Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260030 21.10.2020
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
първи октомври
2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 173 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
М.Е.С. срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър
Чакмаков – Раднево“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов
договор на длъжност „специалист по УЧР и ТРЗ”, което било прекратено
едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано на
13.02.2020 г., за което била издадена заповед № 15/13.02.2020 г. Твърди, че към
датата на прекратяване на ТПО не и били платени трудови възнаграждения за месец
октомври
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Многопрофилна болница за активно лечение - доктор Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди,
че претендираните възнаграждения не се дължат. Твърди, че в задълженията на
ищцата било да оформя трудовите възнаграждения на работещите в ответното
дружество, в това число и нейното, но в нарушение на Вътрешните правила за работна
заплата ищцата начислявала на себе си и на други служители недължими
възнаграждения, в това число за основна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения. Твърди, че е видно от претенциите, че същите значително се
различават от индивидуалната и работна заплата, като в тях били включени
недължими суми за допълнително материално стимулиране, каквото ищцата нямала
право да си начисли и получи. Твърди, че във връзка с това поведение на ищцата
било образувано наказателно производство и тя била привлечена като обвиняем за
извършено длъжностно присвояване в големи размери в условията на продължавано
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 20 и чл. 26 НК и за
пране на пари по чл. 253, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 и чл. 26 НК. Твърди, че
оспорва твърдението на ищцата трудовото и правоотношение да е прекратено на
соченото от нея правно основание, поради което счита, че ТПО не е прекратено и
съответно не се дължат обезщетения. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 06.08.2020 г. съдът е
обявил за окончателен доклада по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищцата е работила при ответното
дружество въз основа на безсрочен трудов договор на длъжност „специалист по УЧР
и ТРЗ”, което било прекратено едностранно от работника на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ, считано от 13.02.2020 г., за което била издадена заповед №
15/13.02.2020 г.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на исковете на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване факти ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е полагал труд в
през процесния период и размера на трудовото възнаграждение.
По делото е прието като писмени доказателства
представеното от ответното дружество трудово досие на ищцата. Като част тези
писмени доказателства е трудов договор № 24 от 11.09.2012 г., съгласно който от
дата 11.09.2012 г. ищцата е започнала работа в ответното дружество на длъжност
„счетоводител, оперативен“, при основно трудово възнаграждение в размер на 410
лв., който трудов договор е бил с определен срок на основание чл. 68, ал. 1, т.
1 КТ. С последващо допълнително споразумение № 217/07.12.2012 г. е променен
трудовият договор на безсрочен – за неопределено време съгласно чл. 67, ал. 1,
т. 1 КТ. С допълнително споразумение № 57/01.04.2013 г. ищцата е преминала на
длъжност „технически секретар“. С молба от 01.12.2015 г. ищцата е поискала да
бъде преназначена на длъжност „специалист ЧР и ТРЗ“ като с допълнително
споразумение № 100/01.12.2015 г. ищцата е била назначена на длъжност „специалист
ЧР и ТРЗ“ при основно трудово възнаграждение от 700 лв., като трудовият договор
е бил безсрочен. На същата дата 01.12.2015 г. е сключено и допълнително
споразумение от 01.12.2015 г. към трудов договор № 57/01.04.2013 г., с което на
ищцата е възложено да извършва други дейности срещу заплащане като: за водене
на деловодна работа – 100 лв. месечно, за водене на технически действия и
организация на обществени поръчки – 150 лв. месечно, за изпълняване функциите
на технически секретар – 300 лв. месечно, или общо трудово възнаграждение от
550 лв. месечно. Ще се посочи, че всъщност не се установява наличие на трудов
договор № 57 от 01.04.2013 г., тъй като същото е допълнително споразумение към
първоначално сключения трудов договор № 24 от 11.09.2012 г. и касае промяна на
заеманата от ищцата длъжност. Характерът обаче на това допълнително
споразумение, независимо как е озаглавено като документ, го квалифицира като
такова по чл. 100 КТ за вътрешно съвместителство на други длъжности и
задължения, извън извършваните по основния трудов договор. Съгласно чл. 110 КТ
работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при
когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови
задължения, извън установеното за него работно време. По основния трудов
договор от 01.12.2015 г. работното време е уговорено като 8 часово. В
допълнителното споразумение не е посочено нищо друго освен допълнителните
функции, които ищцата ще изпълнява, и тяхното възмездяване като възнаграждение.
Отделно е видно, че дейностите по допълнително споразумение се различат от
основните функции и дейности за длъжността „специалист, УЧР“, посочени в
подписаната от ищцата длъжностна характеристика на 01.12.2015 г. Поради това
може да се приеме, че същото удовлетворява изискванията на чл. 110 КТ досежно
извършването на допълнителните дейности извън уговореното работно време по
основния трудов договор. Трудовото правоотношение с ищцата е продължило до
прекратяването му едностранно от работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, констатирано със заповед № 15/13.02.2020 г. /л.6 от делото и на л.40 от
делото в оригинал/. В цитираната заповед е посочено да се изплати на ищцата
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 31 дни. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата 13.02.2020 г.
Като част от изисканото от ответното дружество
трудово досие на ищцата по реда на чл. 190 ГПК редом с посочените по-горе документи
са представени и трудов договор № 48/14.12.2018 г. /оригинал/ и допълнително
споразумение към трудов договор № 48/14.12.2018 г. /оригинал/, които бяха
оспорени от страна на процесуалния представител на ответното дружество като
неавтентични документи, тоест неподписани от управителя на дружеството към онзи
момент, а като представляващ поставен подпис от щемпел, поради която причина
беше открито производство по реда на чл. 193 ГПК и събрани доказателства в тази
връзка /СПЕ и гласни доказателства/. Независимо от техническата грешка в
диспозитива на протоколното определение по чл. 193 ГПК досежно допуснато
оспорване само на трудовия договор, но не и на допълнителното споразумение,
това не може да ограничи вече своевременно заявеното оспорване от страна на
ответното дружеството по оспорване и на допълнителното споразумение, в която
връзка са събрани по делото доказателства /СПЕ и свидетелски показания/. От
заключението на съдебната почеркова експертиза, професионално изготвена и
защитена от вещото лице П.П., която съдът кредитира като безпристрастна и
компетентна, се установява, че изображенията на почерковия обект /копия на
подписи/ срещу реквизита „управител“ над печатния текст „Д-р М.У.“ на стр.
втора от трудов договор № 48/14.12.2018 г. и допълнително споразумение към
трудов договор № 48/14.12.2018 г. са копия от автентичен подпис, изпълнен от
д-р М.У.. Вещото лице посочва, че тези копия
на подписи не са положени от пишещо средство, използващо химикална паста
и движено от пишеща ръка, а са изображения на писмен обект /копия на подписи/,
поставени от щемпел с тампонно мастило, като е налице техническо пренасяне чрез
щемпел на едно и също изображение на почерков обект върху двата документа. В
тази връзка по делото е разпитана като свидетел д-р М.У., която посочи, че като
е станала управител на болницата ищцата М.С. си е била там назначена на
длъжност „ТРЗ“ и отговаряла за позицията на „технически секретар“, а тя не е
сключвала с ищцата никакви трудови договори и допълнителни споразумения, тъй
като не е имало никаква причина да се сключват други трудови договори. Свидетелят
посочва, че действително е имало създаден щемпел-печат с нейния подпис, който
бил на съхранение именно при ищцата М.С., на която св. У. имала пълно доверие.
От показанията на св. У. се установява, че когато встъпила в длъжност ищцата
вече била на работа от 5 години и ѝ казала, че предишният управител е
имал подпис на щемпел и тя трябвало и тя да има такъв, защото било нужно на
касата да се подписват фактури, а управителят нямал времето да ходи до касата
да подписва фактурите, поради което процесът на работа го изисквал този щемпел.
Този щемпел обаче бил само за подпечатване на фактури и за никакви други цели,
като след една година преминали на електронно фактуриране, програмите се
усъвършенствали. Св. М.У. посочва, че тя никога не е ползвала щемпела-печат,
дори и за подпечатване на фактури, за които той е бил създаден. Преди направата
на печата св. У. за 1 или 2 месеца е ходила лично до касата да разписва
фактурите лично. Св. У. посочва, че когато е имало нужда да се разписва нещо тя
го е правила лично и саморъчно, а печатът е бил само за подпечатване на
въпросните фактури на каса и за нищо друго. От тези събрани доказателства е
видно, че ищцата в качеството и на служител и във връзка с осъществяваните от
нея трудови функции „ТРЗ“ и „Технически секретар“ се е възползвала от
служебните си правомощия и дадения от тогавашния управител д-р М.У.
щемпел-печат с подпис като е създала тайно и без знанието на управителя,
въпросните два документа - трудов договор № 48/14.12.2018 г. и допълнително
споразумение към трудов договор № 48/14.12.2018 г., на база на които е
начислявала в качеството си на „ТРЗ“ трудовите си възнаграждения по тези
документи.
По аргумент на чл. 62, ал. 1 КТ и чл. 63, ал. 1 КТ
трудовият договор се сключва в писмена форма и се подписва от страните. Липсата
на съгласие за сключване на договора винаги влече като резултат нищожност на
сключения договор /чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД/. Никога не е имало съгласие от
страна на управителя на ответното дружество за сключването на този трудов
договор и допълнително споразумение, никога не е имало знание за тяхното
създаване и съществуване, докато управителят д-р М.У. не се е усъмнила в
дейността на ищцата когато поискала длъжностно разписани, каквото и било давано
на два пъти в различни варианти, провокирало я да отиде лично в НОИ да направи
справка и от която открила наличието на сключения трудов договор с ищцата. В
случая не се касае за хипотеза на недействителност на въпросните трудов договор
и допълнително споразумение по смисъла на чл. 74 КТ, а за едностранно създадени
неавтентични документи, чиято неистинност се обявява по реда на чл. 193 ГПК и
се изключва документа от доказателствата по делото.
От изложеното следва еднозначен извод, че въпросните
два документа - трудов договор № 48/14.12.2018 г. и допълнително споразумение
към трудов договор № 48/14.12.2018 г., представляват неавтентични документи,
неподписани от представляващия ответното дружество към онзи момент – управителя
д-р М.У., което обстоятелство съдът констатира в настоящото решение на
основание чл. 194, ал. 3 ГПК и което задължава съдът да изпрати двата документа
с препис от решението на компетентната районна прокуратура.
От всичко изложено е видно, че за процесния период,
за който се претендират трудови възнаграждения – месеци октомври
За процесните периоди, за които се претендират
трудови възнаграждения, ищцата е работила в ответното дружество по въпросните
два трудови договора за изпълнение на длъжностите „специалист по УЧР и ТРЗ“ и
„Технически секретар“. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Разпоредбата на
чл. 8, ал. 2 КТ въвежда оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване
на трудовите права и задължения, което се предполага до установяване на
противното. От събраните в хода на настоящото производство доказателства
/писмени и гласни/ се установи обаче, че ищцата действително е осъществявала
дейности по възложените ѝ две длъжности „специалист по УЧР и ТРЗ“ и
„Технически секретар“, но цялата ѝ трудова дейност през процесния период е
била насочена към лично финансово облагодетелстване в нарушение на добрите
нрави чрез създаване на неистински документи, но не и към добросъвестно осъществяване
на възложените трудови функции. Тоест налице е установено недобросъвестно
поведение на ищцата по смисъла на гражданския закон.
За да достигне до тези изводи съдът кредитира изцяло
показанията на св. М.Т., работила в ответното дружество в периода от април
По длъжностна характеристика /приложена в оригинал в
трудовото досие/ е видно, че ищцата е имала задължения като „специалист, УЧР“
да изготвя и актуализира всичко досежно личните досиета на персонала в
болницата съгласно трудовото законодателство, изготвя и представя за подпис
поименни щатни разписания, и въобще всичко свързано с трудовоправните отношения
с работниците. По тази длъжностна характеристика са посочени критерии за
оценяване на трудовото представяне, като такива са: водене на изрядна отчетност
на документацията; своевременно, точно и пълно изготвяне на необходимите
справки, заповеди, удостоверения, трудови договори и служебни бележки;
съобразяване на документите с всички нормативни актове; проява на необходимата
инициативност; правилно подготвени отчети, справки и документи, заповеди и
трудови договори, липса на грешки.
Видно е обаче, че ищцата в качеството си на служител
е съставяла неистински документи, начислявала е трудови възнаграждения,
допълнителни трудови възнаграждения, ДМС, в разрез с всички правила и норми на
трудовото законодателство, като за целта е създава заповеди и други документи,
подписвала е управителят чрез щемпел-печат. Св. М.Т. посочва, че за месец
октомври
От това следва извод, че ищцата е работила в пълен
разрез с всички правила и закони в дейността, създала е изключителен хаос от
дейността си като служител в ответното дружество. Не е водила актуални щатни
разписания, като двукратно е давала на управителката д-р М.У. различни такива,
с включени напуснали служители от над година назад, с минимална заплата преди
увеличението, което я е усъмнило и принудило да направи проверка в НОИ, по
който начин е разбрала за всички съставени документи без нейно знание и
съгласие. От друга страна се отчете и арогантното поведение на ищцата към
управителката д-р М.У. когато я е попитала „как така, как така си определихте
тези заплати“, на което ищцата и отвърнала „така сме се оценили“ и след което
подала молба за напускане. Последното навежда на извод за изключително
арогантна недобросъвестност от страна на ищцата при осъществяване на трудовите
ѝ функции. И за такава недобросъвестност иде реч в случая, че тя изключва
изцяло заплащането на трудово възнаграждение, основно и допълнително, за
какъвто и да било престиран от страна на ищцата труд през процесния период,
най-малко пък има право да получи средства за допълнително материално
стимулиране. Последното не ѝ се дължи не само заради липса на
предпоставките за изплащане на ДМС /виж правилата и методиката на л.50-56,
както и заповед № 53 от 01.04.2020 г. и справката на л.48-49 за забрана
изплащане на ДМС за първо тримесечие на
По-горе се посочи какво е било последното валидно
уговорено основно трудово възнаграждение на ищцата за двете съвместявани
длъжности, но поради всичко изложено пък съдът намира, че с оглед цялостното
поведение на ищцата и изключително недобросъвестното такова по повод и във
връзка с изпълнение на трудовите ѝ функции, то не и се дължи заплащане на
трудово възнаграждение, основно и допълнително, най-малко пък за допълнително
материално стимулиране, поради което пък е безпредметно установяването какво е
начислено на ищцата като трудово възнаграждение и какво е изплатено за
процесните месеци. Предвид на това и съдът намира, че ще се отхвърлят исковете
на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение изцяло.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ следва да е налице прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а, при което работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение.
В случая се установи, че е било налице валидно
сключено трудово правоотношение по безсрочен трудов договор за изпълнение на
длъжността „специалист по УЧР и ТРЗ“, което е прекратено на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ. От разпита на св. М.У. е видно, че след разговора с ищцата,
последната е подала молба за напускане, което напълно съвпада с издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, която не се
установява да е неавтентичен документ. Не се поставя от страните за анализ
въпросът дали е прекратен трудовия договор за вътрешно съвместителство за
длъжността „технически секретар“, но това не е и нужно да се обсъжда, тъй като
претенцията на ищцата е за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратеното
трудово правоотношение за длъжността „специалист по УЧР и ТРЗ“.
Видно от допълнително споразумение № 100/01.12.2015
г., т. 5, уговореното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор
е 30 дни. Поради това са налице законовите предпоставки за начисляване и
изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ към датата на прекратяване на
трудовия договор – 13.02.2020г.
Съгласно чл. 228 КТ следва да се изчисли
обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ на база БТВ за месец януари
Няма ангажирани доказателства от ответното дружество
за заплащане на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, поради
което искът ще се уважи до установената сума от 733,60 лв. и ще се отхвърли за
разликата до претендираните 2000 лв.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне правото на обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ следва ищецът да докаже прекратяване на трудовото правоотношение и
наличие на неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Както се посочи по-горе установи се трудовото
правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на
13.02.2020 г.
От приетата по делото заповед № 15/13.02.2020 г.
/л.40/ е видно, че е посочено от работодателя, че ищцата има към датата на
прекратяване на ТПО 31 дни неизползван платен годишен отпуск, за който е
посочено да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Последните заповеди за
разрешен отпуск на ищцата датират от края на
Видно от допълнителното заключение на СИЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно, БТВ за месец януари
По
разноските и дължимата държавна такса:
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за уважените искове по сметка на РС-Раднево в
размер на 68,90 лв.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съобразно уважената част от исковете, които разноски се
установиха в
размер на 92,94 лв. /база платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор за правна помощ и
съдействие от 04.05.2020 г. на л.38/.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, които разноски се доказаха в размер на 1650,66 лв. /база
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1003,20 лв. по договор за
правна помощ и съдействие от 03.08.2020 г. на л.39 и фактура и касов бон за
плащане на възнаграждението в брой, приложени към списъка по чл. 80 ГПК, платени
възнаграждения за СИЕ общо 300 лв. и за СПЕ общо 650 лв./. Надвнесения депозит
от ответника за СИЕ от 150 лв. и внесения депозит за свидетел от 30 лв., не ще
се присъждат като разноски на ответника, тъй като не са заплатени и са налични
по сметка на съда, като за тях ответникът може да поиска връщане на сумите на
основание чл. 4б ЗДТ.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 733,60 лв. /седемстотин тридесет и три лева и 60 ст./, представляваща брутен
размер на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор
на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2020 г. до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за разликата над
присъдените 733,60 лв. до претендираните 2000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, да заплати на М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 988,90 лв. /деветстотин осемдесет и осем лева и 90 ст./, представляваща
брутен размер на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 31 дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба – 04.05.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за разликата над присъдените 988,90 лв. до
претендираните 1521,73 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от
М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 42, осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудови
възнаграждения в следните размери и периоди: за месец октомври
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение
Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 4, да заплати
на М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 92,94 лв. /деветдесет и два лева и 94 ст./ - разноски за производството.
ОСЪЖДА М.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков –
Раднево“ ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Раднево, ул. „Георги Д.” № 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1650,66 лв. /хиляда шестстотин и петдесет лева и 66 ст./ - разноски
за производството.
ОСЪЖДА „Многопрофилна
болница за активно лечение Д-р Димитър Чакмаков – Раднево“ ЕООД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги
Д.” № 4, да заплати по сметка на РС-Раднево на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 68,90 лева /шестдесет
и осем лева и 90 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: