РЕШЕНИЕ
№ 843
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20225330112339 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес с. ***,
общ. ***, ул. „***“ № **, с която е предявен иск срещу С. Г. П., ЕГН **********, с
адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 6000 лв., представляваща предоставена в заем парична сума от К. М.
К., като заемодател, на С. Г. П., като заемополучател, на дата *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума от депозирането на исковата молба в съда - *** г., до
окончателното изплащане на вземането, а в условията на евентуалност се претендира
за осъждане на ответница да плати на ищеца същата сума от 6000 лв., като
неоснователно платена от ищеца и получена от ответницата без правно основание,
ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че между страните К. М. К., като заемодател, и С. Г.
П., като заемополучател, е сключен неформален договор за заем, по силата на която
ищецът превел по банков път с платежно нареждане № ***на дата *** г. в заем на
ответницата сумата от 6000 лв. Поддържа се, че между страните не бил уговорен срок
за връщане на сумата, поради което и на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД задължението
ставало изискуемо след покана. В тази насока се сочи, че била връчена на ответницата
чрез *** на дата *** г. покана за връщане на предоставената в заем сума в месечен срок
от получаване на съобщението. Ищецът твърди, че въпреки поканата, плащане не
последвало, което обосновавало интересът му от предявяване на настоящия
осъдителен иск. В условията на евентуалност се претендира връщане на сумата като
платена без основание, ако по делото не се установи заемното правоотношение между
страните. По изложеното моли за уважаване на иска и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С. Г. П.,
1
която оспорва иска като неоснователен и твърди, че между нея и ищецът не е бил
сключван договор за заем за сумата от 6000 лв., преведена по банков път. Ответницата
излага фактически съображения относно съществували между страните близки
емоционални отношения през годините, приключили през *** г., като изтъква, че
въпросната сума от 6000 лв. й била платена за възстановяване на сторени от нея
разходи по повод на въпросните отношения. В подкрепа на тези си твърдения сочи и че
е основанието на превода - „задължение паричен превод“, а не е заем. При това
положение оспорва сумите да са получени и без основание, а ищецът бил изпълнил
свой финансов, етичен и нравствен дълг към ответницата, поради което същата
основателно следвало да задържи сумата. С оглед на развитите съображения се моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По главния иск:
В доказателствена тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на твърдяното заемно правоотношение между страните,
предаването на заетата сума от 6000 лв. на дата ***г. и получаването й от ответницата.
От представените с исковата молба доказателства не се установява наличието на
такова заемно правоотношение. Действително, договорът за заем е реален договор,
като в случая по делото е налице платежно нареждане № *** на дата *** г., видно от
което ищецът К. е превел по банков път сумата от 6000 лв. по сметка на ответницата
П.. Соченото обстоятелство не се оспорва от последната. Не се доказа обаче да
съществува предварителна уговорка между страните за връщане на преведената сума,
което е част от същественото съдържание на заемът – арг. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Представената от ищеца покана за връщане на предоставени в заем суми, адресирана
до ответницата и връчена на последната чрез съдебен изпълнител, се явяват изолирани
и сами за себе не могат да докажат наличието на подобна уговорка. Още повече, че
същите съдържат единствено изявления на ищеца, кореспондиращи със становището
му в исковата молба.
С оглед на гореизложеното при доказателствена тежест за ищеца, не се доказа по
основание главната искова претенция, поради което и същата ще се отхвърли.
По евентуалния иск:
За уважаването на евентуалния иск ищецът следваше да докаже при условията
на пълно и главно доказване единствено предаването на сумата от 6000 лв. на дата ***
г. на ответницата. При установяването на това обстоятелство ответницата следваше да
докаже, че е налице основание за получаването на сумата.
Както се изясни по-горе, по делото безспорно се установи превеждането от
ищеца на дата *** г., респ. получаването от ответницата по нейна банкова сметка, на
сумата от 6000 лв. Досежно това обстоятелство не е налице спор, а и същото се
установява от горепосоченото платежно нареждане.
Спорно между страните е наличието на основание за получаването на сумите и
дали съществувалите между тях близки отношения през годините предполагат правото
на ответницата да задържи получената сума.
В тази насока следва да се посочи, че по делото е разпитана свидетелката Й. Б.,
чиито показания са кредитирани от съда, доколкото кореспондират и с обясненията на
ищеца К., дадени по реда на чл. 176 ГПК. От събраните гласни доказателства се
потвърждават твърденията на ответницата, че за периода от *** г. до *** г. между
2
страните са съществували близки интимни и любовни отношения, като двамата са
осъществявали свои срещи както в гр. П., така и в гр. В., тайно от свои близки и
познати. За осъществяването на тези срещи ответницата е извършвала съответните
разходи за гориво и ремонти по автомобила си. Потвърждава се още и че С. П.
услужвала неколкократно на ищеца К. с немалки по размер парични суми. Самата П.
обаче, по думи на свидетелката, била изпаднала във финансово затруднение, за което и
поискала К. да я подпомогне.
Предвид твърденията на ответницата и доказателствата, които тя ангажира,
съдът приема, противно на становището на ищеца в хода на устните състезания, че С.
П. по същество се домогва да докаже именно хипотезата на изпълнение на нравствен
дълг, обосновавайки наличие на основание за получаване на парите, стоящо в
осъществявалите се близки интимни отношения между страните. Според настоящия
съдебен състав обаче съществуването на тези отношения, макар и доказано по делото,
не предполагат приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, предвид следните съображения.
Съгласно текста на посочената разпоредба не може да иска връщане на даденото
онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. От задължителните указания,
дадени в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, се
извежда, че при решаване на правен спор за вземане по кондикционен иск, не следва да
се отдава значение единствено на обективната констатация, че едно лице е получило
нещо от друго без основание, а следва да се отчита и дали престацията е извършена
съзнателно и в съгласие с изискванията на морала. Според върховните съдии
съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая основание.
Прието е още, че при приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД следва да се има предвид, че
обществото се развива стремително не само в областта на икономиката. Променят се и
се развиват в прогресивна насока и взаимните отношения между хората. В тези
отношения се утвърждават началата на хуманност и отзивчивост. Съдебният акт трябва
да помага за възпитание на гражданите в същия дух. Затова, когато се поддържа, че е
дадено нещо без основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно
изпълнение на нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е
съзнавал при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се
присъжда обратно.
Следователно при преценката дали е налице изпълнение на нравствен дълг по
смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД следва да се изхожда от установените в обществото
разбирания за морал и дължимо поведение при спазването на етичните правила.
Съгласно формираната съдебна практика по повод тълкуването на Върховния съд се
извежда, че нравствените задължения се поражда между лица в близка родствена или
семейна връзка, между съпрузи или лица във фактическа съпружеско съжителство,
които открито манифестиран своята връзка и привързаността си един към друг. В тази
насока са Решение № 643 от 14.III.1973 г. по гр. д. № 2533/72 г., I г. о. и Решение № 51
от 16.Х.1974 г. по н. д. № 43/74 г., ОСНК, както и Определение № 60887 от 14.12.2021
г. на ВКС по гр. д. № 2209/2021 г., III г. о., ГК. В случая по делото не се установи
наличието на такава връзка. Действително страните са имали близки и дори интимни
отношения помежду си, но същите са се осъществявали тайно, без да се разгласяват,
като за тях е споделяно само на малка група хора. Според думите на свидетелката
Бендерлийска, ответницата дори не е била споделила на собствената си дъщеря за
връзката й с ищеца К., заради породен у нея срам. При това положение не може да се
приеме, че развилите се между настоящите страните отношения кореспондират с
установените в обществото морални правила и устои и етични норми, спазването на
които предполага приложението на чл. 55, ал. 2 ЗЗД.
По делото не се твърди, нито се ангажират доказателства от ответницата за
3
наличието на някакво правно основание за задържане на получените суми.
С оглед на гореизложеното евенуталният иск се намира за доказан по основание.
Същият е доказан и по размер, предвид представеното платежно нареждане. Поради
това искът ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на иска ще се
присъди и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
сторените от него разноски по настоящото дело, а именно 240 лв. – внесена държавна
такса и 1200 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск от К. М. К., ЕГН **********, с адрес с.***,
общ. ***, ул. „***“ № **, срещу С. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул.
„***“ № ***, с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ответницата С.
Г. П. да заплати на ищеца С. Г. П. сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева),
представляваща предоставена в заем парична сума от К. М. К., като заемодател, на С.
Г. П., като заемополучател, на дата ***г., ведно със законната лихва върху тази сума
от депозирането на исковата молба в съда -*** г., до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № **, да
заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, по
предявения евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, сумата
от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща платена по банков път от К. М. К. и
получена без правно основание от С. Г. П., на дата *** г., ведно със законната лихва
върху тази сума от депозирането на исковата молба в съда - **** г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***,
да заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***,
сторените от него разноски по делото, а именно сумата от 240 лв. (двеста и
четиридесет лева) – внесена държавна такса, и 1200 лв. (хиляда и двеста лева) платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4