Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр. София, 26.08.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, като разгледа т.д. 1437/2020
г., намери следното:
Подадена е искова молба от Н.И.К. срещу „БР И.Х.“ Инк. и Патентно ведомство на Република България за установяване липсата на надлежно учредена от „БР И.Х.“ Инк. в полза на адв. В.Н.представителна власт за извършване на действия във връзка с търговска марка № 113694 и във връзка със заличаване на притежаваната от ищеца търговска марка № 90953.
Ищецът твърди, че е титуляр на право върху регистрирана търговска марка с № 90953, като от името на „БР И.Х.“ Инк. чрез представител адв. Н. е подадено искане за заличаване на тази марка. Според ищеца искането е подадено без да е налице надлежно учредена от „БР И.Х.“ Инк. представителна власт, тъй като пълномощното е подписано от лице, за което не може да се прецени дали е законен представител на дружеството, както и поради липса на съществено съдържание в пълномощното.
С разпореждане от 05.08.2020 г. съдът е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от установяване на липсата на правоотношение между трети лица или да формулира петитум, свързан със защита на притежаваната от него марка. С молба от 27.08.2020 г. ищецът е посочил, че отправя единствено искане за установяване липсата на правоотношение по процесната упълномощителна сделка, като черпи правен интерес от преюдициалния характер на този факт спрямо други възможни производства за защита на неговите права на маркопритежател.
При тези факти съдът счита, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Съгласно мотивите на ТР 5/2014 г. на ОСТК на ВКС единствено мнимо представляваният има право да се позове на липсата на представителна власт. От това следва, че трето на упълномощителната сделка лице няма право да релевира ненадлежното упълномощаване като порок на сключената от мнимия представител сделка или на извършеното от него действие, а с аргумент за по-голямото основание – че такова лице няма право да иска установяване на ненадлежното учредяване на самата представителната власт.
Отделно от това не е налице и правен интерес от самостоятелно установяване на липсата на представителна власт, тъй като този факт, ако би бил допустим за релевиране от лице, различно от мнимо представлявания, следва да се заяви в съответното производство по защита на правата на ищеца (напр. в производството по обжалване на решението за заличаване на марката по реда на чл. 106, ал. 1 вр. чл. 100, ал. 5 ЗМГО). Изложените в уточнителната молба хипотетични възможности за търсене на защита на накърнени права не изискват предварително формиране на сила на пресъдено нещо относно липсата на правоотношение между ответника-търговско дружество и лицето, представило се за упълномощено от него.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Н.И.К., с която е предявен иск за установяване липсата на правоотношение по доброволно представителство между „БР И.Х.“ Инк. и адв. В.Н.съгласно пълномощно от 17.08.2015 г.
Разпореждането може да се обжалва от ищеца пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ:
Татяна Костадинова