РЕШЕНИЕ
№ 294
гр. Сливен, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20232230103342 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 417 ГПК за установяване съществуване на вземане,
за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника, който в предоставения
му срок е депозирал възражение.
С исковата си молба ищцовото дружество "Креди Йес" ООД,
предявявайки искови претенции срещу ответника твърди, че последният
дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3374,37 лева,
произтичаща от вземане по Запис на заповед, издаден на 15.09.2020 година в
гр. Сливен, предявен на 16.09.2020 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2023 година до окончателното й изплащане,
сумата 567,49 лева, представляваща разноски по делото, от които 67,49 лева -
държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение въз основа, на което
има издадена заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година.
На база издадените заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на
1
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС -
Сливен за 2023 година и подадена на 17.05.2023 година молба от ищеца от
ЧСИ П. Г., peг. № 837 на КЧСИ е образувано изпълнително дело №
20238370400462 по описа за 2023 година срещу длъжника Д. Д.. След
образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до
длъжника от ЧСИ, същата е депозирала възражение срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение.
С Определение № 2109 от 04.07.2023 година по ЧГД №
20232230100116/2023 година по описа на PC - Сливен, с което са уведомени,
че срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 20232230100116 по
описа на съда е подадено в срок възражение от длъжника Д. Д. и е указано, че
могат да предявяват иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщението, като представят доказателство за това. Цитираното
Определение на съда е получено на дата 17.07.2023 година. В тази връзка и
съгласно разпоредбата на чл. 415 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес
от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник Д. Д., срещу която е издадена
Заповед за изпълнение по ЧГД № 20232230100116 по описа на PC-Сливен.
Твърди се, че вземането на „Креди Йес“ ООД е във връзка с
неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от
15.09.2020 година, издадена от Д. Д.. Процесната Запис на заповед е валидна
и представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 463899 към искане
№ 147680 от 15.09.2020 година, сключен между „Креди Йес” ООД, в
качеството му на Заемодател и Д. Д., в качеството и на заемател. Сочи се, че с
издаването на конкретната Запис на заповед издателят е поел безусловно и
неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 4158,00 лева на
предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД. Записът на заповед е надлежно
предявен за плащане на издателя Д. Д. на 16.09.2020 година. Твърди се, че
така издадената Запис на заповед съставлява обезпечение по сключен между
страните „Креди Йес“ ООД и Д. Д. Договор за паричен заем № 463899 от
15.09.2020 година. Тъй като заемателят Д. Д. не е изпълнила задължението си
да заплати дължимите по договора за заем погасителни вноски, то
заемодателят е упражнил правото си да търси изпълнение на остатъка от
дължимите по договора за заем суми по реда на чл. 417 от ГПК.
2
Изтъква се, че представените пред съда документи в производството по
издаване на заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година са
редовни не само от външна страна, но и доказват съществуването на право на
принудително изпълнение и удостоверяват изискуемо притезание в полза на
лицето, което се сочи като кредитор - в случая „Креди Йес” ООД и против
длъжника - Д. Д..
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница по запис
на заповед от 15.09.2020 година в размер на 3374,37 лева, законната лихва
върху главницата от 13.01.2023 година до окончателното изплащане на
вземането, както и сумите 67,49 лева за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е подаден отговор на
исковата молба, с който се излага, че предявените искови претенции са
неоснователни и недоказани. Въвежда се възражение за нищожност на
сключения на 15.09.2020 година между ответницата и ищцовото дружество
Договор за паричен заем, по силата на който първата е получила сумата от
1700.00 лева, при месечен лихвен процент 3.30%, фиксиран годишен лихвен
процент от 39.96 % и ГПР в размер на 48.31 % и като обезпечение на
задълженията й по договора е подписала запис на заповед в размер на 4158.00
лева и погасителен план към договора, индивидуализиращ начина на
погасяване на задължението - размер и брой на погасителните вноски. В
подкрепа на така правеното възражение за нищожност се излагат конкретни
аргументи и съображения, сочещи неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10
от ЗПК и чл. 22 от ЗПК и наличие на неравноправни клаузи. Излага, че
предвид нищожността на договора, ответницата следва да върне единствено
главницата.
От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за
установено, че сключеният между страните договор за паричен заем от
15.09.2020 година е нищожен като противоречащ на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов
3
пълномощник е депозирал писмено становище съгласно, което исковите
претенции се поддържат и се моли за уважаването им.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Пълномощникът
му е депозирал писмено становище, в което излага своите съображения,
обосноваващи въведените с отговора на искова молба възражения.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.09.2020 година между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и Д. Д. Д. е сключен
Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година, въз основа на Молба за
заем №147680/15.09.2020 година.
Съгласно сключеният Договор за паричен заем на Д. Д. Д. е отпуснат
потребителски заем в размер на 1 700 лева, за срок от 18 месеца.
Потребителския заем се олихвява с месечен лихвен процент в размер на
3,330 % или годишен лихвен процент в размер на 39,96 % при Годишен
процент на разходите в размер на 48,311 %.
Размерът на дължимата договорна лихва, за целия срок на договора е
587,41 лева. Обща сума за плащане по договора - 2 287,41 лева.
Съгласно Договора, сумата по заема е следвало да бъде погасена на 18
месечни погасителни вноски, платими в периода от 15.10.2020 година до
15.03.2022 година в размер на 127,08 лева всяка, съгласно погасителния план,
приложен към договора.
Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем
да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи/и на условията на чл.10, ал. 2, т. 1
от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу
обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот,
съгласно чл.10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо
имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова
гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга,
издадена в полза на заемодателя.
В Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година е отбелязано, че
заемателя е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на Заемодателя”,
която съгласно чл.10, ал. 1 от Общите условия е за заемната сума с
включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за
4
заем.
По приложеното частно гражданско дело е представена Запис на
заповед, издадена на 15.09.2020 година от Д. Д. Д., с която безусловно и
неотменяемо се е задължила да плати на „Креди Йес“ ООД сумата от 4 158
лева. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Общите условия „Страните имат право за
обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор
учредяването на някое от следните обезпечения: т.1 Гаранти - две физически
лица, всяко от които отговаря на следните условия: да има нетен размер на
осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на
НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за
заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ”; т. 2 Залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за
плащане по договора за заем; т.З Първа по ред ипотека; т.4 Предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателя може да приеме
обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, и да сключи договор за заем, като със съгласието на
заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията
за обезпечение.
В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочено, че с подписването на
договора заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора
обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от
Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят
неустойка в размер на 1 870,59 лв., с начин на разсрочено плащане подробно
посочен в погасителния план към договора за заем.
Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, включвайки
само дължимата главница 1 700 лева и договорна лихва 587,41 лева по
Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година, използвайки
нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал.
5
2 от ЗПК, в размер на 48,311 %, тоест същият отговаря на посоченият в
договора.
Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, при
първоначално договорените задължения, като включи в обхвата му и размера
на предвидената неустойка в договора за непредоставеното обезпечение
отговарящо на условията, посочени в чл.10, ал. 2 от Общите условия,
използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1
към чл.19, ал. 2 от ЗПК, в размер на 279,21%.
При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид
следните базови показатели: главница - 1 700 лева, срок - 18 месеца,
договорна лихва при лихвен процент - 39,96 % - 587,41 лева, неустойка,
начислена ежемесечно - 103,92 лева (103,9217 лв.), или общ размер 1 870,59
лева.
В Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година не са посочени
други дължими такси - за усвояване, за управление или други.
Издадена е заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от
16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година за
главница в размер на 3374,37 лева, произтичаща от вземане по Запис на
заповед, издаден на 15.09.2020 година в гр. Сливен, предявен на 16.09.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023
година до окончателното й изплащане, сумата 567,49 лева, представляваща
разноски по делото, от които 67,49 лева - държавна такса и 500,00 лева
адвокатско възнаграждение.
На 16.01.2023 година на база издадените заповед № 63 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС -
Сливен за 2023 година и подадена на 17.05.2023 година молба от ищеца от
ЧСИ П. Г., peг. № 837 на КЧСИ е образувано изпълнително дело №
20238370400462 по описа за 2023 година срещу длъжника Д. Д.. След
образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до
длъжника от ЧСИ, същата е депозирала възражение срещу издадената заповед
за незабавно изпълнение.
С Определение № 2109 от 04.07.2023 година по ЧГД №
6
20232230100116/2023 година по описа на PC - Сливен, с което са уведомени,
че срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД №20232230100116 по
описа на съда е подадено в срок възражение от длъжника Д. Д. и е указано, че
могат да предявят иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като представят доказателство за това. Цитираното
Определение на съда е получено на дата 17.07.2023 година. В тази връзка и
съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес
от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с
чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник Д. Д., срещу която е издадена
Заповед за изпълнение по ЧГД №20232230100116 по описа на PC Сливен.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника, срещу която
същия е подал възражение.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящия иск.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 21.08.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства, в това число и експертното заключение, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим. Предявен е в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 от ГПК, доколкото видно от данните по
делото указанията по чл. 415 от ГПК са връчени на заявителя - ищец на
17.07.2023 година, а исковата молба е подадена на 17.08.2023 година по
куриер, а е заведена като постъпила в съда на 21.08.2023 година
В мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 29.06.2014 година
по тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е прието, че с въвеждането
на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден
редовният запис на заповед се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По
7
правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането
по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието
на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника -
длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение. В конкретния случай са наведени доводи за
възникване на каузално правоотношение между страните - факт по който не
се спори, доколкото към подаденото заявление по чл. 417 ГПК е представен
Запис на заповед от 15.09.2020 година, издадена от Д. Д., представляваща
обезпечение по Договор за паричен заем № 463899 към искане № 147680 от
15.09.2020 година, сключен между „Креди Йес” ООД, в качеството му на
Заемодател и Д. Д., в качеството и на заемател.
