№ 73
гр. Асеновград, 10.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
СъдебниЗлатка Н. Тоскова
заседатели:М. Д. Дафчева
при участието на секретаря Ася Р. И.а
и прокурора А. Н. А. А. Н. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Д. Бедачев Наказателно дело от
общ характер № 20225310200661 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.248 и сл. от НПК.
Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Асеновград,
редовно призована, се представлява от прокурор А. А..
Подсъдимият А. И. П., редовно призован, се явява лично, ведно със
защитника си адвокат А. П., упълномощена с писмено пълномощно,
приложено по досъдебното производство.
Подсъдимият С. О. С., не се явява.
Спрямо него е реализиран опит за редовно призоваване на всички
установени по делото адреси, включително и служебно установени адреси от
съда, като е установено, че на никой от установените до момента по делото
адреси, той не пребивава и не се намира на тези адреси, като към настоящия
момент, настоящото му местонахождение и адрес са неустановени по делото.
Подсъдимият В. Б. К., редовно призован, се явява лично.
Подсъдимият М. Д. Г. , редовно призован, се явява лично, ведно с
адвокат Иван Марков, който представя писмено пълномощно по делото от
днес, удостоверяващо качеството му на защитник на подсъдимия.
Пострадалото лице М. А. Т., редовно призована, чрез повереника си
адв. Щинкова, не се явява.
От повереника адвокат Петя Щинкова е постъпила молба, с която
уведомява съда, че няма пълномощно за процесуално представителство в
съдебната фаза на процеса.
1
В залата се явява адвокат Т. Н., определен от АК Пловдив, с оглед
евентуалното му назначаване за служебен защитник на подсъдимия С. О. С..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, считам че не са
налице пречки за даване ход на делото за провеждане на разпоредително
заседание. Действително, подсъдимият С. не ес явява, но същият е призован
на известните адреси по делото и не е намерен. На същия предстои да бъде
назначен служебен защитник и са налице предпоставките на чл. 269 от НПК,
поради което считам, че няма пречка да бъде даден ход на разпоредителното
заседание, в случай че му се назначи служебен защитник.
АДВ. П.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
АДВ. МАРКОВ: Да се даде ход на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Да се даде ход на разпоредително заседание.
При решаване на възможността за даване ход на делото в
разпоредително заседание, Съдът намира следното:
От процесуална гледна точка, съществува проблем по отношение на
призоваването и неявяването съответно на подсъдимия С. О. С..
Повдигнатото спрямо същия обвинение е за тежко престъпление и в този
смисъл, поради аргумент за противното от нормата на чл. 269 ал. 1 от НПК,
участието му при разглеждане на делото по принцип е задължително.
Съгласно процесуалните правила, очертани в нормата на чл. 247г НПК,
даващи възможност за даване ход на разпоредителното заседание, делото
следва да се отложи, когато не се яви подсъдимия, в случая С. О. С., когато
явяването му е задължително извън случаите обаче на чл. 269 ал. 3 от НПК. В
конкретния случай по отношение на подсъдимия С., е реализиран надлежен
опит за призоваване, но е установено, че същият не пребивава на посочените
от него адреси за призоваване в страната и на практика се е отклонил от
взетата спрямо същия мярка за неотклонение, като е променил адреса си, без
да уведоми съответния орган. Това реализира предпоставката по чл. 269 ал. 3
от т.1 от НПК, а именно подсъдимият не е намерен на посочения от него
адрес за призоваване в страната и е променил същия, без да уведомени
надлежния орган.
При тази процесуална ситуация и като намира, че разглеждането на
делото в отсъствие на подсъдимия, не би попречило за разкриване на
обективната истина, съдът намира, че няма пречка да се даде ход на
разпоредителното заседание, а делото да се разгледа по отношение на
подсъдимия С. О. С. задочно в негово отсъствие. В този случай обаче,
възниква хипотеза на задължителна защита по чл. 94 ал. 1 т. 8 от НПК, тъй
като делото ще се разглежда в отсъствието на подсъдимия. В залата
присъства адв. Т. Н., предложен от АК Пловдив именно с тази цел.
2
АДВ. Н.: Запознат съм с делото. Готов съм да поема защитата.
Ето защо и на основание чл. 94 ал. 3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адвокат Т. Н. за служебен защитник на подсъдимия С. О.
С..
АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
С оглед на изложените съображения, Съдът намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание. В тази
връзка, неявяването на пострадалото лице не е пречка да се даде ход на
разпоредителното заседание, тъй като същата е редовно призована, но не се
явява и не сочи уважителна причина за неявяването си. Затова и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
А. И. П., роден на *** българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес: *** с ЕГН: **********.
Самоличността на С. О. С. се установи по данни находящи се в
досъдебното производство:
С. О. С., роден на *** българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, безработен, с последен известен адрес: *** с ЕГН: **********.
В. Б. К., роден на *** българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес: *** с ЕГН:
**********.
М. Д. Г. , роден на **** българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, безработен, с адрес: ** с ЕГН: **********.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 ал.1 от НПК, а именно
правото на възражения и отводи срещу състава на съда, прокурора,
защитниците и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, нямам възражения.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
АДВ.МАРКОВ: Нямам искания за отводи.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Нямам искания за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Нямам искания за отводи.
Възражения и отводи не постъпиха.
На подсъдимите се разясниха правата по чл.55 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Разяснени са ми правата.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Разяснени са ми правата.
3
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разяснени са ми правата.
ПРОКУРОРЪТ: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще се разглеждат в разпоредителното
заседание, преди повече от седем дни.
АДВ.П.: Получих съобщение за насрочване на разпоредително
заседание ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомен за
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще се разглеждат в разпоредителното
заседание, преди повече от седем дни.
АДВ. МАРКОВ: Уведомен съм за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
които ще се разглеждат в разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Уведомен съм за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, които ще
се разглеждат в разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Получих препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, преди повече от седем
дни.
ПОДСЪДИМИЯТ К. Получих препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, преди повече от седем
дни.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Получих препис от обвинителния акт, съобщение
за насрочване на разпоредително заседание, ведно с препис от
разпореждането на съда и съм уведомен за въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
които ще се разглеждат в разпоредителното заседание, преди повече от седем
дни.
Съдът намира, че са налице условията да се започне обсъждане на
въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ по чл.248 ал.1
от НПК, като съдът покани страните да изразят становище:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам че делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград. Няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалия.
Не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила. Не
се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
4
преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация. Не са налице основания за изменение на взетите спрямо
подсъдимите мерки за неотклонение. Нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля, да насрочите делото за разглеждане по общия ред, като
призовете свидетелите и вещите лица, посочени в приложението на
обвинителния акт.
АДВ. П.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам че делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. За разлика от становището на прокурора, аз считам че е
допуснато съществено отстранимо нарушение в досъдебното производство,
относно процесуалните правила не на моя подзащитен, тъй като моят
подзащитен се е явявал при извършване на всички процесуално-следствени
действия с адвокат. Но е допуснато според мен нарушение на правата на
останалите подсъдими, като становището ми е следното. Към датата на
извършване на деянието, всички подсъдими са били непълнолетни лица.
Участието на защитник при извършване на процесуално-следствени действия
е задължително, като законът предвижда една възможност, те да бъдат
уведомени, че имат право на защита и съответно отказът им от защитник да
бъде протоколиран. Такова нещо не се е случило в ДП. Спрямо подсъдимите
е взета мярка за неотклонение подписка. В случая, също считам, че е
допуснато съществено нарушение, тъй като те са били непълнолетни, тоест
мярката за неотклонение е следвало да бъде под надзор на родителя, което е
довело до ограничаване на техните права, съответно и може би това е една от
причината, другият подсъдим да не се явява по делото, защото при условие,
че му бъде взета такава мярка под надзор на родителя, то родителите
следваше да имат ангажимент да осигурят присъствието му и в настоящото
производство. В тази връзка, аз считам, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните права и делото следва да бъде върнато за
отстраняване на тези нарушения. На този етап, считам че няма основания
делото да се разгледа по реда на особените правила. Относно мярката за
неотклонение, аз считам, че същата не следва да бъде подписка, но
предоставям на съда. Нямам доказателствени искания. Нямам
доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ А. И. П.: По въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
поддържам казаното от моя защитник, тъй като не съм юридически
компетентен и й се доверявам изцяло на преценката.По отношение на мен,
считам че не е допуснато процесуално нарушение. На този етап, не правя
искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
АДВ.Н.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам че делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство По отношение на това, дали е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, аз също считам, че тъй
5
като подсъдимите са били непълнолетни към момента на извършването, би
трябвало същите да се явят и процесуално-следствените действия да бъдат
извършени в присъствието на защитник. На този етап, не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основания за
разглеждане на делото при закрити врати привличането на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Взетите мерки за процесуална принуда, мисля че трябва да останат същите.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ В. Б. К.: Аз нямам защитник. По тези въпроси, не съм
компетентен да взема становище. Считам, че не са ми нарушени правата като
обвиняем в досъдебното производство. На този етап считам, че не може да се
гледа делото по особените правила, тъй като не се явява един от
подсъдимите.
