Решение по дело №2057/2017 на Районен съд - Ловеч

                                      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                        №

                                          гр.Ловеч, 02.08.2018 г.      

                 

                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

 

при секретаря……………….РУМЯНА БАЕВА……..………….…………...и в присъствието на

прокурора………………………………………………..….…….....като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 2057 по описа за 2017 год, за да се произнесе съобрази:  

             Иск с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ .

             Съдът е сезиран с искова молба от Ж.Н.К., с пост.адрес: *** против ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ „ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО МИНОВСКИ – ТОТЮ МИНОВСКИ” –с.Лисец, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Лисец, общ.Ловеч, ул.”Централна”№61, представляван от Тотю Христов Миновски.

             Ищецът излага в ИМ, че с  Постановление за възлагане от 04.01.2017г., издадено от синдика в производство по несъстоятелност на „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *********, влязло в законна сила на 22.03.2017г., придобил собствеността върху следния недвижим имот, съставляващ: Поземлен имот с идентификатор 43952.63.5 в землището па град Ловеч, местност „Гюдженското", с площ от 13.501 дка, с трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, стар идентификатор-няма, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 43952.63.1, нива, ПИ с идентификатор 43952.63.2, нива, ПИ с идентификатор 43592.63.6, нива, ПИ с идентификатор 43952.63.7, нива, НИ с идентификатор 43952.63.11-за селскостопански горски ведомствен път. Сочи, че „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД град Ловеч, е обявено в несъстоятелност с Решение №30/30.03.2015г. на Окръжен съд град Ловеч, постановено по т.д.№15/2015г. по описа на същия съд, като съдебният акт е обявен по партидата на Дружеството в Агенцията по вписванията с №20150401150944.

             Наведени са твърдения, че преди постановяване на цитираното по-горе решение, на 02.06.2011г. „Албом-Транс" ЕООД град Ловеч е отдало под аренда за срок от 5/пет/ стопански години на ответника ЕТ „Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски" село Лисец описаната по-горе земеделска земя, като договорената арендна вноска е за стопанската 2010-2011г.-15.00 лева за декар, за стопанската 2011г.-2012г.-18.00 лева за декар, а за стопанската 2012г.-2013г.-21.00 лева за декар, като е предвидено, че за следващите стопански години размерът на арендното плащане ще бъде предоговорен. Ищецът излага, че след влизане в сила на Решение №30/30.03.2015г. на Окръжен съд - град Ловеч по т.д.№15/2015г. по описа на същия съд и прекратяване дейността на „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД град Ловеч, на 14.08.2015г., между ответника и собственика на земеделската земя, е сключен нов Договор за аренда на земеделска земя №46, том 9, peг.№4134/14.08.2015г. на нотариус Найда Тодорова-рег.№481 на НК град София, район на действие-Р.С.Ловеч, вписан в СВ вх.рег.№4971, том 8, №40, партида 2656, по силата на който процесиите 13.501дка в местността „Гюдженското", съставляващ имот №43952.63.5, са отдадени под аренда на същия арендодател за срок от 10/десет/ години, считано от 01.10.2015г., при договорена арендна цена от 5.00 лева за декар предоставена площ, т.е. повече от 4 пъти по-ниска от действалата по предходния договор за аренда между същите страни. Счита, че вторият договор за аренда от 14.08.2015г. е нищожен, тъй като е сключен в противоречие със закона-противоречи на разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ, във вр. е чл.646, ал.1, т.З от ТЗ, тъй като към датата на сключването му дейността на предприятието па дружеството е била прекратена с влязло в сила решение в производство по несъстоятелност на „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД-Решение №30/30.03.2015г., като за наличието на това решение са знаели както управителя на „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД град Ловеч, тъй като той е подал лично молба до Окръжен съд град Ловеч за откриване на производство по несъстоятелност, упълномощил е адвокат за водене на делото и е участвал активно в неговия ход, а така също и собственика на ЕТ „Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски"  село   Лисец, тъй като  решението   за  откриване   на   производство   по несъстоятелност, постановено при условията на чл.632, ал.1 от ТЗ, е било обявено в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на 01.04.2015г., като обявяването на същото има оповестително действие. При условия на алтернативност  моли съдът да приеме, че процесния договор за аренда е нищожен като сключен с цел заобикаляне на закона-чл.632, ал.1 от ТЗ, във вр. е чл.646, ал.1, т.З от ТЗ, а така също при условията на алтернативност, да приеме, че договора за аренда от 14.08.2015г., е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен с цел увреждане кредиторите на масата на несъстоятелността на „Албом-Tpaнс" ЕООД град Ловеч и е сключен при очевидна нееквивалентност на престациите.  

             Счита, че в конкретният казус безспорно е налице недобросъвестно поведение както на арендодателя, така и на арендатора, тъй като представляващия същия е знаел предварително, че „АЛБОМ-ТРАНС" ЕООД е обявено в несъстоятелност, че съда е постановил прекратяване дейността на предприятието на несъстоятелния търговец, че всяка сделка или разпореждане с право или имущество от масата па несъстоятелността е недействително по отношение на кредиторите, че между същите страни е бил сключен и е действал предходен договор за аренда при арендна цена в размер от 21.00 лева за стопанската 2012-2013 г., поради което определената в точка 5/пет/ от Договор за аренда на земеделска земя от 14.08.2015г. арендна цена в размер на 5.00/пет/ лева на декар предоставена площ, противоречи на добрите нрави, поради което е недействителна клауза, а предвид на обстоятелството, че цената по договора за аренда е съществен елемент от договора, и същата не може да се замести по силата от чл.26, ал.4 от ЗЗД от повелителна разпоредба на закона, поради което е налице нищожност на целия процесен договор.

             Ищецът твърди, че на 12.06.2017 г. отправил до ответника Уведомително писмо, с което го поканил да подпишат нов договор за аренда, в който да договорят арендна цена в размер на 80.00 лева на декар, като го предупредил, че счита сключения от него договор с „Албом-Транс" ЕООД град Габрово за недействителен и го поканил да освободи имота и да му го предаде в 7/седем/ дневен срок, като му определил обезщетение за неползване на имота в размер на 50.00 лева за ден, като документът  е изпратен чрез Куриерска служба „Еконт експерс" за което представя копие от Куриерска товарителница № *********.

             Посочва още, че с Писмен отговор изх.№16/12.07.2017г. ответникът му предложил да подпишат анекс, по силата на който да се увеличи арендната цена от 5.00 лева на 35.00 лева за декар предоставена площ и тъй като отправеното от него предложение не било прието, а и нищожните договори не могат да се потвърждават за разлика от унищожаемите, за него възниква и съществува правен интерес от предявяване на искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за аренда на земеделска земя №46, том 9, рег.№4134/14.08.2015г. на нотариус Найда Тодорова-рег.№481 на НК град София, район на действие-Р.С.Ловеч, вписан в СВ вх.рег.№4971, том 8, №40, партида 2656, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, както и на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неползване на имота в размер на 500.00 лева за периода 15.06.2017г. до датата на завеждане на иска в съда, а така също при условията на евентуалност и на иск с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ, като се измени размера на дължимата рента считано от 01.10.2016г. от 5.00 лева на 80.00 лева на декар.

  В петитумната част на ИМ е отправено ИСКАНЕ съдът да постанови решение,с което:

 1./ Да прогласи по отношение на ответника нищожността на процесния Договор за аренда, като противоречащ на закона – чл.632, ал.1 от ТЗ вр.чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, алтернативно като сключен при заобикаляне на закона – чл.632, ал.1 от ТЗ вр.с чл.646, ал.1 ,т.3 от ТЗ, алтернативно като сключен при накърняване на добрите нрави.

2./ Да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползване на имота за периода 15.06.2017 г. до  датата на завеждане на иска – 25.09.2017 г. в размер на 500.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението.

3./ При условията на евентуалност, само в случай, че съда не уважи исковете за прогласяване нищожност на договор за аренда, на основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ да измени размера на дължимата арендна вноска от 5.00 лв. на 80.00 лв, считано от 01.10.2016 г.

          Претендирани са и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

          В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът ЕТ”Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски”, чрез адв.Б.Ц. от ЛАК, е депозирал писмен отговор. Счита исковата претенция по чл.26, ал.1 от ЗЗД за недопустима. Навежда довод, че ищеца по настоящото производство не е надлежна страна, тъй като той не притежава правото на иск. Излага съображения, че основанията на които се иска прогласяване на нищожността на Договора за аренда, касаещи правото да се предяви иск за обявяване на нищожност на определено правно отношение по реда на чл.646 от ТЗ има единствено синдика или при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността и т в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от обявяване на решението по чл.632, ал.2 от ТЗ. Изтъква, че по настоящото дело не са налице доказателства ищеца да действа в качеството си на синдик на обявеното в несъстоятелност дружество или е негов кредитор, но дори да бъдат представени такива, то в случая е изтекъл посоченият едногодишен срок. Счита, че ищецът не може да се позовава на разпоредбите на чл.646 от ТЗ.

             Оспорва като неоснователна исковата претенция с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ. Счита, че претендираната цена на арендното плащане в размер на 80 лв. е прекалено завишена и не отговаря на действителната пазарна рента за землището на гр.Ловеч. Сочи, че ищецът е отхвърлил направеното от него предложение от 12.07.2017 г. за арендно плащане в размер на 35 лв., което е по-високо от средната пазарна рента за стопанската 2016/2017 г. за землището на гр.Ловеч.

             С постановеното по реда на чл.140 от ГПК определение съдът е прекратил, като недопустимо, производството по делото в частта досежно предявения от Ж.Н.К. против ЕТ”Пластик-Прогрес-Христо Миновски” иск за прогласяване  по отношение на ответника нищожността на Договор за аренда №46, том 9, рег.№4134/14.08.2015 г., като противоречащ на закона – чл.632, ал.1 от ТЗ вр.чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, алтернативно като сключен при заобикаляне на закона – чл.632, ал.1 от ТЗ вр.чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ, алтернативно като сключен при накърняване на добрите нрави.

             С оглед прекратяване на производството по главните искове производството по делото е продължило с разглеждането на предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ.

             По искане на ищеца, с протоколно определение от 05.06.2018 г., на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск с правно основание чл.16, ал.5 от ЗАЗ чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 38.50 лв. за декар площ годишно, а не за 80.00 лв.на декар както е предявен с първоначалната искова молба. 

             Ищецът Ж.Н.К. не взема лично участие по делото. В писмено молба-становище моли  съдът да уважи изцяло предявения иск, като приеме, че същият е основателен и доказан Моли да бъдат съобразени всички събрани в хода на производството доказателства, установяващи изменение на обстоятелствата, от които са се ръководили страните при сключване на договора, респ.да отчете нарастването на пазарната поземлена рента за землището на град Ловеч, както и да съобрази признанието на ответника относно размера на пазарната поземлена рента, съдържащо се в изпратен от него Отговор изх.№ 16/12.07.2017 г., както и заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза и допълнително представеното заключение. Претендира за присъждане на сторените деловодни разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

             В с.з. ответника ЕТ”Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски” се представлява от адв.Б.Ц.. Моли съдът да отхвърли предявената искова претенция  за увеличаване на арендната вноска по сключения между „Албом Транс”ЕООД /в несъстоятелност/ и ответника договор за аренда. В случай, че съдът счете иска за основателен, моли да увеличи дължимата арендна вноска до размер от 20.00лв., като приеме, че е действителната пазарна такава. Претендира и направените по делото разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

             Съдът като съобрази становището на страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

             По делото не е спорно, че на  02.06.2011 г.между „Албом-Транс”ЕООД,гр.Ловеч, като арендодател и ответника ЕТ”Пластик-Прогрес- Христо Миновски Тотю Миновски”, гр.Ловеч  като арендатор е сключен Договор за аренда на земеделска земя- акт №50, том ІV, рег.№2391/2011 г. на  нотариус  Найда Тодорова, нотариус в район РС Ловеч с рег.№ 47.81 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№3692, том 7, №167, партида 2169. По силата на сключения договор арендодателят е предоставил на арендатора под аренда за ползване, обработване и стопанисване земеделска земя, находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.”Гюдженското”, съставляващ имот № 43952.63.5,  за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2010 г. Съгласно клаузата на т.5 арендното плащане е уговорено в земеделски продукти / пшеница и слънчогледово масло/  или в пари, както следва: за стопанската 2010-2011 г. – 50 кг.пшеница/дка и 1,000литър слънчогледово масло на декар или по 15 лева на декар в пари, за стопанската 2011-2012 г. – 60 кг.пшеница/дка и 1,000 литър слънчогледово масло на декар или по 18 лева на декар в пари, за стопанската 2012-2013 г. – 70 кг.пшеница/дка и 1,000литър слънчогледово масло на декар или по 21 лева на декар в пари и всяка следваща стопанска година, като е възможна актуализация на  рентното плащане след третата година, чрез подписване на анекс. Договорено е плащането в натура да се извършва в срок до 20.08. на съответната година, а плащането в пари – след приключване на финансовата година.

             Установява се, че с решение №30 от 30.03.2015 г. по т.д.№15/2015 г. по описа на Ловешки ОС  е обявена неплатежоспособността на арендодателят  „Албом – Транс”ЕООД и е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на „Албом – Транс”ЕООД, постановена е обща възбрана върху недвижимите имоти и запор върху всичките вземания и движимо имущество на дружеството и  длъжника е задължен във фирмата си да прави добавка „ в несъстоятелност”.

             Представен е Договор за аренда на земеделска земя  от 14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Найда Тодорова – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№ 481 на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, сключен между „Албом – Транс”ЕООД, като арендодател и собственик и ЕТ”Пластик – Прогрес – Христо Миновски-Тотю Миновски”, като арендатор относно, по силата на който процесните 13 501 дка в м.”Гюдженското” в землището на гр.Ловеч са отдадени под аренда за срок от 10  години, считано от 01.10.2015 г., при договорена арендна цена от 5.00 лв. на декар в пари за една стопанска година, като при промяна е необходимо подписване на анекс.

             По делото не е спорно, че с Постановление за възлагане от 04.01.2017 г., издадено от синдика в производството по несъстоятелност на „Албом-Транс”ЕООД / н./, влязло в законна сила на 22.03.2017 г., ищецът Ж.Н.К. е придобил описания по-горе  недвижим имот – ПИ с идентификатор 43952.63.5, съставляващ земеделска земя с площ от 13 501 дка в м.”Гюдженското” в землището на гр.Ловеч.

             По делото е установено, че на основание чл. 8 от ЗАЗ, във вр. с чл.16 от ЗАЗ, приобретателят – ищец Ж.К. е отправил към ответника предложение за изменение на договора за аренда на земеделски земи, тъй като  счита, че договореният размер на арендно плащане е изключително занижен и не съответства на размера на пазарната поземлена рента. С уведомителното писмо ищецът е поканил арендатора ЕТ”Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски” в срок от 10 дни след получаване на писмото, да бъде подписано допълнително споразумение или нов договор за аренда, по силата на който ответникът да продължи за ползва имота, при годишна рента в размер на 80.00лв- за декар площ, считано от стопанската 01.10.2016 г.  В случай на отказ или бездействие от страна на арендатора, ищецът е заявил, че счита договора за аренда и уговорения с него размер на рента от 5.00 лв. за противоречащ на правилата на добрите нрави и сключен с цел увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелното дружество. Ответникът е поканен в  да предаде доброволно недвижимия имот в срок от 7 дни след изтичане  срока за сключване на нов договор или анекс към подписания договор за аренда, като в случай на отказ определя обезщетение за неползване на имота в размер на 50.00 лв.

             До ищеца Ж.Н.К. е изпратен отговор от ЕТ”Пластик – Прогрес – Христо Миновски – Тотю Миновски”-с.Лисец, с който го уведомява, че желае да бъде сключен анекс към договора за аренда, считано от 01.10.2016 г. за промяна в размера на арендното плащане. Предложил е размера от 5 лева за една стопанска година да бъде увеличен на 35.00 лв. за една стопанска година.

             Установява се, че страните не са постигнали споразумение относно актуализация в размера на арендното плащане, като спорът е предоставен за решение от районния съд на основание чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ.

             Съдът е приел, че е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация по чл.16, ал. 5 от Закона за арендата в земеделието - с предмет увеличение на арендното плащане , считано от 01.10.2016 г., т.е. от началото на стопанската 2016/2017 г.

             Ищецът Ж.Н.К. е легитимиран да предяви настоящия иск по силата на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, според която приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и  обектът на договора още да не е предаден. Предвид обстоятелството, че процесният договор е надлежно вписан в Служба по вписваният – гр.Ловеч, съдът приема, че след възлагане на имота с влязло в сила Постановление за възлагане от 04.01.2017 г., издадено от синдика в производството по несъстоятелност на „Албом-Транс”ЕООД / н./, ищецът е заместил арендодателя по договора по отношение на арендуваната земеделска земя, като е станал надлежна страна по същия по отношение на конкретния имот в м.”Гюдженското” – землище на гр.Ловеч.

             Съгласно чл.16, ал.1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на договора, а увеличението или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за изменение на арендното плащане.

             Следва да се установи от една страна налице ли са трайни изменения на обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си визирани в договора за аренда. От друга страна от съществено значение за спора е, довело ли е това изменение, до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения.

              За изясняване на въпроси от значение за спора, по делото са допуснати и изслушани основна, допълнителна и повторна съдебно – икономически експертизи.

              В приложение 1 към основното заключение в.л. С. е посочил средните пазарни цени на договорите за аренда/наем на земеделска земя през периода 2010-2017 г. в национален и регионален мащаб. Видно от приложението, по данни от НСИ за района на област Ловеч средната цена за 1 дка земеделска земя за стопанската 2015 г. е 31 лв, за стопанската 2016 г – 32 лв. и за 2017 г. – 31 лв. При устното депозиране на заключението вещото лице посочва, че пазарната цена се определя от населеното място, от близост на водоизточници, поливност, комасация. Заявява, че при изготвяне на заключението си е ползвал статистическия метод, като средно претегляне, който намира за най-точен.  Изрично  е заявил, че не е ползвал метода на сравнителните пазарни аналози.  Поради тази причина по искане на ищеца към експертизата е поставена допълнителна задача, в изпълнение на която вещото лице да даде заключение относно средната пазарна поземлена, като  установи конкретни пазарни аналози  за земи от същата категория и местоположение за землището на гр.Ловеч за стопанската 2016 – 2017 г. Съгласно даденото допълнително заключение, средната пазарна поземлена рента за стопанската 2016 – 2017 г. възлиза на 38,50 лв. на дка. В табличен вид е посочено рентното плащане за 2016 – 2017 г. в четири кооперации  - в землищата на с. Умаревци, Александрово, с.Слатина  и с.Горан, без да са изследвани пазарни аналози и в землището на гр.Ловеч.

             При условията на чл.200, ал.3 от ГПК, по искане на ответника съдът е назначил   друго вещо лице, което да отговори на поставената допълнителна задача. Съгласно заключението на в.л.Й.,  средното рентно плащане за землището на гр.Ловеч за стопанската 2016/2017 г. е в размер на 20 лв / дка.

             Съдът намира, че в случая следва да се кредитира заключението, изготвено от вещото лице Й. по допуснатата повторна съдебно-икономическа експертиза. Същото е обосновано и пълно, като e дало конкретен и ясен отговор на поставения въпрос. Установява се, че при изготвянето на заключението вещото лице е използвало сравнителния метод, като е изследван пазара на арендните договори за стопанската 2016/2017 г. конкретно в землището на гр.Ловеч. При договорите, по които  е договорено плащане в натура, е изчислена левовата равностойност по пазарните цени на зърното и олиото. Установени са пет пазарни аналози, при които арендуваните обекти са в землището на гр.Ловеч и на база уговореното в същите рентно плащане за 1 дка/лв. е определено средно рентно плащане в размер на 18,80 лв,, като след закръгляване е приет размер от 20.00лв. Видно от заключението, най-плодородни в Община – Ловеч са землищата на с.Александрово и с.Слатина, което обаче не може да се каже и за гр.Ловеч, където масивите дълго време били изоставени и по-късно възстановени. Изтъква, че добивите от тях са ниски, а от там и рентното плащане за района е по-ниско.

              В случая при подписване на процесния договор за аренда от 14.08.2015 г. бившият собственик „Албом-Транс”ЕООД/н/ и ответника-арендатор  ЕТ”Пластик-Прогрес-Христо Миновски Тотю Миновски” са договорили размер на арендно плащане  от 5.00 лв. Видно е че така уговореният размер се явява четири пъти по-нисък от средния на арендно плащане за землището на гр.Ловеч за стопанската 2016/2017 г. При тези данни, съдът приема за безспорно доказана основната предпоставка по чл.16, ал.1 от ЗАЗ, а именно трайно и съществено изменение на обстоятелствата, от които са се ръководили страните при сключване на арендния договор, което е довело до очевидно несъответствие между заплащаната от ответника по иска арендна цена и пазарната цена на предоставената за ползване земеделска земя. Според разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ размерът на дължимото арендно плащане по договора следва да съответства на пазарната поземлена рента. Действително, тази разпоредба не ограничава прокламираната в чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, а определя само базата за договаряне на размера на арендното плащане. В случая обаче страните не са успели да постигнат по съответния ред взаимно съгласие относно по-висок размер, поради което при вземането на решение съдът следва да приложи правилото на чл.8, ал.2, т.1 от ЗАЗ и да съобрази установеното средно пазарно рентно плащане за гр.Ловеч, което съгласно повторната експертиза е в размер на 20.00 лв./дка. Независимо, че с отговора, изпратен до арендодателя по реда на чл.16, ал.4 от ЗАЗ, ответникът е предложил по-висок размер на арендно плащане  - 35.00лв, то поради липсата на постигнато взаимно съгласие за повишаване на арендната вноска до този размер и предвид позицията на ответника в хода на настоящия процес, съдът намира, че не е налице признание на ответника относно размера на пазарната поземлена рента, което безусловно да обвързва съда, а факт, който подлежи на свободна преценка с оглед и на останалите събрани по делото доказателства.

