда като вземане в много голям размер с оглед ежемесечно получавания
доход от синдиците, налагащо поведение на ответниците да се освободят от налични
активи, за да не бъде принудително осъществено изпълнение върху същите.
Доброто финансово състояние на ответниците, на базата на месечно
получавания доход, текущият контрол от страна на ФГВБ, периодичния контрол на
Сметната палата, липсата на данни за поведение на ответниците, поставящо под
съмнение възможността са се осъществи евентуално осъдително решение в полза на
ищцовото адвокатско дружество, сочат на извод за липса на обезпечителна нужда за
допускане на обезпечение на предявения иск в настоящия момент.
Съдът съобразява и обстоятелството, че дейността по осребряване на активите
на КТБ АД (н), т.е дейността на синдиците на КТБ АД (н) е в непрекъснатия фокус и
на обществения интерес, т.е при промяна на посочените по-горе обстоятелства,
ищцовото адвокатско дружество може във всеки един момент отново да поиска
допускане на обезпечение (напр. при освобождаване на някой от синдиците, налагане
на глоби, намаляване на възнаграждение поради неизпълнение на законови
задължения с решение на УС на ФГВБ и др.)
От друга страна, Съдът намира, и че следва да съобрази и спецификата на
дейността на посочените ответници като синдици на единствената в момента банка в
България в производство по несъстоятелност, при което в рамките на това
производство се извършва огромна по обем дейност и се преплитат интересите на
хиляди кредитори на обявената в несъстоятелност на банка. Налице са значителни
икономически интереси, които биват засегнати от дейността на синдиците на банката.
При липса на конкретни данни за поведение, застрашаващо възможностите за
принудително осъществяване на конкретното евентуално осъдително решение,
допускането на подобно обезпечение, дори и при обичайно приетата гаранция от 10 %
от стойността на иска, може да доведе потенциално поставяне на дейността на
синдиците на КТБ АД (н) под влияние на икономически несъразмерни с тях интереси.
Поради това, Съдът намира, че молителите не са изложили достатъчно факти,
въз основа на които да може да се направи извод за наличие на опасност да се затрудни
или осуети осъществяването на правата по съдебното решение.
3
По изложените съображения, молбата по чл. 389 от ГПК следва да бъде
оставена без уважение.
Предвид изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АД К. и партньори,
регистрирано по фирмено дело N9 613/2013 г. по описа на СГС, ФО, БУЛСТАТ **** за
допускане на обезпечение на предявените срещу К. Х. М. и А. Н. Д. искове за сумата
от 156 671,10 лева – обезщетение за вреди в резултат на дейността на ответниците като
синдици на КТБ АД (н) за забавено изпълнение на първа, втора и четвърта частична
сметка на КТБ АД (н).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред САС при условията на чл. 396 от ГПК.
При обжалване се дължи държавна такса в размер на 15 лева по сметка на САС.
Препис – на ищеца чрез адв. Спасова на посочения съдебен адрес.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4