Определение по дело №2398/2019 на Районен съд - Велико Търново

         О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е

                     №

       06.03.2020 г., гр. В. Търново

 

Великотърновският районен съд, oсемнадесети състав, в закрито заседание на шести март две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димо Колев

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2398/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ал. 1 вр. 130 ГПК.

С подадената от Д.И.П. *** искова молба, уточнена с три допълнителни молби от 19.08.2019 г., от 10.10.2019 г. и от 28.11.2019 г. срещу В.И.П. от с.гр. е предявен иск за нищожност на упълномощителна сделка от 23.04.2007 г., обективирана в пълномощно с рег. № 7406, със заверка на подписа от нотариус ***, като сключена при липса на съгласие, а в условията на евентуалност – като сключена при неспазване на предвидената в закона форма, поради противоречие със закона и поради липсата на основание, както и положителен установителен иск за собственост за 2/48 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ № ***по плана на гр. В. Търново с площ 216 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда, а срещу другия ответник В.И.П. е предявен иск за прогласяване нищожността /частична/ за 2/48 ид. ч. на договор за дарение на процесния недвижим имот, извършен в нотариална форма на 10.05.2007 г., като сключен от пълномощник без представителна власт, а евентуално при липса на съгласие, при неспазване на предвидената в закона форма, при липса на основание или поради противоречие на добрите нрави. Ищцата излага твърдения, че страните по делото са наследници по закон на починалия си баща, който приживе е дарил на сина си своята ид. част от процесния имот, като при изповядване на сделката е бил представляван по пълномощие от първата ответница. Относно невалидността на упълномощителната сделка ищцата навежда твърдения за липсата реално на положен от упълномощителя подпис под пълномощното респ. нарушаване на разпоредбите на процесуалния закон относно нотариалното удостоверяване на подписа. Излага твърдения, че поради нищожност на упълномощаването е налице недействителност на договора за дарение, тъй като при сключването му първата ответница е действала като пълномощник на дарителя без да е имала представителна власт. Ищцата уточнява, че по гр.д. № 2089/2012г. на ВТРС по предявен от нея срещу ответниците иск по чл. 30 ЗН е възстановена запазената й част от наследството на починалия дарител, която е била накърнена с извършеното от него дарение. Ищцата изтъква, че поради нищожността на дарвствения акт от 2007г. разполагаемата част от наследството на дарителя не е прехвърлена и придобита от последващите приобритатели, поради което като наследник на същия тя се легитимира като собственик и на още 2/48 ид. части от процесния имот, които се явяват разликата между възстановената й запазена част от 5/48 ид. части и полагащите й се по наследство ид. части от имота.

Подаден е отговор на исковата молба, с който се заема становище за неоснователност на предявените искове.

В изпълнение на задължението си по чл. 140 ал. 1 ГПК съдът намира, че предявените искове са недопустими поради следните съображения:

С предявяване на исковите си претенции ищцата се стреми да установи /възстанови/ правото си на собственост в процесния обект в обема, който би имала, ако не беше извършена дарствената сделка от наследодателя през 2007г. Именно поради това се иска прогласяване нищожността на упълнощителната сделка и дарението в съответната част, доколкото тяхната недействителност ще я легитимира като собственик по наследство на по – голяма част от имуществото на починалия наследодател. В тази връзка предявените главни искове по чл. 44 вр. чл. 26 ал. 2 пред. 2 и пред. 3 ЗЗД, по чл. 42 ал. 2 ЗЗД и по чл. 124 ал. 1 ГПК са обусловени един от друг, като тези за нищожност са обуславящи по отношение на собственическия иск.

В случая искът за нищожност на процесното дарение е недопустим, тъй като въпросът за неговата действителност е решен между страните с влязло в сила решение и по аргумент от чл. 299 ГПК не може да се пререшава между тях. Както сама ищцата твърди, а и това се установява от служебно изисканите от съда актове по гр.д. № 2089/2012г. на ВТРС, предявения от нея и от майка й срещу настоящите ответници иск по чл. 30 ал. 1 ЗН е уважен и е възстановена запазената им част от наследството накърнена с извършеното през 2007г. дарствено разпореждане. Влязлото в сила решение по този иск формира сила на присъдено нещо и по спора за действителността на дарението, тъй като наличието на действителен договор за дарение е елемент от фактическия състав, пораждащ потестативното право по чл. 30 ал. 1 ЗН, доколкото само действително дарение може да накърни запазената част на наследника и само то може да бъде намелено по реда на чл. 30 ал. 1 ЗН. Уважаването на иска по чл. 30 ал. 1 ЗН преклудира възможността същият ищец да предяви срещу същия ответник иск за установяване недействителността на същото дарение. В този смисъл – Решение № 242 от 22. 10. 2012 г. по гр. д. № 149/2012 г. на ВКС, II г.о., Определение № 590 от 24.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3866/2014 г. на ВКС, III г.о., Определение № 353 от 28.06.2018 г. по дело № 4706/2017 г. на ВКС, I г.о. Следователно влязлото в сила решение по гр.д. № 2089/2012г. на ВТРС за уважаване на иска по чл. 30 ал. 1 ЗН е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения в настоящия процес иск за прогласяване нищожността на процесното дарение независимо от броя на наведени за това основания.

Макар ищцата да е формално легитимирана да води иск за нищожност на упълнощителната сделка, като универсален правоприемник на починалия упълномощител /т. 2от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/, недопустимостта на иска за прогласяване нищожността на договора за дарение изключва правния й интерес от това. Съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск /положителен и отрицателен/, за която съдът следи служебно. За наличието на такъв интерес съдът изхожда от направените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, като преценява дали решението по делото би се отразило на правното положение на ищеца. В случая ищцата е обосновала интереса си от завежда на иска за нищожност на едностранната сделка с обстоятелството, че това ще доведе до недействителност на договора за дарение като сключен от лице без надлежна представителна власт по смисъла на чл. 36 и сл. ЗЗД. Забраната въпроса за действителността на дарственото разпореждане да се преразглежда между страните, доколкото е решен със сила на присъдено нещо, води до липсата на интерес от решаване на преюдициалния въпрос за действителността на упълномощителната сделка. Дори да се разгледа и уважи иска за нищожност на упълномощаването свързаното с него правно очакване /нищожност на договора за дарение като действие без представителна власт/ не би се постигнало, поради недопустимост на иска за това. Липсата на правен интерес от прогласяване нищожността на упълнощителната сделка води до недопустимост на иска по чл. 44 вр чл. 26 ал. 2 пред. 2 и пред. 3 ЗЗД.

Недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на уппълномощаването и дарението водят до недопустимост на обусловения положителния установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК отново поради липсата на правен интерес от него. Доколкото изложените твърдения за нищожност на горепосочените сделки, с които ищцата свързва твърдяното защитимо право на собственост, са предмет на недопустими искове, за нея не съществува признат от правото интерес да иска установяване на различни права в наследствения имот, каквито те биха били, ако тези правни действия не бяха извършени. При формирана между страните сила на присъдено нещо относно действителността на дарствената сделка, не е налице защитен от правото интерес, нито неоснователно засягане на права, съответно правоотношения, които ищцата да брани с предявения иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, което има последица недопустимостта и на този иск.

Поради гореизложените съображение, предявените при условията на обективно съединяване искове се явяват процесуално недопустими, което има за последица връщане на исковата молба в съответствие с чл. 130 ГПК и прекратяване на производството по настоящото гражданско дело.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба подадена от Д.И.П., ЕГН: ********** *** против В.И.П., ЕГН: **********,*** и В.И.П., ЕГН: ********** ***, по която е образувано гр.д. № 2398/2019г. на ВТРС, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2398/2019г. на ВТРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: