Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……………/ 24.09.2021 година, гр.
София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ ИЛИЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7308 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 70226 от 23.03.2020 г., постановено по гр.д. № 11019/2019 г. на СРС, 81 състав, са отхвърлени предявените от Л.Н.Д. срещу „Д.О.З.” АД, иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 3500,00 лв., и иск по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за сумата от 236,25 лв., като е осъдена ищцата да заплати на
ответника 450 лв. разноски делото на осн. чл. 78, л.
3 ГПК.
Първоинстанционното
решение е обжалвано в срок от ищцата Л.Н.Д. чрез пълномощник адв.В.З., с доводи за неправилност на решението. Оплакванията по въззивната
жалба са за процесуално нарушение поради необсъждане в цялост на събраните по
делото доказателства и установените с тях правнозначими
факти от предмета на делото, и в частност че с тях се установява, че ответникът
като застраховател не е огледал имота преди сключване на застрахователния
договор и така се е съгласил да носи риска в това му състояние, че имота е бил
поддържан в добро състояние, че проливен дъжд е могъл да причини проникване на
вода през покрива/ от СТЕ/, респ. че не било доказано гниене и овехтяване на
имуществото, което да изисквало ремонт или укрепване. Сочи и несъборазяване на решението с материалния закон, сочещ кога
само застрахователят може да откаже да изплати обезщетение – базирано само на последващо сключването на застрахователния договор
поведение на застрахования, в която насока имало формирана и съдебна
практика. Моли решението да
бъде отменено, и исковете да се уважат,.като претендира и разноски по делото.
Въззиваемата
страна-ответник „Д.О.З.” АД ЗК оспорва жалбата с писмен отговор в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК, с възражоенията че в случая е
налице изключен застрахователен риск на основание т.4.1.8 и т.4.1.12 и
разпоредбите за изключен риск при клауза Б от приложимите ОУ на застрахователя,
тъй като имуществото е било увредено преди сключване на застраховката- наличие
на изгнила греда на покрива която е причинила увреждането на покрита и теча в
къщата, а ищцата не била положила грижа да поддържа имота в добър вид, при
което застрахователят не носи отговорност за причинени от неотстранени по-рано,
преди сключване на договора, повреди вследствие на влияние на естествени
климатични условия и влага. Моли решението да се потвръди,
не се прави искане за разноски пред въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими
към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Ищцата Л.Н.Д. твърди,
че е сключила с ответника имуществена застраховка „Комфорт за дома“ на
26.05.2017 г. със застрахователна полица № 111217210003720, като е заплатила
дължимата застрахователна премия изцяло - 79,77 лева, платена в цялост на
26.06.2017 г. Твърди, че в резултат на настъпило застрахователно събитие е
уведомила застрахователя в срок, при което при него е била заведена щета № 11122131804452/21.06.2018г.
като ищцата е предоставила на застрахователя всички документи за
застрахователното събитие. Твърди още, че имотът бил посетен от експерт на ответника
и е съставено експертно становище на 29.06.2018 г. съдържащо описание на щетите
- описани, фотографирани и прикачени към формуляра на експертизата. Твърди
ищцата, че е отстраните вредите от наводнението незабавно и за своя сметка, тъй
като живее постоянно със семейството си в застрахованото жилище, обща стойност 3500 лева, за което била
издадена фактура № ********** от 28.08.2018 г. Твърди, че на 26.10.2018 г. до
ответника било изпратено писмо с обратна разписка, съдържащо като приложение
фактура № ********** от 28.08.2018 г. и покана за заплащане на
застрахователното обезщетение, която била получена на 30.10.2018 г. от
представител на дружеството, но въпреки отправеното искате, ответникът е
отказал да и възстанови направения разход от 3500 лв. без да е налице законово обосноваване и при
липса на указания за предоставяне на допълнителни документи по заведената щета.
Ето защо иска съда да осъди ответника да й заплати сумата от 3500 лв. като
застрахователно обезщетение за отстраняване на настъпилата по имуществото й
щета № 11122131804452 по застрахователна полица № 111217210003720, ведно с
лихва за
забава в размер на 236,25 лева, считано от 21.06.2018г, както и разноските по делото.
Ответникът „Д.О.з.“
ЕАД оспорва исковете с писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, с възраженията,
че процесното събитие било вследствие на проливни
дъждове, при окето потича вода през покрива, която
уврежда ламинат и стени (отлепени тапети) в стая в
застрахованото жилище, като съгласно представеното по преписката експертно
становище от 29.06.2018 г., покривът на застрахования недвижим имот, както и
самото жилище, са неподдържани, като причина за появилия се теч е изгнило ребро
на покрива. Сочи, че при огледа е установено, че вследствие на теча са увредени
стени и паркет. Ето защо възразява, че съгласно б. „в“, Клауза „Б“ от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, не се обезщетяват вреди
в резултат на повредени покриви, прозорци и други части от сгради, както и че
съгласно т. 4.1.12 от приложимите ОУ застрахователят не дължи обезщетение при
настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на влияние на естествени
климатични условия, влага, амортизация при което претендирания
разход за ремонт на покрива е сторен във
връзка с обичайната поддръжка на имота, поради което не подлежат на
обезщетяване от застрахователя. Моли да се отхвърлят предявените искове, претендира
разноски по делото.
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, въз основа на които е приел, че претендираните от
ищцата разходи само за ремонта на
покрива /но не и за другите вреди по къщата/ са вследствие настъпили вреди от
овехтяването/неправилното поддържане на покривната конструкция, при което е
налице изключен покрит застрахователен риск, и иск се явявал неоснователен.
Въззивният съд, при собствената
преценка на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, при
липсата на нови такива пред въззивния съд, и предвид оплакванията с въззивната
жалба, не споделя изцяло крайния извод на първоинстанционния
съд за неоснователност на предявените искове.
Установява се, че е
сключен застрахователен договор за имуществено застраховане между страните за
имуществена застраховка "Комфорт за дома", по полица №
111217210003720 от 26.05.2017 г. за периода 30.06.2017 г. - 29.06.2018 г. и с лимит
на отговорността на застрахователя в размер на 60 000 лв. На 21.06.2018 г.
ищцата е уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие- увреждане на
покрива на къщата и на помещение в къщата поради теч от проливен дъжд и буря,
като е бил повреден покрива, има теч от тавана, деформиран ламинат
на тавана и пода, теч по стени, разлепени тапети. Оглед е извършен от
представител на застрахователя и присъстиве на ищцата
на същия ден, за което е съставен протокол, в който е отразено, че на място
покривът е хлътнал и е причинен теч, като за необходими за ремонт са посочени-
за подмяна ламинат таван с размери, под с размери,
тапети с размери, а за ремонт покрив- подмяна ребро 4 л.м., приподреждане
керемиди 3.4 х 3.8 л.м.
Ответникът е
възразил, че състоянието на покрива към
момента на сключване на застрахователния договор е причината за пропадането на
покрива вследствие на дъжда, и че е имало гнила дъска, и така обосновава отказа
си фй заплащане на застрахователно обезщетение на
основанията, посочени от него с отговора на исковата молба, а именно поради
разпоредбите на б.“в“ от Клауза „Б“ и на т.4.1.12 от приложимите ОУ, като
относно съдържанието на тези ОУ също няма спор.
Въззивният съд намира, че
събраните писмени, гласни доказателства и приетата СТЕ не установяват, че към
датата на сключването на застрахователния договор- 26.05.2017 г., покривът на
къщата, застрахована при ответника, е бил в увредено състояние, нито че
гредата, която е установена да е счупена при огледа от застрахователя на
21.06.2017 г., е била изгнила. Първо,
във въпросника при сключване на застрахователния договор, застрахователят не е
поставил въпроси за състоянието на покривната конструкция, освен такъв за
годината на построяване на сградата. Няма данни, нито твърдения, при сключването
на застрахователния договор да е бил извършен оглед на имота от застрахователя.
Напротив, показанията на свидетеля Д.-син на ищцата, сочат, че свидетеля живее
постоянно в къщата, като представител
на
застрахователя е посетил имота само след дъжда и отправеното искане за
обезщетение, но не и преди това, като имотът се поддържал, вкл. и от свидетеля
в добро състояние като периодично се почиствали улуците на покрива от листа. Второ,
приетата
СТЕ дава заключение за вероятност да е била
изгнила гредата, която е установена при огледа да е счупена, но вещото лице
няма лични впечатления от състоянието на тази греда, която не е била на място и
вече е подменена при огледа от вещото лице. Трето, представеният от ответника писмен
документ- експертно становище на в.лице И.Х.., няма доказателствена
стойност за състоянието на счупената греда- в частност че тя е била изгнила,
доколкото е писмено изявление на лице, което не е било разпитано като свидетел
в процеса, и така не е годно доказателство, противопоставимо
на ищцата, да установи този факт. Обратно, в приетия по делото опис на
увреденото имущество от 21.06.2017 г., подписан както от представител на
застрахователя, така и от самата ищца като застраховано лице, не е отбелязано реброто/
греда/ на покрива от 4 л.м. на мястото на хлътването на покрива и на теча в
стаята отдолу, да е изгнила.
Приетата по делото
СТЕ сочи, въз основа на приетия неоспорен снимков материал, както и на справка
от НИМХ за валежите пориви на вятъра в периода 16-18.06.2017 г., че е било
възможно предвид проливния дъжд и вятъра, да се получи повдигане краищата на
керемидите в мигове на пориви на вятъра и навяване на дъждовни струи и така да проникне
вода в подпокривното пространство и дори да се дори
размести или преобърне част от покривното
покритие, както и че според данните от НИМХ за метеорологичната обстановка на 16 и 18
.06.2018 г. / вятър и дъжд/ е налице причинна връзка между климатичните условия
на тези дати и причинените щети на покривната конструкция на къщата на ищцата,
вкл. и счупването на дървено покривно ребро в следствие на затруднен оток на
вода от покрива. Задържането на отока се обосновава от вещото лице от хлътвания в покрива поради деформация на дървените ребра от
1965 г. / дата на построяване на къщата/ насам.
Изложеното сочи, че
метеорологичните условия в периода 16-18.06.2018 г. са в причинна връзка със
счупването на греда на покрива на къщата на ищцата, като не се установи тази
греда да е била изгнила. Ето защо възраженията на ответника за наличие на
основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение се явяват
неоснователни.
В чл. 408, ал. 1 ТЗ е
предвидено при какви хипотези застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение, а именно: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон. Константна е и съдебната практика, че
при всички случаи, за да възникне право за застрахователя да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение в хипотезата на неизпълнено задължение на
застрахования, предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение
следва да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с
настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието
вреди или с възможността те да бъдат доказани. Това е валидно във връзка с
приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, както и за случаите, в които
застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение с поведение на застрахования. Правото на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна
връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното
събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. В разглеждания
случай липсват действия на застрахования, които да се намират в причинна връзка
с настъпилия риск – проливен дъжд съчетан с вятър.
Действително,
съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе
мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва
предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. В нормата на чл. 395, ал. 3 КЗ е предвидено, че при
неизпълнение на задължението по, ал. 1, застрахователят има право да прекрати
застрахователния договор, но само ако не е настъпило застрахователно събитие.
За случаите, в които е настъпило застрахователно събитие, са приложими нормите
на чл. 395, ал. 4 и, ал. 5 КЗ. Според чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ, при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по,
ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора, а в изр. 2 на същата
алинея е предвидено, че ако настъпването на застрахователното събитие е следствие
от неизпълнение на задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Но с
разпоредбата на чл. 395, ал. 5 КЗ е постановено, че независимо от, ал. 4
(наличието на основание за отказ или намаляване на обезщетението)
застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на
задължението на застрахования по, ал. 1 не е в причинно-следствена връзка с
настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида
или размера на вредата.
С оглед така дадените
законодателни разрешения, за съда се налага извода, че правото на
застрахователя да откаже плащане, респ. намаляване на застрахователното
обезщетение е обусловено и поставено в зависимост от наличието на
причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само в случай, че
конкретното поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за
настъпването на вредите, застрахователят може да откаже да заплати обезщетение,
респ. да намали неговия размер. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС,
постановена по КЗ (отм.); - Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г.
на ВКС, І т. о., Решение № 207/13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г. на ВКС, ІІ
т. о., Решение № 168/2016 г. по т. д. № 2284/2014 г. на ВКС, II т. о и др., в
които е прието, че настъпването на обстоятелства, свързани с поведението на застрахования,
които са били визирани в застрахователния договор, респ. в общите условия към
него като изключен застрахователен риск, сами по себе си не са основание за
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, а следва да бъде преценено
дали това поведение на застрахования се намира в причинна връзка с настъпването
на застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите или
препятства доказването им, като застрахователят следва да докаже пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на
застрахования като значително с оглед на неговия интерес. Посочената практика,
макар и постановена при действието на КЗ (отм.), напълно съответства на нормите
на КЗ от 2016 г. - чл. 395 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, които също въвеждат
изискването за наличие на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпилото застрахователно събитие като основание за правото на застрахователя
да откаже или да намали обезщетението - чл. 395, ал. 5 КЗ.