             С оглед на всичко изложено дотук, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 16 ал. 5 във връзка с ал.1 от ЗАЗ - налице е трайно изменение на обстоятелствата довело до очевидна несъответствие между поетите от страните задължения, което налага изменение на договора, в частта за уговореното арендно плащане. Предявеният иск за изменение на договора в частта за арендното плащане следва да се уважи до размер от 20 лева на декар или едно увеличение от 15.00лв/дка, считано от 01.10.2016 г., т.е. от началото на стопанската 2016/2017 г., а иска за разликата до претендирания  размер от  38,50 лв.за декар площ годишно, като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

             По разноските:

             Искане за присъждане на разноски са заявили и двете страни, като представят списък  на разноските по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на процеса, а именно частично уважен иск  и частично отхвърлен иск, разноски следва да се присъдят и на двете страни.

             Ищецът  Ж.Н.К.  е направил искане за присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по смисъла на чл.80 от ГПК, както следва: платена държавна такса – 100.00 лв, депозит за вещо лице – 150.00лв.или общ размер на разноските 250.00лв. Съдът констатира, че от страна на ищеца са ангажирани доказателства, които удостоверяват, че така претендираните по списъка разноски действително са сторени .

             Ответникът ЕТ „Пластик-Прогрес-Христо Миновски-Тотю Миновски” –с.Лисец, чрез своя пълномощник адв.Б.Ц., също претендира заплащане на разноски по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски в настоящото производство в общ размер на 750.00 лв, от които: 600.00 лв. – адвокатски хонорар, депозит за вещи лица – 150.00 лв. По делото са приложени платежни документи, които удостоверяват плащането на горепосочените разноски.

             Предвид изхода на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца  направените от последния  по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, които в конкретния случай се изчисляват на сумата от 129.87 лв.

             Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В конкретния случай, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски, които се изчисляват на сумата  от 360.38 лв.

 След съдебно прихващане на задълженията на двете страни  до размера на по-малкото, ищецът Ж. Николов К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от   210.38 лв – разноски по делото.

           Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И :  

 

              ИЗМЕНЯ, на основание чл. 16, ал. 5 от Закона за арендата в земеделието, договор за аренда на земеделска земя от 14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Найда Тодорова – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№ 481 на НК, вписан в СВп с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, сключен за срок от 10 /десет/ стопански години между арендодател „АЛБОМ-ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Милко Боянов Богоев, заместен от Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и арендатора ЕТ”ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО МИНОВСКИ – ТОТЮ МИНОВСКИ”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Лисец, общ.Ловеч, ул.”Централна”№61, представлявано от Тотю Христов Миновски, по силата на който на арендатора е предоставена за ползване, обработване и стопанисване  земеделска земя, находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.”Гюдженското”, съставляващ имот № 43952.63.5 В ЧАСТТА  относно уговореното арендно плащане, като УВЕЛИЧАВА арендното плащане от 5.00 лв.на декар за една стопанска година на 20.00 лева на декар за една стопанска година, считано от 01.10.2016 г., т.е. от стопанската 2016/2017 г., а иска за разликата до претендирания  размер от 38,50 лв.за декар площ годишно, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК  Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ”ПЛАСТИК – ПРОГРЕС – ХРИСТО МИНОВСКИ – ТОТЮ МИНОВСКИ”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с.Лисец, общ.Ловеч, ул.”Централна”№61, представлявано от Тотю Христов Миновски сумата от 210.38 лв / двеста и десет лева и 38ст/– разноски по делото по съразмерност и компенсация.

             Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: