ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, …………2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. ч. т. дело № 163/2020 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Подадена е частна
въззивна жалба адв. Б.Б. като синдик на „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/ против определение
№ 4449 от 17.12.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 511/2016
г., с което е прекратено производството по делото по депозираната искова молба
от страна на жалбоподателя.
В частната жалба се
инвокират доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че настоящото
производство по иска по чл. 647 от ТЗ е образувано преди това по приключилото
по чл. 694 от ТЗ /т. д. № 588/2016 г. на Варненския окръжен съд/. Намира, че
производството по иска по чл. 647 от ТЗ е преюдициално по отношение на
установителния иск по чл. 694 от ТЗ. Твърди, че основанията за недействителност
на сделката не могат да бъдат разгледани от съда при произнасяне по иска по чл.
694 от ТЗ. Сочи, че А.Л.Е. не е изпълнил чуждо задължение, а свое такова
доколкото е солидарен длъжник. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД
намира, че в случай на плащане от страна на солидарен длъжник на цялото
задължение, същият разполага с иск срещу останалите солидарни длъжници за
разликата над своята част от задължението. В продължение на горното, счита, че
изпълнилият солидарен длъжник не може да претендира заплащането на цялото
задължение от „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/. Излага доводи за необходимостта
от знание на длъжника и на лицето, с което е договарял. Моли за отмяна на
определението.
В законоустановения срок е
депозиран отговор единствено от страна на „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/, чрез
адв. Г.А., в който се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че
поредността на завеждане на делата се определя от синдика, от където извежда
доводи за липсата на преюдициалност. Позовавайки се на мотивите по в. т. д. №
173/2018 г. на Варненския апелативен съд, намира, че доводите за
недействителност на споразумението не могат да бъдат разглеждани в
производството по чл. 694 от ТЗ, а производството по чл. 647 от ТЗ е
недопустимо поради липсата на правен интерес. Счита, че ако заетата сума е
използвана само от един от солидарните длъжници, платилият солидарен длъжник
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор за целия платен
размер на задължението. Навежда аргументи за липсата на интерес у синдика за
водене на преферентния иск по чл. 647 от ТЗ. Позовавайки се на мотивите на
решението по в. т. д. № 173/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд
намира, че споразумението не уврежда масата на несъстоятелността, доколкото със
същото не се увеличава пасива или намалява актива на масата по
несъстоятелността. Счита, че с подписването на споразумението „Гамор“ ООД /в
несъстоятелност/ не е поело задължения, които надвишават тези, които са
съществували към момента на сключването му. Моли за потвърждаване на
определението. Претендира разноски.
Варненският апелативен
съд, търговско отделение, намира, че частната
жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Пред Варненския окръжен съд е предявен
иск с правно основание чл. 647 от ТЗ от синдика на „Гамор“ ООД /в
несъстоятелност/ срещу „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/, „Улъйбка“ ЕООД,
Сдружение „Браншови щит“ и А.Л.Е. за обявяване за недействителна по повод
кредиторите на масата на несъстоятелността на „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/ сделка-споразумение
от 05.02.2015 г. и анекс от 05.02.2015 г., с което „Гамор“ ООД /в
несъстоятелност/ се е задължило да плати на А.Л.Е. сумата от 119 913.76 лева.
С решение № 1009 от 21.12.2015 г.,
постановено по т. д. № 696/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд е открито
производство по несъстоятелност на длъжника „Гамор” ООД /в несъстоятелност/, определена
е начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2014 г..
На 05.04.2015 г. е сключено споразумение
между „Гамор” ООД /в несъстоятелност/, А.Л.Е. и Сдружение „Браншови щит“ по
силата, на което дружеството признава, че има задължения към А.Е. в размер на
119 913.76 лева, представляващи платени месечни вноски от същия по Договор
за банков инвестиционен кредит № 565/05208/020020 от 13.12.2012 г. и Договор за
финансов лизинг № 97184 от 17.12.2012 г., като се задължава да изплати на А.Е.
посочената сума от 119 913.76 лева в срок до 02.03.2015 г., за обезпечаване
на същото е издаден запис на заповед за сумата от 150 000 лева с дата на
издаване 05.02.2015 г. и падеж 02.03.2015 г..
На 10.03.2015 г. е сключен договор за
цесия между А.Л.Е. и „Улъйбка“ ЕООД, по силата, на който А.Е. прехвърля на
цесионера „Улъйбка“ ЕООД горепосоченото си вземане срещу „Гамор“ ООД /в
несъстоятелност/ в размер на 119 913.76 лева, срещу заплащане на продажна
цена от 80 % от размера на цедираното вземане.
Не се оспорва в производството
плащането на горепосоченото задължение към „Уникредит Булбанк“ АД от страна на А.Е..
По
същество на спора:
С решение по приключилото т. д. №
588/2016 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлен предявеният от синдика на
„Гамор“ ООД /в несъстоятелност/ и иск по чл. 694, ал. 3, вр. с ал. 1 от ТЗ за
установяване несъществуването на приетото в производството по несъстоятелността
вземане на кредитора „Улъйбка“ ЕООД в размер на 119 913.76 лева,
произтичащо от договор за продажба на вземане, сключен между А.Е. и „Улъйбка“
ЕООД за прехвърляне на вземането на А.Е. към „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/,
обективирано в споразумение от 05.02.2015 г.. Същото е потвърдено с решение на
Варненския апелативен съд по в. т. д. № 173/2018 г., недопуснато до касационно
обжалване с определение по т. д. № 2665/2018 г. на Върховния касационен съд.
Настоящият съдебен състав, напълно
споделя възприетото в производството по отрицателния установителен иск по чл.
694 от ТЗ, че наведените в същото доводи за недействителност на споразумението
биха могли да бъдат разгледани единствено в производството по иска по чл. 647
от ТЗ. Производството по преферентния иск по чл. 647 от ТЗ се явява недопустимо
поради отсъствието на положителна процесуална предпоставка, за която съдът след
служебно, а именно наличие на правен интерес. Този извод се подкрепя от
обстоятелството, че при уважаването на разглеждания иск не би могла да настъпи
правна промяна, поради невъзможността за реално връщане на каквото и да е
имущество в масата на несъстоятелността на „Гамор“ ООД /в несъстоятелност/.
Останалите наведени доводи във връзка с
приложението на разпоредбата на чл. 127 от ЗЗД по повод размера на
суброгирането в правата на удовлетворения кредитор от страна на солидарния
длъжник, платил чужд дълг са били разгледани в производството по отрицателния
установителен иск по реда на чл. 694 от ТЗ.
Вън от горното и само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че доводите за преюдициалност на настоящото
производство по повод на приключилото по иска по чл. 694 от ТЗ, не могат да
доведат до различен правен извод. Това е
така, защото същите е могло да бъдат релевирани при евентуално обжалване на
определението за спиране на производството по иска по чл. 647 от ТЗ. Такова действие
не е предприето от страна на настоящия жалбоподател, поради което не следва да
бъдат ценени наведените доводи от същия в разглежданата насока.
С оглед на
горното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 4449 от 17.12.2019 г., постановено по т. д. № 511/2016 г. по описа на
Варненския окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.