Р Е Ш Е Н И Е
№ 354/ 26.4.2021г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1067, по описа на съда за
2020 г., намери за установено следното:
Производството е по реда на глава Десета от АПК, във връзка с чл. 195а, ал. 4, т. 4
от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Ади-Бисер Скендеров“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Станислав
Доспевски“ № 4, представлявано от Бисер Скендеров, чрез адвокат Д., против
АУПОВ № 1/31.08.2020г., издаден от кмета на община Велинград, с който е
установено по основание и размер парично задължение на жалбоподателя по
Разрешително за водовземане от минерална вода
№ 0007/08.03.2013г., издадено от кмета на Община Велинград, за право на
водовземане от минерални води от находище на минерална вода „Велинград-Каменица“
с цел на водовземането „за всички други цели“, за водоснабняване на обект
„Семеен хотел за селски туризъм“ в УПИ VIII – 6758, в кв. 229 по плана на гр. Велинград, за период 01.01.2015г.- 31.12.2015г.;01.01.2016г.;31.12.2016г.;01.01.2017г.31.12.2017г.;01.01.2018г.-31.12.2018г.
с главница 12 146, 25 лева и законна лихва в размер на 4 479, 16
лева. С жалбата се представят доводи за незаконосъобразност, неправилност на
оспорения акт. Твърди се недължимост на таксата за водовземане и ползване и съответните лихви с
оглед, че не е упражнено правото на водовземане и не е използвана минерална
вода. Иска се отмяната му и присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на Община Велинград, чрез
процесуалния си представител адвокат С., е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа, че оспореният административен акт съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване. Представя административната преписка и
ангажира съдебно-счетоводна експертиза за обосноваване на определените с акта
задължения. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
срок. АУПОВ е съобщен на 02.09.2020 г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.30), а жалбата е постъпила пред административния орган на
15.09.2020 г., което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване. Налице е и
правен интерес, поради което жалбата е допустима.
От представената административна преписка се установява,
че с Решение № 28/04.02.2011г. на Министъра на околната среда и водите е
предоставен за срок от 25 години, безвъзмездно на община Велинград за
управление и ползване находището на минерална вода, изключителна държавна
собственост - № 16 от Приложение № 2 от Закона за водите „Велинград-Каменица“,
гр. Велинград, включително водовземните съоръжения – каптиран естествен извор №
7 „Сярна баня“, каптиран естествен извор „Власа“, сондаж № 3 „Мизинка“, сондаж
№ 4 „Власа“, сондаж № 5 „Сярна баня“; С решението са вписани правомощията на
кмета и на Общински съвет Велинград във връзка с предоставеното за управление.
С решение № 96/23.02.2012г. на Общински съвет
Велинград са приети условията и редът за издаване на разрешителни за
водовземане на минерална вода, извършване услугата на водопренос/водоподаване
по общински водопроводи за минерална вода и учредяване на сервитутни права и
право на прокарване на водопроводи за минерална вода на територията на Община
Велинград.
Кметът на Община Велинград е издал Разрешение за
водовземане от минерална вода № 0007/08.03.2013г. на ЕТ „Ади-Бисер Скендеров“ с
ЕИК *********. Вписано е, че за право на водовземане от минерални води от
находище на минерална вода „Велинград-Каменица“ № 16, с цел на водовземането
„за всички други цели – СПА нужди“, е разрешен годишен воден обем и
разпределение по цели на ползване на минерална вода общо 7482, 5 куб.м. за
година за водоснабняване на обект „Семеен хотел за селски туризъм“ в УПИ VIII – 6758, в кв. 229 по плана на гр. Велинград.
Задължението на титуляря е да заплаща такса за водовземане. Условия, при които
се предоставя правото на водовземане, са изготвени в Приложение, неразделна
част от разрешителното.
С писмо с изх. № 53-00/1172 от 03.12.2015г. кметът на
Община Велинград уведомява ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“, че трябва да заплати до
края на месец март 2015г. такса от 3741, 25 лева за 2014г., за 2013г.-2818, 75
лева. Бисер Скендеров е подал от името на ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“ декларация
по чл. 194б от ЗВ за 2015г., че има „0“ количество иззета вода и дължима сума
„0“. Такива декларации са подадени към Община Велинград за 2016г. и 2017г. С
писма всяка от тези години ЕТ е уведомяван, че дължи заплащане на таксите,
както и че не е заплатило тези от 2013г. до момента. Подаден е доклад към
Басейнова дирекция“Източнобеломорски район“ за 01.01.2016г.-31.12.2016г., че не
е изпълнена целта на водоползването по разрешението, както и не е „прокарано
ползване“.
