Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 07.11.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 13675 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е
по предявен от „О.“ ЕООД срещу ЧСИ В.А.Л., с район на действие – СГС, рег. №
780 на КЧСИ иск с правна квалификация чл. 74 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК за осъждане на ответника за сума в размер на 33223,00лв. /допуснато изменение с протоколно определение
от 07,10,2019год./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали
по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по и.д. № 479/2013г. по описа
на ЧСИ Л., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
16,10,2018г., до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 17,10,2013г.
по и.д. № 479/2013 г. по описа на ЧСИ В.А.Л., район на действие – СГС, рег. №
780 на КЧСИ, на Б.Н.М.е бил възложен недвижим имот, представляващ по нотариален
акт - НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО с площ 513 кв.м., находящ се в гр. София, общ.
Панчарево, село Бистрица, м. „Калугерово ливаде“, представляващ имот пл. №
2485, заснет през 1999 год., нанесен в кадастрален лист № Г-11-2-Б, № Г-11-2-Г
при съседи на имота: от изток-имот пл. №101 н-ци на В.П.Г.,
имот пл. № 105, от юг-имот пл. № 2484 на Н.Т.Г.и от запад и север -имот пл. №145
стопанисван от общината, а съгласно скица на поземлен имот №67479/13.11.2013
год. на СГКК-гр. София, поземлен имот с идентификатор 04234.6937.2485, в с.
Бистрица, общ. Столична, област София-столица, по кадастрални карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011 год. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, няма издадена последна заповед за изменение в
КККР, с адрес на поземления имот-с. Бистрица, район Панчарево, местност
КАЛУГЕРОВО ЛИВАДЕ, с площ 487 кв.м., с трайно предназначение на територията -
Земеделска, начин на трайно ползване - ливада, стар идентификатор-няма, номер
на предходен план-01324, при съседи имоти с идентификационни номера:
04234.6196.10, 04234.6196.8, 04234.6937.2484, 04234.6937.105, 04234.6937.246,
за сумата от 52700,00 лв. Същият имот е бил собственост на Д.С.в режим на СИО с
Т.Т.Г.. Поддържа
върху имота на 29,10,2012 г. да е вписана възбрана в полза на ищцовото
дружество по и.д. №9612/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Изпълняемото вземане на
ищеца сочи да е в размер над 180000,00лв./ уточнение на вземането е извършено с
удостоверение изх.№ 5431/28,03,2019год./. Поддържа се, че ответницата е била
длъжна да конституира служебно ищеца по воденото от нея дело, като присъединен
по право взискател, доколкото вземането му е обезпечено с възбрана върху имота,
срещу който е насочено изпълнението преди възбраната наложена от ЧСИ. Излагат
се съображения, че за ищцовото дружество са настъпили вреди в размер на
вземането към длъжника по изпълнителното дело - Д.Н., а именно /главница, лихва
и разноски/ като претендираната сума е в
размер на 33223,00лв. Поддържа да е възникнал
фактическият състав на отговорността по чл. 441 от ГПК, вр.
чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 74 от ЗЧСИ.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-В.А.Л.
в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Поддържа ищцовото дружество да е
надлежно уведомено за насрочената публична продан на имота като е имало
възможност да се присъедини към воденото при нея изпълнително дело. Навежда
доводи, че в качеството ѝ на ЧСИ не е била длъжна служебно да конституира
ищеца. Разясненията дадени с тълкувателно
решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС не следва да
се прилагат по отношение на факти възникнали преди постановяването му. Оспорва
размера на претенцията на ищеца. Твърди, че длъжникът по делото Д.Н. е
притежавала само ½ от идеална част от процесния имот и на взискателя по
изпълнителното дело е изплатена само половината от продажната цена в размер на
26350,00 лв. При условията на евентуалност сочи, че при основателност на
исковата претенция отговорността би била до размера, в който ищецът би имал
право при разпределяне на получената по делото сума. Твърди, че не е осъществен
фактическият състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Вписаната в полза на
ищцовото дружество възбрана все още не е заличена.
Съобразно изложеното
моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
разноски.
Третото лице
помагач по делото – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че
ищцовото дружество е било надлежно уведомено за предстоящото принудително изпълнение,
а доколкото не е представило удостоверение за актуален размер на дълга, не е
положило дължимата грижа, за да осигури участието си в разпределението на
постъпилите по изпълнителното дело суми, поради което не е налице противоправно
бездействие на съдебния изпълнител. Оспорва размера на иска, като в случай, че ищецът
е участвал в разпределението би получил сума в размер на 26350,00 лв.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
иска.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С молба на „Ф.Т.М.“ ЕООД, вх. № 9728/12,11,2013год.
е образувано изпълнително дело № 20137800400479 по описа на ЧСИ В.А.Л., с район
на действие – СГС, рег. № 780 на КЧСИ за изпълнение на вземания по изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 1404/2013 г. по описа на РС – гр. Търговище, издаден срещу
длъжника Д.С.Н.. Размерът на вземанията по изпълнителния лист е както следва:
25000,00 лв. – главница, 1065,69лв. – лихва за периода от 05,01,2013год. до 06,06,2013год., както и 542,30 лв. – разноски по делото.
Връчена е
покана за доброволно изпълнение на длъжника на 13,11,2013год.
Въз основа на искане с изх.№9923/13,11,2013год. на ЧСИ, е вписана възбрана върху недвижими имот на
длъжника на 14,11,2013год.
На 15,11,2013год. е извършен опис на възбранения имот.
С разпореждане от 18,11,2013год. ЧСИ е постановил да се уведоми Т.Т.Г. на осн.чл.500 от ГПК, тъй
като имотът върху който е насочено изпълнението е в режим на съпружеска
имуществена общност, както и да се уведоми „О.“ЕООД, тъй като е констатирана
вписана възбрана в полза на посоченото
дружество вх.рег.№48139/29,10,2012год., том 22278/2012, дв.вх.рег.№47504/29,10,2012год.
в качеството на кредитор. Констатирана е и вписана обезпечителна възбрана в
полза на Г.Д.Г.вх.№185760/27,08,2002год. за задължения на съпруга-недлъжник Т.Т.Г..
Уведомлението
до ищеца е връчено на
04,12,2013год. За недоказано по делото съдът приема заявеното оспорване от
страна на ищеца на известие за
доставяне №1000 0200095. От ищецът,
чиято е доказателствената тежест не са ангажирани доказателства известието за доставяне да не е подписано от
законен представител на
дружеството на посочения адрес
или на пълномощник. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме
известие за доставяне да не е връчено
на законен представител, то е приложима
нормата на чл.301 от ТЗ.
Видно от протокол за обявяване на постъпили
наддавателни предложения и на купувач,
за купувач на процесния недвижим имот е обявен Б.Н.М.за сумата от
52700,00лв.
Видно от разпределение на сумите от публична
продан на имот по изпълнително дело № 20137800400479 /л. 31/, на взискателя „Ф.Т.М.“ ЕООД е разпределена сума в размер на
26350,00лв., а на Т.Т.Г. като съпруг-недлъжник, при
квота на съсобственост 1/2 идеална част, формирана при ликвидиране на
съпружеска имуществена общност е отредена сума в размер на 26350,00лв. В
разпределението е посочено, че присъединеният взискател
-„О.“ ЕООД е поканен надлежно за извършената публична продан, но не е
представил данни относно вземането и по тази причина не се включва в
разпределението.
В разпределението е
посочено, че са начислени такси в общ размер на 2829,00 лв., както следва: 24
лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на делото; 48 лв. по т. 5 – за изпращане
на уведомления; по т. 10 такса за изготвяне на искане за вписване на възбрана;
450 лв. по т. 20 за извършване на опис; 200 лв. по т. 31 – такса вписване в СВ
и възнаграждение на вещо лице и 2179 лв. по т. 26.
С
постановление за възлагане от
10,01,2014год. имотът е възложен на
Борислав Николаев Маринов, което е влязло в сила на 24,01,2014год.
Видно от разпределение от
24,01,2014год. сумите от публична продан на имот по изпълнително дело №
20137800400479 са разпределени, както следва:
1.начислени такси в общ размер на 2829,00 лв., от
които:
24 лв. по
т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на делото; 48 лв. по т. 5 – за изпращане на
уведомления; 18,00лв. по т. 10 -такса за изготвяне на искане за вписване на
възбрана; 450 лв. по т. 20 за извършване на опис; по т. 31 –110,00лв. и 2179
лв. по т. 26.
2.
на взискателя „Ф.Т.М.“ ЕООД е разпределена сума в
размер на 26350,00лв.,
3. на Т.Т.Г. като
съпруг-недлъжник, при квота на съсобственост 1/2 идеална част, формирана при
ликвидиране на съпружеска имуществена общност е отредена сума в размер на
26350,00лв.
В
разпределението е посочено, че присъединеният кредитор „О.“ ЕООД е поканен
надлежно за извършената публична продан, но не е представил данни относно
вземането и по тази причина не се включва в разпределението. Същите мотиви са
изложени и за Г.Д.Георгиев.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи.
Предявен е иск с пр.кв.чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК с искане за обезщетение на имуществени
вреди от процесуално незаконосъобразно бездействие на съдебния изпълнител, в
резултат на което за ищеца са настъпили вреди в размер
на процесната сума, представляваща
пропусната полза да получи сума в размер на
сумата 33223,00лв., за вземане срещу длъжника обезпечено с вписана
възбрана, преди възбраната по която е допуснато изпълнението.
Съгласно чл.74, ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен
изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност като в чл.441 от ГПК е
предвидено отговорността на ЧСИ да е при
условията на чл.45 от ЗЗД или в резултат от осъществено процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Ето защо, за
да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените законови
предпоставки–процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение /действие или бездействие/,
осъществено от ЧСИ при упражняване на
възложените по закон правомощия на съдебен изпълнител, наличие на пряка вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
Не е налице спор по фактите
настъпили в хода на изпълнително
производство с №20137800400344, инициирано по молба на взискателя
„Ф.Т.М.“ ЕООД срещу длъжника Д.С.Н..
Не е спорно, че за вземане
на О. ЕООД към Д.С.е инициирано изп.дело по описа на ЧСИ М.Б.№9612/2012год., по което е
наложена възбрана за обезпечение на
вземането на ищеца /становище
стр.5 от отговора на ответника-стр.18/. Възбраната е вписана на 29,10,2012год. или преди
възбраната наложена по искане на ЧСИ Л.на 14,11,2013год., въз основа на която е
предприето принудително удовлетворяване на
взискателя „Ф.Т.М.“ЕООД.
В процесната хипотеза, приложими са разясненията на т.5
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно нормата на чл.459, ал.1 от ГПК всички
кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или
възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено
върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са
наложени в обезпечително, или в изпълнително производство. Всички кредитори с
наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право, се уведомяват
от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа
и проданта, както и за разпределението; За присъединени по право се считат взискателите,
чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от взискателят върху
имота, чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), тъй
като същите са известни и могат да бъдат
установени от съдебния изпълнител. За възбрани вписани след насочване на
изпълнението, чрез вписване на възбрана
от конкуриращи взискатели, съдебният изпълнител няма задължение за следи
служебно, а тези кредитори могат да се присъединят по тяхно искане. В
конкретната хипотеза ищецът безспорно има качеството присъединен
по право взискател по смисъла на чл.459 от ГПК, който ЧСИ е бил длъжен да
установи. Този взискател има същите
права в изпълнителното производство, каквито има първоначалния взискател, а извършените до
присъединяването изпълнителни действия
ползват и присъединения
взискател-чл.457, ал.1 е ал.2 от ГПК.
От данните по делото се
установи ищецът да е уведомен за насрочената
публична продан на недвижимия имот, за периода от 09,12,2013год. до
09,01,2014год., с оглед изложените по-горе съображения. Въпреки това съдът
констатира да е налице процесуално
незаконосъобразно бездействие на ЧСИ относно задължението да уведоми ищеца като
присъединен по право взискател за извършване на процесното разпределение
съобразно чл.462, ал.1 от ГПК. Действително доколкото ищецът е уведомен за
насрочване на публичната продан, като не е участвал в наддаването, то същия не
би могъл да обжалва постановление за възлагане по реда на чл.435, ал.3 от ГПК,
но с неуведомяване за извършеното разпределение е допуснато съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени правата на взискателят да обжалва разпределението. Неоснователни са доводите на
ответника, че неучастието на присъединения взискател е единствено по причина неговото процесуално
бездействие да представи доказателства за размер на вземането си. Този довод не може да бъде
споделен, тъй като става въпрос за присъединен по право взискател, чиято
възбрана е наложена преди възбраната, по
която се изпълнява публичната продан, поради което за ЧСИ е налице служебно
задължение да установи както кредитора, така и вземането, с
което се легитимира като кредитор на
длъжника. Съобщение в този смисъл не е изпращано от ответника, поради което
е налице противоправност в поведението
на съдебния изпълнител.
Като не е бил надлежно уведомен за разпределението
на постъпили по изпълнителното дело парични суми, ищецът е лишен от възможност
да извърши необходимите действия, за да обезпечи участието си в процесното
разпределение.
За установен съдът намира и следващия елемент от
фактическия състав на правната норма, а
именно имуществена вреда. Несъмнено частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, явяващи се пряка последица
от увреждането. Прекият характер на вредата е налице когато
вредоносния резултат е обичайна и
житейски обоснована последица от
увреждащото действие. В конкретната хипотеза
„игнорирането“ на присъединен взискател при разпределение на постъпили
от принудителното изпълнение суми води след себе си невъзможността последния да
бъде удовлетворен за вземането си. Размерът на
вредата представлява сумата, която
ищецът е пропуснал да получи, ако би участвал в разпределението.
От
процесната публичната продан на недвижимия имот, срещу който е било насочено
изпълнението са постъпили 52700,00лв. С оглед обстоятелството, че имотът е бил в режим на СИО половината от тази сума е отредена за съпруга -недлъжник
съобразно разпоредбата на чл.504 от ГПК относно продан на обща вещ, в който
случай след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената
сума на съпруга-недлъжник, а за останалата сума прилага чл. 455, ал.
2 и чл. 460 – 464 като на осн.чл.506
от ГПК дяловете на съпрузите се считат
за равни. Ето защо законосъобразно половината от получената сума в размер на
26350,00лв. е изплатена на съпруга
недлъжник.
Предвид
наличието на сума по-малка от общото
вземане на взискателите и на осн.чл.462 от ГПК се следва
извършване на разпределение. Останалата за разпределение сума е в размер на 26350,00лв.
От тази
стойност следва да се извадят дължимите суми за такси по делото в размер на
2829,00лв., които попадат в хипотезата на
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Тъй като липсват
данни за вземания от следващите редове
по чл.136, ал.1, т.2-т.8 от ЗЗД, то останалата сума за разпределение в размер
на 23521,00лв. подлежи на разпределение
между първоначалният взискател „Ф.Т.М.“ ЕООД и ищецът
„О.“ ЕООД по съразмерност на осн.чл.136, ал.3 от ЗЗД.
Вземането на Ф.Т.М. ЕООД е в размер на 29435,75лв., а на ищеца 169290,03лв./съдът намира, че удостоверение от
28,03,2019год. действително не може да се цени по реда на чл.147 от ГПК, но същото следва да се счита
уточнение на исковата претенция по реда
на чл.143 от ГПК относно размер на вземането на
ищеца по изп.дело №9612/2012год. /.
Общият размер на
вземането на взискателите е
198725,03лв. По съразмерност на Ф.Т.М. се следва 0,14811 част от сумата
подлежаща на разпределение /29435лв./198725,03лв.=0,14811/, а на О. ЕООД се
следва 0,85188част /169290,03/198725,03лв.=0,85188/. Ето защо при съобразяване на вземането на Ф.Т.М. ЕООД по съразмерност при разпределението същия
следва да получи сума в размер на 3292,94лв. /0,14811 от 23521,00лв./. Ищецът
по съразмерност следва да получи сума в размер на 20037,06лв./0,85188 от
23521,00лв./.
Предвид гореизложеното исковата претенция е
основателна за сумата от 20037,06лв., а
за разликата подлежи на отхвърляне. / с
изменение по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение-намаляване размера на иска като уточнението, че част от
сумата в размер на 10777,00лв.е лихва за забава, за периода от 24,01,2014год.
до датата на исковата молба не подлежи
на разглеждане, тъй като съставлява въвеждане на нова искова претенция, която
не е заявена с ИМ, в която се претендира като вреда сумата от разпределението,вкл.
главница и лихва, но не и обезщетение за забава върху обезщетението
съставляващо вреда за периода до датата на ИМ /.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съобразно изхода
от спора на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 797,35лв. от 1328,92лв.-държавна
такса.
С оглед отхвърлената част от иска на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1,95лв. от 5,00лв.-СУ.
На осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА на адв. В.И. се дължи адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 04.07.2004
год. в размер на 595,40лв. от общия
размер 1531,69лв. Върху тази сума следва да бъде начислен и 20 % ДДС, предвид
данните за регистрация по ЗДДС на адв. И. в публичния регистър на НАП или обща
сума от 714,48лв.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.Л.,
с ЕГН **********, със сл.адрес гр.София, пл.******, действащ като ЧСИ с рег.
№780, район на действие Софийски градски
съд да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес: *** на осн.чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр.чл.45 от ЗЗД, вр.чл.441 от ГПК
сума в размер на 20037,06лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, пропуснати ползи от неразпределена сума
по изп.дело №20137800400479 по описа на ЧСИ В.Л., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба-16,10,2018год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за заплащане на обезщетение за горницата над 20037,06лв. до пълния предявен размер
от 33223,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА В.А.Л.,
с ЕГН **********, със сл.адрес гр.София, пл.******, действащ като ЧСИ с рег.
№780, район на действие Софийски градски
съд да заплати на „О.“ ЕООД, ЕИК ******,
съдебен адрес: *** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сума в размер на 797,35лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА О.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** да
заплати на В.А.Л., с ЕГН **********, със сл.адрес гр.София, пл.******,
действащ като ЧСИ с рег. №780, район на действие Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 1,95лв.-разноски.
ОСЪЖДА О.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** да
заплати на адв. В. Георгиева И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в размер на 714,48лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
ТЛП „Д.з.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: