Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 14.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4436
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Райна И. Миткова -
Тодорова, твърди, че на
29.09.2011г. е бил сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг” АД и
ответника договор за
потребителски паричен кредит № 712056,
по силата на който първия предоставил на втория паричен кредит в размер на
5 568.36 лева, образуван както следва: 4 500.00 лева – главница по
кредита; 225.00 лева – комисионни по кредита и 843.36 лева – застрахователна
премия по програма „Кредитна Протекция Плюс” № 712056. Е.И. се задължил да
върне кредита на 48 погасителни месечни вноски всяка от които в размер на
172.45 лева, с краен срок за погасяване 28.09.2015г. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заплащане на месечните вноски, на договорените
падежи, като е останал да дължи главница в размер на 4 470.65 лева. По
силата на сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД
и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия на 18.11.2013г. вземанията на първия по
договор за потребителски кредит № 712056/29.09.2011г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. До длъжника
било изпратено
уведомление за извършената цесия на посочения от него в договора адрес, но
същото било върнато като „непотърсено”. Ищцовото
търговско дружество за част от дължимата парична сума от страна на ответника по
договор за
потребителски паричен кредит № 712056/29.09.2011г.
в размер на 3 000.00 лева - главница, подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 2711/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение ответникът е подал възражение за недължимост
на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Е.И., че му дължи сумата от 3 000.00 лева, представляваща
част от дължима главница по договор
за потребителски паричен кредит № 712056/29.09.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.05.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2711/2019г. по описа на РРС.
Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Е. Д.И. в съдебно заседание оспорва изцяло
предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2011г. е бил сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД и ответника договор за потребителски паричен
кредит № 712056, по
силата на който първия предоставил на втория паричен кредит в размер на
5 568.36 лева, образуван както следва: 4 500.00 лева – главница по
кредита; 225.00 лева – комисионни по кредита и 843.36 лева – застрахователна
премия по програма „Кредитна Протекция Плюс” № 712056, а Е.И. се задължил да
върне кредита на 48 погасителни месечни вноски всяка от които в размер на
172.45 лева, с краен срок за погасяване 28.09.2015г. Срока на договора е
изтекъл, като ответникът
останал да дължи главница в размер на 4 470.65 лева по него.
По силата на сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия на 18.11.2013г.
вземанията на първия по договор за потребителски кредит № 712056/29.09.2011г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. С изрично пълномощно „Иванов и Денев – Адвокатско дружество” е
упълномощено от „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД да извършва уведомяване на
длъжниците за извършената цесия от негово име и за негова сметка. На
13.03.2019г. е било изпратено уведомление за извършената цесия на постоянния
адрес на ответника, на уведомлението било върнато в цялост, като на известието
за доставка е отбелязано „непотърсено”. Това уведомление е представено по
делото и препис от него е било връчено на ответника заедно с преписите на
исковата молба и приложенията към нея на 03.10.2019г., видно от съобщението на
л.50 от делото.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за част от дължимата парична сума от страна
на ответника по договор
за потребителски паричен кредит № 712056/29.09.2011г.
в размер на 3 000.00 лева - главница, е било образувано ч.гр.дело №
2711/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по
нея и указано на заявителя да предяви иск относно вземането си, което той е
направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с искане на Е.И. от
29.09.2011г. /л.16 от делото/, с част от сумата по договор за отпускане на
потребителски паричен кредит № 712058, е направено искане да бъде погасено
предходно задължение към първоначалния кредитор в размер на 3 666.40 лева.
Останалата част от чистата стойност по кредита е преведена по посочената от
ответника банкова сметка *** „УниКредит Булбанк” АД. През периода 28.10.2011г.
до 16.05.2013г. ответникът е направил плащания в общ размер на 3 110.35
лева, след което е преустановил плащанията си към кредитора. С платената
парична сума са били погасени следните задължения: главница по кредита по
погасителни вноски от № 1 до № 18 с падеж 28.03.2013г. в общ размер на
1 570.00 лева; договорна лихва в размер на 1 534.08 лева по
погасителни вноски от № 1 до № 18 с падеж 28.03.2013г. изцяло и част от лихвата
по вноска № 19 с падеж 28.04.2013г. и лихва за забава в размер на 5.96 лева.