Доколкото ответникът
при застраховане на къщата не е на правил оглед на същата, нито във въпросника
за застрахованото имущество е поставил конретни
въпроси за състоянието на покривната конструкция , то същия не може да се
позовава впоследствие, при настъпване на застрахователно събитие в обхвата на
застраховката по клауза Б – „Бедствия“, вкл. буря, градушка, проливен дъжд,
наводнение, и др. от ОУ на застраховката
„ Комфорт за дома“, на състояние на
покрива преди сключване на застрахователния договор или на неизпълнение на задължение
на застрахования по договора да подвържа имуществото в добро състояние, след
като не е счел самия застраховател състоянието на покрива за съществено с оглед
интереса на застрахователя. Следователно съгласно чл. 362, ал. 2 изр.2 от КЗ,
когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по
претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на
сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
Ето защо дори и да се приеме за установено, че покривът на къщата на ищцата да
е имал деформации преди сключване на договора / или преди 16.06.2018 г., то
това негово състояние не е основание ответникът да откаже да заплати
обезщетение за вреда, причинена от счупването на дървено ребро на покривната
конструкция и необходимостта от отстраняване на вредите от това. В този смисъл въззивният съд съобрази и известната му съдебна практика на
ВКС по правилното приложение на материалния закон, която споделя, по
прилагането на правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ /чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.)/ да откаже заплащането на застрахователно обезщетение,
напр. Решение № 105/11.07.2017 г. по
т.д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. №
840/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 32/11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013
г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 124/04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на
ВКС, ТК, І т.о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о. В тях се приема, че приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) е
обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото". Според решение № 32/11.08.2014 г. по
т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., понятието "значително" включва
такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на
риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им,
т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя
да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено
договорно задължение на застрахования, дори и укоримо,
не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния
обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва
основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение. Посочената практика, макар и постановена при
действието на КЗ (отм.), напълно съответства на нормите на КЗ от 2016 г. - чл.
395 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, които също въвеждат изискването за наличие на
причинна връзка между поведението на застрахования и настъпилото
застрахователно събитие като основание за правото на застрахователя да откаже
или да намали обезщетението - чл. 395, ал. 5 КЗ. Ето защо не е било наличие на
основание за отказ по смисъла на б.“в“ от Клауза Б от приложимите ОУ на
застрахователя.
Наред с това, доколкото не се установи по
делото счупената греда да е била изгнила, както се посочи по-горе в това
решение, при което не е налице и поведение на ищцата, което да е в причинна
връзка с вредата. полагането на грижа от страна на застрахования, и не е налице
и основание за отказ по смисъла на т.4.1.12 от приложимите ОУ на застрахователя
.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. В изготвените от
застрахователя опис на увредено и унищожено имущество са предвидени работите,
които следва да бъдат извършени във връзка с възникналите събития, като тези за
ремонт по покрива са посочени като „подмяна ребро 4 л.м., преподреждане
керемиди 3.40х3.80 л.м.“ в описа от 21.06.2018 г. Този опис е и подписан от
ищцата, при което въззивният съд приема, че само за площ
от 12,92 кв.м. / 3.4х3.8 л.м. / е налице липса на спор между страните за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не и за другите направени от
ищцата ремонтни дейности по покрива за общо 50 кв.м., както са описани в
приетата фактура от 28.08.2018 г. Не се събраха по делото доказателства за
причинната връзка между застрахователното събитие и необходимостта от ремонт на
покрива с площ над 12,92 кв.м. до сочените във фактурата 50 кв.м. Направеното с
молба от ищцата от 25.03.2019 г. искане за СТЕ със задача да даде заключение за
обичайния размер за отстраняване на вредата и на сочените във фактурата
разходи, не е допусната от първоинстанционния съд-
няма произнасяне по това искане с определението по чл.140 от ГПК, прието за
окончателен доклад, нито има оплакване с въззивната
жалба за процесуални нарушения. Ето защо
въззивният съд, доколкото приема иска за доказан по
основание, на основание чл.162 от ГПК определя размера на обезщетението на база
единичната цена за 1 кв.м. ремонт на покрив по фактурата- 70лв./ кв.м., и
необходимите действия по остраняване на вредата по
описа от 21.06.2018 г.- за 12,92 кв.м., в размер на 904,40 лв., която сума се дължи с
лихвата за забава от датата на исковата молба до плащането, според искането на
ищцата Само за този размер искът за главница е основателен и доказан, като за
горницата до 3500 лв. като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Предвид уважаване на главния иск до посочения
размер 904,40 лв., подлежи на разглеждане и акцесорната
претенция на ищеца за присъждане на законна лихва за забава. Съгласно чл. 405,
ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, а в последната разпоредба срокът е
15 дни от представяне на всички доказателства по чл. 106. Такъв срок от 15 дни е предвиден и в т. 1.10 от приложимите ОУ,
съгласно които изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до 15
дни след представяне на всички изискани от застрахователя документи. В
разглеждания случай ищецът търси лихва за забава от по-късен момент -от
30.10.2018 г., поради което ответникът дължи законна лихва за забава за период
от 30.10.2018 г. до датата на исковата молба като краен момент за
самостоятелния иск за мораторна лихва, в размер на 28,89 лева, определени от съда по
реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен лихвен калкулатор. За разликата над този размер до
предявения от 236,25 лв. искът за лихва за забава подлежи на отхвърляне като
неоснователен, доколкото съдът прие по-малък размер на дължимата главница.
Предвид изложеното
следва да се отмени решението частично- в частите, в които исковете за главница
и лихва за забава са отхвърлени съответно за 904,40 лв. и 28,89 лв. и се уважат
исковете за тези частични размери.
Поради съвпадане на
крайните решаващи изводи за частична неоснователност на исковете над тези
размери, решението в останалите части следва да се потвърди.
При този изход на
спора, следва да се определят отново и разноските по делото: Ищцата е направила 690 лв. разноски пред СРС,
които иска със списъка по чл.80 от ГПК, от които по съразмерност на уважените
искове, ответникът й дължи 172,36 лв. Пред
СГС ищцата иска със списъка по чл.80 от ГПК само разноска
за адв. възнаграждение 600 лв., за която е доказано
да е направена, или по съразмерност ответника й дължи от нея само 149,87 лв.
Ответникът е направил
искане за разноски само пред СРС общо 600 лв., от които 300 лв. за защита от
юрисконсулт. Направено е възражение от ищеца за прекомерност на такова
възнаграждение за защита от юрисконсулт. Въззивният
съд отбелязва, че възнаграждението за защита от юрисконсулт се определя от съда
съгласно чл.78, а.8 от ГПК, а не от страната, и в размерите по чл.25 от
Наредбата за правна помощ, вр. чл.37 от ЗПрП- т.е. от 100 до 300 лв. Не са налице основания за
определяне на максималния размер от 300 лв., предвид липсата на особена
фактическа или правна сложност на спора, предвид цената на иска и факта, че
провеждането на повече от 1 съдебно заседание пред СРС е по причина на
процесуално бездействие на ответника, преи което
съдът определя възнаграждение за защита от юрисконсулт за пред СРС в размер на
150 лв. Или от общо 450 лв. разноски по съразмерност на отхвърлените размери на
исковете се дължат от ищцата само 337,59 лв., което налага отмяна на решението
и за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК над този размер до определения от 450 лв. Пред
СГС ответникът няма искане за разноски.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 70226 от
23.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 11019/2019 г. на СРС, 81 състав, В ЧАСТИТЕ, в които са отхвърлени
предявените от Л.Н.Д. срещу
„Д.О.З.” АД, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
за сумата до 904,40лв., и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата до 28,89лв.,
и е осъдена ищцата да
заплати на ответника разноски делото
на осн. чл. 78, чл. 3 ГПК над 337,59 лв. до 450 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Д.О.З.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
Л.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми : на основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата
904,40 лв. застрахователно обезщетение по щета №
11122131804452/21.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 22.02.2019 г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.86, ал.1 от ГПК сумата 28,89 лв. законна лихва за
заваба върху горната главница за период
30.10.2018 г.-21.02.2019 г., и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 172,36 лв. разноски пред първата
инстанция и сумата 149,87 лв.
разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70226 от
23.03.2020 г., постановено по гр.д.
№ 11019/2019 г. на СРС, 81 състав, В ОСТАНАЛИТЕ
ЧАСТИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.