№ 18618
гр. С. 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110143884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С ЕАД, чрез юрк. К., срещу Ц. И. Т., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 287,49 лв. - главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането; 65,73 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2021 г. до
08.06.2023 г.; 22,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до
изплащане на вземането; 4,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. по ч.гр.д. №
32887/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.05.2020 г. – 31.12.2021 г. ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди и услугата дялово разпределение при липса на сключен договор за продажба на
топлинна енергия в имот, находящ се в гр. С. ул. „К.Р“ № 12, сграда № *****, поради което
се е обогатил, спестявайки разход за цената на предоставените услуги. Поддържа, че
съгласно правната уредба в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществявала от топлопреносното предприятие въз основа на писмен
договор при общи условия, сключен между дружеството – ищец и потребителя. Твърди, че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки че
отношенията помежду им не били уредени по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно нормативните изисквания. В периода 01.05.2020 г. – 31.12.2021
г. в процения имот била доставена и потребена от ответника топлинна енергия, която до
настоящия момент не била заплатена. В тази връзка, счита че ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на топлопреносното предприятие. Ето защо моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че: липсват облигационни
правоотношения между него и ищеца; сградата, в която се намира имотът му не била
топлофицирана, нямало изградена сградна инсталация за отопление на сградата, нямало
отоплителни тела и уреди за отчитане на топлинна енергия. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач „Б ООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответника въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието му не бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговаря по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобИ.не на имуществени блага
или спестяване изразходването на такИ., реализиращо се посредством увеличаване на актИ.
или намаляване на пасИ. или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/
обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на
сигурното му увеличаване чрез придобИ.не на нова облага; 3/ липса на правно основание за
обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и
следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете
явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС №
1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е
необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
От представения Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот НОМЕР,
ТОМ, рег. НОМЕР9, дело № ** от 17.04.2007 г., се установява, че на посочената дата Д.С.Д.
придобил собствеността на следния недвижим имот: ателие № 1, находящ се в гр. С. ул.
„К.Р“ № 12, сграда № 2, ет. 2.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка на
топлинна енергия с ответника.
По делото е приложена покана от ищеца до ответника, в която последният е поканен да
попълни формуляри във връзка със сключване на писмен договор за доставка на топлинна
2
енергия. Предвид липсата на отбелязване за съдържанието на пратката, не може да се
приеме, че изявленията на дружеството ищец са достигнали до знанието на ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен
договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл
са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от
които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за
процесния период. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз
основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59
ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че: от
ТР „София-Изток“ не е представено свидетелство от метрологична проверка от м.02.2020 г.
на общия топломер с фабр. № 5197259, като същият е бил сменен с друг през м.07.2020 г.;
процесния имот е захранен само с ТЕ за БГВ, като е имало монтиран един брой водомер за
топла вода; за отчетен период 2020/2021 г. не е бил осигурен достъп за отчет на водомера, за
което е съставен протокол от 30.05.2021 г. и 05.06.2021 г.; за отчетен период 2021/2022 г. е
осигурен достъп за отчет на водомера на 21.06.2022 г. с отчетена стойност на водомера 2
куб.м.; същите показания били отчетени и в предходни периоди до 2019 г., поради което за
периода 2021/2022 г. няма изчислена ТЕ; за периода 2020/2021 г., поради неосигурения
достъп има служебно определен разход 12.17 куб.м., който бил занижен; за периода
м.05.2020 г. – м.12.2021 г. начислените суми за ТЕ били по прогнозно потребление.
Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет", поради
"неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при
претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно
това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на
обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с
количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.
Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като
получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на
нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която
неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на
което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.
Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява
достъп до имота си. В случая претенцията на ищеца произтича от твърдение за
3
неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл е
неприложим редът за служебно определяне на количеството топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр.
д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г.,
Решение № 2884 от 02.06.2023 г. по в.гр.д. № 6389/2022 г. по описа на СГС, Решение №
3189 от 19.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 4236/2022 г., Решение № 262378 от 14.07.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2868/2021 г. и др.).
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено
към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия през исковия период, поради което и не е налице хипотеза на спестяване
на разходи за нейното овъзмездяване. В подкрепа на извода за липса на доказателства за
реално потребено количество топлинна енергия, е и отразеното от вещото лице в приетата
СТЕ, съгласно което за отчетен период 2021/2022 г. е осигурен достъп за отчет на водомера
на 21.06.2022 г. с отчетена стойност на водомера 2 куб.м., като същите показания били
отчетени и в предходни периоди до 2019 г., поради което за периода 2021/2022 г. няма
изчислена ТЕ. При така установеното се налага извод, че не е налице елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на ответника,
поради което предявените главни искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът, който доказва извършени разноски за исковото производство в
размер на 800 лв. – адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна
помощ, в който изрично е посочено, че е изцяло заплатено в брой. Своевременно
релевираното от процесуалния представител на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно,
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото следва да бъде намалено до
размера от 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „Я“, № *, срещу Ц. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. С. ж.к. „М.“, ул. „К.Р“ № *****, положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Ц. И. Т. дължи на
„Т.С ЕАД следните суми: 287,49 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането; 65,73 лв. - мораторна
4
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.08.2021 г. до 08.06.2023 г.;
22,65 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на
вземането; 4,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.10.2020 г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32887/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав.
ОСЪЖДА „Т.С ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ул.
„Я“, № *, да заплати на Ц. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж.к. „М.“, ул. „К.Р“ №
*****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Б ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5