Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.11.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2207 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.С.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу З.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени следните искове: 1) иск по чл.108 от ЗС за
осъждане на ответника да предаде владението върху реална част с площ 252 кв.м. от
имот с идентификатор № *********по КК И КР на гр.
Варна, целия с площ от 21704 кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници
и съседи на имота: имоти с идентификатори *********.*********, която реална
част е оградена в зелен цвят на комбинирана скица към заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Р.П. на л.112 от делото,
намираща с се изцяло в границите на имот № *********(след допуснато изменение
по чл.214 от ГПК); 2) иск по чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползването посочената реална част за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г.
В исковата молбата са изложени твърдения, че ищецът е
собственик на силата на договор за покупко-продажба от 04.08.2009г.,
обективиран в нот. акт № ********* на нотариус П.М., с рег. № **в НК, на
недвижим имот с идентификатор № *********по КК И КР на гр. Варна, целия с площ
от 21,704 декара, стар идентификатор № *********, номер по предходен план *********,
находящ се в гр. Варна, местност „Т.“.
Твърди се, че реална част от този имот с площ от 44,5 кв.м., повдигнат в
син щрих на приложената към исковата молба скица, се владее от ответника
отпреди повече от 5 години, въпреки противопоставянето на ищцовото дружество.
Върху процесната реална част без съответните строителни книжа била изградена
незаконна постройка – тип дървено бунгало, което се ползвало от ответника.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва правото
на собственост а ищеца, като счита, че соченият договор за покупко-продажба е
сключен с несобственик. Праводателите на ищеца Я. И В.Х.се легитимирали като
собственици с два договора за замяна от 29.01.2009г. на държавни земи в горска
територия, с които не било прехвърлено правото на собственост върху имот,
идентичен с описания в нотариалния акт за покупко-продажба. Твърди още, че към
датата на замените имотът е бил урбанизирана, а не горска територия и не е бил
държавна собственост. Счита извършената замаяна за нищожна поради противоречие
със Закона за горите. Ответникът оспорва, че владее процесната реална част от
имота означена с № 4 и 4.1, както и твърденията на ищеца по отношение на
застрояването. Твърди, че притежава
реална част от процесния имот с площ от около 300 кв.м., при граници на
реалната част: ПИ 10135.2566.6517, друга оградена рибарска хижа около постройки
под № 6 и 7 и от другите страни останалата част от имот ******. Описаната
реална част била придобита от ответника по давност чрез упражняване на
непрекъснато владение повече от 10 години в периода от 1998г. до настоящия
момент. Същата реална част се владеела от ответника в трайно установени и
материализирани с телена ограда граници. Постройките под № 4 и 4.1 били в
същото място, което ответникът е благоустроил и оформил като дворна част.
Претендираната от ищеца реална част
представлявала застроената площ на намиращата се в имота масивна постройка.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и отговора на насрещния иск.
Процесуален представител на ответника поддържа
отговора и насрещния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за продажба на недвижими имоти № *********
на нотариус П.М., с рег. № **в НК, я.и.х. в.а.х.са продали на „С.С.“ ЕООД три
недвижими имота, единият от които е процесния имот с идентификатор № *********по
КК И КР на гр. Варна, целия с площ от 21,704 декара, при граници и съседи на
имота: имоти с идентификатори *********.*********.
Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са следните обстоятелства: че ответникът не е заплащал сметки за
разходвана ел. енергия и вода към „Енерго Про“ и „ВиК“ и партидите не са са
негово име, а е заплащал въпросните суми на рибарска кооперация „Т.“; че за
изграденото в имота бунгало, което се владее от ответника не е издавано
разрешение за строеж или поставяне; че ответникът не е заплащал местни данъци и
такси за имота към Община Варна и е заплащал членски внос към рибарска
кооперация „Т.“; че не е налице за ответника разрешение за поставяне на ограда
около имота; че квадратурата на процесната реална част, която се владее от
ответника е 252 кв.м.
Представени по делото са три броя АДС: 1. акт № 7259,
съставен на 09.10.2008г., вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г. за
терен подотдел 155 „л1“ – държавен горски фонд с площ от 1000 кв.м., находящ се
в гр. Варна, местност „Т.“, ДГФ подотдел 155 „л1“; 2. акт № 7260, съставен на
09.12.2008г., вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г. за терен подотдел
155 „м1“ – държавен горски фонд с площ от 14000 кв.м., находящ се в гр. Варна,
местност „Т.“, ДГФ подотдел 155 „м1“; 3. акт № 7267, съставен на 09.12.2008г.,
вписан в книгите по вписванията на 18.12.2008г. за терен подотдел 155 „20“ –
държавен горски фонд с площ от 38000 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „Т.“,
ДГФ подотдел 155 „20“. Посочените АДС са утвърдени от заместник областен
управител б.Д., който е подал и молбите за вписването им ди Служба по
вписванията-Варна. Към всички актове са представени скици за всеки от
подотделите, издадени от Държавно горско стопанство.
Със заповед № РД-09-7706-225 от 24.08.2007г. на П.К.,
Областен управител на Варна, са предоставени на а.ф.– заместник областен
управител правомощия да подписва молбите до Служба вписвания за вписване на
утвърдени актове за държавна собственост, както и да утвърждава съставените
актове за държавна собственост, а при отсъствието му – от б.Д. – заместник
областен управител.
Със заповед № РД-09-7706-67 от 19.03.2009г. на Х.К.,
Областен управител на Варна е отменена заповед № РД-09-7706-225 от 24.08.2007г
като на б.Д. – заместник областен управител са предоставени правомощия да
утвърждава актовете за държавна собственост, както и да подписва молбите до
Служба вписвания за вписване на утвърдени актове за държавна собственост, а при
негово отсъствие – а.т. – заместник областен управител.
Съгласно писмо от Областния управител на област Варна
във връзка с изискана от съда информация, правомощията на П.К.като Областен
управител са прекратени с решение № 282/08.05.200г. на МС, а тези на а.ф.като
заместник областен управител са прекратени със Заповед № КВ-60/07.05.2008г.,
считано от 08.05.2008г.
Със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г. на началник на
СГКК-Варна е одобрено изменение на КК и КР на гр. Варна, състоящо се в нанасяне
на пет нови обекта в КККР, един от които е поземлен имот с идентификатор *********с
площ от 21704 кв.м., начин на трайно ползване: Залесена територия“, собственост
на в.а.х. и я.и.х.. Вписано е, че се заличава от КККР поземлен имот с
идентификатор ********* с площ от 143918 кв.м. (равна на площта на петте нови
обекта), начин на трайно ползване: залесена територия.
Съгласно удостоверение от 28.11.2008г., издадено от
ОЗС-варна, поземлен имот № 026013, представляващ държавен горски финд с площ от
21,704 дка част от отдел 155 подотдели „л1“, „м1“, „20“ по КВС на землище гр.
Варна до момента на издаване на удостоверението няма постъпили реституционни
претенции от бивши собственици по ЗСПЗЗ.
Прието по делото е заявление с рег. № 94-ЯЯ-17 от
16.12.2008г., подадено от Я.И.Х.до Председателя на ДАГ-София относно замяна на
гори и земи от държавен горски фонд по реда на чл.15б от Закона за горите, с
което се иска да му бъде разрешена замяната на горски имот в землището на гр.
Варна с кадастрален № 026013 с площ от 21.704 дка в отдел 155, подотдел „20,
л1, м1“ с посочените в заявлението горски имоти.
Със Заповед № 72/19.01.2009г. на С.Ю.– председателя на
Държавна агенция по горите на основание чл.15б от Закона за горите, заявление
на Я.И.Х.с рег. № 94-ЯЯ-17/ 16.12.2008г. и и решение по Протокол № 1 на
комисия, назначена със заповед на председателя на ДАГ е наредено да се извърши
замяна н а369,24 дка гори и земи от горския фонд, собственост на Я.И.Х. И
В.А.Х., описани подробно в заповедта, с площ от 66,604 дка гори и земи от
държавния горски фонд, като единият от двата имота е имот 026013 в землището на
гр. Варна, в отдел 155, подотдели „20“, „л1“ и „м1“ с площ от 21,704 дка, в
местността „Т.“.
