№ 1027
гр. Варна, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501498 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 41550/12.05.2025г. от „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, Район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу решение №
1206/08.04.2025г., постановено по гр. дело № 20233110116018/2023г. на
Варненския районен съд, с което е осъден въззивникът да заплати на А. П. А.,
ЕГН **********, с адрес: ****** сумата от 182.00 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на облицовка предна броня, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие по застрахователна полица №
0312220340009019/30.03.2022г. за лек автомобил марка и модел „БМВ“ с рег.
№ ******, със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г., за което е
образувана щета № *********/31.03.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 12.12.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на обжалваното решение. Съдът неправилно е кредитирал
дадената стойност за отстраняване на щетите в размер на 422.20лв. /средни
пазарни цени/ по тройната съдебна автотехническа експертиза. Заключението
не е достатъчно обосновано и е неправилно, не е ясно към коя дата са взети
средните пазарни цени за един час труд, както и за боята. Не са представени
данни за използваните сервизи. Според заключението по тройната експертиза,
съгласно Методиката за обработка на преписки по щети по застраховка „Каско
на МПС“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на „Дженерали
1
застраховане“ АД, възстановителната стойност е в размер на 150.40лв.,
следователно заплатеното обезщетение преди завеждане на исковата молба от
177.37лв. е достатъчно за покриване на щетите по процесния автомобил.
Отделно от това застрахованият е избрал в направеното искане за заплащане
на застрахователно обезщетение, то да бъде определено по експертна оценка
по методиката.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна А. П. А., в който застъпва становище, че решението е правилно и
законосъобразно. За неоснователни се считат оплакванията във въззивната
жалба по отношение заключението по тройната съдебна автотехническа
експертиза. Същото е обосновано, като е направен задълбочен анализ на
реалния пазар, направено е сравнение на множество оферти на сервизи и на
доставчици на боя. В тази връзка правилно районният съд е изградил правните
си изводи въз основа на това заключение. Цитирана е съдебна практика за
определяне на възстановителна стойност и е направен анализ между
заключенията по първоначалната и повторната тройна автотехнически
експертизи.
За неоснователни се считат доводите за приложение на методиката на
застрахователя при определяне на възстановителната стойност. Тя се определя
по правилата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, посочена е съдебна практика. И според
двете експертни заключения възстановителната стойност по методиката е в
пъти по – ниска от средната пазарна такава.
По изложените съображения моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение.
С молба с вх. № 27548/29.09.2025г. по делото, въззивникът, редовно
призован поддържа подадената въззивна жалба, оспорва депозирания отговор
на въззивна жалба, релевира възражение за прекомерност на претендираното
от процесуалния представител на насрещната страна – адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована
поддържа подадения отговор. И двете страни молят за присъждане на
разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ от А.
П. А. срещу „Дженерали Застраховане“ АД да бъде осъден ответникът да
заплати сумата от 10.00 лева, представляваща частичен иск от 182 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
предна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
Полица № 0312220340009019/30.03.2022 г. за лек автомобил марка и модел
„БМВ“ с рег. № ******, със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.,
за което е образувана Щета № *********/31.03.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
2
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2022 г., била сключена
комбинирана застраховка „Автогрижа“ за собствения на ищеца лек автомобил
марка и модел „БМВ“ с рег. № ******, с ответника, обективирана в Полица №
0312220340009019/30.03.2022 г., със срок на действие от 03.04.2022 г. до
02.04.2023 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 35 000 лева, като
застрахователната премия възлизала на 1 824,27 лева, която към момента на
предявяване на иска била изцяло заплатена.
Сочи се, че на 28.03.2023 г. в град Варна, жк „Аспарухово“, до бл. 3, при
извършване на маневра на паркинг, е била огъната предната броня на
процесния лек автомобил, като същата влязла в съприкосновение с висок
бордюр.
Заявява се, че ответникът бил своевременно уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и служители на същия огледали автомобила, като
бил съставен протокол за оглед по Щета № *********/31.03.2023 г., в който
като увредени детайли били описани: облицовка предна броня – за
боядисване. Ищецът твърди, че като застрахователно обезщетение получил
сумата от 177,37 лева. Сочи се, че след извършено проучване в няколко
сервиза се установило, че сумата, необходима за възстановяване на щетите,
била в размер на 360 лева. Твърди се, че със заплащане на сумата от 177,37
лева, ответникът е признал основателността на дължимото обезщетение, като
спорен остава единствено неговият размер.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск. Претендира заплащане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като оспорва предявения иск по размер. Твърди се, че заплатената на
ищеца сума в пълна степен обезщетява причинените на процесния лек
автомобил вреди, като същата е определена по експертна оценка и по
методика на застрахователя, за която ищецът бил информиран при сключване
на договора за застраховка.
С протоколно определение от дата 25.03.2025г. предявеният иск е
изменен чрез увеличаване на неговия размер от 10.00лв. на 182лв.
При така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната
жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск при имуществено
застраховане, застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение в уговорения срок.
При така очертания фактически състав и от анализа на събраните по
делото доказателства, като се вземат предвид неспорните между страните
факти, може да се заключи, че: е налице сключен между същите договор,
обективиран в Застрахователна полица № 0312220340009019/30.03.2022 г., за
собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „БМВ“ с рег. № ******,
със срок на действие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.; изпълнение на
задълженията на ищеца по заплащане на застрахователната премия по същия;
3
обстоятелството, че пред застрахователя е заведена претенция – Щета №
*********/31.03.2023 г. с описани увредени детайли: облицовка предна броня
– за боядисване; че на 22.05.2023 г. ответникът е заплатил на ищеца
обезщетение по процесната щета в размер на 177,37 лева; че между страните
намират приложение Общите условия към процесния договор за застраховка,
касаещи начина на определяне на застрахователното обезщетение по същия.
Спорният между страните въпрос както в първоинстанционното
производство, така и в настоящото въззивно е досежно размера на исковата
претенция, респективно каква е нужната стойност за възстановяване на
увреждането, предвид уговорките на ОУ в подписания между страните
застрахователен договор.
Следва да бъде отбелязано, че по отношение на размера, съдът
съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, съгласно която за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на „възстановителна
застрахователна стойност“, която представлява стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя към датата на
събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност.
В тази връзка, в производството пред първата инстанция, са били
изслушани и приети заключения по допуснати – единична и тройна САТЕ.
Съобразно заключението на вещото лице по единичната експертиза (л.
55 – 59 от гр.д. № 16018/2023 г. по описа на ВРС), средната пазарна стойност
на необходимите разходи (сервизни операции и качество на боя и
консумативи) за възстановяване на увредения детайл – облицовка предна
броня на лек автомобил ,,БМВ“, с рег. № ******, към датата на възникване на
застрахователното събитие, е била – 357.87 лв. Тази стойност, специалистът е
формирало като сбор от 28.50 лева (средна пазарна цена за труда за гр. Варна,
без официални на марките МПС) умножена по 9.3 часа (общият брой работни
часове) + 92.82 лева (стойността на боя комплект и материали) или общо
357.87 лева.
При определянето й експертът е съобразил годините на експлоатация на
автомобила (над 9 години към датата на ПТП – 28.03.2023 г.), както и е отчел
обстоятелството, касателно липсата по делото на данни процесният автомобил
да е подлежал на гаранционно поддържане в официалния сервиз на марката
или да е бил поддържан без прекъсване в годините само в оторизирания
сервиз на марката ,,БМВ“, (която стойност е формирал на база качество, не
по-ниско от това при ПТП в обичайно използваните сервизи за гр. Варна,
преимуществено „Доверени“ на застрахователни компании, респективно
свободно използвани такива).
На следващо място, специалистът – вещо лице е индивидуализирал
4
подробно в изготвеното експертно заключение (в отговора на въпрос № 4 от
експертизата) сервизите в гр. Варна – проверени и неоторизирани такива,
респективно притежаващи сертификат за качество и непритежаващи такъв. В
заключение, експертът е достигнал до извод, че в настоящия случай, не са
налице увредени детайли до степен подмяна, поради което приложим е
единствено ремонт на детайл, спрямо средна стойност на работен час и боя
комплект (допълнителни материали).
В проведеното по делото открито съдебно заседание, специалистът е
заявил, че размерът на средната пазарна стойност за извършване на ремонта е
определен към датата на застрахователното събитие. Изложил е, че цената за
литър боя е посочена като средна пазарна стойност от всички източници
(касае отговор № 4 от експертизата), в размер на 255 лева, а съгласно Наредба
№ 24/2006г. е в размер на около 90 лева. Разяснил, че не може да бъде
закупена боя при тази цена (90 лева), респ. автомобилът да бъде
отремонтиран, макар и от свободни източници (визирайки магазинската
мрежа в гр. Варна).
Тази експертиза е била своевременно оспорена от въззиваемата страна
пред първоинстанционния съд с молба с вх. № 74844/19.09.2024 г. като
необоснована, поради което била назначена повторна тройна съдебно
автотехническа експертиза.
Според заключението на тройната САТЕ (л. 97 – 100 от приобщеното
първоинстанционно дело), oбщата стойност за възстановяване на автомобила,
съгласно опис на застрахователя и въвеждането му в експлоатация по средни
пазарни цени за труд и боя възлиза в размер 422.20 лв. с ДДС. Този извод
вещите лица са формирали на база пазарно проучване на цените на труда в три
автосервиза, сертифицирани за европейско качество, респективно три
несертифицирани такива, като нито един от тях не е представител на
конкретна марка. Като сборът на нужния разход представлява: стойностите на
новите части; трудът за демонтажно-монтажни операции; трудът за
автотенекеджийски и възстановителни операции; трудът за бояджийски
операции; бояджийски материали и допълнителни консумативи. Разход,
математически определен, съставлява сумарна стойност от: стойността за труд
(7,8 работни часа, умножени по стойността за ремонтен час, осреднена от
всички посочени автосервизи 34.00 лева с ДДС, към които е добавена
стойността на бояджийските материали 157.00 лева с ДДС или общо 422.20
лева с ДДС, като е направено уточнение, че цената за литър боя касае един
комплект литър боя, включващ: пигмент; втвърдител; разредител и лак.
Експертите са посочили, че общата стойност за възстановяване на
автомобила, съгласно Методиката за обработка на преписки по щети по
застраховка „КАСКО на МПС“ и „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на „Дженерали Застраховане“ АД е 150,40лв.
(представляваща сбор от 9,3 работни часове умножени по стойността за
ремонтен час, определена по норматив 8.00 лева, към които е добавена
стойността на бояджийските материали 76.00 лева с ДДС или общо 150.40
лева).
В откритото съдебно заседание, експертите са пояснили, че размерът на
средната пазарна стойност за извършването на ремонта е определен към
датата на събитието, при съобразяване на обстоятелството, че цените на
5
сервизите са от година и половина (тоест, близо до датата на събитието).
Изложили са, че използваните данни за стойността на труда и материалите
(включително боята) са от преди повече от една година и не отразяват
актуалните пазарни условия. Посочили са, че към настоящия момент цените
на боята и материалите са се повишили с около 15–20%, като трудът също е
поскъпнал, макар и без точно определен процент. По отношение на
източниците на данни, поддържат, че същите са конкретно посочени, а именно
– сервизи и доставчици, от които са взети справките за цените. По въпроса за
средната цена на един комплект боя, включващ пигмент, разредител,
втвърдител и лак, сочат, че възлиза на 260 лв. с ДДС.
Тази експертиза, също е оспорена по същество от ответното дружество,
посредством молба с вх. № 26124/21.03.2025 г.
Съдът кредитира заключението по тройната съдебно автотехническа
експертиза като вярно и задълбочено, изчерпателно и обосновано. То е
резултат от изводите на три вещи лица, които са категорични в становище си
по поставените задачи, предмет на допуснатата повторна САТЕ, вследствие на
извършено подробно пазарно проучване и цялостен анализ на приложените
документи по делото. Възприетата от вещите лица средна стойност на
ремонта възлиза в размер на сумата от 422.20 лв. с ДДС, при използване на
средна пазарна цена на труда в сервизи, притежаващи сертификат за качество
и такива, без сертификат. Посочени са стойности на ремонта по детайли при
средна пазарна цена за труд, съобразно полагащото се количество боя и
материали. Определянето на размера на вредите е направено към датата на
ПТП, при посочване на варианти за ремонт на отделните детайли с цени, което
е в съответствие с начина на определяне на стойността на база "средна пазарна
цена" въз основа на съществуващата информация от пазарно предлагане –
оферти.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява наведеното във
въззивната жалба оплакване по отношение на начина на определяне на
застрахователното обезщетение.
За пълнота на изложеното, следва да бъде отбелязано, че съгласно
константната съдебна практика, в случаите на съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, същото се определя по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на
застрахователя и водещи до ограничаване обема на отговорността на
застрахователя, са непротивопоставими на застрахования. Последните
представляват единствено минимална долна граница при определяне на
застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на
вредата. Доколкото, изчислено по този начин (съобразно методиката на
застрахователя), обезщетението е недостатъчно да покрие действително
претърпените вреди, поради което противоречи на повелителната норма на чл.
386, ал. 2 от КЗ.
В този смисъл са и: Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК./.
6
От така установената средна стойност на вредите следва да се приспадне
платеното застрахователно обезщетение в размер на 177.37 лева, поради което
е налице остатък за плащане от 182.00 лева.
Въз основа на всичко изложено дотук, настоящият състав достига до
извода, че предявеният иск е основателен в пълния му предявен размер и
следва да бъде уважен, а първоинстанционният акт подлежи на
потвърждаване.
По разноските.
Предвид изхода от спора и искането на въззиваемата страна, в полза на
адв. Р. Р. (процесуален представител на А. П. А.), следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв., уговорено по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК. То не надвишава предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа – минимум и съответства на обема на
извършената работа - отговор на въззивна жалба и осъщественото
процесуално представителство в проведеното едно открито съдебно
заседание.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1206/08.04.2025г., постановено по гр.
дело № 20233110116018/2023г. на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, Район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Р. от АК – Варна
сумата от 400.00лв. – адвокатско възнаграждение, уговорено по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗА вр. чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7