№ 20295
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110177416 по описа за 2024 година
Предявени са от „Е.Б.Т.” ЕАД срещу А. И. Р., в качеството му на наследник на И. Д.
А.ов обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
2 867,48 лева– главница, представляваща стойност на доставена и разпределена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** периода 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 16.08.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 678,44 лева , представляваща мораторна
лихва за периода от 06.05.2021 г. до 15.08.2024 г.
В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане, като в изпълнение на този договор ищецът е доставил за процесния период
топлинна енергия. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от
съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните, като оспорва
да е собственик или ползвател на имота. Оспорва дължимостта на мораторната лихва и
развива подробни съображения в тази насока. Счита, че в главницата са включени и суми за
дялово разпределение и в тази връзка оспорва дължимостта и на мораторната лихва върху
1
главницата за дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и втяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже по делото следните обстоятелства: 1) по иска за главница
(главното вземане - за стойността на топлинната енергия): договорните отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, количеството на реално доставената топлинна
енергия за процесния период и размера на нейната цена; 2) по иска за лихва за забава:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже обстоятелства, които
изключват или намаляват задълженията му за плащане на цената на доставена в имота му
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топплопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от страна на клиентите. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. С оглед изложеното следва изводът, че
потребители/клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или
титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, намиращи се в сгради в
режим на етажна собственост, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията
си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за
сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат
публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
национален и един местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е
спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за
продажба на топлинна енергия.
Установява се от приетата като писмено доказателство Удостоверение за наследници
№ 1001-589/04.09.2024г. на И. Д. Р. се установява, че ответникът И. Д. Р. е негов наследник.
един от нейните наследници.
Видно от представеният по делото Нотариален акт за собственост върху жилище,
2
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижми имот за мероприятия по ЗТСУ *, том2,
нот.дело №414 от 1980г- се установява, че И. Д. Р. е придобил право на собственост върху
недвижим имот представляващ апартамент *, находящ се на ***
Претенцията на ищцовото дружество касае недвижим имот находящ се в ***.
Представеният по делото нотариален акт касае апартамент с * т.е. липсват доказателства по
делото от които да се установи, че наследодателят на ответника е бил собственик на
процесния топлоснабден имот.
Други доказателства за собствеността върху процесния имот не са ангажирани, което
с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на доказателствена
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК предпоставя извода, че страните по делото не са и страни по
правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до имота, находящ се в ***, с
оглед на което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът няма право на разноски.
Ответникът не претендира разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Е.Б.Т." ЕАД, ЕИК: ***, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми искове за
осъждане на А. И. Р., с ЕГН**********, в качеството на наследник на И. Д. Р. осъдителни
искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника И. Д. Р. да заплати на ищеца следните суми: 2 867,48 лева– главница,
представляваща стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в *** периода 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
считано от дата на подаване на исковата молба 16.08.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 678,44 лева , представляваща мораторна лихва за периода от
06.05.2021 г. до 15.08.2024 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3