Р Е Ш Е Н И Е
260269/11.12.2020г.
***ският районен съд, единадесети състав
На единадесети декември през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Г.
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД №2275 по описа за 2020 год.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Настоящото производство е образувано въз основа на депозирана искова молба от Й.Г.Г., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 20/21, чрез адв.С. Е. от ШАК срещу С.В.С., с ЕГН**********,***, в която посочва, че с ответника живяла на семейни начала до преди около месец, когато се разделили. След тази дата продължили да се виждат, но всеки живеел в неговото си жилище. Твърди, че на 15.10.2020 год. ответникът упражнил спрямо нея актове на домашно насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Е. от ШАК, като поддържат молбата.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание, се явява лично и с упълномощен представител – адв.Б. Б.от ШАК. Оспорват молбата и молят същата да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата Й.Г.Г. и ответникът С.В.С. съжителствали на семейни начала до преди повече месец, когато се разделили. След тази дата продължили да се виждат, но всеки живеел в неговото си жилище. На 14.10.2020 год. двамата, заедно с обща тяхна компания, която се състояла от около десет човека, които /без ищцата/ работели в Дискотека „***“ в гр.***решили да посетят механа „***“, намираща се в Градската градина на гр.***. Имали резервация за 19.30 часа. Ищцата и ответникът пристигнали заедно. Забавлявали се, вечеряли, след което решили да посетят Дискотека „***“ в гр.***. За целта се придвижили с автомобила на ответника /марка БМВ Х3/, като в същия освен ищцата и ответника пътували още две лица, работещи в Дискотека „***“ – свидетелката Д. Б. Д.и друго лице с малко име П., което също работело в Дискотека „***“. След като слезли от автомобила, по неизяснени по делото причини ищцата решила да не влиза в заведението и си тръгнала пеша, като се движела в посока Военен факултет в гр.***. Първоначално била последвана от свидетелката Д. Б. Д., която се опитала да я убеди да влезе, заедно с останалите в заведението. По-късно ги настигнал и ответникът С., при което свидетелката Д. решила да ги остави да се разберат помежду си и обръщайки се тръгнала обратно към Дискотека „***“. Междувременно между двамата възникнал конфликт, при който ответникът ударил няколко шамара в областта на лицето на Г.. В резултат на ударите Г. паднала на земята на лявата си страна, разплакала се и успяла с усилие да стане. Обръщайки се назад свидетелката Д. възприела момента, в който Г. е била паднала на земята. Тъй като била много изплашена, Г. отишла в дома на баща си, като малко по-късно двамата посетили РУ-***, където ищцата подала оплакване по случая.
На 15.10.2020 год. посетила съдебен лекар, където и било издадено Съдебномедицинско удостоверение №232/2020 год. От същото се установява, че на Г. са били причинени множество кръвонасядания в областта на лицето /външно и лигавично/, кръвонасядания и охлузвания на двата горни и на левия долен крайник, като вещото лице дава заключение, че уврежданията може да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалата.
Въз основа на молбата на ищцата за произнасяне със Заповед за незабавна защита, с Определение №260473/15.10.2020 год. съдът е издал Заповед за незабавна защита. Същата е била получена от ответника на 02.11.2020 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. И. Г. и Д. Б. Д., от отговора на въпроси, дадени от ищцата и ответника на основание разпоредбата на чл.176 от ГПК, както и от приложените като писмени доказателства Декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Съдебномедицинско удостоверение №232/2020 год., Справка за подаден сигнал до РУ – ***, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, материалите, съдържащи се в преписка с вх.№172900-14658/15.10.2020 год., Справка за съдимост на ответника, Констативен протокол акт 173, том II, рег.№12468/2020 год. от 05.11.2020 год., Служебна бележка изх.№042/11.12.2020 год.
Съдът намира,
че показанията на свидетелите Г. И. Г. и Д. Б. Д.следва да бъдат кредитирани
изцяло, независимо от известната степен на близост на всеки един от тях със
страните по делото /свидетелят Г. е баща на ищцата, а свидетелката Д. се намира
в по-близки колегиални отношения с ответника/. Доколкото свидетелят Г. е
възприел състоянието на ищцата непосредствено след инцидента неговите
впечатления почиват на негови преки възприятия както на физическото й
състояние, а така също и на нейното емоционално състояние след инцидента, като
възпроизвежда и пряко споделените от дъщеря си факти и обстоятелства. В
подкрепа на неговите показания са събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, между които Съдебномедицинско удостоверение №232/2020
год., Справка за подаден сигнал до РУ – ***, материалите, съдържащи се в
преписка с вх.№172900-14658/15.10.2020 год.. В същото време съдът кредитира и
показанията на свидетелката Д., доколкото същата е била пряк очевидец на
случилото се между страните на 15.10.2020 год. и въпреки, че не е присъствала
през целия период от време и не е възприела всички развили се между двамата
действия свидетелства за част от фактите по делото. Показанията на двамата
свидетели кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани, като
достоверни и непредубедени.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява, а и не се спори от страните, че ищцата и ответникът са съжителствали на семейни начала до преди повече от месец, поради което Г. се явява лице от категорията на посочените в разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, доколкото се сочи, че последните действия на ответника, описани в първоначалната молба са извършени на 15.10.2020 год., а молбата е депозирана в деловодството на ШРС на същата дата – 15.10.2020 год., т.е. преди изтичане на едномесечния срок. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима.
Изложените в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН обстоятелства съдържат данни за осъществено спрямо ищцата домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани в нанесени шамари в областта на лицето на ищцата и дърпане в областта на ръцете осъществяват акт на физическо насилие спрямо нея. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че конкретни данни в тази насока се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. И. Г.. Както бе посочено и по-горе съдът намира, че показанията на същия, въпреки че е баща на ищцата следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са последователни, почиват не негови преки възприятия на състоянието на Г. непосредствено след инцидента и се подкрепят и от останалия, събран по делото доказателствен материал. В този смисъл същият свидетелства, че непосредствено след инцидента по лицето на дъщеря му в областта на лявото око е имало синини, които не са отшумели и на следващите дни и които са били възприети, както от полицейския служител, приел сигнала непосредствено след инцидента, но и от съдебния лекар, който са посетили няколко часа по-късно. В същата насока е и приетото като писмено доказателство по делото Съдебномедицинско удостоверение №232/2020 год., което е било издадено няколко часа след инцидента и от което се установява, че на Г. са били причинени множество кръвонасядания в областта на лицето /външно и лигавично/, кръвонасядания и охлузвания на двата горни и на левия долен крайник, като вещото лице дава заключение, че уврежданията може да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалата. Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. А в настоящия случай са налице и други доказателства, които по безспорен начин потвърждават изложените в декларацията факти и обстоятелства, касаещи причиненото на ищцата физическо насилие.
В тази връзка съдът съобрази и показанията на свидетелката Д., от които се установява, че след като се отдалечила от ищцата и ответника ги оставила да се разправят, като при обръщането си възприела падането на Г. на земята, както и че свидетелката не е имала непрекъсната видимост над поведението на двамата, което обяснява факта защо същата не е възприела евентуално нанесените от страна на С. удари над Г..
Съдът не кредитира твърденията на ответника и процесуалния му представител, че от представения по делото констативен протокол, съдържащ снимков матирал, се установява по безспорен начин, че на 18.10.2020 год. по лицето на ищцата не е имало синини и следи от удари. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че представения протокол отразява факта, че на 18.10.2020 год. в посочения фейсбукпрофил е била публикувана снимка, но не установява по категоричен начин датата на създаване на самата снимка. В същото време дори да приемем, че снимката е била създадена именно на посочената дата - 18.10.2020 год., от същата не може да бъде направен категоричен извод дали от страна на ищцата не са били използвани козметични средства, които да са заличили или в достатъчна степен прикрили констатираните синини по лицето й.
В същото време обаче съдът намира, че от доказателствата по делото не се установяват част от останалите, изложени в молбата действия, представляващи акт на емоционално, психическо и физическо насилие над ищцата. В този смисъл липсват конкретни данни и доказателства относно твърдението, че от страна на ответника са били отправени спрямо ищцата обидни думи и изрази, какви точно са били те, че е бил отнет мобилния й телефон и е била насилствено вкарана в лекия автомобил. Данни за посочените твърдения се съдържат единствено в исковата молба, но не и в подадената от страна на ищцата декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Такива не бяха установени и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.
В същото време съдът намира за ирелевантно към настоящия спор обстоятелството какъв по вид и количество алкохол е била изпила ищцата, доколкото от материалите по делото не се установява да е била в степен на сериозно алкохолно опиянение, със залитания, падания и др., при които да е била в състояние сама да се нарани по какъвто и да е начин.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустановят упражняваното спрямо ищцата домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответникът да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото домашно насилие съдът намира, че подходящи мерки в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. При преценка на срока на мерките съдът съобрази интензивността и характера на осъществените от страна на ответника актове на домашно насилие, които представляват актове на физическо насилие, както и обстоятелството, че същите са съпроводени с проявя на публично место и са станали причина ищцата да потърси съдействие от органите на РУ-***.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че срока на мерките следва да бъде в размер над минималния, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 4 /четири/ месеца. При преценка на мерките, които ищцата желае да бъдат наложени, съдът съобрази обстоятелството, че същите са адекватни и биха спомогнали за предотвратяване на бъдещи актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо нея. При преценка на последната мярка, а именно забрана на ответника да доближава местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, съдът съобрази обстоятелството, че същата не е достатъчно конкретизирана, доколкото не са посочени конкретните места за социални контакти и отдих, които ищцата посещава, поради което същата не може да бъде наложена с настоящата заповед за незабавна защита.
Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът съобрази обстоятелството, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното на С. да бъде наложена глоба в минималния, предвиден в закона размер, а именно 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази липсата на данни за материалното състояние на нарушителя и наличието на данни, че към настоящия момент същият се намира в неплатен отпуск и не реализира обичайните за длъжността си доходи от трудова дейност.
В тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лева.
В същото време с оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, направените в хода на настоящото производство разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която:
1. ЗАДЪЛЖАВА С.В.С., с ЕГН**********,*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й.Г.Г., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, офис 20/21, чрез адв.С. Е. от ШАК.
2.ЗАБРАНЯВА на С.В.С., с ЕГН********** да се доближава до Й.Г.Г., с ЕГН**********, до обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.***, ул.“***“ №44, бл.12, вх.3, ет.8, ап.81, до жилището на родителите на пострадалата, находящо се в гр.***, местност Нов Екарисаж, вилна зона и до местоработата й – казино „***“ в гр.***за срок от 4 /четири/ месеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на С.В.С., с ЕГН********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С.В.С., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС държавна такса в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ и 5 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.В.С., с ЕГН********** да заплати на Й.Г.Г., с ЕГН********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
В заповедта за изпълнение да се посочат
последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно,
че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.
На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ - ***.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ – ***към ОД на МВР – гр.***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: