РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Монтана, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Соня Д. Г.
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20241600100112 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Т. с ЕГН
********** лично и като законен представител на О. Т. с ЕГН ********** и
Т. Т. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв. Н. Б. срещу
„Ф.Х.З.“ АД, ЕИК *, с която е предявен иск с правно основание чл. 382 от КЗ
за заплащане сумата от 29 196,84 лева.
Ищците сочат, че са законни наследници на В. Т., ЕГН **********,
починал на 16.11.2021 г. в гр. *. Твърдят, че на 01.02.2021 г. Р. Т. и
наследодателят им В.Т. сключили с „Първа инвестиционна банка“ АД
Договор № 209 LD-R-002811 от 01.02.2021 година за банков кредит
„Жилищен/Ипотечен кредит право на избор”, по силата на който Банката им
предоставила като кредитополучатели банков кредит в размер на 70 400 лева
за погасяване на съществуващи задължения по договор № 209 LD-R-002760
от 30.10.2020 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 26.01.2041 година.
Дължимата по кредита сума се изплаща периодично на месечни вноски,
съгласно погасителен план (Приложение № 2) към договора. Посочват, че
съгласно чл. 24 от договора кредитополучателите имат право по своя
преценка да възложат на банката да сключи застраховка за всеки един от тях
или всички заедно общо до 100% от целия размер или остатъка от размера на
1
кредита върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността им за
тяхна сметка и в полза на Банката при предварително одобрен от нея
застраховател.
Твърдят, че за обезпечаване на риска по Договор № 209 LD-R-002811 за
банков кредит на 01.02.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД като
застрахователен агент на „Ф.Х.З.“ АД е сключила с всеки един от
съдлъжниците по договора за ипотечен кредит № 209 LD-R-002811,
застрахователен договор - за В. Т. е издадена Застрахователна полица за
застраховка спокойствие с FiHealth 209 LD-R-002811-3249, а за Р. Т. е
издадена Застрахователна полица за застраховка спокойствие с FiHealth 209
LD-R-002811-1737. Посочват, че застраховката се сключва върху живота,
здравето, телесната цялост и работоспособността на застрахованото лице за
застрахователна сума 35 200 лева, 50% от общия размер на кредита.
Покритите рискове по застраховката са застрахователна премия Пакет
Стандарт.
Сочат, че съгласно специалните условия по застраховка „Спокойствие с
FiHealth“ застрахователният статус на лицето се определя от застрахователя,
като при кредити до 80 000 лева застрахователят изисква единствено
заявление за застраховане по образец на Застрахователя. Застрахователната
премия се заплаща от застраховащия и е годишна, като е разсрочена на
дванадесет месечни вноски. Месечната вноска от застрахователната премия е
платима от застраховащия едновременно с вноските по кредита по същия
начин и на същата дата, на която се плаща вноската по кредита.
Поддържат, че вноските по договора са погасявани навреме, без
закъснение.
Твърдят, че на 16.11.2021 година в 21,45 часа в „МБАЛ Д-р С. И.“ гр.
*В. Т. е починал от Ковид 19. Сочат, че бенефициентът по застрахователното
правоотношение „Първа инвестиционна банка“АД изпратил искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, на което „Ф.Х.З.“ АД отговорило
писмено на 07.02.2022 г. С писмото застрахователното дружество отказало да
изплати обезщетение. Мотив за отказа е наличие на причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и предхождащите заболявалия. В отказа
застрахователят се е позовал на клаузата на чл.3.2.16 и чл.3.2.22 от Общите
условия на застраховка „Спокойствие“, описваща изключените рискове.
2
Застрахователят приел, че заболяването COVID 19 има катастрофичен
характер в световен мащаб и че застрахователната претенция е непокрита по
условията на корпоративния договор.
Излагат, че с Решение № 286 от 29.06.2023 г., постановено по гр.д. №
2752 от 2022 г. по описа на Районен съд Монтана ответникът е осъден да
заплати на ищците сумата от 5000 лв., предявена като частичен иск, от сумата
34 196,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
застраховка „Спокойствие“, обективирана в Застрахователна полица за
застраховка спокойствие с FiHealth 209 LD-R-002811-3249, сключена с В. Т.,
наследодател на Р. Т., О. Т. и Т. Т., обезпечаващо задълженията на
кредитополучателя по банков договор № № 209 LD-R-002811 от 01.02.2021
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,
считано от 28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Сочат, че
след влизане в сила на решението, от страна на ответника е заплатена
дължимата сума, като с нея е извършено частично предсрочно погасяване на
задължението по договора за кредит и на 07.09.2023 г. сключили Анекс № 1
към договор № 209 LD-R-002811 от 01.02.2021 г.
Поддържат, че с настоящия иск претендират останалата дължима като
обезщетение сума представляваща разлика между присъдената с частичния
иск и дължима такава.
Предвид изложеното молят съда да осъди ответника да заплати на
основание чл. 382, ал. 1 от КЗ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
ЕИК *, сумата от 29 196,84 лева, представляваща остатък от застрахователно
обезщетение, дължимо по застраховка „Спокойствие“, обективирана в
Застрахователна полица за застраховка спокойствие с FiHealth 209 LD-R-
002811-3249, сключена с В. Т., наследодател на ищците, обезпечаващо
задълженията на кредитополучателя по банков договор № 209 LD-R-002811
от 01.02.2021 година, ведно със законната лихва, считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез
пълномощника си адв. Е. М. не оспорва предявеният иск. Изрично оспорва
исковете за заплащане на законна лихва върху главницата, като счита, че
същата е дължима от 05.03.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане. Моли съдът да отхвърли като неоснователни
предявените искове за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 28.11.2022 г. до 05.03.2024 г., както и да присъди сторените по
3
делото разноски. Направено е и възражение за прекомерност на
претендираното от ищците адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание по искане на ищците съдът допусна на основание
чл. 214 ГПК изменение на иска, като претенцията за присъждане на законна
лихва се счита предявена от датата на депозиране на исковата молба –
01.03.2024 г.
Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната
взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и
въз основа на закона, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че между същите страни е постановено Решение № 286 от
29.06.2023 г. по гр. д. № 2752/2022 г. по описа на Районен съд-Монтана, с
което ответникът „Ф.Х.З.“ АД е осъден на основание чл. 382, ал. 1 от КЗ да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *, сумата от 5000 лева,
предявена като частичен иск от сумата 34 196,84 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Спокойствие“,
обективирана в Застрахователна полица за застраховка спокойствие с FiHealth
209 LD-R-002811-3249, сключена с В. Т., наследодател на Р. Т., О. Т. и Т. Т.,
обезпечаващо задълженията на кредитополучателя по банков договор № 209
LD-R-002811 от 01.02.2021 година, ведно със законната лихва, считано от
28.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2016 г., ОСГТК е прието, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
От мотивите на приложеното Решение № 286 от 29.06.2023 на МРС се
установява, че на 01.02.2021 г. Р. Т. и наследодателят В. Т. сключили с
„Първа инвестиционна банка“ АД Договор № 209 LD-R-002811 от 01.02.2021
година за банков кредит „Жилищен/Ипотечен кредит право на избор“, по
силата на който Банката им предоставила като кредитополучатели банков
кредит в размер на 70 400 лева за погасяване на съществуващи задължения по
договор № 209 LD-R-002760 от 30.10.2020 г. Крайният срок за погасяване на
кредита е 26.01.2041 година. Уговорено е дължимата по кредита сума да се
изплаща периодично на месечни вноски, съгласно погасителен план
(Приложение № 2) към договора.
За обезпечаване на риска по Договор № 209 LD-R-002811 за банков
кредит на 01.02.2021 г. „Първа инвестиционна банка“ АД като
застрахователен агент на „Ф.Х.З.“ АД е сключила с всеки един от
съдлъжниците по договора за ипотечен кредит № 209 LD-R-002811,
застрахователен договор - за В. Т.Т. е издадена Застрахователна полица за
застраховка спокойствие с FiHealth 209 LD-R-002811-3249, а за Р. Т. е
издадена Застрахователна полица за застраховка спокойствие с FiHealth 209
4
LD-R-002811-1737. Застраховката е сключена върху живота, здравето,
телесната цялост и работоспособността на застрахованото лице за
застрахователна сума 35 200 лева, 50% от общия размер на кредита.
Месечната вноска от застрахователната премия е платима от застраховащия
едновременно с вноските по кредита по същия начин и на същата дата, на
която се плаща вноската по кредита. Установено е също, че вноските са
погасявани навреме, без закъснение.
На 16.11.2021 г. в 21,45 часа в „МБАЛ Д-р С.И.“ гр. *В. Т.е починал от
Ковид 19. Вследствие на това бенефициентът по застрахователното
правоотношение „Първа инвестиционна банка“ АД изпратил искане за
заплащане на застрахователно обезщетение, на което ответникът „Ф.Х.З.“ АД
с писмо от 07.02.2022 г. отказал изплащане на обезщетението, позовавайки се
на чл. 3.2.16 и чл. 3.2.22 от Общите условия на застраховка „Спокойствие“,
описващи изключените рискове, с доводи, че е налице причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт и предхождащите заболявания. За да осъди
ответника районният съд приел, че при подписването на заявлението за
застраховане на В. Т. е даден общ въпросник с включени запитвания за
десетки заболявания, като не му е дадена възможност да даде конкретен
отговор. Съдът приел, че поставеният му въпрос е неясен и сам по себе си
предполага неясен и неточен отговор, поради което това не може да послужи
за основание на ответника да откаже изплащане на обезщетение. Също така в
решението е посочено е, че в Общите условия няма уговорка за изключване
отговорността на застрахователя при смърт на застрахования, настъпила от
пандемия или епидемия. Освен това по делото е прието, че заболяването,
което В. Т. е имал не е в причинно-следствена връзка със смъртта му. Въз
основа на това съдът приел, че настъпилата смърт е покрит застрахователен
риск, във връзка с който се дължи обезщетение, което е платимо директно на
застраховащия.
Разпоредбата на чл. 382, ал. 3 от КЗ гласи, че в случай на смърт на
длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово
неимуществено благо съгласно ал. 1, кредиторът е длъжен да предприеме с
грижата на добър стопанин всички необходими действия относно
претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
застрахователната сума по застрахователния договор. По повод изплащането
на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и
неговите съдлъжници или поръчители по кредита имат права на застрахован,
освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от
задължението. От текста на разпоредбата е видно, че с нея се защитава
интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования
кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се
въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).
В случая между страните не се спори досежно основателността на иска
и размера на главницата. Предвид това, както и съобразно гореизложеното,
5
съдът намира, че предявеният иск е основателен и ответникът следва да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 29 196,84 лева,
представляваща остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по
застраховка „Спокойствие“, обективирана в Застрахователна полица за
застраховка спокойствие с FiHealth 209 LD-R-002811-3249, сключена с В. Т.,
който е наследодател на ищците.
Спорния между страните въпрос е свързан с момента, от който следва
да се присъди претендираната законна лихва. С изменението на иска ищците
заявиха, че претендират законна лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 01.03.2024 г. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, че не се дължи лихва за периода от 28.11.2022 г. до
05.03.2024 г. Исковата молба е входирана пред МОС на 01.03.2024 г., а не на
05.03.2024 г. Предвид изменението на иска и съобразно факта, че законната
лихва се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до
окончателното й изплащане, съдът намира, че заявената от ищците претенция
е напълно основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да възстанови разходите, които ищците са направили в
производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
представеният списък по чл. 80 ГПК ищците са направили разходи в общ
размер 2674,34 лв., от които 1174,34 лв. - заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар на стойност 1500 лв. Така предявените разходи следва да
се заплатят от ответника, като направеното от него възражение за
прекомерност се явява неоснователно, тъй като заплатеният от ищците
адвокатски хонорар е значително по-малък от предвидения минимален такъв
в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Х.З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. *, р-н „*“, ул. „*“ № *, вх. „*“ да заплати на основание чл. 382, ал. 1 от КЗ
на „П.И.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н „*“,
бул. „*“ № *сумата от 29 196,84 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение, дължимо по застраховка „Спокойствие“,
обективирана в Застрахователна полица за застраховка спокойствие с FiHealth
209 LD-R-002811-3249, сключена с В. Т., наследодател на Р.Т., О.Т. и Т.Т.,
обезпечаващо задълженията на кредитополучателя по банков договор № 209
LD-R-002811 от 01.02.2021 година, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф.Х. З.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
6
гр. *, р-н „*“, ул. „*“ № *, вх. „*“ да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на Р. Т. с ЕГН ********** лично и като законен представител на О. Т. с ЕГН
********** и Т. Т. с ЕГН **********, и трите с адрес гр. *, ж.к. „*“, бл. *, вх.
„*“, ет. *, ап. *, общо сумата от 2674,34 лева, представляваща направени
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7