С писмо с изх. № 53-00/142 от 23.01.2018г. кметът на
Община Велинград уведомява ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“ за дължимата такса за
ползваното количество минерална вода за 2017г., и дължимите такива за 2013г.,
2014г. 2015г., 2016г.
В преписката не се съдържат данни, както и не са
представени такива от жалбоподателя за заплатени такси.
С писмо с изх. № 53-00/1219 от 14.07.2020г. ЕТ „АДИ
Бисер Скендеров“ е уведомен на основание чл. 26 от АПК за открито производство
по установяване на публично общинско вземане. Изпратено му е Уведомление с изх.
№ 53-00/1222 от 14.07.2020г. и покана за доброволно изпълнение на основание чл.
166 от ДОПК с изх. № 53-00/1223 от 14.07.2020г. Същите са получени съгласно
известие за доставяне лично от Бисер Скендеров на 17.07.2020г. Съставен е
Констативен протокол с вх. № 92-00/2137 от 14.07.2020г. от главен инспектор в
отдел ИБКТ при Община Велинград за извършена проверка на ЕТ „АДИ Бисер
Скендеров“. Проверени са подадените декларации от търговеца по чл. 194б, ал. 1
от ЗВ за периодите
01.01.2015г.-31.12.2015г.;01.01.2016г.-31.12.2016г.;01.01.2017г.-31.12.2017г.;
за периода 01.01.2018г. до 31.03.2018г. не е подадена декларация. Констатирано
е, че издаденото разрешително за водовземане на минерална вода е с годишен
воден обем 7 482, 50 куб.м. и температура на минералната вода от 65 градуса
по целзий. С оглед разрешения обем и въз основа на Тарифата за таксите за
правото на водовземане, приета 2016г. в констативния протокол е определен
размерът на дължимите такси за всеки посочен период.
ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“ е подал възражение с вх. №
26-00/1132 от 28.07.2020г. до кмета на Община Велинград. Депозирано е и
становище от ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“ към Общински съвет Велинград.
При тези обстоятелства и въз основа на
административната преписка кметът на Община Велинград е издал на ЕТ „АДИ Бисер
Скендеров“ Акт за установяване на публично общинско вземане № 1/31.08.2020г.,
за дължими такси по Разрешително за водовземане от минерална вода № 0007/08.03.2013г., издадено от кмета на
Община Велинград, за право на водовземане от минерални води от находище на минерална
вода „Велинград - Каменица“ с цел на водовземането „за всички други цели“, за
водоснабняване на обект „Семеен хотел за селски туризъм“ в УПИ VIII – 6758, в кв. 229 по плана на гр. Велинград, за
период 01.01.2015г.- 31.12.2015г.; 01.01.2016г.-31.12.2016г.;
01.01.2017г.31.12.2017г.; 01.01.2018г.-31.12.2018г. общо в размер на главница
12 146, 25 лева и законна лихва в размер на 4 479, 16 лева.
Ответникът по делото – кмет на Община Велинград, чрез
допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза обосновава определеното по
размер и основание публично общинско вземане. Чрез нея се установяват отново
параметрите по разрешението за водовземане, че разрешеният средноденонощен
дебит е 0,24 л/сек за 365 дни. Общо 4482, 5 куб.м. за година за минерална вода
65 градуса по С, въз основа на разрешителното с начален срок 01.04.2013г. и
краен срок 31.03.2018г. Таксата е изчислена въз основа на действащата към
съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект
и за замърсяване. За 2015 и 2016г. размерът на таксите е съгласно Тарифата,
приета с Постановление на МС № 177/24.06.2011г., като за 2017г. и 2018г. тя е
съгласно приложимата Тарифа, приета с Постановление на МС № 383/29.12.2016г.
Съгласно изводите на вещото лице общият размер на задължението за периода
01.01.2015г. до 31.03.2018г. е главница в размер на 12 146, 25 лева и
законна лихва в размер на 4 038, 38 лева. Разликата с установеното с
процесния АУПОВ е само по отношение на лихвата, като по акта тя е 4 479,
16 лева.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗВ За правото на използване
на водите се заплащат: 1. такса за водовземане от: а) повърхностни води; б)
подземни води; в) минерални води; 2. такса за
ползване на воден обект; 3. такса за замърсяване;
Съгласно § 133 от ПРЗ към ЗИД на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от
06.08.2010 г.; изм. и доп., бр. 55 от 03.07.2018 г.) Министърът на околната
среда и водите може да предостави безвъзмездно за управление и ползване на
съответните общини за срок 25 години от влизането в сила на този закон минералните
води от находищата или от обособен участък от находище по приложение № 2 към
чл. 14, т. 2.
В конкретния казус с Решение № 28/04.02.2011г. на
Министъра на околната среда и водите е предоставен за срок от 25 години,
безвъзмездно на община Велинград за управление и ползване находището на
минерална вода, изключителна държавна собственост - № 16 от Приложение № 2 от
Закона за водите „Велинград-Каменица“, гр. Велинград.
В същия параграф § 133, ал. 9 от ПРЗ на ЗИДЗВ са
разписани правомощията на общинския съвет относно безвъзмездното управление, а
в § 133, ал. 9, т. 2, буква „е“ се посочва, че кметът на общината събира
таксите за водовземане от минерални води;
Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Видно от разпоредбите на Закона за водите, такъв ред не е предвиден,
поради което следва да се прилага редът по чл. 166 от ДОПК. Съгласно чл. 166,
ал. 2 от ДОПК ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация. В случая издател на АУПОВ е не
определен от кмета орган, а именно кметът
на община Велинград. Кметът на общината е следвало да определи органът, който
има правомощия съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК да издаде акт за установяване на
публично общинско вземане по отношение на такси по чл. 194а, ал. 1 от Закона за
водите. След като специалният закон не е посочил изрично компетентността на
кмета за издаване на АУПОВ/така както например е разписано за директорите на
басейнови дирекции /, то следва да се съобрази разпоредбата на чл. 166, ал. 2
от ДОПК и актът за установяване на публичното общинско вземане да е издаден от
орган, определен от кмета. Още повече, че в чл. 166, ал. 3 на ДОПК е посочено,
че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред
пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на
съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По този начин се спазват производствата по издаване
на административен акт, възможността за оспорване по административен ред, след
което и оспорването в производство пред съд.
Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може
да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено
друго. Друг ред за обжалване, освен предвиденият в чл. 166, ал. 3 от ДОПК не е предвиден в
специалния закон, поради което не е налице изискване за задължително обжалване
по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно
обжалване. Поради това и настоящото производство е допустимо, като обжалване на
АУПОВ, без да е задължително административното оспорване. Но възможността за
административно обжалване е гарантирана чрез регламентацията кметът да определи
орган за издаване на АУПОВ за задължения за такси към общината по чл. 194, ал.
1, т. 1 от Закона за водите, а самият кмет да е по-горестоящият административен
орган пред който по административен ред да бъде обжалван АУПОВ.
Обсъдените правни норми водят до извод, че процесният
АУПОВ не е издаден от компетентен орган, поради което е нищожен и това следва
да бъде обявено от съда.
При наличие на това основание за нищожност, съдът
счита, че не следва да обсъжда и да извършва проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При
липсата на компетентност на издателя на процесния АУПОВ, не следва да се
обсъжда неговото съдържание.
Действително ЕТ „АДИ Бисер Скендеров“ е субект на правото
на водовземане. Правото на водовземане се упражнява възмездно – срещу
задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ/. Вземанията за
неплатени такси по чл. 194, ал. 1 от ЗВ се определят с АУПОВ, издаван от орган,
определен от кмета на Общината по реда на ДОПК. Установеният от администрацията размер на таксата за
водовземане, посочен в констативния протокол, след това и в процесния АУПОВ, се
потвърждава от експертизата като размер, с корекция по отношение на лихвите.
Предвид липсата на монтирано измервателно устройство
(водомер) за отчитане на ползваното количество вода, размерът на дължимата
такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество.
Липсва заявен изричен отказ от страна на жалбоподателя от правото на
водоползване на минерална вода.
Констатираната липса на компетентност не може да бъде
преодоляна, поради което жалбата е основателна и оспорения АУПОВ следва да бъде
обявен за нищожен.
Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите
на чл.143, ал.3 от АПК, е основателно искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за производството. Те са в размер на 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение и 50 лева държавна такса. Същите са своевременно поискани и
доказани по основание и размер. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото минималният размер с оглед
материалния интерес съгласно Наредба № 1/2004г. е 1040 лева, а заплатеното не е
прекомерно с оглед характера на делото и осъществената адвокатска защита.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
Обявява нищожността на Акт за установяване на публично
общинско вземане № 1/31.08.2020г., издаден от кмет на Община Велинград.
ОСЪЖДА Община Велинград, да заплати на ЕТ „Ади-Бисер
Скендеров“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Станислав Доспевски“ № 4, представлявано от Бисер Скендеров, сумата от
1550/ хиляда петстотин и петдесет/ лв. разноски пред първа инстанция.
Връща преписката на администрацията на Община
Велинград, на компетентния орган, определен от кмета на общината.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ:/п/