АДВ. МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни
заседатели, считам че делото е подсъдно на Районен съд – Асеновград. Не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство. По отношение на въпроса, дали са допуснати съществени
отсраними нарушения на ДП, подкрепям казаното от колегите, що се касае до
извършването на процесуални действия в отсъствие на адвокат, когато
обвиняемите са били непълнолетни. Принципно доверителят ми е съгласен да
се гледа делото по реда на особените правила и заявявам, че желаем да
постигнем споразумение с прокуратурата, но на този етап не сме постигнали
такова. Взетите мерки за процесуална принуда, считам че трябва да останат
същите. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Д. Г.: По въпросите по чл.248 ал.1 от НПК,
поддържам казаното от моя защитник, тъй като не съм юридически
компетентен и му се доверявам изцяло на преценката. Считам, че са ми били
нарушени правата на обвиняемо лице на досъдебното производство. По
отношение на мярката за неотклонение, предоставям на съда.
Съдът, след тайно съвещание и след обсъждане на въпросите по чл.248
ал.1 от НПК, и като взе предвид становищата на страните, намира следното:
1. Делото е подсъдно на Районен съд - Асеновград по правилата на
местната и родовата подсъдност, тъй като твърдените в обвинителния акт
престъпления са извършени в съдебния район на настоящия съд и е от
категорията на престъпленията, които подлежат на разглеждане от Районен
съд като първа инстанция.
2. Съдът намира, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
3. При разглеждане на въпроса по точка 3-та на чл. 248 ал.1 от НПК,
дали в хода на досъдебното производство са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
накърняване на процесуалните права на обвиняемите, Съдът намира, че
6
такива съществени и отстраними процесуални нарушения са налице.
По принцип неоснователно е възражението на защитата,че
процесуалното нарушение се състои в това, че трима от подсъдимите са били
без защитници в досъдебното производство, поради факта, че те са били
непълнолетни и в този случай, участието на защитник е задължително. Тъй
като към момента на привличане в качеството на обвиняеми на С. С., В. К. и
М. Г. същите вече са били навършили пълнолетие, в този случай се прилагат
процесуалните правила, действащи по отношение на пълнолетните лица, от
която гледна точка участието на защитник не е било задължително. Налице е
обаче друго процесуално нарушение, което пак се състои в нарушаване на
правото на всеки от обвиняемите да има защитник. Това е така, тъй като в
рамките на ДП при привличането на обвиняемите като такива, двама от тях, а
именно В. К. и М. Г. в обясненията си като обвиняеми, са се признали за
виновни в извършване на престъпленията в които са обвинени. Другите
обвиняеми обаче А. П. и С. С., не са взели отношение по въпроса за вината и
на практика не са се признали за виновни, тъй като липсва изрично изявление
в тази посока. Същевременно, към момента на провличането на всеки един от
обвиняемите, единствено обвиняемият А. П. е бил представляван от
упълномощен от него защитник, а останалите трима са били без защитници.
Тоест, при извършването на процесуално-следствените действия, а именно
привличане на лицата в качеството на обвиняеми и при техните обяснения са
констатирани противоречиви интереси. Това обстоятелство е било
констатирано от наблюдаващия прокурор, който при проверката на делото
преди приключване е дал указания, поради наличие на противоречиви
интереси на част от обвиняемите и при наличие на защитник на единия от
тях, да се гарантира правото им на защита, чрез участието на защитник. В
крайна сметка ДП е било приключено без на останалите трима обвиняем да
бъде назначен защитник. Наличието на противоречиви интереси по
отношение на обвиняемите лица, при хипотеза, когато един от тях има
защитник, води до хипотеза на задължителна защита по отношение на
останалите трима от тях, а именно С. С., В. К. и М. Г.. В тази връзка, въпреки
че не са давали подробни обяснения, наличието на различно отношение по
отношение на вината, признаването или не на вината, е достатъчно според
константната съдебна практика, да се заключи, че същите имат
противоречиви интереси. При тази хипотеза, по отношение на обв. С. С., В. К.
и М. Г., съгласно нормата на чл.94 ал. 1 т. 5 от НПК възниква хипотеза на
задължителна защита. Затова разследващият орган е бил длъжен да разясни
на всеки от тези обвиняеми, че имат противоречиви интереси, и че на това
основание, защитата е задължителна. Съгласно нормата на чл. 94 ал. 2 от
НПК, защитата е условно задължителна, в случаите обаче, когато всеки от
обвиняемите изрично се откаже от възможността да има защитник. За да
направи това изявление е задължително същият да е уведомен надлежно, че
има право на защитник и защитата е задължителна, на това основание, след
което изявлението му за отказ от защитник следва да е изрично вписано и
7
отразено в протокол за съответното следствено действие. В настоящото ДП не
само, че не е разяснено правото на задължителна защита по отношение на
тримата обвиняеми С. С., В. К. и М. Г., но и липсва каквото и да е изявление
от тяхна страна, че те се отказват от защитник, което пък да обоснове от
своя страна условността на защитата и отпадане на задължителната
адвокатска защита по отношение на тях. В крайна сметка , ДП е приключено
без на обвиняемите С. С., В. К. и М. Г. да бъде назначен защитник при
хипотеза, в която участието на защитник е било задължително.
Това обстоятелство само по себе си е съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, тъй като попада в една от
хипотезите на легалната дефиниция по чл. 249 ал. 4 от НПК, където е
посочено, че съществени отстраними нарушения на процесуалните правила
има всеки пък, когато е нарушено правото на обвиняемия да разбере в какво
престъпление е обвинен, да откаже или да даде обяснения по обвинението,
да участва в наказателното производство, както и да има защитник. В случая,
именно правото да имат защитник при хипотеза на задължителна защита е
било нарушено по абсолютен начин, което и налага прекратяване на
съдебното производство на това основание и връщане на делото на РП
Пловдив, ТО-Първомай за отстраняване на посочените процесуални
нарушения, които следва да бъдат отстранени след надлежен разпит на
обвиняемите, разясняване на това право и извършване на разпит в
присъствието на защитник, в случай че не се откажат изрично от правото си
на такъв.
Тъй като съдът констатира предпоставки за прекратяване на съдебното
производство, а същевременно и няма искания от страните за продължаване
на производството по някоя от диференцираните процедури, Съдът не следва
да се произнася по този въпрос, тъй като прекратяването на съдебното
производство е несъвместимо с разглеждане на делото по същество по реда
на диференцирани процедури.
По отношение на обстоятелствата по чл. 248 ал. 1 т. 5 от НПК, с оглед
същия извод, че е налице основание за прекратяване на съдебното
производство, Съдът не следва да се произнася по тези обстоятелства.
Няма доказателствени искания от страните, поради което съдът не
следва да се произнася и по този въпрос.
По въпроса за мерките за неотклонение, които са по отношение на
всеки от подсъдимите „подписка“, към настоящия момент същите отговарят
добре на целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК, няма искане за
тяхното изменяване и следва да бъдат потвърдени в този им вид.
Няма направени искания за конституиране на други страни в
производството, поради което съдът не следва да се произнася и по този
въпрос.
Ето защо, по изложените съображения и при констатираните допуснати
в досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на
8
процесуалните правила, на основание чл. 248 ал. 5 т. 1, във вр. с чл. 249 ал.1,
във вр. с чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 661/2022 г., по
описа на Районен съд – Асеновград, ІІ н.с., поради допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите С. С., В. К. и М. Г. и конкретно на правото им да имат
защитник,когато защитата е била задължителна.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив, ТО-Първомай за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, посочени в мотивната
част на определението.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“ по отношение
на всеки от подсъдимите А. Панайтов, С. С., В. К. и М. Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК с частна жалба или частен
протест в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което се закри в 15,05
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9