С договор за замяна на недвижим имот № 62 от 26.01.2009г., вписан в няколко Службата по
вписванията в периода от 26.01.2009г. до 26.01.2009г., на основание Заповед №
72/19.01.2009ги чл.15б, ал.7 от Закона за горите, сключен между Държавна
агенция по горите от една страна и я.и.х. в.а.х.от друга страна, Председателят
на ДАГ е прехвърлил на я.и.х. в.а.х.правото на собственост върху имоти с площ
от 66,603 дка гори и земи от държавния горски фонд, а именно имоти 026007 с
площ от 44,899 дка и 026013 с площ от 21,704 дка, в местността „Т.“ в замяна на
собствени на Я.И.Х. И В.А.Х.гори и земи от горския фонд с площ от 369,324 дка.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – Р.Д. И В.М. и
двама свидетели на страната на ответника – С.П. И .А.И.. Съгласно показанията на свидетелите Д. И М., същите
имат бунгала в Рибарско селище „Т.“, знаят кое е бунгалото, което се ползва от
ответника, а именно бунгало № 4 на скицата към исковата молба. Св. Д.сочи, че е
закупил своето бунгало през 2013г. и цяла зима разчиствал, облагородявал и
проправял пътища, като тогава около бунгалото на ответника нямало ограда, а
работниците на свидетеля си подпирали лопатите на самото бунгало. И двамата
свидетели твърдят, че през зимата никой не живее в рибарското село. Съгласно
показанията на св. П. И И., които също имат бунгала в рибарското селище,
ответникът З.Р. построил бунгалото си, обозначено с № 4 на скицата към исковата
молба, през 2000г. През зимата там било обитаемо, като съпругата на Р. живеела
целогодишно в бунгалото. Св. И. сочи, че от 2000 г. почти всяка сутрин
спортувал и минавал покрай бунгалото на Р., което било оградено. Свидетелите не
са чували някой да е искал да изгони Р. от имота.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че на място процесната реална част от
имота представлява 252 кв.м., оградени с ограда от бетонови колове и мрежа,
като в оградената част се намира бунгало,
с площ от 44,5 кв.м. Описаната част попада с пълната си площ в имот с идентификатор
№ *********по КК И КР. Средномесечният пазарен наем за процесната реална част
за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г. е в размер на 6637 лева. Според
заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза процесният имот
съгласно действащата КК на гр. Варна има следните характеристики: поземлен имот
******, общ. Варна, общ. Варна, гр. Варна, район Приморски, м. Т., вид собственост:
частна, вид територия: Урбанизирана: ХТП Друг вид горски имот, площ 21702
кв.м., стар номер 26013. Съгласно общия устройствен план на Община Варна –
окончателен проект, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на
Министъра на МРРБ, процесният имот попада в зона с отреждане „Тзсп“ – терени за
специализирани паркове в урбанизирани територии. На основание тези констатации,
имотът попада в горски фонд, където минималният размер за самостоятелен имот е
1000 кв.м. Процесната реална част с площ от 252 кв.м. отговаря на техническите
изисквания по размери и площ на разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.4 във вр. с
чл.200, ал.1 от ЗУТ, но тъй като същата попада в горски фонд в урбанизирана
територия, не може да се обособи като отделен имот.
От заключението на втората допълнителна
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че плановете,
устройващи територията, в която попада процесния имот, преди 2008г. са
следните: 1. Кадастрален и регулационен план на курортно предградие „Лозята“,
одобрени със Заповеди от 1937г. и Царски указ – по тях имотът обхваща
урегулирани и неурегулирани имоти от плана, както и отразено в плана дере; 2.
Кадастрален план на „Старите позя“, изготвен през 1956г., без заповед за
одобряване – имотът представлява ерозирал скат на морски бряг и дере с нанесен
пристан за лодки; 3. Кадастрален план на „Приморски парк“, изготвен през
1992г., без заповед за одобрение – имотът попада извън границите на СО „Долна
Трака“, в територия, заснета като „залесена“, с условни знаци за залесено
„габър-дъб“ и дере; 4. Териториално устройствен план на Община Варна – зоната,
в която попада процесния имот е с отреждане „зелени площи за широко обществено
ползване и спорт“; 5. Подробен устройствен план (ПУП) на Приморска зона-Варна –
предварителен проект; изработен е частичен ПУП-План извадка за „Крайбрежна зона
– съставна зона 5 и съставна зона 6“, гр. Варна и Специфични правила и норми
към тях, които са одобрени с Решение № 2338-6 от Протокол № 41/17.12.2002г. на
Общински съвет-Варна – процесният имот попада в обхвата на разработката.
Съгласно Кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г.
територията, в която попада процесният имот ******, е определена като
„урбанизирана“. Имотът преди попълването му със Заповед №
КД-14-03-24/27.02.2009г. в действащата кадастрална карта, представлява част от
имот ****, целият с площ от 145784 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана
територия“, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване“. В КВС, актуална
към дата 24.03.2009г. процесният имот е част от имот № 0.52 с площ от 87,583
дка, с трайно предназначение: „горска територия“, начин на трайно ползване:
„друг вид дървопроизводителна гора“.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 108
от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
По иска по чл.108 от ЗС
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже твърдението си, че е собственик на процесната релна част на твърдяното
от него основание и че ответникът владее имота, a ответникът следва да докаже, че владее имота на правно
основание.
Ищецът се легитимира като собственик на имота по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба
на недвижими имоти № *********, сключен между ищеца като купувач и Я.Х. И В. Х.като
продавачи.
От ответника е направено възражение, че ищецът не е
придобил собствеността, тъй като праводателите му не са били собственици на
имота.
Установи се от материалите по делото, че между Я.Х. И
В. Х.от една страна, и между Държавна
агенция по горите от друга страна е сключен договор за замяна на недвижим имот
№ 62 от 26.01.2009г., по силата на който
Я. И В.Х.са придобили два недвижими имота от държавния горски фонд, единият от
които обозначен с номер 026013 с площ от 21,704 дка, в местността „Т.“. С
отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че последният имот не е
идентичен с процесния имот с идентификатор *********по КККР. От представената
документация от кадастъра става ясно, че с посочения номер, имотът е нанесен в
кадастралната карта с изменение на същата със заповед № КД-14-03-24/27.02.2009г.
на началник на СГКК-Варна, като е вписано, че същият е собственост на Я.Х. И В.
Х.въз основа на документ: Договор № 2, том 4, рег.1353, дело 1176 от
29.01.2009г на АВ-Варна – посочените номера съответстват на отбелязванията
върху един от печатите на Агенция по вписванията върху договор за замяна на
недвижим имот № 62 от 26.01.2009г.
Отделно от това, имотът отговоря изцяло и по площ и местоположение. В този
смисъл съдът намира, че имотът, отразен в договора за замяна под номер 026013 е
идентичен с процесния имот с идентификатор *********по КККР.
На следващо място, ответникът с отговора на исковата
молба е оспорил договора за замяна като нищожен поради противоречие със Закона
за горите, тъй като към датата на замяната имотът е бил урбанизирана, а не
горска територия. Впоследствие ответникът е навел и възражение за нищожност на
договора, като сключен преди влизане в сила на Заповед № 72/19.01.2009г. на
председателя на Държавна агенция, с която е наредено да се извърши замяната. Още
с отговора на исковата молба е оспорена и собствеността на държавата, като след
приемане на преписките по издаване на актовете за държавна собственост,
ответникът е оспорил същите като нищожни. Съдът намира, че следва да разгледа
посочените възражения във времева последователност, като започне от процедурата
по издаване на АДС и продължи с процедурата по замяната.
Приети по делото са три акта за държавна собственост с
цялата преписка по издаването им. Видно е, че процедурата е започнала по искане на Директора на Държавна
агенция по горите от 02.12.2008г. до Областна администрация Варна за издаване
на акт за частна държавна собственост на отдел 155 с посочени подотдели,
представляващ държавен горски фонд, във връзка с провеждане на процедура по
чл.14 от Закона за горите за нуждите на Я.И.Х.. Към всяка от преписките са
представени документи, включително скици от Държавно горско стопанство Варна на
съответните подотдели. Издадените актове са утвърдени от Зам. областен управител
б.Д. и заявени от същия за вписване в Службата по вписванията. Ответникът
счита, че б.Д. не е имал правомощия да утвърждава АДС и да ги заявява за
вписване. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗДС актовете за държавна собственост се
подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. В чл.30, ал.1
от Закона за администрацията е предвидено, че при отсъствие на областния
управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник
областен управител. В настоящия случай се установи, че съгласно заповед №
РД-09-7706-225 от 24.08.2007г., издадена от Областния управител П.К., зам.
областен управител б.Д. при отсъствието на зам. областен управител а.ф.е
оправомощен да утвърждава АДС. Установи се, че към м.10-12.2008г., когато са
издадени трите АДС, П.К.и а.ф.са с прекратени правомощия. Въпреки това към този
момент заповед № РД-09-7706-225 от 24.08.2007г. не е отменена. Същата е
отменена със заповед № РД-09-7706-67 от 19.03.2009г. на новия областен
управител Х.К., когато оправомощен да утвърждава АДС е отново зам. областен
управител б.Д., като очевидно неговите правомощия не са били прекратени. В този
смисъл съдът намира, че процесните АДС са утвърдени и заявени за вписване от
оправомощено лице и не се явяват нищожни на соченото от ответника основание.
По отношение на обстоятелството дали процесният имот
към датата на замяната е бил част от горски фонд, са събрани разнопосочни
доказателства. От една страна в самите актове за държавна собственост е
отразено, че земите представляват държавен горски фонд с посочване на конкретен
подотдел, очертан и на всяка от скиците от Държавно горско стопанство. На
следващо място, с изменението на кадастралната карта със Заповед №
КД-14-03-24/27.02.2009г. на началник на СГКК-Варна имот с идентификатор *********по КККР е посочен с
начин на трайно ползване: „залесена територия“, както и останалите 4 имота,
всички заедно нанесени на мястото на заличен имот с идентификатор ********* по
КККР също с начин на трайно ползване: „залесена територия“. Следва да се
съпоставят и посочените в съдебно-техническата експертиза планове, изработени
преди 2008г. Съгласно същите процесният имот от 1937г. попада в кадастралния и
регулационен план на курортно предградие „Лозята“. По плана от 1956г. имотът представлява ерозирал скат
на морски бряг и дере. По кадастралния план на „Приморски парк“ от 1992г.
имотът е извън границите на СО „Долна трака“ в залесена територия с услвони
знаци „габър-дъб“ и дере. По териториалния устройствен план на Община Варна
имотът е с отреждане „зелени площи за широко обществено ползване и спорт“. По
КВС – цифров модел към 24.03.2009г. процесният имот е част от имот № 0.52 с
трайно предназначение „горска територия“ и начин на трайно ползване: „друг вид
дървопроизводителна гора“. От всичко изложено става ясно, че има множество
индиции, че имотът фактически действително е представлявал гора. От друга
страна, съгласно заключението на СТЕ преди изменението в кадастралната карта от
2009г. имотът е бил част от друг по голям имот ****, целият с площ от 145784
кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно
ползване: „за друг вид застрояване“, като за първи път с изменението е записан
като „залесена територия“. Като се има предвид площта на процесния имот в сравнение с тази на имот ****, съдът намира
за напълно вероятно в рамките на големия имот да са съществували залесени
територии, каквато представлява процесния съобразно предходни планове, и именно
затова вече като самостоятелен имот да бъде отразен като гора. Неясно по делото
е защо и как са приети измененията в кадастралната карта и в картата за
възстановената собственост, но предвид гореизложеното за предходни планове и
наличните актове за държавна собственост като горски фонд, съдът намира, че с
тях е отразено фактическото състояние на имота. В този смисъл съдът приема, че
не е налице противоречие със Закона за горите.
По отношение на процедурата по извършване на замяната,
съдът намира, че също няма допуснато такова нарушение, което да обуславя
нищожност на договора за замяна. Съобразно действащата към провеждане на
процедурата правна уредба на чл.15б от Закона за горите замяната е допустима по
писмено заявление, придружено от изискуемите документи, след което се изготвя проект
за заповед. След писмено съгласие на заинтересованото лице, се издава заповедта
и му се връчва, а
в едномесечен срок лицето заплаща
дължимите данъци, такси и разноски. Предвидено е, че въз основа на влязлата в
сила заповед и извършените плащания председателят на Държавната агенция по
горите сключва договор, който влиза в сила от датата на сключването му. В
закона не е посочен срокс, в който заповедта подлежи на обжалване. Самата
заповед по чл.15б от ЗГ съставлява индивидуален административен акт, като при
липса на изрично посочен срок за влизане в сила на заповедта, съдът намира, че
приложим е общият 14-дневен срок, предвиден по АПК. В настоящия случай
заповедта е издадена на 19.01.2009г., а договорът е сключен на 26.01.2009г.,
т.е. преди влизане в сила на заповедта. Ноторно известно е обстоятелството, че
изменението в чл.15б от Закона за горите, с което е наложена забрана за замяна
на земи от държавен горски фонд освен в изрично изброените в закона случаи,
като е предвидено прекратяване на всички незавършени до влизане в сила на
закона процедури по замяна, е обнародвано в „Държавен вестник“ на 23.01.2009г.,
съответно е влязло в сила на 27.01.2009г. В този смисъл очевидно е, че
договорът е сключен преди влизане в сила на заповедта, за да може да приключи
процедурата по замяната. Съдът намира, че това действие не води до нищожност на
сключения договор. Самият индивидуален административен акт е издаден в рамките
на действащите законови възможности. Няма данни същият да е обжалван и
следователно е влязъл в сила, макар и след сключване на договора. В чл.90, ал.1
от АПК е предвидено, че административните актове не се изпълняват, преди да са
изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до
решаването на спора от съответния орган, но съгласно ал.2, т.1 на същата
разпоредба това правило не се прилага, когато всички заинтересовани страни
писмено поискат предварително изпълнение на акта. Съдът намира, че в случая
самото подписване на договора може да се
приеме за писмено съгласие за предварителното му изпълнение. Още повече, че
преждевременното сключване на договора поради особените обстоятелства е
съставлявало единствената възможност за изпълнение на индивидуалния административен
акт. Дори и да се приеме, че е налице
някакво процесуално нарушение в административната процедура, същото при изрична
воля на страните да бъде изпълнен акта, който впоследствие е влязъл и в сила,
не може да се счита за толкова съществено, че да доведе до нищожност на
сключения въз основа на заповедта договор за замяна.
По оспорването от ответника на собствеността на
държавата върху процесния имот към датата на замяната съдът намира следното: В
трите акта за държавна собственост изрично е записано като правно основание за
издаването им чл.68, ал.1 от ЗДС, вр. с чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗГ. Съобразно
посочените разпоредби на Закона за горите, действащ към датата на издаването на
АДС, държавни са всички гори и земи от горския фонд, които не принадлежат на
физически и юридически лица и на общините (чл.7, ал.1), частна държавна
собственост са всички други гори и земи от държавния горски фонд (чл.7, ал.4)
извън изрично изброените в ал.3, които публична държавна собственост. Както бе
посочено, съдът приема, че процесният имот към 2008г-2009г. е съставлявал гора,
предвид което налице е основанието да бъде актуван с АДС като държавен,
доколкото няма никакви данни гората да е принадлежала на физическо/юридическо
лице или общината. При оспорване на акта за държавна собственост, в който е
вписано правно основание на собствеността на държавата, ответникът носи
доказателствената тежест във връзка с оборване констатациите в акта. Ответникът
оспорва собствеността на държавата, но нито сочи, нито доказва на кое друго
лице е принадлежала гората към датата на издаването на АДС. Доколкото имотът не
носи характеристиките на някои от изброените в чл.7, ал.3 от ЗГ (отм.) гори и
земи от държавен горски фонд, които са публична държавна собственост, то по
смисъла на ал.4 той съставлява частна държавна собственост, с която държавата
има право да се разпорежда.
По всички гореизложени съображения съдът намира, че
ищецът е придобил собствеността върху процесния имот чрез правно основание,
годно да го направи собственик.
В хода на процеса прието за безспорно между страните е
обстоятелството, че ответникът владее описаната в заключението на СТЕ реална
част от 252 кв.м. от процесния имот.
Ответникът е противопоставил и възражение за
придобиване на имота по давност, което съдът също намира за неоснователно.
Показанията на свидетелите са противоречиви по отношение на обстоятелствата,
свързани с упражняваната от ответника фактическа власт върху имота. Съобразно
показанията на свидетелите на ответника П. И И. З.Р. е построил бунгалото си
още през 2000г., като имотът е бил ограден и в него се живее, включително
целогодишно от съпругата на ответника. Тези показания противоречат на показанията
на свидетелите на ищеца Д. И М., според които имотът на ответника не е бил ограден,
както и че през зимата никой не живеел в рибарското село. Така или иначе, съдът
счита, че от обстоятелството, че ответникът/семейството му са построили
бунгало, живеят в имота и може би са го оградили, не може с категоричност да се
приеме, че са владели с намерение да го своят. Следва да се има предвид
посоченото в отговора на исковата молба, че ответникът е член на рибарската
кооперация, която защитава интересите на рибарите в селището и организира
правилното стопанисване на лодкостоянките на брега и приетите за безспорни
между страните обстоятелства, че ответникът не е заплащал сметки за разходвана
ел. енергия и вода към „Енерго-Про“ и „ВиК“ и партидите не са негово име, а е
заплащал въпросните суми на рибарска кооперация „Т.“; че за изграденото в имота
бунгало, което се владее от ответника не е издавано разрешение за строеж или
поставяне; че ответникът не е заплащал местни данъци и такси за имота към
Община Варна и е заплащал членски внос към рибарска кооперация „Т.“. Всички
тези обстоятелства водят на извода, че ответникът е държател на реалната част
от имота и не го владее с намерение за своене.
Отделно от горното,
съдът намира, че процесната реална част от имота изобщо не би могла да бъде
придобита по давност. Преди замяната през 2009г., както се посочи имотът е бил
държавна собственост, макар и частна такава, и за него е важал въведения с §1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр. 46 от
Друго правно основание, на което ищецът владее имота,
не е посочено от него, нито установено по делото.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл.59 от ЗЗД
Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В разглеждания случай за да установи основателността
на иска ищецът следва да докаже обедняването си – факта че не е получавал доход
от процесния имот за посочения период и че това е станало за сметка на
ответника, който се е обогатил, т.е. ищецът следва установи, че ответникът е
ползвал имота без да е имал основание, като не
е правил разходи /плащал цена/ за ползването, а в тежест на ответника е
да установи, че е разполагал с основание да ползва имота.
В настоящият случай не е спорно между страните
обстоятелството, а и се установи от свидетелските показания, че ответникът е
ползвал процесната реална част заедно с постройката в нея в периода от
14.02.2013г. до 13.02.2018г. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът не е
заплащал на ищеца в качеството му на собственик на имота цена за ползването на
същия. По отношение на основанието за ползване на имота ответникът е навел
единствено възражението за придобиване на същия по давност, което както се
посочи по горе, не се установи. Както се установи по иска по чл.108 от ЗС
ищецът е собственик на имота. По изложените съображения се налага извода, че
ползването на процесната реална част от имота от страна на ответника е лишено
от основание през периода 14.02.2013г. до 13.02.2018г., респективно че същият
дължи обезщетение на ищеца, за това, че го е лишил от възможността да го
ползва.
От заключението на допусната съдебно-техническа
експертиза се установи, че средния пазарен наем на процесната реална част за
периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г. е в размер на 6637 лева, само по
отношение на първоначално заявените 44,5 кв.м. Очевидно за 252 кв.м. размерът
би бил по-голям. Ищецът е претендирал само 3000 лева,предвид което искът му се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 170 лева за платена държавна такса и 555 лева за депозити
за вещо лице.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Д.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, че „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** е собственик на обособената и оградена реална част с площ от 252 кв.м., намираща
се изцяло в границите на имот с идентификатор № *********по КК И КР на гр.
Варна, целия с площ от 21704 кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници и
съседи на имота: имоти с идентификатори **********************.*********, очертана
в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Р.П. на
л.112 от делото, приподписана от съда, която съставлява неразделна част от
решението, като имотът е придобит по силата на договор за покупко-продажба от 04.08.2009г., обективиран в
нот. акт № ********* на нотариус П.М., с рег. № **в НК.
ОСЪЖДА З.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да предаде
на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** владението върху обособената и оградена
реална част с площ от 252 кв.м., намираща се изцяло в границите на имот с
идентификатор № *********по КК И КР на гр. Варна, целия с площ от 21704 кв.м.
(по скица – 21702 кв.м.), при граници и съседи на имота: имоти с идентификатори
**********************.*********, очертана в зелен цвят и заключена между точки
А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана скица към заключението на съдебно-техническата
експертиза, изготвена от инж. Р.П. на л.112 от делото, приподписана от съда,
която съставлява неразделна част от решението, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА З.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от
ползването на обособената и оградена реална част с площ от 252 кв.м., намираща
се изцяло в границите на имот с идентификатор № *********по КК И КР на гр.
Варна, целия с площ от 21704 кв.м. (по скица – 21702 кв.м.), при граници и
съседи на имота: имоти с идентификатори **********************.*********,
очертана в зелен цвят и заключена между точки А, Б, В, Г, Д и Е на комбинирана
скица към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Р.П.
на л.112 от делото, приподписана от съда, която съставлява неразделна част от
решението, за периода от 14.02.2013г. до 13.02.2018г., на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „С.С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 725 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: