Р Е Ш Е
Н И Е
№ 470
Плевен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при
секретар Венера Мушакова изслуша докладваното от съдията Николаев адм.
дело № 600 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/.
Образувано е въз основа на жалба от В.Б.Б., ЕГН ********** ***
против Решение № 2153-14-79/23.06.2022г. на Директора на ТП на НОИ Плевен.
С
решението е потвърдено Разпореждане № РП-3-14-01139412/01.06.2022 г., издадено
от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО), с което е постановено да се
прихване изискуемо вземане на жалбоподателя от ДОО, представляващо парично
обезщетение поради общо заболяване по болничен лист № Е20221696682 за месец 05.2022 г., сума в размер на 223.23 лв. /двеста двадесет и три лева и 23
стотинки/ - главница.
В жалбата е изложено становище за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане,
тъй като прихващане на изискуемо вземане по ДОО не може да се извърши от
вземането му по болничен лист, по който получава обезщетение към настоящия
момент. Иска се отмяна на разпореждането
и потвърждаващото го решение.
Жалбоподателят В.Б., редовно призован за с. з., не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, чрез юрисконсулт Т. моли да се остави без уважение жалбата на В.Б.
и да се потвърди решението на Директора на ТП
на НОИ - Плевен като правилно и законосъобразно. Счита, че решението е
постановено при изяснена фактическа обстановка. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени
доброволно в срок се дължат по принудително изпълнение по реда на Кодекса или
по реда на ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигуреното лице
от държавното обществено осигуряване. Сочи
че, в конкретния случай е налице дължима сума, която лицето има към ДОО,
постановено по надлежния ред с разпореждане, която сума не е доброволно
погасена. Установено било също така, че Б. има вземане от фондовете на ДОО,
представляващи парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен
лист за месец май 2022 г. Твърди, че при
наличието на изискуемо вземане или задължение, което лицето има към фондовете
на ДОО правилно е прието, че следва да бъде извършено прихващане на сумата по
болничния лист за погасяване на задължението, което лицето има към ДОО. Твърди,
че към настоящия момент с резултата от
производството по обжалване на разпореждането за дължимата сума е налице
произнасяне на съда с окончателен акт - Определение № 1518/28.07.2022 г. на
Административен съд – Плевен, с което жалбата на В.Б. е отхвърлена и производството по делото е
прекратено. Прави искане да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ
– Плевен като правилно и законосъобразно постановено.
Съдът, след като се запозна с жалбата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи
следното:
С разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на
ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен е разпоредено
на В.Б. *** да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за
периода от 13.04.2018 г. до 30.11.2018 г. в размер на 4455.37 (четири хиляди четиристотин
петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. - главница и
667.27 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до
датата на настоящото разпореждане.
Разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Плевен е било обжалвано по
административен ред. С Решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на Директора на
ТП на НОИ – Плевен е оставена без
разглеждане като просрочена жалба вх. № 1012-14-198/20.05.2022г.
от В.Б.Б. Б. и административното
производство е прекратено.
Решението е било оспорено пред Административен съд
Плевен, който с Определение № 1518/28.07.2022 г. по адм. дело № 556/2022 г. по
описа на съда е отхвърлил жалбата на В.Б. *** срещу Решение №
2153-14-74/13.06.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което на осн.
чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО във връзка
с чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК е оставена
без разглеждане като просрочена подадената от
В.Б.Б. жалба с вх. № 1012-14-198/20.05.2022 г. срещу Разпореждане №
РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП на НОИ – Плевен и административното производство е прекратено.
С разпореждане № РП-3-14-01139412/01.06.2022 г. на
ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО)
при ТП на НОИ – Плевен на основание чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) е разпоредено да се прихване изискуемо вземане на лицето от ДОО,
представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по б. л. № Е20221696682
за месец май 05.2022 г., сума в размер на 223.23 лв. (двеста двадесет и
три лева и 23 ст.) - главница.
С
жалба вх. № 1012-14-212/08.06.2022 г. В.Б. е обжалвал Разпореждане № РП-3-14-01139412/01.06.202 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване (ДОО) пред директора на ТП на НАИ Плевен, който с Решение № 2153-14-79/23.06.20022 година, е
отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане
като правилно и законосъобразно.
Решението е връчено на лично на жалбоподателя на 27.06.2022 г., видно от приложеното на л. 8 известие
за доставяне. Жалбата срещу решението е подадена на 01.07.2022 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за
възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено
осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114,
ал. 5 се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на
НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение
се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок
от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Спазена е
изискуемата от закона форма, като са изложени в достатъчна степен мотивите,
обусловили отхвърлянето на жалбата.
От компетентен орган е издадено и
разпореждането за прихващане на сумата
от 223.23 лева, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване.
Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не
са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително
изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. Видно от положения на разпореждането печат, същото е издадено
от С.Х., който съгласно Заповед № 1015-214-37/01.03.2018 г. на
директора на ТП на НОИ Плевен е сред
лицата, на които е възложено издаването на разпореждания за възстановяване,
респ. прихващане на суми по ДОО.
Оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане не са лишени от правно основание, както и имат годен за изпълнение
предмет, поради което и тези доводи за нищожност са неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114
и чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
С чл. 117а КСО законодателят императивно е приел, че
обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО не спира тяхното изпълнение, в това число
се допуска и възможността административният орган да направи едностранно
волеизявление за прихващане. Когато предварителното изпълнение е допуснато от
законодателя императивно и безусловно, то може да бъде спряно от
административния орган само при условията на чл. 117а, ал. 2 КСО.
Директорът на ТП на НОИ не е обсъждал
искане за спиране на предварителното изпълнение предвид обстоятелството, че
такова не е направено пред административния орган. Обсъждано е принудителното
изпълнение на непогасени доброволно в срока по чл. 114, ал. 3 от КСО вземания на осигурителя по обществено
осигуряване.
Обжалването на разпореждането не спира
изпълнението му, поради което при липса на доброволно изпълнение органът
разполага с правомощието да пристъпи към прихващане на дължимите суми. В
изпълнение на това си правомощие е издадено и разпореждането, предмет на
настоящото производство.
Не е налице и противоречие с материалния
закон.
Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не
са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително
изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното
обществено осигуряване. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите,
изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на
Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното
обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на
суми по реда на чл. 114.
В случая, към датата на постановяване на
процесното разпореждане са били налице всички законови предпоставки за
извършване на прихващането. Вземането на ДОО е било установено по основание и
размер с разпореждане № РВ-3-14-
00768912/15.06.2020 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване (ДОО). Същото не е било доброволно погасено в определения срок,
следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Същевременно жалбоподателят има
изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо
заболяване по б. л. № Е 20221696682
за месец май 2022 г. Следователно, изпълнени са предпоставките за
извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между
изискуемото от жалбоподателят вземане по ДОО и вземането на държавното
обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване, бременност и майчинство.
По тези съображения и предвид
неоснователността на наведените в жалбата възражения, съдът намира, че
оспореното решение е материално законосъобразно, издадено е от компетентен
орган в рамките на законовите му правомощия и компетентност, което се отнася и
до потвърденото с него разпореждане, като при постановяването им не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правата на
жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Б., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-14-79/23.06.2022
г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № РП-3-14-01139412/01.06.2022
г., издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено
осигуряване (ДОО).
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
получаването му.
СЪДИЯ: