Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер тринадесети април Година 2020 София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. о. съд, Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На трети февруари Година
2020
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. И. 2. Б. Г.
Секретар В. Д.
Прокурор Т. К.
Като разгледа
докладваното от съдията Н.
В.н.о.х. дело № 673 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от подсъдимия Й.Т.П.,
подадена чрез защитника му - адв. Л.М., срещу присъдата, постановена по
н.о.х.д. № 105/2018 г. по описа Районен съд – К..
С атакуваната присъда
подсъдимият Й.Т.П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК затова, че на 02.04.2017 г., около 15,24 ч. в с. Б..,
община Г., обл. С., с посока на движение от с. Б. към с. К. е управлявал МПС –
лек автомобил „Р.”, модел „К.“ с рег. № С . ХК, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред –
с техническо средство „А. Д.“-7510, съгласно Наредба № 30/2001 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства – чл. 6 /„В случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз
основа на показанията на техническото средство“/ и протокол за комплексна
съдебно медицинска и химическа експертиза по писмени данни от 30.08.2017 г.,
след като е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 240/2009 г. по описа
на РС – К., в.с. на 04.09.2009 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за
което на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим и наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
На подсъдимия са
възложени разноските по наказателното производство: сумата в размер на 140,76
лв., платими по сметка на ОДМВР-С.; сумата в размер на 300 лв. - по сметка на
РС-К..
С решение от 15.07.2019
г., постановено по в.н.о.х.д. № 137/2019 г. по описа на С. о. съд, образувано
по жалба от подсъдимия, присъдата на първоинстанционния съд е отменена, като е
постановена нова присъда, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан
по повдигнатото му обвинение. Това решение на въззивния съд е отменено с
решение 08.11.2019 г. по н.д. № 902/19 г. на ВКС на РБ и делото е върнато за
ново разглеждане на въззивния съд.
Недоволен от присъдата,
постановена от първоинстанционния съд, e останал подсъдимият,
който чрез своя защитник в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която
предявява искане да се отмени атакуваната присъда като се постанови нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение и
оправдан. В писмено допълнение към жалбата, депозирано по реда на чл. 320, ал.
3 НПК, се аргументира заявеното искане с твърдения, че фактическата обстановка,
изложена от първия съд, е неправилна. В тази връзка конкретно се твърди, че
фактическите изводи на първия съд се основават изцяло на показанията на
свидетелите П. и Д., без да са отчетени съществените противоречия между тях,
както и че не са отчетени съществени противоречия между показанията на тези
свидетели и показанията на свидетеля А. В., сочат се конкретно и
противоречията.
На следващо място се
твърди, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е установена по
надлежния ред. В подкрепа на този довод най-напред се сочи, че полицейските
служители не са осигурили възможност за подсъдимия да си изплакне устата преди
да бъде извършена проверката с техническо средство; че полицейските служители
не са закарали подсъдимия до лечебно заведение за даване на проба кръв за
химическо изследване; че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да даде
проба кръв за химическо изследване, тъй като в населеното място – с. Б. – няма
лечебно заведение, а най-близкото населено място, където е могло това да стане,
е гр. Г., който се намира на около 30 км и същевременно единственият автобус до
гр. Г. е бил в 17,20 ч., поради което той обективно не е могъл да даде кръв в
указаното време от 120 мин., считано от момента на издаване на талона за
медицинско изследване – 15,30 ч.
Алтернативно се
претендира по-леко наказание, като в тази насока се отчете обстоятелството, че
майката на подсъдимия е сляпа, инвалид с придружител, а подсъдимият е определен
за неин социален асистент.
Не се предявява искане
за събиране на доказателства от въззивния съд.
Представителят на С.о.п.
счита, че обжалвания съдебен акт следва да се потвърди изцяло.
В съдебно заседание
защитникът поддържа жалбата с доводите, изложени в нея, като допълнително
изтъква, че превозното средство, което според обвинителната теза е управлявал
подсъдимия, поради наличните технически неизправности – липса на работещ
двигател и акумулатор - не представлява моторно превозно средство по смисъла на
закона.
С. о. съд, втори въззивен
състав, след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по
делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1,
вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в рамките
на своите правомощия по чл. 334, т. 1 НПК въззивната инстанция констатира
отменителното основание по чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса
на мотиви, отстраними при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно
съдържанието на мотивите, чието съобразяване предполага възможността да се
извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на съда при
решаване на въпросите по чл. 301 НПК. В мотивите съдът е длъжен да изложи
своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени средства са
обосновали възприетите от него фактически констатации, като при противоречие на
доказателствените материали съдът следва да изложи съображения, при това
убедителни, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което в
настоящия случай първият съд не е сторил.
И конкретно - в хода на съдебното следствие са събрани свидетелските
показания на В. В. П., А. Д. А., А. Д. В. и Г. Ж. Ж., като данните от техните
показания сочат несъмнено, че посочените лица са станали очевидци на
инкриминираното в обвинителния акт деяние. Най-напред следва да се отбележи
допуснато от първия съд опущение, касаещо процесуалния ред за приобщаване на
доказателства. От протоколите от съдебните заседания, проведени на 05.11.2018
г. и на 21.01.2019 г., е видно, че съдът е извършил непосредствено разпит на
посочените свидетели и едновременно е приобщил към доказателствените материали и
техните показания, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство,
чрез прочитането им, без да посочи основанието за това. Това съдът не е сторил
и в мотивите, като по този начин е въведена неяснота относно правното основание
за приобщаването на тези доказателствени източници, събрани на досъдебното
производство, които, освен това, са поставени в основата на възприетите от
първия съд фактически констатации и изводи.
Посочените доказателствени източници – свидетелските показания на тези
четирима свидетели, събрани в хода на съдебното следствие и тези дадени от тях
на досъдебното производство, съдържат противоречия относно съществени от гледна
точка на предмета на доказване, очертан с обвинителния акт, обстоятелства,
останали въобще необсъдени от първия съд. Тук следва да се отбележи, че в
мотивите на обжалваната присъда районният съд е посочил, че е ползвал
показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство, без да е
изложил мотиви защо отхвърля тези, дадени в хода на съдебното следствие
Анализът на посочените доказателствени източници сочи съществени
противоречия относно значими за правилното решаване на делото обстоятелства. Така
свид. Ал. А. поддържа неотклонно както в показанията си, дадени в хода на
съдебното следствие, така и в тези, дадени на досъдебното производство пред
разследващ орган, че към момента на извършената полицейска проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол с него в автомобила е бил и неговия брат –
свид. Ц. П., което влиза в противоречие с показанията на свидетелите П., В. и Ж.,
също кредитирани от първия съд, че братът на подсъдимия не е бил в този момент
в автомобила, а е дошъл на местопроизшествието в по-късен момент.
На следващо място в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че
възприетата от него фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите А. В., приложени на л. 86 и л. 132 и на показанията на свидетелката
Г. Ж., приложени на л. 87 и л. 134, като очевидно е имал предвид показанията
им, дадени на досъдебното производство /което първият съд не е посочил изрично/,
без да отчете и обсъди съществуващите съществени противоречия между тях. Така
при първоначалния им разпит на досъдебното производство и двамата свидетели са
заявили, съответно: свид. В., че е издърпал на пътя автомобила на подсъдимия,
който бил затънал в дере в с. Б. и си тръгнал /л. 86 от ДП - на гърба/, а свид.
Г. Ж. - че колата на подсъдимия била в
канавка, свид. В. я издърпал с джипа си на пътя, след което двамата си тръгнали
/л. 87 от ДП/. При следващия им разпит на досъдебното производство двамата
свидетели са заявили съответно: свид. В. - че автомобилът на подсъдимия се е
намирал до чешма в центъра на селото /с. Б./, в ливада, вдясно от пътя, считано
по посока с. К., спряно успоредно на пътя /л. 132 от ДП - на гърба/; свид. Ж.
твърди, че автомобилът бил паркиран в ливадата /л. 134 от ДП - на гърба/. При
това положение първият съд е следвало да се аргументира кои точно показания на
посочените свидетели е кредитирал и кои е отхвърлил и защо, което не е сторил.
Първият съд не е констатирал и не е обсъдил и друго съществено
противоречие между кредитираните от него показания на свидетелите А., П. и Ж.
от една страна и от друга – показанията на свид. В., а именно: според първата
група свидетели, подсъдимият е бил в автомобила в момента на спиране за извършване
на полицейска проверка, а според показанията на свид. В. – подсъдимият е бил
извън автомобила си, някъде около задната му гума. Не е обсъдено и друго
противоречие между свидетелските показания: според показанията на свид. А.,
автомобилът на подсъдимия спрял на около три метра зад джипа на свид. В., а
според показанията на свид. П. – на около петдесет метра зад него; според
показанията на свид. В., автомобилът на подсъдимия останал срещу стопанския
двор на бившето МТС.
Извън обхвата на доказателствения анализ на първия съд е останало и
друго съществено противоречие между показанията на свидетелите П. и А. от една
страна и показанията на свид. В. – от друга относно обстоятелството дали автомобилът
на подсъдимия е бил теглен посредством въже от автомобила на свид. В. на самия
път, свързващ селата Б. и К. и отворен за обществено ползване, при което
положение безспорно биха били приложими и правилата за движение по пътищата,
вкл. при теглене на повредено моторно превозно средство. В тази връзка, според
кредитираните от първия съд показания на свидетелите П. и А., и двата
автомобила са се движили по този път в момента, когато били спрени за проверка.
Същевременно за същите обстоятелства, според също така кредитираните от първия
съд показания на свид. В., дадени на съдебното следствие и тези, дадени от него
на досъдебното производство и приобщени към доказателствените източници, както
бе посочено по-горе, са налице поне три различни версии, представени от този
свидетел, като първият съд не се е аргументирал коя от тях възприема и кои
отхвърля и защо.
При наличието на съществени противоречия в посочените свидетелски
показания, констатирани и в отменителното решение на ВКС,
първоинстанционният
съд е следвало да констатира тези противоречия и да ги отстрани в хода на
съдебното следствие, което съдът не е сторил или да изложи аргументи кои от тях
възприема и кои отхвърля и защо.
Освен изложеното, първият съд въобще не е изложил съображения дали
кредитира или в кои части показанията на свидетеля Ц. П. и въобще не е обсъдил
обясненията на подсъдимия.
В мотивите на обжалваната присъда първоинстанционният съд не е обсъдил
нито едно от възраженията на защитата, което съгласно трайно установената съдебна
практика също представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви.
При това положение е невъзможна въззивната проверката на законността на
формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на въпросите по чл. 301 НПК, поради липса на мотиви, което въвежда отменителното основание по чл. 335,
ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Предвид въведеното отменително основание, остава безпредметно
обсъждането на останалите доводи на страните, развити по повод предявената
жалба, тъй като същите касаят съществото на делото и тяхното решаване от
въззивната инстанция би довело до недопустима подмяна на волята на
първоинстанционния съд.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 2 НПК С. О. СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло присъдата,
постановена по н.о.х.д. № 105/2018 г. по описа Районен съд – К. и връща делото
за ново разглеждане на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.