№ 1556
гр. Варна , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502004 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. И. Д. , ЕГН **********, гр. Варна,
ул. „Иван Вазов“ 9, чрез пълномощник адв. И. Д., срещу Решение № 2496/19.06.2020г.,
постановено по гр.д. №20982/2019г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу И. М. Д. , ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Н. Д. С. , ЕГН **********, иск за изменение на присъдената в полза на детето
издръжка с решение № 2197/30.05.2017г. по гр.д. №14484/2016г. на ВРС, посредством
нейното намаление от 600 на 152,50 лв. месечно.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Оспорва, че съдът не е изследвал в пълнота всички представени по делото
доказателства и не е отчел, че са налице данни за намаляване на доходите и възможностите
на ищеца да заплаща издръжката в полза на ответницата, в размер, определен с посоченото
решение. Излага, че трайната финансова невъзможност е надлежно доказана съгласно
приложена декларация по чл.38, ал.9,т.2 ЗСч. Сочи, че не реализира доходи от търговска
дейност и няма сключени трудови договори за периода след 01.01.2015г до датата на
подаване на исковата молба. Не са направени доказателствени искания. Моли съда да
постанови ново решение, с което да отмени първоинстанционното и да уважи иска за
изменение на присъдената издръжка, като същата се намали от 600 на 152,50 лв. месечно.
Въззиваемата страна е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва декларациите по чл. 38, ал.9 ЗСч. Счита, че
съдът правилно и обосновано е приел, че е налице възможност бащата да изплаща издръжка.
1
Моли да се потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 150 СК за изменение на присъдената издръжка в полза на детето.
Моли да се потвърди постановеното решение в частта, в която е осъден ищецът да заплати
на ответника сторените по делото разноски. Претендира разноските за въззивна инстанция.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба М. И. Д. твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 9699/2014г.,
по описа на ВРС, с което е утвърдено споразумение по чл.51 СК, е осъден да заплаща в
полза на детето месечна издръжка в размер на 600 лева. Излага, че след 2014 г. настъпила
промяна по отношение на трудовата му ангажираност и реализираните от него доходи,
поради което не успявал да изплаща цялата сума. Твърди, че реализирал непостоянни
доходи, не е бил трудово ангажиран и не притежавал движимо и недвижимо имущество.
Имал и друго дете, което не е припознал, към което има задължения за предоставяне на
средства за издръжка. Предявил е иск за изменение на присъдената в полза на детето И. М.
Д. издръжка, като същата бъде намалена на 152,50 лв. месечно.
В срока за отговор ответникът, действащ със съгласието на своята майка Н. Д. С. ,
оспорва исковата претенция като неоснователна по размер. Счита, че не са налице
предпоставките, обуславящи изменение на така присъдената издръжка. Излага доводи, че
наведените от ищеца твърдения не отговарят на истината. В отговора се твърди, че с
нарастване възрастта на детето и с промяната в стандарта на живот се увеличават
потребностите му с оглед нормалното му развитие, поради което се увеличава нуждата от
повече средства за него. Макар и ищецът да не получава доходи към момента, следва да се
приеме, че това положението е временно, тъй като ищецът е в трудоспособна възраст, в
добро здравословно състояние, няма задължения към трети лица. С оглед на изложените
обстоятелства, сочи, че не са налице пречки да се изплаща вече уговорената издръжка в
размер на 600 лв. Моли да се остави без уважение исковата молба.
Контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява
становище, че искането за намаляване на издръжката не е в интерес на детето, като
издръжка в размер на законоустановения минимум ще е недостатъчна за покриване на
нарастващите му потребности.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че
ищецът в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство М. И. Д. е баща на
ответника в първоинстанционното и въззиваем в настоящото производство И. М. Д. , роден
2
на 02.10.2013г.
Съгласно решение, постановено по гр.д.9699/2014г. на ВРС, влязло в сила на
19.06.2020г., бракът между М. И. Д. и Н. Д. С. е прекратен, като упражняването на
родителските права по отношение детето е предоставено на майката, а бащата е осъден да
заплаща в полза на същото месечна издръжка в размер на 600лв, с утвърдено споразумение
по чл.51 СК.
Видно от справки от ТД на НАП-Варна и от представени по делото декларации по
чл.38, ал.9 ЗСч, подписани под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК,
жалбодателят няма действащи сключени трудови договори, не упражнява дейност като
едноличен търговец; притежава дялове в търговски дружества в размер на 2лв., но
декларира липса на търговска дейност след 2015г.; осигурява издръжка на две деца.
По делото не са представени доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че е
родител на друго непълнолетно дете, на което дължи издръжка.
По делото са представени: трудов договор №52 от 02.01.2019г. и Договор за кредит,
сключен на 10.01.2012г. между Райфайзенбанк България ЕАД и Н. Д. С. .
От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели А. В. и Д. С. се
установява, че ищецът М. Д. работи като фитнес инструктор и има собствена фитнес зала.
Двете свидетелки заявяват, че от пет години и в момента той развива такава дейност
дейност, като залата е оборудвана с фитнес уреди и редовно се посещава от спортуващи. В
залата има и обособен кафе-бар, където се продават хранителни добавки и кафе. И двете
свидетелки са посещавали залата и посочват, че цената на самостоятелна тренировка е 3 лв.,
а с инструктор – 10 лв.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск,
предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към
нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия
размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка
следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
3
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.
1 и 2 СК. При промяна на условията и обстоятелствата, размера на издръжката може да бъде
изменен.
В конкретния случай се твърди трайно изменение на възможностите на ищеца като
задължено лице да дава определената издръжка. При определянето на издръжка в полза на
непълнолетно дете, законодателят нормативно е въздигнал като по-висше благо интересът
на детето – арг. чл. 143, ал. 2 СК, който предписва, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
В настоящият случай, възраженията на въззивника, че първоинстанционното решение
е необосновано и не е съобразено обстоятелството, че доходите му са намалели при
определяне на размера на издръжката за детето са неоснователни. Предвид липсата на
данни за размера на доходите и финансовите възможности на ищеца към момента на
определяне на първоначалната издръжка, не може да се направи извод, че към настоящия
момент е налице съществена промяна в размера на доходите му, които да водят до
намаляване на възможностите му да дава издръжка на детето. В този смисъл не може да се
направи извод, че е налице трайно изменение във възможностите на ищеца да осигурява
издръжката на детето. Не се установява от данните по делото жалбодателят да е
възпрепятстван да извършва трудова дейност, да страда от заболявания които биха били
пречка да упражнява трудова или стопанска дейност, от която да реализира доходи. Не се
установи, че същият има задължение да осигурява издръжка на други низходящи.
Настоящият състав на съда напълно споделя направените от първоинстанционния съд
изводи, че дори да се приеме, че ищецът има финансови затруднения, те са с временен
характер и не представляват основание същият да бъде освободен от безусловното му
задължение да осигурява издръжка на детето си в пълния необходим размер. Напротив от
ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът развива стопанска дейност,
собственик е на фитнес зала и работи като фитнес инструктор, от които дейности реализира
доходи. Ищецът е в трудоспособна възраст, притежава умения и способности, като при
желание от негова страна е в състояние да си осигурява доход в размер на средната за
страната работна заплата. Съдът отчита и нарастващите нужди на детето, свързани с
увеличаването на възрастта му, както и промяната в стандарта на живот в обществото.
Следва да се има предвид, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите финансови възможности условията на живот, необходими за развитието
на децата като им осигурят необходимата издръжка. От данните по делото се установява, че
с израстването на детето нуждите от средства за издръжката му се увеличават.
Предвид всички изложени съображения, съставът приема, че не е настъпило трайно
изменение по отношение на финансовите възможности на жалбоподателя или намаляване на
нуждата от финансови средства за издръжка на детето.
4
Съобразно изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд, с тези
на първоинстанцонния, настоящият състав намира, че решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба, искането на
въззиваемата за присъждане на разноските по делото е основателно. Въззивникът следва да
й заплати сторените във въззивното производсво разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2496/19.06.2020г., постановено по гр.д. № 20982/2019г.
ОСЪЖДА М. И. Д. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „****” №*, да заплати на И. М. Д. ,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка Н. Д. С. , ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„******“ №*, вх. *, ет.*, ап.*, сумата от 300лева, представляваща сторените в настоящото
въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5