Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна201 / 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Теодора Иванова и прокурор Диана
Недкова-Кипрова, като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВАНД № 768 / 2019 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 61 от 10.06.2019 г. по НАХД № 104
/ 2019 г., НО, състав на Провадийски районен съд е признал подс. С.Г.С., роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, неженен, висше образование, управител на
„Прециз“ ООД гр. Варна, неосъждан, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2019 г.
по път ІІІ-2083, около километър 5 посока път ІІІ-208, на около
километър от с. Цонево, област Варна, управлява моторно превозно средство –
мотоциклет марка „Piaggio“ модел „FLY 125“, с рама номер LBMM5710000003474,
което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78 А от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева.
От така постановеното Решение е останал недоволен обв. С.,
като е депозирана въззивна жалба от защитника му адв. А.Д., с искане за отмяна
на решението, с което наложено административно наказание на основание чл. 78а
от НК и оправдаване на обв. С.. Като
аргументи се изтъква първо, че
има основание случаят да бъде приет за малозначителен. В условията на
евентуалност застъпва и тезата, че ако съда прецени, че все пак е извършено
нарушение, то то е от административен характер, респ. да се ангажира
отговорността на С. на основание чл. 175, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд,
представителят на ВОП определя жалбата като неоснователна и изразява несъгласие
с аргументите изложени в нея. Предлага първоинстанционния акт да бъде
потвърден.
Подс. С. в своя лична защита, поддържа изразеното
становище от неговия защитник в жалбата и моли тя да бъде уважена. При
упражняване правото си на последна дума, отправя идентично искане към съда.
Въззивният
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостна проверка на обжалваното решение на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения
собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа
страна следното:
Обвиняемият С.Г.С. ***. Бил правоспособен водач на МПС. На 17.03.2019 г. привел
в движение мотоциклет марка „Piaggio“ модел „FLY 125“, с рама номер: LВММ5710000003474. Движел се по
път III-2083,
около километър 5 посока път
III-208,
на около километър от с. Цонево,
обл. Варна. На това място, около 11.20 часа, обв. С.С. бил спрян за проверка от
полицейски служители на Участък Дългопол при РУ на МВР гр. Провадия -
свидетелите Диан Димитров С. и Росен Красимиров Златев, които същия ден били на
работа от 07.00 часа до 19.00 часа. Обв. С. бил спрян за проверка, тъй като
управляваното от него моторно превозно средство било без поставени
регистрационни табели. При извършената проверка обв. С. казал, че мотоциклетът
му не бил регистриран. Това се потвърдило и след извършена справка в ОДЧ по
номера на рамата на моторното превозно средство.
На инкриминираната дата - 17.03.2019 г., на обвиняемия С. бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д №936166 за
нарушение на чл. 140, ал. 1 пр.1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 150А,
ал. 1 от ЗДвП, който същият подписал без възражения.
С протокол за доброволно предаване от 17.03.2019 г. С. е предал
инкриминирания мотопед. Същият е предаден на същата дата на отговорно пазене на
Х.С. Х. - мл.полицейски инспектор в Дългопол при РУ - Провадия.
Видно от заключението на извършената по делото Автотехническа експертиза
процесният мотоциклет е от категория „L3e-Al“ - двуколесен мотоциклет с
ниска мощност и не попада в никоя от хипотезите на чл. 1, ал. 4 на Наредба 1-45
от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, предвид
което подлежи на регистрация.
Видно от приложена по делото справка изх. № 324р-4074 от 18.03.2019 г. след
проверка в масивите на МВР - КАТ - справки по данни за МПС не е установена
регистрация на моторно превозно средство - мотоциклет марка „Piaggio“
модел „FLY
125“, с рама номер: LВММ5710000003474.
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават от фактическите констатации на ПрРС, а те са изведени въз
основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства, а именно: обясненията
на обв. С., показанията на св. З. и Д. С.,***, свидетелство за съдимост, договори, свидетелства за регистрация и др.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че с деянието си обв. С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, като на посочената дата в гр. Варна, управлявал моторно превозно средство - мотоциклет марка „Piaggio“
модел „FLY
125“, с рама номер: LВММ5710000003474, без то да е регистрирано по надлежния ред в Р България. Тези факти не се и спорят от страните, а и те са
категорично установени от доказателствата по делото.
Недоволството на обвиняемия се изразява в
несъгласието с извода на съда, че случая не е малозначителен и не покрива
критериите на чл. 9, ал. 2 от НК.
В мотивите на ПрРС е спестен донякъде
отговора на възраженията, които е навела защитата в хода по същество, но
въззивния съд намира, че няма никаква пречка да ги допълни в настоящото
решение. В тази връзка правилно ПрРС е приел, че деянието на обв. С. е
престъпление, а не осъществява признаците на административно нарушение. В случая няма основание за приемане наличието на
малозначителност и в двете хипотези на чл. 9, ал. 2
от НК. Обективните характеристики на деянието сочат, че то е еквивалентно
на повечето деяния от този вид и с нищо неговата обществена опасност не е по-ниска.
В тази връзка и не би могло да се отдава и приоритетно значение на личността на
обв. С. и въз основа само на положителни данни
за него, да се извежда извод за наличието на незначителност на деянието му.
Съдът няма колебания и относно
наличието на вина и нейната форма. Обв. С. е със завиден житейски опит, висше
образование, правоспособен водач на МПС и т.н. и за съда няма съмнение, че е бил
изцяло наясно с това, че нерегистрирано МПС не може да се движи по отворените
за обществено ползване пътища, както и че този законов ред е относим и за
управлявания от него мотоциклет.
Поради горното
и настоящият въззивен състав прие, че обв. С. е осъществил състава на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
В
тази връзка, приемайки, че деянието е престъпление, не може да се удовлетвори и
искането, то да бъде определено като административно нарушение по чл. 140 от ЗДвП, респ. обв. С. да
бъде имуществено санкциониран по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Несъстоятелна е и застъпената теза, че МПС е
регистрирано, макар и в ФР Германия, респ. не е налице състава на престъплението
от обективна страна. Подобни разсъждения са изцяло несъстоятелни, доколкото
текста на закона е недвусмислен - „МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред“. Надлежен ред за регистрация на МПС в Р България, какъвто е имал предвид
законодателят е един и той е посочен в Наредба
I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
Регистрация от тази категория, по отношение на управляваното от обвиняемия МПС
не е извършена, поради което и правилно е ангажирана наказателната му
отговорност. Това, че мотоциклета има регистрация в друга държава, няма никакво
отношение към процеса.
Противно на изложението на защита по същество, съдът не
констатира формулираните процесуални нарушения.
Няма допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на
делото и постановяване на решението, изразяващо се в изграждане на вътрешно
убеждение върху некоректни и противоречиви доказателства.
Още по-малко може да се пледира липсата на мотиви или
наличие на противоречиви такива, от които не може да бъде установена действителната воля
на съда. Най-общо, липсата на мотиви е
невъзможност на страните и контролиращите инстанции, да установят начинът, по
който формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. В случая, такива
затруднения проверяващия съд няма. Мотивите на решението, макар и не толкова
подробни, са изцяло съобразени със законовите изисквания чл. 305, ал.
3 от НПК. Извършен е в необходимия обем доказателствен
анализ, в който е посочено кои доказателства и доказателствени средства съдът
възприема и на кои не може да даде същото доверие, респ. от кои са изведени фактите,
имащи отношение към съставомерността на деянието. Поради горното и искането в
тази насока не може да бъде удовлетворено.
В тази връзка и при цялостната служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което решението на ПрРС, следва да бъде потвърдено
Водим от и на основание чл. 338 от НПК, Варненският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 61 от 03.06.2019 г. постановено по НАХД
№ 104 / 2019 г., НО на Провадийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.