Ответникът е въвел възражения по отношение валидността на
каузалното правоотношение, за обезпечението на което служи издадения
запис на заповед, доколкото в случай, че същите не са възникнали надлежно,
респ. са погасени. В конкретния случай ищецът следва да докаже наличието
на материално правните предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова
претенция, а именно: валиден Договор за паричен заем № 463899 към искане
№ 147680 от 15.09.2020 година, по който е предоставена на ответника сума
пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на
дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение
за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и падежа на
същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните
правила, което не е сторил.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за
паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
8
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е възражението в отговора на исковата молба, поддържано
и в писменото становище за недействителност на договора за паричен заем,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата
дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е
наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук
са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е
посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,31 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по- голям размер. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР,
установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния
договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
С оглед недействителността на основното правоотношение, каузалното
правоотношение за обезпечаването на което е издаден записа на заповед,
следва да се приеме, че недължима се явява сумата, претендирана с ценната
книга, доколкото възражението на длъжника, че е поел задължение по
каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори
съществуването на вземането по менителничният ефект поради
недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на
изпълнението по което е издадена ценната книга. Нищожността на каузалната
сделка може да има погасителен ефект за вземането по менителничната
сделка при установена връзка между двете правоотношения (в този смисъл -
Решение № 85 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 438/2011 г., I т. о., ТК, ВКС).
В конкретния случай, и съобразно изложеното по-горе се установи наличието
на връзка между каузалната сделка - договора за кредит и издадения
менителничен ефект - запис на заповед (договорът за паричен заем е
представен от самия кредитор, ведно със записа на заповед към заявлението
по чл. 417 от ГПК), като с оглед гореизложеното следва да се приеме, че
процесният договор за паричен заем се явява недействителен, респ. тази
9
недействителност има погасителен ефект по отношение записа на заповед,
който е издаден за обезпечаването му.
Предвид всичко изложено, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява за ответника - длъжник да са възникнали
задължения по договора за заем, за обезпечаването на който е издадена
процесната запис на заповед, то неоснователен се явява предявеният иск и
като такъв следа да се отхвърли.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 година, постановено по тълкувателно дело № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване,
това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК е посочена
последицата при отхвърляне на иска за установяване съществуването на
вземането - изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение
не се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето
на иска за установяване на съществуването на част от вземането препятства
влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 от ГПК. Ако не
е образувано изпълнително производство, решението за отхвърляне на
установителния иск е пречка за образуването му. Ако изпълнително
производство е образувано, то същото подлежи на прекратяване на основание
чл. 422, ал. 3 от ГПК. Ето защо в настоящият случай, въпреки, че
предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят, то издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 116 по
описа на РС-Сливен за 2023 година не следва да се обезсилва.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер на 650 лева - възнаграждение за един адвокат,
доколкото искането за присъждането им е своевременно направено, като са
представени доказателства, че същите са реално сторени - договор за правна
защита и съдействие от първоинстанционното производство, както и 200 лева,
внесен депозит за заплатено на вещото лице възнаграждение. Присъждайки
10
този размер съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със
съдебен адрес: гр. Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, ул. Козлодуй 14, вх.
Б, ет. 3 против Д. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** иск за признаване за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът Д. Д. Д. дължи
на ищеца „КРЕДИ ЙЕС” ООД сумата 3374,37 лева, представляваща частично
неизпълнение по Запис на заповед, издаден на 15.09.2020 година в гр. Сливен,
предявен на 16.09.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.01.2023 година до окончателното й изплащане, сумата 567,49
лева, представляваща разноски по делото, от които 67,49 лева – държавна
такса и 500,00 лева – адвокатско възнаграждение, за които по частно
гражданско дело № 116 по описа на РС-Сливен за 2023 година е издадена
Заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023
година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
Хасково, общ. Хасково, обл. Хасково, ул. Козлодуй 14, вх. Б, ет. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д. с ЕГН: ********** от гр. *** сумата в размер на 850
лева /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11