След датата на цесията 18.11.2013г. са постъпили плащания от ответника в размер
на 210.00 лева, които парични суми са постъпили след входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.05.2019г. Към датата
на падежиране на договора 28.09.2015г., дължимата и непогасена сума на
главницата е в размер на 3 998.05 лева, дължима по погасителни вноски от №
19 с падеж 28.04.2013г. до № 48 с падеж 28.09.2015г. Към 11.05.2019г. дължимата
и непогасена сума на главницата е в същия размер на 3 998.05 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от облигационно
правоотношение, тъй като на 29.09.2011г. е бил сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД и ответника договор за потребителски паричен
кредит № 712056, по
силата на който първия предоставил на втория паричен кредит в размер на
5 568.36 лева, образуван както следва: 4 500.00 лева – главница по
кредита; 225.00 лева – комисионни по кредита и 843.36 лева – застрахователна
премия по програма „Кредитна Протекция Плюс” № 712056, а Е.И. се задължил да
върне кредита на 48 погасителни месечни вноски всяка от които в размер на
172.45 лева, с краен срок за погасяване 28.09.2015г. Срока на договора е
изтекъл, като ответникът
останал да дължи главница в размер на 4 470.65 лева по него. Ответникът не
е представил по делото доказателства, че е заплатил остатъка на задължението си
по процесния кредит, а доказателствената тежест за тези факти е негова, както му
е било указано и с доклада по делото. В съдебно заседание редовно упълномощения
от ответника адвокат прави възражение за изтекла погасителна давност на
задълженията по договора. Същото не следва да се взема предвид, тъй като
възражението е направено след законовоустановения срок – с отговора на
предявения иск /такъв не е бил подаден от ответника в определения му
едномесечен срок/, поради което това възражение е преклудирано. Въпреки това
съдът счита, че следва да отбележи и че не е налице изтекла погасителна давност
на вземането по процесния договор за потребителски кредит. Пълномощникът на
ответника твърди, че изискуемостта на вземането било настъпило в условията на
предсрочна изискуемост. Никой от кредиторите не е използвал този правен
институт, нито има доказателства за настъпил субективен елемент на предсрочна
изискуемост, тъй като в срока на договора не е съобщавано на Е.И. за настъпила
предсрочна изискуемост. В случая изискуемостта на вземането е настъпила с
крайния срок на договора – 28.09.2015г., което означава, че към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.05.2019г. вземането за главница
не е погасено по давност, тъй като не е изтекъл 5-годишен период. От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е видно,
че както към датата на падежиране на договора 28.09.2015г., така и към дата
11.05.2019г. дължимата и непогасена сума на главницата по процесния договор за
кредит е в размер на 3 998.05 лева. От същата експертиза е видно и че след
датата на цесията 18.11.2013г. са постъпили плащания от ответника в размер на
210.00 лева, които парични суми са постъпили след входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 13.05.2019г. Ответникът не
е представил по делото доказателство за това, както и не е посочено какво точно
се плаща с тази парична сума. Поради това следва да се приложи разпоредбата на
чл.76, ал.1 от ЗЗД, като се приеме, че с платената парична сума е погасено
най-старото задължение по кредита – погасителни вноски № 19 и част от
погасителна вноска № 20. Тъй като с настоящия иск не се претендира целият
размер на дължимата от ответника главница по договора за кредит, с извършеното
плащане след образуване на заповедното производство не е погасен претендирания
частичен размер на главницата от 3 000.00 лева и тя се дължи от И..
По силата на сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия на 18.11.2013г.
вземанията на първия по договор за потребителски кредит № 712056/29.09.2011г. били прехвърлени на ищцовото
дружество.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ответника, че ищеца нямал качеството на кредитор
спрямо него, тъй като не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и тя не е
породила действие спрямо него.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в чл.16,
ал.5 от общите условия към сключения
договор за потребителски кредит № 712056/29.09.2011г.,
съгласно която кредиторът има право във всеки един момент да прехвърли
вземанията си по договора на трети лица или част от тях, заедно с дължими
лихви, такси, разноски и други разноски, като уведоми потребителя писмено за
това в съотвествие със закона.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
е представено изрично пълномощно, с което „Иванов и Денев – Адвокатско
дружество” е упълномощено от „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД да извършва
уведомяване на длъжниците за извършената цесия от негово име и за негова
сметка. На 13.03.2019г. е било изпратено уведомление за извършената цесия на
постоянния адрес на ответника, на уведомлението било върнато в цялост, като на
известието за доставка е отбелязано „непотърсено”. Това уведомление е
представено по делото и препис от него е било връчено на ответника заедно с
преписите на исковата молба и приложенията към нея на 03.10.2019г., видно от
съобщението на л.50 от делото. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е
било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки
горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на
кредитор спрямо ответника, тъй като последният е бил надлежно уведомен за
извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимата от
ответника парична сума за главница, като това вземане по договора се претендира
частично от 3 000.00, а не за целия размер на договорното задължение.
Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло
доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва
да се признае за установено по
отношение на Е.И., че му дължи сумата от 3 000.00 лева, представляваща
част от дължима главница по договор
за потребителски паричен кредит № 712056/29.09.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 13.05.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2711/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по заповедното производство – ч.гр.дело
№ 2711/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 60.00 лева – заплатена
държавна такса за производството по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 260.00
лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
вещото лице.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д.И. ***, с
ЕГН: **********, че дължи на “ЕОС
Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Райна И. Миткова - Тодорова, сумата от 3 000.00 /три хиляди/
лева, представляваща част от дължима главница по договор за потребителски паричен кредит № 712056/29.09.2011г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.05.2019г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2711/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е. Д.И. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И.
Миткова - Тодорова, сумата от 60.00
/шестдесет/ лева - направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 2711/2019г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса
за производството по делото.
ОСЪЖДА Е. Д.И. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “ЕОС
Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”,
ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Райна И. Миткова - Тодорова, сумата от 260.00
/двеста и шестдесет/ лева - направени
по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: