№ 36
гр. Перник, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно
наказателно дело № 20221720201853 по описа за 2022 година
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. П. Б., с ЕГН ********** а адрес *******,
чрез адвокат Б. ПАК, срещу Наказателно постановление НП № 232/03.11.2022
г. на инж. Д. Г. З. заместник- директор на Регионална дирекция по горите
/РГД/ - Кюстендил, упълномощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 на
Министъра на земеделието и храните и Заповед № РД 05-166/05.05.2022 г., с
което на жалбоподателя Б. П. Б. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите /ЗГ/ за това, че на 23.08.2022г. на територията на РГД
Кюстендил в качеството на лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ е издал Позволително
за сеч ПС № 0682689/23.08.2022 г. за извеждане на принудителна сеч, с което
е нарушил чл.35, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.52,а л.1 и ал.3 от Наредба №8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите.
В депозираната жалба са изложени подробни съображения за материална
и процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и е формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят Б. П. Б., редовно призован не се
явява, вместо него се явява адв. Б. от ПАК, поддържа жалбата, излага доводи
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за
неговата отмяна. Сочи че, атакуваните Акт за установяване на
административно нарушение №000046/19.09.2022 г. и Наказателно
постановление 232/03.11.2022 г. са изготвени в разрез с императивните
1
разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5,т.6 и т.8 от ЗАНН.
Поради изложените си подробни доводи, моли атакуваното НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за присъждане
на сторените в хода на производството разноски за правна защита и
съдействие.
За Административно-наказващия орган Регионална дирекция по
горите - Кюстендил, представлявана от зам. директора инж. Д. Г. З. редовно
призовани, се явява юрисконсулт Х. с пълномощно по делото. Същата излага
подробни доводи, че така издаденото НП е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено. Посочва, че в хода на извършената
проверка по подадения сигнал, безспорно е установено, че липсват
необходимите документи, съобразно нормативната уредба за издаване на
позволително за сеч, като въз основа на тези констатации е бил издаден и
АУАН. Твърди, че същия е съставен в съответствие с изискванията на ЗАНН-
посочено и е описано нарушението, както и правната му квалификация. Сочи,
че в хода на настоящото производство предвид свидетелките показания по
безспорен начин е доказано нарушението, което е извършено от
жалбоподателя и за което е санкциониран с процесното НП. Въз основа на
изложените аргументи юрк. Х. моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди с решението си, издаденото от директора на
РДГ- Кюстендил наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 31.08.2022 г. служителят на длъжност „гл. горски инспектор“ при РДГ
Кюстендил по подаден сигнал на тел. 112 от 29.08.2022г. за незаконен
транспорт и сеч в с. Боснек извършил проверка в имот № ***, находящ се в с.
Боснек, общ. Перник, собственост на физически лица на територията на ТП
ДГС „Радомир“. В хода на извършената проверка, констатирал, че за
описания имот има издадено позволително за сеч /ПС/ №0682689/23.08.2022г.
за извеждане принудителна сеч в отдел 56, подотдел „т“ в гореописания имот.
В хода на направената проверка било установено, че не са издавани превозни
билети. За извършената проверка е съставен констативен протокол Серия
ПК07 №141213 от 31.08.2022г., в който свидетелят е дал съответните
предписания. На 02.09.2022г. и на 19.09.2022г. във връзка с постъпили
сигнали на тел. 112 отново са били извършени проверки в имот № ***,
находящ се в с. Боснек, общ. Перник, чийто констатации са надлежно
обективирани в констативен протокол Серия ПК07 №142013 и Серия ПК07
№142351. Въз основа на констатациите бил съставен АУАН №
232/28.09.2022г. Серия ПА07 2021г. №000046, за това че в качеството на лице
по чл. 108, ал. 1 от ЗГ, жалбоподателят е издал Позволително за сеч ПС №
2
0682689/23.08.2022 г. за извеждане на принудителна сеч в имот № ***,
находящ се в с. Боснек, общ. Перник без да са били налице предпоставките за
това, а именно без да е налице одобрен план- извлечение, съобразно
изискванията на чл. 52, ал. 1 от Наредба №8 от 2011 за сечите в годите, както
и издадено предписание от Регионална дирекция по горите, които са
задължителни. С това поведение, жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Цифрово в съставения АУАН е посочено, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил нормите на чл.35, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.52, ал.1 и
ал.3 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и чл.257, ал.2 от Закона
за горите и чл.239,ал.1 от с.з. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен в присъствието на свидетели, които са подписали акта. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя, като му е предявен за запознаване със
съдържанието му и видно същият е посочил възраженията си, а именно, че не
е бил запознат с изискванията на Наредбата, че е трябвало документите да се
съгласуват. Същият е подписал собственоръчно издадения АУАН, като е
получил препис от същия на 19.09.2022г..
Преди издаване на НП в законоустановения срок не са постъпили
възражения от страна на жалбоподателя на осн.чл.44 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Б. П. Б. за нарушение чл.35, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.52,а л.1
и ал.3 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 257, ал. 1,
т. 2 от Закона за горите /ЗГ/.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото,
включваща писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по
делото и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие.
Разпитан като свидетел актосъставителят, потвърждава, че АУАН е
съставен при констатирано нарушение за издадено позволително за изведена
и разрешена сеч, която не е разрешена от директора на РГД Кюстендил. Сочи,
че е с съставен констативен протокол, а след това и акт за така установеното
нарушение. Свидетелят, заяви, че жалбоподателят е представил
инвентаризационен опис, но според разпоредбите при извършване на сеч,
винаги следва да има издадено или предписание или със съответния
инвентаризационен опис или план извлечение , които трябва да се одобрят от
РГД. Посочва, че в АУАН е посочен нарушителя и неговото качество,
описано е нарушението словестно и цифрово, както и неговата правна
квалификация.
Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свидетеля
Г. Г. присъствал при извършване на проверката, който разказва подробно за
3
случая. Двамата заявяват, че в хода на извършената проверка жалбоподателят
не представил изискуемите документи.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства,
тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели като всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават
последователни, логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно
констатациите на проверката, които кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, същото представлява ли административно
нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в
акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна- наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
В настоящия случай съдът констатира, че в съставения АУАН №
4
232/28.09.2022г. Серия ПА07 2021г. № 000046 словестно е описано, че
жалбоподателят в качеството на лице по чл. 108, ал. 1 ЗГ, е издал
Позволително за сеч ПС № 0682689/23.08.2022 г. за извеждане на
принудителна сеч в имот № ***, находящ се в с. Боснек, общ. Перник без да
са били налице предпоставките за това, а именно без да е налице одобрен
план- извлечение, съобразно изискванията на чл. 52, ал. 1 Наредба № 8 от
2011 за сечите в годите, както и издадено предписание от Регионална
дирекция по горите. С това поведение, жалбоподателят е нарушил
разпоредбите на Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Цифрово е
отбелязано, че с това си поведение жалбоподателят е нарушил чл. 35, ал.2 и
ал.4 във р. с чл.52, ал. 1 и ал.3 от Наредбата за сечите в горите и чл. 257, ал.2
от закона за горите /ЗГ/ и чл.239, ал.1 от ЗГ.
Същевременно въз основа на така съставения АУАН е издадено и
процесното НП, в което са възпроизведени дословно фактическите
констатации изложени в акта, като административно наказващият орган е
приел, че са нарушени разпоредбите на чл. чл. 35, ал.2 и ал.4 във р. с чл.52,
ал. 1 и ал.3 от Наредба №8 за сечите в горите и чл. 257, ал.2 от закона за
горите /ЗГ/.
На първо място посочената разпоредба на чл. 257, ал.2 ЗГ определя
субекта на нарушението и санкцията при неизпълнение на задължения,
предвидени в закон или подзаконов нормативен акт по прилагането му. Така
от гледна точка на структурата на самата норма на чл. 257, ал.2 от ЗГ, същата
съдържа освен санкция, и диспозиция, която обаче не е описателна – в нея
лисва точно и пълно описание на всички признаци от състава на
административното нарушение. В случая диспозицията е едновременно
препращаща и бланкетна, което означава, че за описанието на деянието,
въздигнато в нарушение, се препраща към други текстове от същия закон /ЗГ/
или от друг нормативен акт /подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗГ/,
които регламентират съответното правило за поведение. Такава препратка е
направена към разпоредбите на чл. чл. 35, ал.2 и ал.4 във р. с чл.52, ал. 1 и
ал.3 от Наредбата за сечите в горите. Видно от съдържанието на цитираните
норми регламентират процедурата, по която се провеждат сечите и въз основа
на какви документи при различни хипотези, които дори не са конкретизирани
в случая, се издава позволително за сеч. Същевременно, в НП правната
квалификация на описаното нарушение не съответства на посочената така в
АУАН, където е вменено нарушение и на разпоредбата на чл. 239, ал.1 от ЗГ.
Цитираната норма регламентира в кои случаи физическо лице, вписано в
регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва като в отделни
точки към ал.1 на чл.239 ЗГ са изчерпателно изброени съответните хипотези.
В съответствие с чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, уреждащ минимално
необходимото и задължително съдържание на акта за установяване на
административно нарушение, в същия трябва да се опише нарушението с
всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е
5
извършено, както и да се посочи нарушената правна норма. Когато
нарушената правна норма е препращаща или бланкетна, при цифровото
изписване на нарушението, тя винаги трябва да се привърже към конкретната
норма от същия или друг нормативен акт, за да е налице правилно
квалифициране на нарушението. Едновременно с това, и в текстовото
описание на деянието е необходимо да бъдат възпроизведени неизпълнените
задължения, произтичащи от съответните нарушени разпоредби, към които се
препраща. При подобно съдържание на акта за установяване на
административно нарушение, се е стигнало до непълна и неправилна правна
квалификация. От друга страна, е било нарушено правото на защита на
лицето, срещу което се съставя акта, тъй като същото има право да се
защитава както срещу изложените в акта фактически твърдения, така и срещу
правното им квалифициране като конкретно административно нарушение.
След като актосъставителят не е посочил цифрово точно кои са
нарушените разпоредби, дали вменява нарушение и по чл.239, ал. 1 ЗГ и
точно на кое основание от изброените към ал.1 на чл. 239 ЗГ, както и не е
описал при какви фактически констатации е осъществено нарушението по
чл.239, ал. 1 ЗГ, както и неговото словестно описание е лишил жалбоподателя
от възможността ефективно да се защитава срещу приложимия закон, както
при самото съставяне на акта.
Посоченият порок на Акта за установяване на административно наказание
е съществен, тъй като е довел до сериозно засягане на правото на защита на
нарушителя, поради което в случая не може да се приложи разпоредбата на
чл. 53, ал.2 от ЗАНН, която допуска НП да се издаде при допуснати
несъществени недостатъци на акта. Изискванията на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН
са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Правилната правна квалификация на нарушението е задължение на
административнонаказващия орган и не може да бъде дадена за първи път от
съда, в чиито правомощия влиза единствено проверката за законосъобразност
на издадения санкционен акт. Предмет на съдебна проверка за съответствието
на издаденото наказателно постановление с материалния закон, при
определяне съставомерността на деянието и неговата правилна правна
квалификация, е не дали изобщо е извършено някакво административно
нарушение, а извършено ли е описаното в обжалваното НП нарушение,
индивидуализирано от фактическа и правна страна, в т. ч. чрез посочената
като нарушена конкретна разпоредба, а когато същата е препращаща – чрез
посочване и на други нарушени разпоредби от същия или друг нормативен
акт.
Предвид допуснатите в хода на административнонаказателното
производство съществени процесуални нарушения и констатираната неяснота
6
какви правила, визирани в ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, жалбоподателят е нарушил, не е възможно да бъде извършен
цялостен съдебен контрол по съществото на делото и да се отговори на
основния въпрос – дали деянието на жалбоподателя противоречи на
предписаното в съответна норма правило за поведение, квалифицирано като
административно нарушение. Изложената неяснота на факти и приложим
закон е в такава степен, че съществено накърнява правото на защита на дееца,
който не знае срещу какво да се защитава.
С оглед пълнота настоящия съдебен състав намира, че следва да бъде
отбелязано, че за да е налице вмененото на жалбоподателя нарушение следва
АНО да е установил и количеството отсечени дървета, тъй като съгласно чл.
35, ал. 4 от Наредба №8 за сечите в горите провеждането на принудителни
сечи, при които се отсичат не повече от три дървета на 1 ха и не повече от 30
дървета за цялото насаждение (или отделен имот), се извършва въз основа на
утвърден инвентаризационен опис по образец. В тези случаи не се изисква да
са предвидени в горскостопански планове или в план-извлечение. Видно от
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие се установи,
че при извършване на проверката, не са събирани доказателства относно
точното количество отсечени дървета, което е от съществено значение за
преценката относно изискуемите документи.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното НП следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, както и присъждане за адвокатско възнаграждение за пълномощника
на жалбоподателя. С оглед изхода на спора и приложения договор за правна
защита и съдействие /с.47 от с.д/, от който е видно, че жалбоподателят е
заплатил сумата от 400 /четиристотин/ лева, за един адвокат, като сумата е
заплатена в брой, съдът намира, че направеното искане за присъждане на
сторените разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1 и вр чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 232/03.11.2022 г. на инж. Д.
Г. З. заместник-директор на Регионална дирекция по горите- Кюстендил,
упълномощен със Заповед № РД-49-199/16.05.2011 на Министъра на
земеделието и храните и Заповед № РД 05-166/05.05.2022 г., с което на Б. П.
Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1000 лв. /хиляда лева/, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите
/ЗГ/ за това, че на 23.08.2022г. на територията на РГД Кюстендил в качеството
на лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ е издал Позволително за сеч ПС №
7
0682689/23.08.2022 г. за извеждане на принудителна сеч, с което е нарушил
чл.35, ал.2 и ал.4 във вр. с ачл.52,а л.1 и ал.3 от Наредба №8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите- гр. Кюстендил, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от инж. З. П. Т., в качеството му
на директор, да заплати на Б. П. Б., ЕГН ********** сумата от 400.00
/четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, по реда на
Административно процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8